Определение по дело №1481/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                          

 

                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    № 773                                           06.08.2020 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен  състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1481 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба на областния управител на област Стара Загора, действащ по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата против определение № 174/11.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 11/2020 г. по описа на Радневски районен съд /РРС/, с което е върната исковата молба като недопустима и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.

Претендира неговата отмяна и присъждането на разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, с който я е оспорила като неоснователна.

Претендира потвърждаването на обжалваното определение  и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и материалите от първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на областния управител на област Стара Загора, действащ по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата срещу Д.Д.Д. ***, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че отстъпеното с типов договор от 11.01.1972 г. право на строеж върху държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани на Д.П.И.– негова баба, е погасено по давност в полза на собственика на земята – държавата, поради неупражняването му в продължение на пет години.

Ищецът е изложил твърдения, че държавата е собственик на дворно място с площ от 1 370 кв.м.,  съставляващо УПИ ХVІІ в кв.2 по плана на Старозагорските минерални бани, утвърден със заповед № 1885/16.08.1971 г., което съставлява УПИ ХІХ-145 в кв.2 по плана, одобрен със заповед № 706/04.05.1993 г., представляващо ПИ № 68970.502.145 по действащите КККР на с.Старозагорски бани, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора.

С два отделни договора от 11.01.1972 г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани, въз основа на заповед № 1885/16.08.1971 г. на ИК на ГОНС на Д. Д.Д. /баща на ответника/ и Д.П.И./баба на ответника/ било отстъпено на всеки един право на строеж върху държавно урегулирано място от 685 кв.м., върху ½ идеална част от парцел, съставляващо УПИ ХVІІ в кв.2 по плана на Старозагорските минерални бани.

От своя страна ответникът претендирал, че на основание наследство и два договора за дарение, сключени на 17.01.1995 г., е собственик на една вилна сграда, находяща се в УПИ ХІХ-145 в кв.2.

С първия договор за дарение майката на ответника –Н.П.С.-Д.му дарила ¾ ид.части от съсобственото им отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 685 кв.м., съставляващо ½ идеална част от парцел ХVІІ в кв.2 по плана на Старозагорските минерални бани, а по новия регулационен план парцел ХІХ-145 в кв.2, ведно със същите идеални части от построените върху мястото вила и гараж.

С втория договор за дарение лелята на ответника –С.М.Д.и майка му Н.П.С.-Д.му дарили съответно ½ ид.част - първата и 3/8 ид. части-втората от съсобственото им отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 685 кв.м., съставляващо ½ идеална част от парцел ХVІІ в кв.2 по плана на Старозагорските минерални бани, а по новия регулационен план парцел ХІХ-145 в кв.2.

Съгласно издадената скица на ПИ № 68970.502.145 по действащите КККР на с.Старозагорски бани, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, целия с площ от 1 370 кв.м., в имота били построени само една вилна сграда-еднофамилна, една сграда за търговия, за която не било учредявано право на строеж върху държавен имот, както и постройка за допълващо застрояване, също без учредено право на строеж от собственика на земята.

С оглед на това ищецът счита, че отстъпеното в полза на Д.П.И.право на строеж не е било реализирано в предвидения с договора срок, поради което с неупражняването му в петгодишен срок се било погасило по давност.

Ответникът от своя страна придобил единствено собствеността на реализирания от баща му Д. Д.Д. въз основа на отстъпеното му право на строеж обект-вила, поради което като суперфициарен собственик на имот, правото на строеж за който е било отстъпено само върху ½ ид.част от държавна земя, а именно 685 кв.м., можел да ползва само земята, за която е било учредено това право-половината от цялото дворно място, и то само според предназначението на построената сграда-вила, като нямал право да придобива други обекти, за които липсвало учредено право на строеж, и да ползва имота по предназначение, несъвместимо с устройствените правила и норми.

Ищецът сочи, че претенциите на ответника, че притежава право на строеж върху целия УПИ ХІХ-145 в кв.2 по плана на с.Старозагорски бани, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, в т.ч. и правото да ползва целия имот, обосновават правния интерес на държавата от предявения отрицателен установителен иск.

С отговора на исковата молба  ответникът е оспорил иска като недопустим, като е възразил, че за ищеца липсва правен интерес, т.к. не сочи свое защитимо право.

Възразил е, че по отношение правото на ответника да ползва целия парцел е налице сила на пресъдено нещо, т.к. спорът е бил разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 3844/2017 г. на ВКС.

Оспорил е иска и като неоснователен, като е развил подробни съображения, че отстъпените в полза на Д. Д.Д. и Д.П.И.права на строеж върху държавен имот са били надлежно реализирани чрез построяването на двуетажна вилна сграда,  евентуално – че правото на собственост върху парцела е било придобито от ответника по давност.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, т.к. за ищеца липсва правен интерес доколкото преследваната от него цел на исковата защита,  а именно ограничаване правото на ответника да ползва неограничено целия парцел, не може да бъде постигната, т.к. по силата на закона Д.Д.Д., в качеството си на суперфициарен собственик на построената в имота вила, има правото да ползва неограничено целия парцел.

Поради това е върнал исковата молба като недопустима и е прекратил производството по делото.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

При всички положения, за да е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за ищеца трябва да съществува реалната възможност посредством иска да защити това свое право, което според него е накърнено от правния спор.

В конкретния случай ищецът твърди, че целта на исковата защита е да ограничи правото на ответника Д.Д.Д. да ползва цялото дворно място с площ от 1 370 кв.м., представляващо ПИ № 68970.502.145 по действащите КККР на с.Старозагорски бани, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, т.к. учреденото в полза на праводателката му Д.П.И.право на строеж върху 685 кв.м., съставляваща ½ идеална част от дворното място, е погасено по давност.

Тази цел обаче не може да бъде постигната посредством предявения иск, т.к. между страните няма спор, че учреденото в полза на другия праводател на ответника- Д. Д.Д. право на строеж върху 685 кв.м., съставляваща ½ идеална част от дворното място, е било реализирано, а съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗС /отм./ с отстъпването на правото на строеж върху държавен имот се прехвърля и правото на ползване върху незастроената част от имота, което е неограничено и се простира върху цялата незастроена част от терена.

В конкретния случай е безспорно, че държавният имот, върху който в полза на Д. Д.Д. е било отстъпено реализираното право на строеж представлява един цял урегулиран поземлен имот с площ от 1 370 кв.м., поради което няма как правото на ползване върху имота, което е преминало по силата на наследство и дарение в патримониума на Д.Д.Д. да бъде валидно ограничено до ползването на идеална част или по-малка реална част от имота.

Ето защо според съда в конкретния случай за държавата, като собственик на дворното място, не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който се претендира признаването за установено по отношение на Д.Д.Д., че учреденото в полза на Д.П.И.– негова баба право на строеж върху държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани е погасено по давност поради неупражняването му в продължение на пет години.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, които са в размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд

                                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 174/11.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 11/2020 г. по описа на Радневски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК държавата, представлявана от областния управител на област Стара Загора, действащ по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Д.Д.Д., ЕГН – **********, адрес: *** сумата от 300 лв./ триста лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:           1/

 

                                                                                                            2/