№ 5563
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110150259 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: адрес срещу С. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания за имот, находящ се в АДРЕС:
- сумата от 615,01 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 81,13 лв. за периода 15.09.2018 г. – 02.03.2021 г.;
- сумата от 38,03 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., едно със законната лихва от 10.03.2021г.; до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 6,56 лв. за периода 31.03.2018 г. – 02.03.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
14085/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на потребител на топлинна
енергия дължи незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с възражение на ответника
срещу издадена в негова полза заповед за изпълнение. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач. В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърдението, че е клиент на топлинна енергия, както и наличието на
облигационно отношение между страните, по силата на което да е доставена топлинна
енергия и да е извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва да е
поръчвал услугата „дялово разпределение“ и да е дал писмено съгласие за
извършването и през процесния период. Оспорва твърдението, че сградата, находяща
1
се на адрес АДРЕС, е присъединена към абонатната станция и е топлофицирана, както
и че процесният апартамент е топлофициран. В тази връзка твърди, че в имота няма
топломер на ищеца, който да измерва реалното потребление. Отделно от това оспорва
абонатната станция да е била въведена законно в експлоатация, както и че общият
топломер е минал първоначална и последващи метрологични проверки. Възразява
общите условия да са публикувани в един централен и един местен ежедневник, както
и същите да са били одобрени от ДКЕВР. Прави възражение за погасителна давност (л.
72/гръб по делото).
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Директ“ ЕООД не взема
становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също
така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 03.06.2005 г.
ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот през 2005 г. и при
липса на други доказателства по делото се приема, че същия е продължил да бъде
собственик и през процесния период, от което се извежда, че ответникът е потребител
на топлинна енергия.
По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът цени като компетентно и обективно
изготвено. Според заключението на ССЕ няма данни за извършени от абоната
плащания на процесни задължения, а според заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
а ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общ топломер, преминал метрологичен
контрол, като са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно
2
одобрена методика в Наредбата за топлоснабдяване.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява
от представените писмени доказателства – договор за извършване на дялово
разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и дружеството за
дялово разпределение, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Според заключението на СТЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за процесния период след извършено приспадане на сума за
получаване от 284,90 лв. по изравнителни сметки за възстановяване възлиза на сумата
от 701,77 лв. (таблица 4 към т. 3 от обстоятелствената част на СТЕ). Към дължимата
цена за топлинна енергия следва да се добави посочена в заключението на ССЕ сума от
38,03 лв., дължима през процесния период за дялово разпределение, извършено в
съответствие с приложимата нормативна уредба съгласно заключението на СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и Общите условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в
сила от 12.08.2016 г. клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време, без да е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради това вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от
който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с
подаването на която давностният срок е прекъснат - 10.03.2018 г., в случая погасено по
давност се явява задължението за главница, дължима в периода м. 05-12.2017 г. от
226,75 лв. Така искът за главница за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от
388,26 лв. за периода м. 01.2018 - 04.2020 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 615,01 лв. и за периода м. 05-12.2017 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от
Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г.
3
(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД). В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата
фактура от 31.07.2018 г. е изтекъл на 14.09.2018 г. Следователно ответникът е изпаднал
в забава в плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2018 г. и 3-
годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е изтекъл към датата на
подаване на процесното заявление на 10.03.2021 г., когато неговото течене е
прекъснато на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата „дялово
разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които
обвързват ответника. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е
извършвано от съответно дружество – „Директ“ ЕООД, което се установява и от
заключението на СТЕ. Липсват данни по делото ответниците по някакъв начин да са се
противопоставили на извършваното от третото лице-помагач дялово разпределение.
Освен това съгласно трайната съдебна практика съществуването или несъществуването
на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния
счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото
разпределение.
Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на
извършената услуга от третото лице-помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищцовото дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и
клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
независимо че услугата се извършва от трето лице. С оглед на което съдът приема, че
ищецът е легитимиран да получи стойността на услугата дялово разпределение, като от
заключението на вещото лице по ССчЕ се установи, че за процесния период същата
възлиза на сумата от 38,03 лв.
Ответникът не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за главница за топлинна енергия
за сумата от 388,26 лв. за периода м. 01.2018 - 04.2020 г., който да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 615,01 лв. и за периода м. 05-12.2017 г., уважаване на иска
за мораторна лихва върху същата главница, както и за главница за дялово
разпределение и отхвърляне на иска за мораторна лихва върху главницата за дялово за
разпределение.
По разноските
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя-ищец в двете съдебни производства – по 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и съответно чл. 26 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на
4
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените открити
съдебни заседания с участието на ищцов представител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете разноски за
заповедното производство от 51,38 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и разноски за исковото производство от 428,14 лв. за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозити за СТЕ и ССЕ. Въпреки изхода на делото
и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма право на разноски при липса на
доказателства за тяхното извършване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на С. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление:
адрес, следните вземания за имот, находящ се в АДРЕС:
- сумата от 388,26 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м. 01.2018 - 04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 81,13 лв. за периода 15.09.2018 г. – 02.03.2021 г.;
- сумата от 38,03 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до
изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
14085/2021 г. на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по:
- по чл. 150, ал. 1 ЗЕ - за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
сумата от 226,75 лв. и за периода 05-12.2017 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021
г. до изплащане на вземането;
- по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва от 6,56 лв. за периода 31.03.2018 г. –
02.03.2021 г. върху главницата за дялово разпределение от 38,03 лв. за периода
01.02.2018 г. – 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Т., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: адрес, следните суми:
сумата от 51,38 лв. - разноски за заповедното производство;
сумата от 428,14 лв. - разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца- „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6