№ 12582
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110158949 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Р. М. и Е. А. Н., подадена
чрез адв. В. Н., против [фирма], с която са предявени субективно съединени искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на
ответника вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18296/2011 г.
по описа на СРС, 53 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 23.06.20211 г.,
а именно: 10 400, 39 лв. – главница, дължима по договор за банков кредит от 18.05.2007г.,
ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 1 408, 97 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., наказателна
лихва в размер на 332, 73 лв. – изтекла за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., както и
сумата от 934, 84 лв. – съдебни разноски поради погасяването им по давност.
С отговора на исковата молба ответникът признава изцяло исковете. Поддържа, че
не дължи претендираните разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, а
с последваща молба ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на
иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и
съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно
направеното признание на иска.
По разноските:
1
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Съдът не споделя изложените възражения от страна на
ответника, че с оглед извършеното признание на иска, не дължи разноски по делото, поради
което и съдът не счита, че са налице основанията по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно представения списък ищците претендират разноски в общ размер на
1 815, 08 лв., представляващи сбора от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 300 лв. и заплатена държавна такса в размер на 515, 08 лв. Видно от приложения договор
за правни услуги от 23.10.2023 г. претендираното адвокатско възнаграждение е изплатено
изцяло в брой при сключването му /л. 8/.
Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Р. М.,
ЕГН **********, с адрес в *** и Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес в **** не дължат на
[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18296/2011 г. по описа на СРС, 53 с-в, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 23.06.20211 г., а именно: 10 400, 39 лв. –
главница, дължима по договор за банков кредит от 18.05.2007 г., ведно със законната лихва
от 29.04.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1 408, 97 лв. – договорна
лихва за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., наказателна лихва в размер на 332, 73 лв.
– изтекла за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., както и сумата от 934, 84 лв. –
съдебни разноски поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да
заплати А. Р. М., ЕГН **********, с адрес в *** и Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес в ****
сума в размер на по 1 815, 15 лв., представляваща сторените съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2