№ 3994
...., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110148069 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 42229/19.08.2021 г.
/с дата на пощенско клеймо 17.08.2021 г./, предявена от М. Г. ИВ., ЕГН
**********, чрез адвокат Й.А., със съдебен адрес: ......., офис 1 против ........, със
седалище и адрес на управление: .....
Ищецът М. Г. ИВ., ЕГН ********** твърди, че е собственик на процесния
лек автомобил ..........
Посочва, че на 15.04.2021 г., предоставил лек автомобил ......... на ......., за
да го ползва.
Поддържа, че на 16.04.2021 г., ....... бил паркирал лек автомобил .........
.......... Посочва, че около 09:00 часа, ....... отишъл до автомобила и влязъл в него,
като в този момент звъннал телефонът му и провел разговор, като не затворил
плътно предна лява врата на лек автомобил .......... Твърди, че докато .......
провеждал телефонния разговор, водачът на лек автомобил ........ преминал покрай
лек автомобил ......... и ударил предната лява врата на последния. Поддържа, че
след реализиране на удара бил проведен разговор между водачите на двете МПС-
та, при който водачът на лек автомобил ........ признал вината си за процесния
инцидент, като заявил, че се бил разсеял, доколкото си гледал телефоня, поради
което загубил контрол над автомобил, по който начин се стигнало до реализиране
1
на процесния инцидент. Твърди, че за настъпилия инцидент водачите на лек
автомобил ........., и лек автомобил ........ съставили двустранен констативен
протокол.
Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил ........, е била
застрахована при ответника по задължителна застраховака „Гражданска
отговорност“.
Заявява, че на 19.04.2021 г. заявил претенция пред застрахователя на
виновния за процесния пътен инцидент водач, като от страна на представител на
ответника бил извършен оглед на лек автомобил ........., изготвен бил снимков
материал и бил съставен опис-заключение на щетите.
Поддържа, че на 27.04.2021 г. получил уведомление от ответното
дружество, с което го уведомява, че отказва да заплати обезщетение по заведената
щета.
Твърди, че сумата необходима за възстановяване на щетите от процесното
ПТП е в размер на 3187,94 лева, като в настоящото производство се претендира
само част от горепосочената сума, а именно 100 лева.
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева /частичен иск от общо
претендираната сума от 3187,94 лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в причинени щети на лек автомобил ......... в
резултат на ПТП, реализирано на 16.04.2021 г., около 09:00 часа, ........., по вина на
водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното
дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /17.08.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ........ е депозирал
отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично признава наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на
процесното ПТП /16.04.2021 г./, сключено между ответното дружество и
собственика на лек автомобил ......... Оспорва се твърдения в исковата молба
механизъм, при което са причинени щети на лек автомобил ........., че щетите са
2
причинени по вина на водача на лек автомобил ......... В тази връзка се твърди, че
проишествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил ........., който е
отворил вратата на горното МПС, без да съобрази поведението си с движещия се
по пътното платно лек автомобил ........, в резултат на което е реализирано
процесното ПТП и са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди.
Поддържа се, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се излагат
подробни съображения в този смисъл.
Оспорва се, че всички констатирани и твърдени от ищеца вреди по
процесния лек автомобил ........., се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил ..........
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
С определение от 08.11.2021, постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3
ГПК е допуснал изменение на предявения за разглеждане в настоящото
производство иск, като същият се счита предявен за сумата от 2914,55 лв., която
представлява пълен размер на претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение и не е заявено като частична претенция.
В проведеното по делото открито съдебено заседание, от името на ищеца,
чрез адвокат Славова, се моли за уважаване на предявения иск, съобразно
направеното и допуснато увеличение на размера на претенцията. Претендират се
разноски в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправно
виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
3
Ответникът следва да докаже и възражението си за съпричиняване, т.е., че
увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
свидетелство за регистрация на лек автомобил ........., се установява в
производството, че собственик на същия е именно ищеца М. Г. ИВ..
В настоящия случай не се спори по делото, че към 16.04.2021 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ........ е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно автомобил ........, включително и на водача ЛЮБ.
П. П.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията
между страните по делото (с определението на съда от 30.09.2021 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, в това число Двустранен
констативен протокол за ПТП от 16.04.2021 г., заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза и показанията на свидетелите ЛЮБ. П. П. и ......, се установява в
производството, че на 16.04.2021 г., около 09:00 часа, е реализирано ПТП между
автомобил ........, управляван от свидетеля ЛЮБ. П. П. и лек автомобил ........., с
водач свидетеля ......, при което са причинени щети по двете участвали в
проишествието моторни превозни средства.
От горепосочените доказателства се установява следния механизъм на
ПТП: На 16.04.2021 г., около 09:00 часа, автомобил ........, управляван от свидетеля
ЛЮБ. П. П., се движи в ...., по ......, с посока на движение от ул. „Цветан
Радославов“ към ул. „Александър Фон Хумболт“ и в района пред ......“, водачът
реализира ПТП със спрелия вдясно на тротоара, с отворена предна лява
/шофьорска/ врата, лек автомобил ........., с водач свидетелят ....... Посочените по-
горе доказателства са ясни, безпротиворечиви и последователно разкриват един и
същ механизъм на реализиране на твърдяното в исковата молба ПТП, като
същевременно по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят
тези доказателства и да внесат съмнение относно достоверността им, в частта,
касаеща механизма на реализирне на процесното проишествие. Същевременно от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като ясно,
4
обосновано, пълно и обективно изготвено, се установи в производството, че след
анализ на представените по делото документи и събраните в производството
доказателства, включително гласни такива, се налага единствен извод, че причина
за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автомобил ........,
който при движението не е оставил достатъчна странична дистанция и е ударил
паркирания /извън платното за движение/ лек автомобил ..........
Установените по-горе обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетелите ЛЮБ. П. П. и ....... Показанията на свидетелят ......, съдът преценява,
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, отчитайки евентуална възможна
заинтересованост на този свидетел от положителен изхода на делото за ищеца,
доколкото живее на семейни начала с последния, което обстоятелство бе изрично
заявено в проведеното на 08.11.2021 г. открито съдебно заседание по делото.
Показанията на свидетелите П. и ...... са ясни, конкретни, безспротиворечиви и
пресъздават техни лични възприятия във връзка с механизма на реализиране на
процесното ПТП, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира.
Механизмът на реализиране на процесното ПТП, очертан от разпитаните по
делото свидетели, напълно кореспондира с изведения от вещото лице и
обективиран в заключението по приетата в производството съдебна
автотехническа ексепртиза. От показанията на свидетелите безспорно се установи
в производството, че лек автомобил ......... е бил паркиран извън платното за
движение /на обособено за спиране място/, както и че към момента на
реализиране на проишествието на платната за движение не е имало други
автомобили или препятствия, които да са попречили на водачът на автомобил
........ да премине безопасно покрай паркирания лек автомобил ..........
Следователно се налага извод, че на 16.04.2021 г., около 09:00 часа, в ....,
по ...... и в района пред ......“, между автомобил ........ и лек автомобил ......... е
реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил .........; че
щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на водача
на автомобил ........, който при движението не е оставил достатъчна странична
дистанция и е ударил паркирания /извън платното за движение/ лек автомобил
.........; че към датата на реализиране на процесното ПТП /16.04.2021 г./
гражданската отговорност на водачите на автомобил ........ е била застрахована при
ответното дружество.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че всички увреждания по лек автомобил ......... се намират в пряка
5
причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.04.2021 г., около 09:00 часа, в
...., по ...... и в района пред ......“, между автомобил ........ и лек автомобил .........,
пътно-транспортно проишествие.
При така изложените по-горе съображения, съдът приема, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ........ дължи да заплати
обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил ........., към датата на процесното събитие
/16.04.2021 г./ е 17 години 8 месеца и 9 дни, считано от датата на първоначалната
му регистрация – 07.08.2003 г., че стойността необходима за възстановяване на
щетите, причинени на процесния лек автомобил ........., определена на база средни
пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 2914,55 лева. В тази стойност е
включена и стойността необходима за подмяна на стъкло предна лява врата. В
тази връзка, съдът, следва да вземе предвид изрично заявеното от вещото лице
обстоятелство, че стъклото и стъклоподемника на предната лява врата са в зоната
на удара и могат да бъдат увредени при процесното ПТП. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че към датата на огледа, извършен от
застрахователното дружество, стъклоподемника на предна лява врата е описан „за
подмяна“, като е установено и обстоятелството, че стъклото на предната лява
врата липсва. Съдът намира, че доколкото стъкло предна лява врата се намира в
зоната на удара, че в опис-заключението на застрахователя е посочено, че същото
липсва, както и обстоятелството, че вещото лице по допуснатата и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза изрично заяви, че
уврежданията по същото могат да бъдат причинени при установения по делото
механизъм на реализиране на процесното ПТП, съдът намира, че уврежданията по
стъкло предна лява врата се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и стойността за подмяната, следва да бъде включена в размера
на дължимото обезщетение.
В заключението си вещото лице посочва, че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил .........,
6
определена по цени само на алтернативни доставчици /към датата на ПТП/ е в
размер на 2796,47 лева /като в тази сума е включена и стойността, която е
необходима за подмяна на стъклото на предна лява врата на процесното МПС/.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/,
дължимото обезщетение, следва да бъде определено по пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя
възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определям
съобразно доказания размер на претърпянатам вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната
му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009
г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
7
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част, какъвто е и настоящият случай, доколкото при изслушването си
в проведеното на 08.11.2021 г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице
изрично заяви, че самата врата като такава не се произвежда и не може да се
намери от алтернативни доставчици, а само от официален доставчик на марката,
както и че алтернативни доставчици са налице само за частите – калник преден
ляв и стълоподемник на предна лява врата, но не и за останалите увредени при
процесното проишествие детайли по лек автомобил .......... Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 2914,55 лева, какъвто е и размерът на обезщетението, на което
ищецът има право.
Следователно и предвид изложените по-горе съображения, се налага извод,
че размерът на обезщетението, на което ищецът има право е 2914,55 лева и
предявеният иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
При това положение, съдът, следва да разгледа релевираното в условията
на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил .......... По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от
ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от
15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т.
о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение
№ 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2
ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
8
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението
му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта
съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил ........., е неоснователно. От стрна на ответното дружество не са
изложени никакви конкретни фактически твърдения, от които да се направи
извод, в какво ответникът твърди, че водачът на лек автомобил ......... е допринесъл
за реализиране на вредоносния резултат. Доколкото съдът дължи произнасяне по
исканията на страните, така както са очертани от последните, то с оглед липсата
на конкретни твърдения за осъществено от водача на лек автомобил .........
поведение, което да е допринесло за реализиране на вредоносния резултат,
възражението за съпричиняване се явява неоснователно само на това основание.
Като допълнение, съдът следва да посочи, че действително от събрания по делото
доказателствен материал се установява в производството, че към момента на
преминаване на автомобил ........ покрай лек автомобил ........., предната лява врата
на последния е била леко отворена. От друга страна, обаче, безспорно се установи
в производството, че лек автомобил ......... е бил паркиран извън платното за
движение /на обособено за това място/, без да пречи на движението, както и че на
платната за движение не е имало други автомобили или препятствия, които да са
попречили на водачът на автомобил ........ да премине безопасно покрай
паркирания лек автомобил .......... Самият водач на автомобил ........, изрично заяви
в показанията си пред съда, че изобщо не е възприел, дали врата на лек автомобил
9
......... е била отворена или не /просто е усетил удар/, което е допълнителна
индикация, че водачът на автомобил ........ е управлявал автомобила без
необходимото съобразяване с пътната обстановка и без необходимото внимание.
От събраните по делото доказателства, включително двустранен констативен
протокол за ПТП, заключението на вещото лице по допуснатата, приета и
неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза и показанията на
свидетелите П. и ......, безспорно се установи в производството, че единствена
причина за реализиране на процесното ПТП е поведението на водача на
автомобил ........, който при движението си не е оставил достатъчна странична
дистанция и е ударил паркирания /извън платното за движение/ лек автомобил
..........
От гореизложеното се налага извод, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че с поведението си водачът на лек
автомобил ......... е допринесъл за реализирането на вредоносния резултат.
Следователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По отношение на разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса
в размер на 116,58 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза в размер
на 350,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 520,00 лева с ДДС,
като са представени доказателства за извършването на претендираните разноски и
за обстоятелството, че адвокат Й.К. А. е регистриран по ЗДДС.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на
ищеца в производството адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца,
претендирания размер на адвокатското възнаграждение и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира, че възражението на ответника с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на ищеца в
10
производството адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото претендирания в настоящото производство размер на
възнаграждението е под минималния предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /претендира се сумата от 520 лева с ДДС, а минималния размер
на на адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и материалния интерес в настоящото производство е в размер на
520,82 лева с ДДС/.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ........,
със седалище и адрес на управление: ...., следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца М. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ...., ........, сумата от 986,58 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: .... да заплати в
полза на М. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ...., ........, на основание чл. 493, ал. 1
КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2914,55 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в причинени щети на лек
автомобил ......... в резултат на ПТП, реализирано на 16.04.2021 г., около 09:00
часа, ........., по вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била
застрахована при ........ към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /17.08.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: .... да заплати в
полза на М. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ...., ........, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 986,58 лева, представляваща разноски в производството пред
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11