Р Е Ш Е Н И Е
№ 151/30.8.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1253/2018 г. по опис
на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
Ищците
Д.М.К., ЕГН **********, в качеството на
родител и законен представител на
малолетното дете К.М.В., ЕГН **********, и М.М.В., ЕГН **********, непълнолетна и действаща
със съгласие на своя родител и законен представител Д.М.К., твърдят,
че ответникът М.Й.В., ЕГН **********, е родител на
децата М. и К., както и че с Решение 173 от 20.12.2013
г. на РС Девня, на ответника са наложени мерки по
ЗЗДН спрямо детето М.В. и ищцата Д.К.
Твърдят също, че с Решение №100 от
30.07.2014 г. на РС Девня, бракът между ищцата Д. К. и
ответника
е прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата. Твърдят
още, че от април 2014 г. бащата не е осъществявал контакт със своите деца, не
се интересува от тях и не е правил
опити да се чуе с тях по телефона, дори в
празнични дни. Твърдят,
че бащата съзнателно не поема никаква финансова отговорност към своите деца още
от момента на фактическата раздяла между родителите като същият
не заплаща издръжка дори и след като има влязло в сила съдебно решение и е
осъден да заплаща такава, вследствие на което от ищцовата страна са образувани
няколко изпълнителни дела срещу ответника, но дори и чрез този способ той
отказал да заплаща издръжка. Сочат,
че в края на 2015 г. срещу ответника
М. В. е образувано наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 НК,
в резултат на което е бил принуден и изплати
на ищцата принудително дължимите до този момент издръжки. Сочи се
още, че срещу ответника има образувани две наказателни производства за
престъпления по чл.183, ал.1 НК (ДП
№2131/2015 г. по опис на РУ Девня (преписка вх.№837/2015 г. по опис на РП
Девня) и ДП №2105/2017 г. по опис на УМВР Вълчи дол (преписка вх.№217/2017 г.
по опис на РП Девня), като видно от първата преписка ответника съзнателно не е
изплащал издръжка за своите деца за продължителен период от време, за периода
от 07.05.2014 г. – 07.01.2016 г. В следствие на образуваното наказателно
производство ответника изплаща дължимите издръжки за децата, но чрез
принудителен способ. Сочат, че след образуването на първото
наказателно производство ответника М. В.
изплаща редовно дължимите издръжки в продължение на няколко месеца, след което
отново спира, както и че през 2017 г. ищцата отново е
била принудена да подаде жалба срещу него,
тъй като отново спрял да плаща издръжка без основателна причина. В молбата се
твърди, че още от момента на фактическата раздяла бащата е проявил пълна
незаинтересованост по отношение на децата. Основната грижа и възпитание се
осъществява изцяло от тяхната майка, с подкрепа и помощ в отгреждането на
децата от нейния баща и семейството на брат й. Бащата към настоящия момент е
създал свой начин на живот, в който от
години децата не фигурират, същият не се
интересува от тях, не прави опити за контакти с тях дори по телефон.
Емоционалната връзка помежду им е двупосочно и трайно прекъсната, бащата по
никакъв начин не прави опити и не изявява желание за личен контакт с децата, а
заплащането на дължимата месечна издръжка за същите се извършва единствено и
само чрез принудителен способ. Молят
съда, да постанови решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски
права спрямо децата М.М.В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********. Претендират
и присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът е призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК и чрез
назначен особен представител, е представен отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск поради липса на
трайно преустановено плащане на издръжка за децата.
Назначеният съобразно чл.29, ал.4 ГПК особен представител
на децата М.В. и К.В.,
изразява становище за основателност на иска по чл.132, ал.1, т.2 СК.
Назначената подпомагаща страна – Дирекция “СП” гр. Вълчи
дол, чрез упълномощен представител изразява становище за основателност на
предявения иск.
Контролиращата страна – РП Девня, изразява становище за неоснователност
на предявения иск поради липса на трайно преустановено плащане на издръжка
за децата.
В с. з., съгласно чл.15, ал.2 ЗЗДт съдът изслуша децата М.В.
и К.В., всяко от които заяви, че за тях се грижи само тяхната майка, както и че
баща им е преустановил всякакви отношения с тях още от периода на
бракоразводния процес през 2014 г. като изобщо не ги е търсил и не е проявявал
каквото и да е отношение към тях. Всяко от двете деца открито проявява
негативно отношение към поведението на техния баща спрямо тях и изразява мотивирано становище за липса на необходимост
занапред от фиктивното фигуриране на ответника като техен родител.
Съдът
след преценка на представените доказателства, приема за установено следното :
Видно
от представените
Удостоверение за раждане от *** г. съставено въз основа на Акт
за раждане №*** от *** 2003 г. и
Удостоверение за раждане от *** г., съставено въз основа на Акт за раждане №***
от *** 2006
г. децата М. и К. Василеви са родени съответно на *** 2003
г. и на *** 2006 г. и техен баща е ответникът М. В.
По
делото са допуснати гласни доказателства – показания на свидетелите Ц. Т. (колега и близка приятелка на ищцата Д. К.) и М.
М. (родител на ищцата Д. К.), които посочват, че още в периода на фактическата
раздяла между родителите от края на 2013 г. преди развода помежду им, ответникът
е престанал да проявява каквото и да е отношение към двете си деца и през целия
близо шестгодишен период в последствие не е осъществявал никакви срещи с тях, не
ги е търсил по телефон или какъвто и да е друг начин по никакъв повод,
включително за рожденните им дни като дори не е изпращал или предавал подаръци
за тях. Също така и двамата свидетели посочват, че ответникът не изплаща
редовно и в цялост дължимата издръжка за децата като свид. Ц. Т. изтъква да
знае от ищцата, че издръжката се е плащала само когато ищцата е подавала жалби
до прокуратурата или са привеждани само минимални частични суми, за да се
отчете някакво плащане и да няма основание за повдигане на обвинение от
прокурор при липса на плащане в период над три месеца.
Видно от приобщеното Постановление №837/15 от 27.01.2016
г. на РП Девня, спрямо ответника М. В. е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.183, ал.1 НК за това, че за периода от 07.05.2014 г. до
07.01.2016 г., след като с Решение по гр. дело №60/2014 г. на РС Девня, в сила
от 07.04.2014 г., е бил осъден да издържа децата си М. и К., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две и повече вноски – 9 месечни вноски на
обща стойност 3960.00 лв и при извършено плащане след повдигане на обвниението,
на основание чл.183, ал.3, изр.1 НК, наказателното производство срещу него било
прекратено.
Видно от приобщеното Постановление №217/17 от 23.05.2018
г. на РП Девня, спрямо ответника М. В. е било образувано наказателно
производство за престъпление по чл.183, ал.1 НК за това че за периода от 01.2016
г. до 01.07.2017 г., след като с Решение по гр. дело №60/2014 г. на РС Девня, в
сила от 07.04.2014 г. е бил осъден да издържа децата си М. и К., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две месечни вноски и при констатация за
липса на извършени плащания на дължимите издръжки за месеците януари, февруари
и март 2017 г., е направен извод за малозначителност на деянието и
наказателното производство срещу него било прекратено на основание чл.9, ал.2 НК.
Видно
от представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Вълчи дол, от м. април 2019 г. ищцата Д. К. заедно с двете деца М.
и К. живеят в Англия, където майката работи по трудов договор, а децата са
записани в общообразователно училище. В доклада се изтъква, че от раздялата
между родителите, грижите за отглеждането и възпитанието на двете деца са поети
изцяло от тяхната майка като бащата нито веднъж не се е възползвал от
определения му режим за лични отношения с децата.
Видно
от представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Д., за ответника
М. В. е установено, че живее на регистрирания адрес в с. Ч., общ. Д., обл.
Силистра, в едно домакинство със семейството на своите родители, но въпреки
положените усилия и проведени разговори с кмета на селото и с лицето Й. В. –
родител на ответника, той не пожелал да сътрудничи на Отдел “Закрила на детето”
при изготвяне на социалния доклада по делото.
Съдът
въз основа на установеното от фактическа страна прави следните правни изводи:
Лишаването от родителски права е крайна мярка,
предвидена за приложение в изключително ограничени хипотези, при които
родителят с поведението си поставя в съществен риск живота и здравето на детето
или правилното му и пълноценно личностно развитие, отглеждане и възпитание. Поради това, лишаването от родителски права е приложимо само когато
интересите на детето не могат да бъдат защитени по друг начин. В конкретния
случай ищцовата страна твърди наличие на втората група от законоустановените
предпоставки по чл.132, ал.1 СК – неоснователно и трайно неполагане на грижи за
детето и неизпълнение на задължението за даване на издръжка. За приложението на
това основание следва да е налице трайно неизпълнение и на двете кумулативно
посочени задължения. По делото е категорично установено, че от близо
шестгодишен период ответникът напълно е пренебрегнал задължението да полага
грижи за своите деца и не присъства и не участва по никакъв начин в техния
живот и между него и децата е прекъсната и не съществува каквато и да е
обвързаност. Той се е дистанцирал и дезитнересирал от своите деца до такава
степен, при която всяко от тях е престанало да изпитва нормалните, присъщи и
нужни за всяко дете чувства към своя родител. А абсолютното отсъствие на
родителска обич и грижа дискредитират смисъла на родителската фигура в живота
на детето. При тази пълна липса на взаимоотношения между родителя и детето,
правилното и пълноценно личностно и психологическо развитие на всяко дете е
поставено в реален и твърде съществен риск както от причиняване на трудно
преодолима личностна травма за детето, така и от сериозна празнота и
непълноценност в неговото възпитание. По тази причина и предвид твърде
продължителния период на това поведение на ответника, настоящият състав намира,
че същото представлява особено тежък случай на опасност за личността и
възпитанието на всяко от двете деца, което съобразно чл.132, ал.1, т.1 СК
представлява самостоятелно основание за лишаване на ответника от родителски
права. Наред с това, чрез неоспорените изявления на ищцата Д. К., потвърдени
както от показанията на свид. Ц. Т., така и от приобщените Постановление
№837/15 от 27.01.2016 г. на РП Девня и Постановление №217/17 от 23.05.2018 г., по
делото е безспорно установено и обстоятелството, че ответникът трайно не плаща
дължимата издръжка за своите деца. Показателен в тази насока е факта, че всяко
от двете постановления на РП Девня съдържа констатации за продължително
неплащане на дължимата издръжка, първоначално в деветмесечен, а в последствие в
тримесечен период. При това, видно е от неоспорените и неопровергани твърдения
на ищцата и приобщените показания на свид. Ц. Т., че ищецът системно не плаща
дължимата издръжка редовно и в цялост, а само частично и едва в последствие
доплаща до пълния размер, както и че от м. май 2019 г. до датата на с. з. от
09.07.2019 г. е налице поредно цялостно неплащане на издръжка за съответните
три месеца (падежът на издръжката за м. юли е в деня след с. з.). Така
направените констатации сочат както системност, така и продължителна трайност
на периодите на неплащане на издръжката, както и наличие на актуално поредно
трайно неизпълнение на това законоустановено задължение. Тази констатация,
наред установената перманентна липса на родителски грижи към двете деца от
страна на ответника сочат наличие и на основанието по чл.132, ал.1, т.2 СК за лишаване
от родителски права.
Изтъкнатите съображения сочат пълно и драстично незачитане от ответника на
основните му родителски отговорности спрямо децата М. и К. Поради това,
запазването на актуалното състояние вреди на интересите на двете деца, доколкото
всяко дете следва да живее в среда, осигуряваща му необходимия емоционален
баланс и в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности, каквато
среда ответникът с поведението си е отказал да осигури за своите деца. При
това, поведението на ответника в хода това същностно важно за него като родител
производство, при което той се дезинтересира от неговото разглеждане, въпреки,
че (видно от представения социален доклад от от Отдел „Закрила на детето“ при
Диреция „Социално подпомагане“ гр. Д.), е бил надлежно уведомен (както по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, така и чрез съжителстващият с него негов родител Й. В.), дава
основание да се приеме, че той няма намерение да променя и занапред своето
безотговорно отношение към децата и родителските си задължения.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че лишаването от родителски права е
наистина крайна, но не и безвъзвратна мярка. Съобразно чл.135 СК, доказаната
промяна в горните обстоятелства е основание за изменение на произнасянето, а
тяхното пълно отпадане може да доведе дори до цялостно възстановяване на
родителските права. Ето защо, ответникът разполага със способи да реабилитира
своята родителска несъстоятелност, ако наистина желае това и го демонстрира с
реални действия.
Съобразно чл.134 СК и доколкото за всяко от двете деца вече има присъдена
издръжка, с налагането на тази мярка, съдът следва да определи и режим за лични
отношения с бащата, без да се произнася относно издръжката. Предвид констатациите за пълна липса на взаимоотношения между
бащата и двете деца от твърде продължителен период, както и за настъпила
отчужденост помежду им, съдът намира, че режима за лични отношения следва да
бъде ограничен първоначално до четири срещи годишно в последната седмица за
всяко тримесечие по три часа в рамките на един работен ден, като срещите следва
да се провеждат в населеното място по местоживеене на децата в присъствие на
социален работник при съответната служба за закрила на детето.
При този изход на спора и съобразно отправеното искане с
представен списък на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.5
ГПК следва да се осъди ответникът да заплати на
ищцата Д. К. обезщетение за сторените разноски в производството в общ размер
961.00 лв от който 61.00 държавна такса, 600.00 лв възнаграждение за адвокат и
300.00 възнаграждение за особен представител на ищеца.
Водим
от гореизложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ЛИШАВА ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА М.Й.В., ЕГН **********, спрямо децата М.М.В.,
ЕГН **********, и К.М.В.,
ЕГН **********, с родител Д.М.К., ЕГН
**********, на основание чл.132, ал.1, т.1 и т.2
СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата М.Й.В., ЕГН **********, с
децата М.М.В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********,
както следва: три часа в
работен ден от последната седмица за всяко тримесечие от годината в населеното
място по местоживеене на децата с присъствие на социален работник при
съответната служба за закрила на детето, на основание чл.134, т.2 СК.
ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.К., ЕГН **********, сумата 961.00 лв (деветстотин шестдесет и един лева, 00
ст.), представляваща обезщетение за направени разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ОС Варна,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: