№ 108
гр. Разград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20243300500047 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от Б. С. Д., подадена чрез пълномощник, против
решение № 758/16.12.2023г., постановено по гр.д. № 138/2023г. по описа на РС Разград, с
което е прието за установено по иск с правна квА.фикация чл. 124, ал.1 ГПК, че същата не е
собственик по давностно владение на 60/144 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Цар Калоян, и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е
отменен частично до размер на 60/144 ид.ч. нотариален акт,№60, т.2, peг. № 2503, дело №
225 от 2020 г. по описа на нотариус с peг. № *** на Нотариалната камара, с район на
действие РРС, вписан в Службата по вписванията гр.Разград с вх. peг. № 1093 от 24.04.2020
г., акт № 139, том 3, дело № 553 / 2020 г., парт. книга 109537, с който Б. Д. е призната за
собственик по давностно владение на гореописаните недвижими имоти. Жалбоподателят
излага възражения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и моли въззивния съд
да го отмени, като отхвърли предявения иск поради неговата неоснователност
Подаден е писмен отговор от А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш. О. К. чрез упълномощен
адвокат, в който се поддържа твърдение за правилност на обжалваното решение.
Въззиваемите молят съда да потвърди съдебния акт на РС Разград.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и наведените във въззивната жалба оплаквания, които рамкират инстанционния контрол,
приема за установена следната фактическа обстановка: и ищците, и ответникът черпят
1
основания за своите права върху процесните три земеделски имота от факта на тяхното
притежание от общия им наследодател Д. М. К. и възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ.
По делото не са представени доказателства в тази насока, но доколкото и двете страни се
позовават на този факт, съдът го приема за установен. Видно от удостоверение за
наследници на Д. М. К. /приложено в син класьор към първоинстанционното дело, към
договор за наем от 30.06.2020г./, общият наследодател е починал на 15.01.1990г. и негови
наследници са С. Д. К., Н. Д.ов И., Н. Д.ова Я. и А. Д. К..
Спорен е моментът дА. земите са възстановени на всички наследници на Д. К.,
каквото е твърдението на ищците, или само на С. Д. К. – баща на ответницата, каквото е
твърдението на последната. Въззивният съд споделя направения от районния съд извод в
обжалваното решение, че съобразно разпределението на тежестта на доказване на правото
на собственост при предявен отрицателен установителен иск, ответникът трябва да установи
основанието, от което правото му на собственост е възникнало. Това означава, че в тежест
на Б. Д. е да установи твърдения от нея факт на възстановяване на зем.земи в полза само на
нейния баща, както и твърденията й в писмения отговор пред РРС за отказ на останА.те
наследници на Д. М. К. от наследството на същия. Доказателства в тази насока не е
представила – липсва решение на ПК за възстановяване на земеделските земи в полза на С.
Д. К., както и надлежно заявени и вписани в СВ при РРС откази от наследството на Д. К. от
останА.те наследници. Представеното от ответницата пълномощно рег. № 64307/5.09.1991г.,
за което във въззивната жалба се твърди, че не е обсъдено от районния съд, не установява
нещо различно по съдържание. Ответницата го е представила във връзка с твърдението си,
че останА.те наследници са се отказА. от дяловете си в процесните имоти, за сметка на
което нейният баща е поел всички разходи, свързани с установяването на смъртта на Д. К..
В пълномощното обаче Н. К. /вероятно Н. И./ е упълномощил бащата на ответницата да
извършва действия на управление /а не на разпореждане/, при това отнасящи се до друг
имот в чертите на гр.Цар Калоян. Съдът приема, че след смъртта на Д. М. К. процесните
земи са преминА. в патримониума на четиримата наследници на Д. К. – Н. Я., Н. И., А. К. и
С. К., по силата на наследственото правоприемство.
Видно от представените удостоверения за наследници, Н. Д.ова Я. е починала на
11.08.2020г., а С. Д. К. е починал на 26.11.2013г. След смъртта си Н. Д.ова Я. оставила като
наследници дъщерите си Ж. О. Я., Ш. О. К. и Г. О. М.а (починала на 26.10.2010 г. с
наследници С. М. С.ов, Ш. М. М. и К. М. С.ов). С. К. е оставил за свои наследници Г. К..а –
съпруга и Б. Д., Б. Д. и Х. А. – деца.
Следващото въведено от ответницата основание за придобиване на собствеността
върху имотите е упражняването на непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно
владение в периода от 1999г. до 2013г. първоначално от нейния баща С. К., а след неговата
смърт – от 2013г. до датата на предявяване на иска – от Б. Д..
Между страните няма спор, че през 1989г. Д. К. заминал за РТурция със семейството
на единия от синовете си — С. Д.ов К., където починал на 15.01.1990 г. Семейството на С.
К. се завърнало в Република България през м. март, 1990 г.
2
Представеното от ответницата пълномощно с рег. № 1628 и №1629 от 25.02.2020г., за
което във въззивната жалба също се навеждат възражения, че не е обсъдено от районния
съд, е със съдържание, съгласно което Г. К..а, Б. Д. и Х. А. са упълномощили Б. Д. да
извършва сделки на разпореждане и да владее процесните имоти, притежавани от тях в
съсобственост. От съдържанието обаче следва, че тримата упълномощители са извършили в
полза на ответницата упълномощаване за техните части от наследството, но не и за частите
на ищците, формиращи предмета на предявения иск.
Във връзка с твърденията на ищците, че не са се отказА. от наследствените имоти, е
изискана от ЗКПУ“Торлак“ и от кооперацията са представени справки с приложени
договори за наем и извадка от регистъра на кооперацията по партиди на лицата. Видно от
представените документи, през 2013г. С. К. е декларирал пред кооперацията, че неговият
баща е починал и е оставил за наследници него и Н. Д.ова Я., Н. Д.ов И. и А. Д. К.. Двете
ниви с №№ 307011 и 312017 са отдавани под наем в различни периоди от С. К., Г. К..а и Б.
К.а. За периода 2010-2023г. ищцата А. К. е получавала рента съобразно притежаваните от
нея наследствени части от Д. К. за 3,7дка. Н. Я. е получавала рента за периода 2013-2020г.
съобразно притежаваните от нея наследствени части от Д. К. за 3,7дка. Н. Я. – съпруг на
ищцата Ж. Я., също е получавал рента за периода 2013-2022г. Рента са получавА. и С. К., Г.
К..а и Р. К.. По делото са представени договори за наем, сключвани между отделни
наследници и ЗКПУ“Торлак“, относими към различни години. Оплакванията във въззивната
жалба за необсъждане от районния съд на оспорените от ответника договори за наем и
оспорената служебна бележка № 8/13.09.2021г. не са съществени за изясняване на
фактическата страна на спора. Тяхното обсъждане не променя фактическата обстановка,
изградена въз основа на обсъдените по-горе справки №№ 8235/21.09.2023г. и
9772/10.11.2023г. и приложените към тях документи. При изключване на посочените
договори и служебна бележка от доказателствения материал, нА.це са писмени
доказателства, изходящи от трето неучастващо в процеса лице, от които се установява, че в
различните години различни наследници, а не само ответницата и нейния пряк наследодател
С. К., са предприемА. действия по управление на земеделските имоти. Оплакването на
жалбоподателя, че РС не е обсъдил пълномощно №351/23.02.2024г., също не е съществено
за спора по фактите, защото е представено от ищците с цел доказване на техните твърдения
и след като не е обсъдено от решаващия съд, за ответника липсва правен интерес да иска
произнасяне по него.
Относно осъществяваното над имотите давностно владение в процеса пред РРС са
събрани гласни доказателства. Св. И. Х. сочи, че дядо му Д. е бил собственик на три
земеделски имота, единият от които пустее. След смъртта му още от началото след
създаването на кооперацията, майка му получавала рента повече от 25 години за нейния дял
от 1/4 ид.ч. от имотите. Според свидетеля рентата се изплащала на майка му съобразно
сключен от нея договор за аренда на процесните имоти. За ищцата Ж. Я. свидетеля знаел, че
същата ползва и обработва част от земите (общо около 3,6 дка от общо 10 дка), тъй като има
животни и ферма. Според св. Н. Я., съпруг на ищцата Ж. Я., процесните имоти са
3
наследство, останало от родителите на съпругата му. След комасация, те обработвА.
съответен дял от процесните имоти, общо около 20 дка в местността „Кадъ кьоше“. В тях
влизА. общо останА. в наследство от баща му, закупени от него, както и наследствените на
съпругата му земи от Н. и О. Я.еви. През 2021 г. от служител в общината свидетелят
разбрал, че е предоставен НА за процесните имоти, а съпругата му не е посочена като
собственик, а съпругата му не е продавала дела си. Свидетелят сочи, че майката на
съпругата му никога не е отказвала от дела си. Св. Г. К..а сочи, че още преди смъртта на
съпруга , неговият баща му бил казал, че всичко е за него. Именно тяхното семейство
започнало да се снабдява с документи за възстановяване на земите. Другите наследници не
се ангажирА., не дА. никакви пари, отказА. да се занимават. Още преди смъртта на съпруга
възстановените имоти се обработвА. от кооперация “Торлак”. Преди смъртта му той
получавал рентата, а впоследствие – тя. Не е известно дА. някой от другите наследници е
получавал рента. Знаела за НА, като изтъква, че ответницата се снабдила с такъв, след като
баща казал, че тя ще вземе нивите. Св. Х. А. сочи, че ответницата, която е нейна сестра,
има НА за процесните имоти. Знаела за тези земи, че са наследство от дядо , който е
починал в Турция. За възстановяването на собствеността принос имал само нейния баща,
защото той подал необходимите документи. Другите наследници отказА. да се занимават,
тъй като преценили, че разходите ще бъдат големи. Единият чичо казал, че няма нужда от
земите и снабдил баща с пълномощно. На свидетелката е известно, че пари получавала
само ищцата А., която подпомагА. през годините, тъй като парите все не стигА.. Още
приживе баща ги събрал и разяснил на всички, че имотите ще останат на сестра им, която
полагала грижи за него. Предвид претенциите на другите роднини, тя решила да се снабди с
констативен НА.
Свидетелските показания не се различават съществено относно въпроса, че бащата на
ответницата е набавил необходимите документи за възстановяване на собствеността на
земите, останА. в наследство от общия наследодател Д. К.. Показанията, съпоставени с
обсъдените по-горе писмени доказателства, изясняват и въпроса, че всеки от наследниците е
извършвал действия по управление на имотите, отдавайки ги под наем на кооперация за
обработване срещу получаване на рента. Фактът, че само един от наследниците се е
ангажирал със снабдяване с необходимите документи за възстановяване на собствеността,
не води до извод, че той е едноличен собственик, а само дава основание за претендиране на
извършените от него разходи от другите наследници.
Районният съд правилно не е кредитирал декларацията с нотариална заверка на
подписа № 2170 от 3.04.2023г. и в този смисъл възражението в жалбата за допуснати
процесуални нарушения е основателно само в частта относно допускането й като
доказателство по делото. По съдържание същата представлява свидетелски показания, а
законът в чл.11 ГПК въвежда принципите на устно и непосредствено разглеждане на делата
и недопустимост на писмени свидетелски показания в процеса. Същото се отнася и до
писмената декларация № 2169 от 3.04.2023г.
На 24.04.2020 г. ответницата е призната за собственик по давностно владение и
4
наследство на процесните поземлени имоти, за което е съставен нотариален акт № 60, том 2,
peг. № 2503, дело № 225 от 2020 г. по описа на нотариус Р. И. с peг. № *** на Нотариалната
камара, с район на действие РРС, вписан в Службата по вписванията – Разград с вх. peг. №
1093 от 24.04.2020 г., акт № 139, том 3, дело № 553 / 2020 г., парт. книга 109537.
Неотносими към процесния период на владение се явяват събраните данни от ОСЗ
офис гр.Цар Калоян относно подадени заявления от Н. Я. за участие в масиви за ползване на
зем.земи – същите са с начало 30.07.2020г. за стопанската 2020/2021г., т.е. след снабдяване
на ответницата с констативния нотариален акт и съответно извън оспорения период на
давностно владение. Видно от представените по делото споразумения преди тази дата,
същият не е подавал подобни заявления и не е участвал в сключване на споразумения.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
жалбата е неоснователна. При наследяването като общо правоприемство владението е част
от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо дА. само част от тях остават в наследствения имот.
Съобразно задължителното тълкуване, съдържащо се в ТР № 1/6.08.2012г. по тълк.д. №
1/2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останА.те съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останА.те съсобственици. Завладяването частите на
останА.те и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки отделен случай тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране на промяна в
намерението не е необходимо само в случай, че упражняването на фактическата власт е
започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е
станал владелец на идеалните части на останА.те.
Приложено към настоящия случай, задължителното тълкуване на ВКС сочи на липса
на изключението в последното изречение и съответно на необходимост от доказване на
преобръщане на владението. Бащата на ответницата изрично е декларирал пред
ЗПКУ“Торлак“ всичките наследници на Д. К., т.е. независимо, че той е предприел
действията по възстановяване на собствеността, същият при управление на имотите е
признал качеството на наследници на останА.те си две сестри и брат си и съответно е
действал и в тяхна полза. Същите, както и други наследници, са получавА. рента от
кооперацията именно въз основа на първоначалните действия на С. К.. Така за Б. Д. е
възникнало задължението да докаже преобръщането на държането на идеалните части на
ищците във владение, изразяващо се в намерение за еднолично своене. Същата не е
установила в процеса действия преди издаването на констативния нотариален акт – първо
5
на своя баща, а след 2013г. и нейни такива, с които пред ищците да е манифестирано
намерение за своене на целите имоти. Не е нА.це отказ от наследство от никой от останА.те
наследници на общия наследодател на страните. Напротив, същите са извършвА. действия
по отдаването на имотите под наем, като са получавА. рента за ползването от кооперация.
По отношение на лозето също не се установи явно отблъсване на владението на останА.те
наследници и демонстрирана пред тях воля за своене само от жалбоподателката.
Горните съображения налагат извод, че ответницата не е могла да стане собственик
на имотите по давностно владение. Предявеният отрицателен установителен иск от ищците
за признаване за установено спрямо ответницата, че тя не е собственик на 5/12 ид.ч.
(преизчислени от районния съд под общ знаменател спрямо правата на всички наследници
на следните ид.ч.: 36/144 за ищцата А. Д. К., а за другите ищци по 12/144, т.е. общо 60/144
ид.ч.), оставени на страните в наследство от Д. М. К.., е основателен и доказан. Като
последица се явява основателно искането по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на констативния
нотариален акт в полза на ответницата в частта, засягаща правата на ищците до полагащия
им се размер от 60/144 ид.ч.
Решението е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните претендират присъждане на разноски във въззивното производство. При
горния изход от спора такива се дължат в полза на въззиваемите. Представен е договор за
правна защита, в който е отразено плащане в брой на адв.възнаграждение в размер 600лв. от
Ж. О. Я. на упълномощен адвокат за процесуално представителство пред ОС Разград.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата Я. горната сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 758/16.12.2023г., постановено по гр.д. № 138/2023г. по
описа на РС Разград.
Осъжда Б. С. Д. да заплати на Ж. О. Я. сумата 600лв. за направени деловодни
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния акасционен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6