РЕШЕНИЕ
№ 1280
гр. Варна, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20243110203294 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от "К П Джи - 8" ЕООД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № **********/27.02.2023 г. на Зам. кмет на
Община - Варна, с което на дружеството било наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 27, вр. с чл. 83 и от ЗАНН и чл.123, ал.1
от ЗМДТ.
1
Въззивното дружество счита обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на
материалните и процесуални разпоредби. Поддържа, че посоченото
нарушението е осъществено след изменение на ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г.,
което обстоятелство не било съобразено от наказващия орган. Извеждат се
доводи съгласно които не следва де се подава декларация за отчетна стойност
на имота поради предвиденото в закона. Привежда и доводи за маловажност
на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено,
не се явява и не се представлява се от процесуален представител .
За въззиваемата страна, редовно уведомена, се явява юрисконсулт Х.,
който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е придобило
нежилищен имот с Нотариален Акт № 79, том. 2, рег. № 4277, дело 239 от
дата 07.12.2020 г. г. находящ се в гр. Варна. Сделката била обективирана в
Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот недвижим имот от
2
07.12.2020 г. В продължение на два месеца след сключването на сделката
дружеството не подало декларация за отчетна стойност на недвижимия имот
пред Дирекция "Местни данъци" към Община - Варна, а такава била
депозирана на 05.09.2022 г. При подаването на декларацията св. М. И. -
старши инспектор в Дирекция "МД" при Община - Варна установила
изложените обстоятелства и на същата дата съставила акт за установяване на
административно нарушение на дружеството за това, че като данъчно
задължено лице не е спазило законоустановения двумесечен срок по чл. 14,
ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ за деклариране на отчетната стойност на процесния
имот.
Актът бил съставен в присъствието на управител на дружеството, бил
предявен и подписан с възражения.
Писмени такива били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО разгледал възраженията, но не ги приел.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на въззивното дружество била наложена
имуществена санкция в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
14, ал. 1 и чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на св.И.,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като
последователни, без противоречиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата и
свидетелката, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви.
3
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение
за изясняването на делото са: копие от Нотариален акт за прехвърляне право
на собственост; Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти, разписка, удостоверяваща датата на подаване на
декларацията и др. Съдържащата се в посочените документи информация
кореспондира изцяло на показанията на свидетелката и подкрепя извода за
тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Според
първата от цитираните норми за новопостроените сгради и постройки, които
не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От своя страна чл. 14,
ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или
ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да
подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи
значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието
"предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а
според чл. 2, т. 1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла
на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските
дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е
търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4
от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на
4
съответните идеални части от процесния имот, да подаде информация за
отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето
на данъка. Макар и посочената норма да не конкретизира начина, по който
следва да бъде изпълнено това задължение, със Заповед № ЗМФ -
1173/18.12.2019 г. на Министъра на финансите е одобрен образец на данъчна
декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на
необходимата информация е посредством подаването на декларация по
утвърдения образец. Предвид коментираните доказателства съдът приема, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило това задължение в
законоустановения срок, а е подало съответна декларация повече от една
година след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е
осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с
чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, наличието на което правилно е констатирано с
обжалваното наказателно постановление.
За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът
приема за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по
реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ специално наказание за лице,
което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи
или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на
данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като
надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на
декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ
следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1, предл. 2 от с. з. В
практиката на съдилищата трайно се приема, че чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е
надлежната санкционна разпоредба за нарушения от вида на процесното.
Съдебната практика приема, че за санкционираните лица съществува
задължение при обжалване да посочват твърденията и доказателствата си,
като неизпълнението на това задължение следва да се третира като
неправомерно бездействие (Решение №2112 от 6.11.2019 г. на
Администнративен съд - Варна по к. а. н. д. №2122/2019 г.), от което според
настоящия състав не могат да бъдат черпени благоприятни последици.
5
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно
дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на св. М. И., така
и от приобщените документи – НП №********** от 27.02.2023 г., известие за
доставяне, НА № 79, том. 2, рег. № 4277, дело 239 от дата 07.12.2020 г. г.
находящ се в гр. Варна, местност "Акчелар", данъчна декларация по чл.14
ЗМДТ, Заповед № 5537 от 31.12.2019 г. на Кмет на Община Варна и др.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално, а не резултатно и защитения от
закона обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на
нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от същия вид като при това, в процесния случай съответното нормативно
изискване не е било изпълнено в повече от едногодишен период от изтичане
на законоустановения срок.
За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът
приема за безспорно установено, спрямо дружеството правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.123, ал.1 ЗМДТ, предвиждаща специално
наказание за юридическо лице, което не подаде декларация по чл.14 ЗМДТ, не
я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до
освобождаване от данък. След като надлежното изпълнение на процесното
задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец,
нарушението по чл.14, ал.4 ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда
на чл.123, ал.1, пр.2 ЗМДТ. При определяне размера на наказанието в
установените рамки от 500 лв до 3000 лв, наказващият орган правилно е
индивидуализирал същото между минималната и средната стойност, а именно
- 1000.00 (хиляда) лв, предвид продължителния период на неизпълнение на
задължението.
Изтъкнатите съображения налагат извод за правилност и
6
законосъобразност на оспореното НП, при което същото следва да бъде
потвърдено. (вж. КАНД № 2227/2022 г. на ВАС.)
При този изход на спора, съобразно чл.63д., ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и
отправената претенция, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, чийто размер, предвид
протичането на производството с предхождащи въззивно и касационно
разглеждане при пълноценно присъствено участие на пълномощник на
въззиваемата страна, съдът определи размер - 80.00 (осемдесет) лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **********/27.02.2023 г. на Зам. кмет на
Община - Варна, с което на "К П Джи - 8" ЕООД, ЕИК *********, основание
чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 27, чл. 83 от ЗАНН и чл.123, ал.1 от ЗМДТ, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1
000.00 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 4, вр. с & 1,
т.1 от ЗМДТ, вр. с чл.2 от ЗСч., вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА "К П Джи - 8" ЕООД, ЕИК ********* , ДА ЗАПЛАТИ на
Община - Варна, сумата 80.00 (осемдесет) лв., представляваща обезщетение
за разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 ЗАНН.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8