Решение по дело №1625/2019 на Районен съд - Варна

         Р Е Ш Е Н И Е

 

             № ………………………. г.,

          гр. Варна

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1625 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Н.И.Н. срещу наказателно постановление № 19-0819-000010 от 29.01.2019 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателят Н.И.Н. чрез процесуалния си представител адв. В.П. *** бланкетно посочва, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Н.И.Н. чрез адв. В.П. *** излага аргументи, че наказващият орган не се е съобразил, че автомобилът е с прекратена регистрация и не може да бъде индивидуализиран с регистрационен номер. На следващо място се твърди, че неточно е посочено мястото на установяване на нарушението (при навлизане в с. Китка), но не е посочен кой вход се има предвид (този откъм с. Равна гора или този откъм с. Круша). Изложен е довод, че неправилно в НП е посочено, че същото се издава на основание постановление на ВРП, тъй като в случая е издаден АУАН, който е основанието съгласно ЗАНН за издаване на НП. Твърди се, че с издаването на наказателното постановление е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че МПС е управлявано в района на пясъчната кариера на с. Китка, където няма пътища за обществено ползване, т.е. твърди се липса на елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.

          Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От фактическа страна:

          На 14.11.2018 г. св. С.Г.Г. изпълнявал служебните си задължения  като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, заедно с колегата с М.М. П.

          Около 14,45 часа при навлизане по главния път в с. Китка пред полицейския автомобил излязъл лек автомобил „Митцубиши Паджеро“ с рег. № В6095РХ, собственост на „Лонгоз 04“ ООД, ЕИК *********.

          Водачът на автомобила Н.И.Н. не ползвал колан, поради което полицейските служители решили да го спрат за проверка.

          Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал, след което лекият автомобил „Митцубиши Паджеро“ отбил вдясно извън пътя и спрял.

          След извършена справка в предоставения им служебен таблет контролните органи установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Направили допълнителна и по-детайлна справка при дежурния в районното управление и се установило, че автомобилът от две години няма регистрация и прегледи.

          За установените нарушения полицейските служители уведомили дежурния на Четвърто РУ – Варна и изчакали да дойдат на място техни колеги, които извършили проверка по случая.

          След извършената проверка още в същия ден св. С.Г.Г. съставил срещу водача Н. АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

          С постановление от 15.01.2019 г. прокурор от РП – Варна на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК отказал да образува досъдебно производство по случая поради липса на съставомерен елемент на престъплението по чл. 345, ал. 2 НПК.

          Постановлението на РП – Варна било изпратено на началника на 04 РУ – Варна за сведение.

          На 29.01.2019 г. С.М.С. - началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издала наказателно постановление, с което на въззивника Н.И.Н. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

                  

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. С.Г.Г., св. Д.С.З. (частично) и св. М.М.Н. (частично) и писмени доказателства и доказателствени средства – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач, постановление на РП – Варна по преписка с № 504/2019 г. по описа на РП – Варна и АУАН.

          Авторството на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. С.Г.Г., които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и са последователни и логични.

          Съдът кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото и по-конкретно представения по делото АУАН, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за установени до доказване на противното.

          В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи.

          Съдът кредитира показанията на св. Д.С.З.и св. М.М.Н. само в частта, в която посочват, че на посочената дата въззивникът е управлявал лек автомобил, собственост на „Лонгоз 04“ ООД, но не и в частта, в която същите посочват, че автомобилът не е излизал на отворен за обществено ползване път, а е бил управляван само на черен път в района на кариерата.

          Съдът не кредитира показанията на св. Д.З., в частта в която посочва, че въззивникът не е излизал с автомобила извън района на кариерата, тъй като са вътрешно противоречиви. Същият още в началото на разпита посочва, че е бил вътре фургона, а в същото време посочва, че въззивникът е излязъл с джипа да види дали има пясък, видял дали има пясък и се върнал обратно. Няма как всички тези обстоятелства да бъдат забелязани от св. З., ако той се е намирал вътре във фургона.

          На следващо място съдът намира, че не следва да кредитира и показанията на св. М.М.Н. в частта, в която заявява, че въззивникът не е излизал извън района на кариерата. Свободният разказ на свидетеля започва с изречението „Знам защо съм тук, че джипът не е излизал на главен път“. Посоченото изречение води до единствения извод, че свидетелят предварително е имал нагласата да разкаже за случилото се с намерението да убеди съда, че въззивникът не е излизал на път, който е отворен за обществено ползване.

          И двамата свидетели – З. и Н., се намират в колегиални отношения с въззивника и имат интерес от отпадане на административнонаказателната му отговорност, поради което следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност в посочените части.

          Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на издаден отказ на РП – Варна да се образува досъдебно производство.

          Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима и в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, тъй като последиците са същите. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

          При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

По изложените съображения съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на Н.И.Н. за осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

 

По възраженията на жалбоподателя:

Съдът намира за неоснователно възражението, че автомобилът не може да бъде индивидуализиран с регистрационния му номер, тъй като въпреки прекратяването на регистрацията, то регистрационният номер до замяната му с нов е този, който индивидуализира съответното МПС.

Ясно е посочено и мястото на извършване на нарушението - на влизане в с. Китка, общ. Аврен.

Не следва в конкретния случай и НП да се издава на основание АУАН по съображенията изложени в настоящите мотиви от правна страна.

Съдът намира, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че МПС е управлявано на главния път за с. Китка, общ. Аврен, а не в пясъчната кариера, поради което е налице съставомерно управление на МПС без надлежна регистрация по път, отворен за обществено ползване.

 

По наказанието:

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

При определяне на наказанието съдът отчита, че в административнонаказателната преписка се съдържат данни за предходно нарушение на ЗДвП, за което въззивникът е наказан с влязло в сила наказателно постановление, което следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.

От друга страна съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.

При наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е следвало да бъде определено над минималния размер, предвиден в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказанието следва да остане в размера, определен от наказващия орган.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдъ

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0819-000010 от 29.01.2019 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.И.Н. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: