Решение по НАХД №2577/2020 на Районен съд - Варна

 

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер  1175/5.8.2020г.              Година 2020        Град Варна

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд             тридесет и осми състав

На пети август                     Година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

   като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2577 по описа за две хиляди и двадесета година.

                

                      Р Е Ш И:

       

   ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000562/04.06.2020г. на и.д. Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на Д.Т.Д. е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 300 лв на основание чл.102 ал.4 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

   МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.Т.Д. против НП на и.д. Директор РД „АА“ гр. Варна,  с което му е наложено административно наказание глоба.

   В жалбата се сочи на неправилност, незаконосъобразност  и необоснованост на наказателното постановление. Счита се, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Не е извършено разследване на устно оспорените обстоятелства. Счита се и че неправилно е преценен размера на наказанието. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В допълнителна молба се изразява становище, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи се, че въззивникът е спрял на автобусна спирка в непосредствена близост до Автогара Варна. Представения по делото пътен лист не съдържа печат и подпис на длъжностното лице от автогарата. Оспорва се качеството на въззивника на субект на нарушението, като се счита , че отговорност следва да бъде реализирана спрямо превозвача.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество счита, че нарушението е безспорно установено въз основа на доказателствата по АНП. Моли съда да потвърди наказателното постановление , както и да присъди разноски.

   След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2020г. служители към ОО“АА” Варна, сред които св. К., извършили проверка на документите на водач на  автобус „Темса“ с рег.№В 6684НР, който извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия гр. Белослав- гр. Варна. Автобуса се движел по локалното пътно платно на бул. „Владислав Варненчик“, в посока към центъра на гр. Варна и бил управляван от въззивника Д..

При проверка на документите на въззивника, той представил на проверяващите маршрутно разписание с определена спирка – Автогара Варна.

В пътния лист нямало заверка от автогарата.

Установявайки горното, както и след като разговарял с въззивника Д., св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано приетото за установено нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения въззивника не вписал такива.

Възражения не постъпили  в тридневния срок.

   Впоследствие на 04.06.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.37а т.2 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и въззивника бил санкциониран на осн. чл.102 ал.4 от Закона за автомобилните превози.

   Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. К.; пътен лист; маршрутно разписание ; допълнителни обяснения; справка за нарушител; заповеди и др.

   След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

   Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

В жалбата се сочи на неправилност, незаконосъобразност  и необоснованост на наказателното постановление. Счита се, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.

По така наведеното общо възражение съдът намира за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен акт.

При правилно установени факти от обвинението и прецизирана правна квалификация, правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП. В НП се съдържа описание на всички признаци на нарушението, като е посочен конкретен маршрут на движение; маршрутно разписание и пътен лист, като на водача е вменено конкретно неспиране на автобусна спирка в гр. Варна. Посочени са и конкретни доказателства в подкрепа на обвинението.

Счита се, че не е извършено разследване на устно оспорените обстоятелства.

По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава «устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.

На следващо място, предвид на факта, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са АУАН; пътен лист ; маршрутно разписание и обяснения от въззивника,  съдът намери, че не е възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.

Изразява се позиция за неправилно определен размер на наказанието.

По това възражение следва да се отбележи, че размерът на административното наказание, което следва да бъде наложено е императивно определен , поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия орган или въззивната инстанция.

Изразява се  становище, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съдът, при проверка на съдържанието на НП констатира, че в обстоятелствената му част са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в неизпълнение на задължението на водача да спре на посочената в маршрутното разписание автобусна спирка.

 

Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при квалифицирането на деянието с НП, както и вписване в съдържанието на НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Съдът намери, че правилно установените факти са били съотнесени към разпоредбата на чл. 102 ал.4 от ЗАвП, предвиждаща санкциониране на лице – водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки.

Размерът на административното наказание, което следва да бъде наложено е императивно определен , поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия орган.

Сочи се, че въззивникът е спрял на автобусна спирка в непосредствена близост до Автогара Варна.

Това обстоятелство не представлява изпълнение на задължението на въззивника Д. на задължението по чл. 37а. т.2 от Наредбата , вменяващо му в задължение като водач на автомобил за обществен превоз на пътници да спира на определените в маршрутното разписание автогари и автоспирки. Същото представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но доколкото наказанието е с константно определен размер, не води до намаляване на размера на наложената глоба.

Сочи се още, че представения по делото пътен лист не съдържа печат и подпис на длъжностното лице от автогарата.

Съдът, при проверка на съдържанието на представените по делото пътен лист и маршрутно разписание констатира, че същите съдържат необходимите реквизити и заверки, поради което представляват годни писмени доказателства по делото.

На последно място се оспорва качеството на въззивника на субект на нарушението, като се счита , че отговорност следва да бъде реализирана спрямо превозвача.

Съдът категорично не споделя подобна позиция, доколкото с чл.37а т.2 от НАРЕДБА № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси изрично се вменява в задължение на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници да спират на определените в маршрутното разписание автогари и автоспирки.

С чл. 102 ал.4 от ЗАвП се предвижда санкциониране на физическото  лице – водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки.

 

   Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

   Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: