№ 1724
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е.А ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от Е.А ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело №
20211110131257 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Х. К. и В. Х. Б.
срещу П. В. Ж..
Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на следния недвижим
имот:
АПАРТАМЕНТ № 60, находящ се в гр. София, .........., със застроена
площ от 88,01 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при граници /съседи/ на апартамента по документ за собственост:
от изток – тревна площ, от запад – паркинг, от север – апартамент № 59,
собственост на Т.А., от юг – калкан, отгоре – покрив и отдолу – апартамент №
57, собственост на Н.Н., заедно с принадлежащото към апартамента мазе №
20 с площ от 3,22 кв.м., при граници /съседи/ на мазето по документ за
собственост: от изток – тревна площ, от запад – мазе № 21, собственост на Д.,
от север – гранична стена с вх. Б и от юг – коридор, заедно с припадащите се
към апартамента 1,940% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч.
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сграда, съставляващо
държавна земя, който апартамент № 60 съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4356.453.7.23 по КККР на район „Люлин“ при
Столична община, одобрени със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без данни за изменение на КККР,
засягащи самостоятелния обект, с адрес на самостоятелния обект: гр. .......,
като самостоятелният обект се намира на ет. 8 в сграда с идентификатор
68X34.4356.453.7, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.453,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 88,01 кв.м., прилежащи части: избено
1
помещение № 20 с площ от 3,22 кв.м. и 1,940% ид.ч. от общите части на
сградата, стар идентификатор: няма, при граници /съседи/, съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-25354 от 14,01.2021 г., издадена от СГКК,
гр. София: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4356.453.7.22, под обекта – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4356.453.7.20 и над обекта – няма.
Твърдят, че имотът е придобит от Х.В. К. (техен баща) и Е.А.Ц.-К.а през
време на брака им, сключен на 04.03.1981 г., по силата на договор за замяна на
недвижими имоти, сключен с нотариален акт № ...., дело № 1060/1989 г. от
07.05.1989 г.
Х.В. К. е починал на 11.03.2008 г., като е оставил наследници по закон:
ищците Б. Х. К. и В. Х. Б., които са негови деца от първия му брак с Е. Б.ова
К.а, прекратен с развод на 24.02.1981 г., и преживялата втора съпруга Е.А.Ц.-
К.а.
Възникналата СИО по отношение на имота е прекратена с настъпване
смъртта на Х.В. К. при равни дялове, като Б. Х. К. е придобил 1/6, В. Х. Б. –
1/6, а Е.А.Ц.-К.а – 4/6.
Е.А.Ц.-К.а е починала на 07.02.2020 г., като е оставила наследник по
закон – ответника П. В. Ж., неин син от предходен брак.
С оглед изложеното твърдят, че е налице съсобственост при следните
дялове: Б. Х. К. – 1/6, В. Х. Б. – 1/6, а П. В. Ж. – 4/6.
Твърдят, че със саморъчно завещание от 26.02.1998 г., обявено на
13.07.2020 г., баща им Х.В. К. е завещал своята 1/2 от апартамента на сина на
втората си съпруга – ответника П. В. Ж., по отношение на което твърдят, че:
е нищожно, тъй като не е написано и подписано от Х.В. К.;
съдържа невъзможна тежест – в същото е посочено, че влиза в сила след
смъртта на завещателя и смъртта на съпругата му Е.А.Ц.-К.а, която
тежест е невъзможна, тъй като наследството е открито със смъртта на
Х.В. К.;
в завещанието се сочи, че притежаваната от завещателя идеална част „се
предоставя“ не ответника без право на наследство върху нея на децата му
Б. и В.;
в завещанието се сочи, че същото се прави с оглед справедливо
разпределение на притежаваните от Х.В. К. имоти между децата му от
първия му брак и сина на втората му съпруга, която цел не е изпълнена,
доколкото със същото разпореждане в полза на децата му не се прави,
като ищците считат, че се касае за едностранна сделка с неоткрито
наследство, която е нищожна;
В случай че не се възприемат доводите за нищожност на завещанието,
твърдят, че с него се накърнява запазената им част от наследството на Х.В. К.
в размер на по 1/4 за всеки от ищците.
Отправят искане за постановяване на решение, с което съдът:
2
1. да прогласи за нищожно завещанието, евентуално
2. да намали завещателното разпореждане и да възстанови запазената им
част от по 1/4 за всеки от ищците;
3. да допусне делба на имота при квоти, както следва: Б. Х. К. – 1/6, В. Х. Б.
– 1/6, а П. В. Ж. – 4/6, а в случай че бъде уважен искът по чл.30 ЗН, при
квоти: Б. Х. К. – 1/8, В. Х. Б. – 1/8, а П. В. Ж. – 6/8.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. В. Ж.. Излага съображения за неоснователност на доводите на
ищците за нищожност на завещанието. Оспорва да е налице невъзможна
тежест, тъй като със завещанието на лицето, в чиято полза е извършено, не се
възлага извършването на каквито и да било действия, а се касае за начален
срок, с отложено изпълнението на завещанието, като в случай че се приеме да
е налице такъв, то той съгласно чл.17 ал. ЗН следва да се счита за неписан.
Оспорва да се касае за едностранно разпореждане с неоткрито наследство.
Твърди, че наследството на Х.В. К. не се изчерпва с идеалните части от
процесния апартамент. Твърди, че в самото завещание е посочено, че
завещателят се отказва от собствеността си в придобития през време на
първия му брак апартамент в гр. София, ......... в полза на двете си деца Б. и В.,
т.е. завещанието постига целта за справедливо разпределение на имотите,
доколкото волята на завещателя е била апартаментът в ж.к. „М. 2“, който е бил
негово семейно жилище през време на първия му брак, да остане за децата му
от този брак, а процесният апартамент, който е бил семейното му жилище през
време на втория му брак и където завещателят е живял с втората си съпруга и
сина й, да остане за ответника. Въз основа на изложеното твърди, че по
същество завещателят е искал да направи делба приживе, което е мотивирало
съставянето на завещанието.
По отношение на извършената с нотариален акт № ...., дело №
1060/1989 г. от 07.05.1989 г. замяна на недвижим имоти твърди, че с последния
Х.В. К. и Е.А.Ц.-К.а са придобили през време на брака им процесния имот. В
замяна е прехвърлен недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „...........,
който обаче представлява лична собственост на Е.А.Ц.-К.а. С оглед
изложеното счита, че е налице пълна трансформация на имущество и
процесният апартамент № 60 е станал лична собственост на Е.А.Ц.-К.а.
С оглед изложеното счита за неоснователен и иска по чл.30 ЗН по
съображения, че ищците нямат запазена част от него. Твърди и че
наследството на Х.В. К. не се изчерпва с идеалните части от процесния имот, а
наследодателят е притежавал идеални части от още няколко имота, а именно:
1. четири недвижими имота в землището на с. Горно Уйно, обл. Кюстендил;
2. един недвижим имот в с. Рударци, обл. Перник;
3. два недвижими имота в гр. Каблешково, обл. Бургас, както и
4. един недвижим имот в с. Габерово, обл.Бургас,
които недвижими имоти следва бъдат включени в делбената маса.
С оглед изложеното счита и че следва да се образува наследствена маса
3
по чл.30 ЗН, като твърди и че към момента на откриване на наследството на
Х.В. К. негови наследници се явяват двамата ищци и съпругата му – майка на
ответника, поради което запазената част на първите двама е по 1/8, а не по 1/4.
Наред с посоченото, прави възражение, че доколкото ищците упражняват
правото по чл.30 ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон на
наследодателя, следва да са приели наследството по опис.
Моли съда да отхвърли исковете, както и да включи в делбената маса
посочените в отговора на исковата молба имоти и да допусне делба на
последните.
С протоколно определение на съда от 21.03.2024 г. в делбената маса са
включени по реда на чл.341, ал.2 ГПК и следните недвижим имоти:
1. дворно урегулирано място с площ от 650 кв. м., находящ се в землището
на с. Рударци, общ. Перник и съставляващо парцел V-443, в квартал 108
по регулационния план на същото село, заедно с построената в него
едноетажна вилна сграда, при граници на парцела: улица, парцел VI-442,
парцел IX-440, парцел Х-440 и парцел IV-444;
2. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Горно Уйно,
общ.Кюстендил, обл. Кюстендил, които съгласно нотариален акт за
собственост от 23.09.1999 г. с № ......., peг. № 3350, дело 1080/1999 г.
представляват:
ливада в местността „ГРАДЕНОТО“, с площ от 1.663 дка, пета категория,
съставляващ имот № 037006 по картата на землището при граници и
съседи: имот № 037078, имот № 37007, имот № 37005, имот № 37004,
имот № 37003, имот № 37002;
овощна градина в местността „ПРИ КЪЩИ“, с площ от 2.905 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052003 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052002, имот № 052005, имот № 052004, имот
№ 052001;
нива в местността „МИЛАДИНИЦА“, с площ от 2.161 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052021 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052020, кад № 000126 други територии, заети
от селското стопанство, имот № 052022;
нива в местността „ВИШОРИЦА“ с площ от 1.184 дка, четвърта
категория, съставляващ имот № 057016 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 057015, имот № 057011, имот № 057017, имот
№ 057021.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ...., дело №
1060/1989 г. от 07.05.1989 г. Б.И.П. и съпругата му И.Ц.П. прехвърлят на
Е.А.Ц.-К.а и съпруга й Х.В. К. процесния имот – апартамент № 60, в замяна на
апартамент № 14, находящ се в гр. ..... с площ от 83, 99 кв.м.
4
Видно от представено удостоверение за граждански брак, към посочения
момент Х.В. К. и Е.А.Ц. са се намирали в брак, сключен на 04.03.1981 г.
Видно от удостоверение за наследници от 31.05.2021 г., изд. от Столична
община, Х.В. К. е починал на 11.03.2008 г., като е оставил наследници по
закон: Е.А.Ц.-К.а – съпруга, Б. Х. К. – син и В. Х. Б. – дъщеря.
Е.А.Ц.-К.а е починала на 07.02.2020 г., като е оставила наследник по
закон: П. В. Ж. – син,
Със саморъчно завещание от 26.02.1998 г., обявено с протокол от
19.08.2020 г. на нотариус рег. № 400 на НК, Х.В. К. завещава принадлежащата
му идеална част от процесния апартамент на П. В. Ж..
В същото е посочено, че целта му е справедливото разпределение на
принадлежащите му части от недвижими имоти между неговите деца от
първия му брак с Е. Б.ова К.а – Б. Х. К. и В. Х. Б., и сина на втората му
съпруга от първия й брак – П. В. Ж.. Сочи се също, че завещателят се е отказал
от собствеността си от придобития по време на първия му брак апартамент в
гр. София, ........., ап. 1, в полза на двете си деца Б. и В., както и че
принадлежащата му ид.ч. от апартамента в ж.к. ....., предоставя на П. В. Ж.,
без право на наследство върху нея на децата му Б. и В.. Сочи се, че
завещанието е в сила само за недвижимата част от имота и влиза в сила след
неговата и тази на съпругата му Е. смърт.
Установява се от заключението на съдебно-почерковата експертиза по
делото, че завещанието е написано и подписано от Х.В. К..
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН и чл.42,
б. „в“ ЗН:
Съгласно чл.42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно,
когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24,
съответно чл. 25, ал. 1 ЗН.
По силата на чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания.
В тежест на ищците е да докажат, че е налице саморъчно завещание от
26.02.1998 г., обявено на 13.07.2020 г., с посоченото в исковата молба
съдържание, което в случая се установява по делото.
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения,
че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от
него следва да установи неговата истинност, чрез пълно и главно доказване
(решение № 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение №
228/11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС II ГО, решение №
60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
5
211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
123/07.04.2014 г. по гр. д. № 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение №
90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС, II ГО и др.), с оглед на което в
тежест на ответника, в чиято полза е направено завещанието, е да докаже, че
то е написано и подписано от завещателя.
В случая от заключението на СПЕ се установи, че завещанието е
написано и подписано от Х.В. К., поради което искът за прогласяване
нищожност на завещанието по съображения, че същото не е написано и
подписано от завещателя, се явява неоснователен.
Съгласно чл.42, б. „в“ ЗН, когато завещателното разпореждане или
изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите
нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
В случая твърденията на ищците са, че завещанието съдържа
невъзможна тежест, тъй като в същото е посочено, че влиза в сила след
смъртта на завещателя и смъртта на съпругата му Е.А.Ц.-К.а, а наследството е
открито със смъртта на Х.В. К..
За да се определи дали модалитетите, вписани в завещанието са
невъзможни, следва да се тълкува волята на завещателя, като се изходи от
целта на завещанието, обичая и добросъвестността, а отделните клаузи следва
да се тълкуват във връзка помежду си. По определение завещанието
едностранен безвъзмезден акт, който поражда действие след откриване на
наследството. Тежест в завещание е налице, когато на лицето, на което се
завещава, се вменява задължение да извърши нещо, когато завещанието
породи действие, т.е. след откриване на наследство. Заинтересованото лице
може да иска изпълнението на възможна тежест, съгласно чл. 18 ЗН /в
посочения смисъл – решение № 122 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на
ВКС, I ГО/.
Действително, в завещанието се сочи, че влиза в сила след смъртта на
наследодателя и тази на съпругата му Е., като в случая по делото се
установява и не е спорно, че както наследодателят, така и съпругата му са
починали. На първо място, не е налице тежест, доколкото на лицето, на което
се завещава, задължения не се вменяват, и на следващо – завещанието
произвежда действие с настъпване смъртта на наследодателя, каквато
безспорно е настъпила.
Не могат да бъдат споделени доводите, че завещанието е нищожно, тъй
като в същото се сочи, че притежаваната от завещателя идеална част „се
предоставя“ не ответника без право на наследство върху нея на децата му Б. и
В.. Редът за защита в случай че със завещанието се накърнява запазена част е
този на иска по чл.30 ЗН, какъвто в случая ищците са предявили, но
нищожност на завещанието на посоченото основание не е налице.
Не могат да бъдат споделени доводите, че завещанието е нищожно, тъй
като в същото се сочи, че се прави с оглед справедливо разпределение на
6
притежаваните от Х.В. К. имоти между децата му от първия му брак и сина на
втората му съпруга, която цел според ищците не е изпълнена, доколкото със
същото разпореждане в полза на децата му не се прави, като ищците считат, че
се касае за едностранна сделка с неоткрито наследство.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 1, пр.
последно ЗЗД, сделките с неоткрито наследство са нищожни, но законодателят
е предвидил изключение от това правило в ЗН, уреждайки завещанието като
едностранна сделка, с която завещателят се разпорежда със свое имущество в
полза на друго лице или лица за след смъртта си.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице нищожност
на завещанието.
По исковете по чл.30 ЗН:
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството.
Нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН дава възможност на наследника с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28,
ал. 1 ЗН. Чрез упражняване от наследника по закон на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН
се търси защита и се реализира субективното му потестативно право на
възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в
резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания -
дарения или завещателни разпореждания.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по
закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под термина
„наследници по закон“ по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците,
които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица,
указани в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към
наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на
ВКС).
В случая завещанието е извършено в полза на ответника, който е син на
втората съпруга на завещателя и следователно не се явява призовано към
наследяване лице.
Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството
по опис е разрешен в т. 4 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която
изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
7
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, т. е. изискването не е приложимо за универсално завещателно
разпореждане, каквото в случая не е налице. По реда на чл. 290 ГПК е
постановено решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № № 825/2012 г. на ВКС,
II ГО, в което е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в
случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един
надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата е
аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание - и в този
случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха
могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството
и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.
31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща
размера на запазената част /в посочения смисъл - решение № 55 от 26.04.2016
г. по гр. д. № 6020/2015 г. на ВКС, II ГО; решение № 165 от 08.07.2014 г. по гр.
д. № 568/2014 г. на ВКС, I ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
По изложените съображения в тежест на ищците е да докажат
качеството си на наследници по закон на Х.В. К.; че са от кръга на лицата,
имащи право на запазена част; че Х.В. К. с разпореждането си с процесното
завещание е накърнил запазената част на ищците; че са приели наследството
на Х.В. К. по опис, както и какво е било състоянието на завещаното
имущество към момента на завещанието и каква е стойността на завещания
имот към момента на откриване на наследството.
В случая страните не спорят, че ищците не са приели наследството на
Х.В. К. по опис, каквото изискване съществува по отношение на тях,
доколкото правото се упражнява по отношение на лице, което не наследник по
закон на Х.В. К., поради което искът се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По иска по чл. 34, ал. 1 ЗС:
По отношение на апартамент № 60:
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ...., дело №
1060/1989 г. от 07.05.1989 г. Б.И.П. и съпругата му И.Ц.П. прехвърлят на
Е.А.Ц.-К.а и съпруга й Х.В. К. процесния имот – апартамент № 60, в замяна на
апартамент № 14, находящ се в гр. ..... с площ от 83, 99 кв.м.
От страна на ответника е заявено възражение за пълна трансформация
по чл.23, ал.1 СК, а именно – че имотът, с който е извършена замяната,
апартамент № 14, е бил лична собственост на Е.А.Ц.-К.а, във връзка с което
съдът намира следното:
Със заповед № 774/24.07.1975 г. А.С.Ц. е настанен със семейството му в
апартамент № ...... във ведомствен жилищен блок на Постоянното присъствие
на БЗНС № 209-Б, находящ се в гр. София, ж.к. „М. 2“, състоящ се от: три
стаи, кухня и сервизни помещения, като наемателят се е задължил да изкупи
предоставеното му жилище.
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 18.10.1977 г.
8
апартамент № 14 е закупен от Е. А.Д., по отношение на която страните не
спорят, че е лице, идентично с Е.А.Ц.-К.а.
С решение от 10.05.1984 г. по гр.д. № 297/1984 на СРС апартамент № 14
е поставен по реда на чл.288, ал.2 ГПК в дял на Е.А.Ц., като за уравняване на
дяловете същата е осъдена да заплати на И.С.Д сумата 5 184, 42 лв., ведно със
законна лихва от 6% годишно, считано от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане, заплащането на която сума не се оспорва по
делото.
Представена е декларация с нотариална заверка на подписа от
04.12.1987 г. от Х.В. К., че е съгласен съпругата му Е.А.Ц.-К.а /удостоверение
за граждански брак акт № 092783 от 1981 г./ да извърши замяна на собствения
си апартамент, намиращ се в гр. ......, с апартамента на Б.И.П., намиращ се в гр.
..............
При това положение съдът намира, че по делото се установява лична
собственост на Е.А.Ц.-К.а по отношение на апартамент № 14, с който е
заменен процесният апартамент № 60, с оглед на което основателно се явява и
възражението, че по отношение на придобития с нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № ...., дело № 1060/1989 г. от 07.05.1989 г. апартамент № 60
е налице пълна трансформация в полза на Е.А.Ц.-К.а и същият е нейна лична
собственост. По отношение на този имот не е налице СИО, която да се е
прекратила при равни дялове с настъпване смъртта на наследодателя на
ищците – Х.В. К..
Е.А.Ц.-К.а е починала на 07.02.2020 г., като е оставила наследник по
закон: П. В. Ж. – син, придобил процесния имот по наследяване от майка си.
Горното е достатъчно основание за отхвърляне на иска за делба,
доколкото съсобственост по отношение на процесния апартамент не е налице
между страните.
За пълнота следва да са посочи, че дори да не беше налице твърдяната
пълна трансформация и по отношение на имота да беше възникнала СИО, то
искът за делба пак би се явил неоснователен предвид извършеното от
наследодателя на ищците Х.В. К. завещателно разпореждане в полза на
ответника, което на страда от твърдените от ищците пороци, които да
обуславят нищожност на същото.
По отношение на включените на имотите в с. Рударци и с. Горно Уйно:
С протоколно определение на съда от 21.03.2024 г. в делбената маса са
включени по реда на чл.341, ал.2 ГПК и следните недвижим имоти:
3. дворно урегулирано място с площ от 650 кв. м., находящ се в землището
на с. Рударци, общ. Перник и съставляващо парцел V-443, в квартал 108
по регулационния план на същото село, заедно с построената в него
едноетажна вилна сграда, при граници на парцела: улица, парцел VI-442,
парцел IX-440, парцел Х-440 и парцел IV-444;
4. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Горно Уйно,
9
общ.Кюстендил, обл. Кюстендил, които съгласно нотариален акт за
собственост от 23.09.1999 г. с № ......., peг. № 3350, дело 1080/1999 г.
представляват:
ливада в местността „ГРАДЕНОТО“, с площ от 1.663 дка, пета категория,
съставляващ имот № 037006 по картата на землището при граници и
съседи: имот № 037078, имот № 37007, имот № 37005, имот № 37004,
имот № 37003, имот № 37002;
овощна градина в местността „ПРИ КЪЩИ“, с площ от 2.905 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052003 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052002, имот № 052005, имот № 052004, имот
№ 052001;
нива в местността „МИЛАДИНИЦА“, с площ от 2.161 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052021 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052020, кад № 000126 други територии, заети
от селското стопанство, имот № 052022;
нива в местността „ВИШОРИЦА“ с площ от 1.184 дка, четвърта
категория, съставляващ имот № 057016 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 057015, имот № 057011, имот № 057017, имот
№ 057021.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ....., рег. № 2398, дело № 358 от 1999 г. от 07.09.1999 г., по
силата на който се продава на Х.В. К. следният недвижим имот: дворно
урегулирано място с площ от 650 кв. м., находящ се в землището на с. Рударци,
общ. Перник и съставляващо парцел V-443, в квартал 108 по регулационния
план на същото село, заедно с построената в него едноетажна вилна сграда,
при граници на парцела: улица, парцел VI-442, парцел IX-440, парцел Х-440 и
парцел IV-444.
Към момента на придобиване на собствеността купувачът се е намирал
в брак с Е.А.Ц.-К.а, сключен през 1981 г., поради което по отношение на имота
е възникнала СИО, прекратена при равни дялове, с настъпване смъртта на
наследодателя Х.В. К..
Видно от удостоверение за наследници от 31.05.2021 г., изд. от Столична
община, Х.В. К. е починал на 11.03.2008 г., като е оставил наследници по
закон: 1) Е.А.Ц.-К.а – съпруга, починала на 07.02.2020 г., с наследник по
закон: П. В. Ж. – син, 2) Б. Х. К. – син и 3) В. Х. Б. – дъщеря.
При това положение е налице съсобственост между страните, както
следва: Б. Х. К. – 1/6, В. Х. Б. – 1/6 и П. В. Ж. – 4/6.
По делото е представена молба от Х.В. К. до ПК – с. Горно Уйно за
възстановяване на недвижими имоти на В. Х. К.. Като приложения към
молбата са описани: удостоверение за наследници, протокол за делене на земи
между наследници от 29.04.54 г., декларация за собственост на земи,
декларация за отказ от наследство.
Представена е декларация от 17.02.1992 г. от З.Ж. К.а и Л.В. К. за отказ
10
от право наследството на В. Х. К. върху поземлените имоти на В. Х. К. в
землището на с. Горно Уйно в полза на Х.В. К..
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по
ЗСПЗЗ, № 131-А, том IV, рег. №3350, дело № 1080 от 1999 г. от 23.09.1999 г.,
Х.В. К., З.Ж. К.а и Л.В. К. са признати за собственици на следните недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Горно Уйно, общ. Кюстендил:
ливада в местността „ГРАДЕНОТО“, с площ от 1.663 дка, пета категория,
съставляващ имот № 037006 по картата на землището при граници и
съседи: имот № 037078, имот № 37007, имот № 37005, имот № 37004,
имот № 37003, имот № 37002;
овощна градина в местността „ПРИ КЪЩИ“, с площ от 2.905 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052003 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052002, имот № 052005, имот № 052004, имот
№ 052001;
нива в местността „МИЛАДИНИЦА“, с площ от 2.161 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052021 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052020, кад № 000126 други територии, заети
от селското стопанство, имот № 052022;
нива в местността „ВИШОРИЦА“ с площ от 1.184 дка, четвърта
категория, съставляващ имот № 057016 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 057015, имот № 057011, имот № 057017, имот
№ 057021.
Съгласно чл.52 ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл.
49, ал. 1 – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е
открито наследството; той се вписва по същия ред.
В случая не се установява да е извършен отказ от наследство по реда на
чл.52 ЗН, с оглед на което съдът намира, че по отношение на имотите в с.
Горно Уйно е възникнала съсобственост, както следва:
Х.В. К. – 1/3, майка му З.Ж. К.а – 1/3 и брат му Л.В. К. – 1/3.
Неоснователно е възражението на ответника, че е придобил по давност
идеалните части на другите двама съсобственици, доказателства в какъвто
смисъл не са налице.
З.Ж. К.а е починала на 20.02.2005 г., а Х.В. К. – на 11.03.2008 г., с оглед
на което към момента на приключване съдебното дирене пред СРС се
установява съсобственост, както следва: Б. Х. К. – 1/6, В. Х. Б. – 1/6, П. В. Ж. –
1/6 и третото лице Л.В. К. – 1/2, по отношение на което към момента на
приключване на съдебното дирене пред СРС не се твърди и установява да е
починало.
Съгласно чл.345 ГПК когато в наследството има имоти, които
наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се
изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и
третите лица – от друга, не се извърши делба преди съставянето на
разделителния протокол.
11
До делба се допуска цялата съсобствена вещ между всички
съсобственици. Само когато делбеният имот е съсобствен между съделителите
и трето лице, той се изключва от делбената маса, ако преди съставяне на
разделителния протокол не се прекрати съсобствеността с това трето лице,
съгласно чл. 345 ГПК. Дори и в този случай обаче изключването от делбата е
във втората фаза, когато се разрешава въпросът как ще се извърши делбата и
дали това ще стане с разделителен протокол /Решение № 133 от 06.11.2018 г.
по гр. д. № 4300/2017 г. на ВКС, I ГО/. Правилно е да се допусне делба и на
имота, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица. Но
ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между
наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата
/решение № 596 от 02.12.2010 г. по гр. д. № 2074/2008 г. на ВКС., III ГО/. В
случай че до даване ход по съществото на делото във втора фаза на делбата,
който момент съвпада със съставянето на разделителния протокол, не е
извършена делба на процесния поземлен имот с третите лица (било то чрез
приключване на съдебна делба в отделно производство с решение, със съдебна
спогодба или чрез доброволна делба), то същият ще бъде изключен от
поделяемата маса и производството по делото спрямо него ще бъде
прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищците нямат право на разноски по исковете за
нищожност на завещанието и тези по чл.30 ЗН.
В полза на ответника по тези искове следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 2 000 лв., т.е. общо 4 000 лв. адвокатско
възнаграждение, както и 600 лв. внесен депозит за експертиза и 10 лв. за
съдебни удостоверения, или общо – сумата от 4 610 лв.
От страна на ищците своевременно е заявено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът,
като взе предвид естеството, фактическата и правна сложност на спора, вида и
обема на осъществената правна защита, броя на проведените по делото
открити съдебни заседания, както и нормата на чл.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
за неоснователно.
По отношение на иска за делба страните съгласно чл.355 ГПК заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им, поради което същите не
подлежат на присъждане в първата фаза на производството по делба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪРЛЯ предявените от Б. Х. К., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН
12
********** срещу П. В. Ж., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН и чл.42, б. „в“ ЗН за прогласяване нищожност
на саморъчно завещание на Х.В. К. от 26.02.1998 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХЪРЛЯ предявените от Б. Х. К., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН
********** срещу П. В. Ж., ЕГН ********** искове по чл.30 ЗН за
намаляване на завещателно разпореждане, извършено със саморъчно
завещание на Х.В. К. от 26.02.1998 г. на 1/2 ид.ч. от апартамент № 60, находящ
се в гр. ......... и възстановяване на запазена част на ищците от наследството на
Х.В. К. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХЪРЛЯ предявения от Б. Х. К., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН
********** срещу П. В. Ж., ЕГН ********** иск по чл.34 ЗС за делба на
следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 60, находящ се в гр. София, .........., със застроена
площ от 88,01 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при граници /съседи/ на апартамента по документ за собственост:
от изток – тревна площ, от запад – паркинг, от север – апартамент № 59,
собственост на Т.А., от юг – калкан, отгоре – покрив и отдолу – апартамент №
57, собственост на Н.Н., заедно с принадлежащото към апартамента мазе №
20 с площ от 3,22 кв.м., при граници /съседи/ на мазето по документ за
собственост: от изток – тревна площ, от запад – мазе № 21, собственост на Д.,
от север – гранична стена с вх. Б и от юг – коридор, заедно с припадащите се
към апартамента 1,940% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч.
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сграда, съставляващо
държавна земя, който апартамент № 60 съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4356.453.7.23 по КККР на район „Люлин“ при
Столична община, одобрени със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без данни за изменение на КККР,
засягащи самостоятелния обект, с адрес на самостоятелния обект: гр. .......,
като самостоятелният обект се намира на ет. 8 в сграда с идентификатор
68X34.4356.453.7, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.453,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 88,01 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 20 с площ от 3,22 кв.м. и 1,940% ид.ч. от общите части на
сградата, стар идентификатор: няма, при граници /съседи/, съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-25354 от 14,01.2021 г., издадена от СГКК,
гр. София: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4356.453.7.22, под обекта – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4356.453.7.20 и над обекта – няма,
при квоти: Б. Х. К. – 1/6, В. Х. Б. – 1/6, а П. В. Ж. – 4/6 – като
13
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА, на основание чл.34 ЗС, съдебна делба между Б. Х. К., ЕГН
**********, В. Х. Б., ЕГН ********** и П. В. Ж., ЕГН ********** на
следния недвижим имот:
ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от 650 кв. м., находящ се в
землището на с. Рударци, общ. Перник и съставляващо парцел V-443, в
квартал 108 по регулационния план на същото село, заедно с построената в
него ЕДНОЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА, при граници на парцела: улица,
парцел VI-442, парцел IX-440, парцел Х-440 и парцел IV-444,
при квоти: Б. Х. К. – 1/6, В. Х. Б. – 1/6 и П. В. Ж. – 4/6.
ДОПУСКА съдебна делба при условията на чл.345 ГПК на недвижими
имоти, притежавани от наследодателя Х.В. К. заедно с трети лица, а именно:
ливада в местността „ГРАДЕНОТО“, с площ от 1.663 дка, пета категория,
съставляващ имот № 037006 по картата на землището при граници и
съседи: имот № 037078, имот № 37007, имот № 37005, имот № 37004,
имот № 37003, имот № 37002;
овощна градина в местността „ПРИ КЪЩИ“, с площ от 2.905 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052003 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052002, имот № 052005, имот № 052004, имот
№ 052001;
нива в местността „МИЛАДИНИЦА“, с площ от 2.161 дка, десета
категория, съставляващ имот № 052021 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 052020, кад № 000126 други територии, заети
от селското стопанство, имот № 052022;
нива в местността „ВИШОРИЦА“ с площ от 1.184 дка, четвърта
категория, съставляващ имот № 057016 по картата на землището при
граници и съседи: имот № 057015, имот № 057011, имот № 057017, имот
№ 057021,
съсобствени между Б. Х. К., ЕГН **********, В. Х. Б., ЕГН
**********, П. В. Ж., ЕГН ********** и Л.В. К., както следва: Б. Х. К. – 1/6,
В. Х. Б. – 1/6, П. В. Ж. – 1/6 и Л.В. К. – 1/2.
ОСЪЖДА Б. Х. К., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН ********** да
заплатят на П. В. Ж., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 4 610 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15