Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1625 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И.Н. срещу
наказателно постановление № 19-0819-000010 от 29.01.2019 г., издадено от
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
Н.И.Н. чрез процесуалния си представител адв. В.П. ***
бланкетно посочва, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Н.И.Н. чрез адв. В.П. *** излага аргументи, че наказващият орган не се
е съобразил, че автомобилът е с прекратена регистрация и не може да бъде индивидуализиран
с регистрационен номер. На следващо място се твърди, че неточно е посочено
мястото на установяване на нарушението (при навлизане в с. Китка), но не е
посочен кой вход се има предвид (този откъм с. Равна гора или този откъм с.
Круша). Изложен е довод, че неправилно в НП е посочено, че същото се издава на
основание постановление на ВРП, тъй като в случая е издаден АУАН, който е
основанието съгласно ЗАНН за издаване на НП. Твърди се, че с издаването на
наказателното постановление е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй
като от доказателствата по делото безспорно се установява, че МПС е управлявано
в района на пясъчната кариера на с. Китка, където няма пътища за обществено
ползване, т.е. твърди се липса на елемент от състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 14.11.2018 г. св. С.Г.Г.
изпълнявал служебните си задължения като
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Варна, заедно с колегата с М.М. П.
Около 14,45 часа при
навлизане по главния път в с. Китка пред полицейския автомобил излязъл лек
автомобил „Митцубиши Паджеро“
с рег. № В6095РХ, собственост на „Лонгоз 04“ ООД, ЕИК
*********.
Водачът на автомобила Н.И.Н.
не ползвал колан, поради което полицейските служители решили да го спрат за
проверка.
Полицейските служители
подали светлинен и звуков сигнал, след което лекият автомобил „Митцубиши Паджеро“ отбил вдясно
извън пътя и спрял.
След извършена справка в
предоставения им служебен таблет контролните органи
установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Направили допълнителна и
по-детайлна справка при дежурния в районното управление и се установило, че
автомобилът от две години няма регистрация и прегледи.
За установените нарушения
полицейските служители уведомили дежурния на Четвърто РУ – Варна и изчакали да
дойдат на място техни колеги, които извършили проверка по случая.
След извършената проверка
още в същия ден св. С.Г.Г. съставил срещу водача Н.
АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С постановление от
15.01.2019 г. прокурор от РП – Варна на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК отказал
да образува досъдебно производство по случая поради липса на съставомерен елемент на престъплението по чл. 345, ал. 2 НПК.
Постановлението на РП –
Варна било изпратено на началника на 04 РУ – Варна за сведение.
На 29.01.2019 г. С.М.С. -
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издала наказателно
постановление, с което на въззивника Н.И.Н. на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени следните административни
наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. С.Г.Г., св. Д.С.З. (частично) и св. М.М.Н.
(частично) и писмени доказателства и доказателствени
средства – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните
работи; справка за нарушител/водач, постановление на РП – Варна по преписка с №
504/2019 г. по описа на РП – Варна и АУАН.
Авторството
на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. С.Г.Г., които съдът кредитира като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и са последователни и
логични.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено
средство, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по
делото и по-конкретно представения по делото АУАН, тъй като съгласно чл. 189,
ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи обстоятелства се считат за установени до доказване на противното.
В хода на
съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи.
Съдът
кредитира показанията на св. Д.С.З.и св. М.М.Н. само
в частта, в която посочват, че на посочената дата въззивникът
е управлявал лек автомобил, собственост на „Лонгоз
04“ ООД, но не и в частта, в която същите посочват, че автомобилът не е излизал
на отворен за обществено ползване път, а е бил управляван само на черен път в
района на кариерата.
Съдът не
кредитира показанията на св. Д.З., в частта в която посочва, че въззивникът не е излизал с автомобила извън района на
кариерата, тъй като са вътрешно противоречиви. Същият още в началото на разпита
посочва, че е бил вътре фургона, а в същото време посочва, че въззивникът е излязъл с джипа да види дали има пясък, видял
дали има пясък и се върнал обратно. Няма как всички тези обстоятелства да бъдат
забелязани от св. З., ако той се е намирал вътре във фургона.
На
следващо място съдът намира, че не следва да кредитира и показанията на св. М.М.Н. в частта, в която заявява, че въззивникът
не е излизал извън района на кариерата. Свободният разказ на свидетеля започва
с изречението „Знам защо съм тук, че джипът не е излизал на главен път“.
Посоченото изречение води до единствения извод, че свидетелят предварително е
имал нагласата да разкаже за случилото се с намерението да убеди съда, че въззивникът не е излизал на път, който е отворен за
обществено ползване.
И двамата
свидетели – З. и Н., се намират в колегиални отношения с въззивника
и имат интерес от отпадане на административнонаказателната
му отговорност, поради което следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност в посочените части.
Съдът
кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и
свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на издаден отказ на РП – Варна да се образува досъдебно
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима
и в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство,
тъй като последиците са същите. Следователно издаденото наказателно
постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
При
анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е
извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.),
тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено
ползване, без същият да е регистриран.
По
изложените съображения съдът намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на Н.И.Н. за осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По възраженията на жалбоподателя:
Съдът намира
за неоснователно възражението, че автомобилът не може да бъде индивидуализиран
с регистрационния му номер, тъй като въпреки прекратяването на регистрацията,
то регистрационният номер до замяната му с нов е този, който индивидуализира
съответното МПС.
Ясно е
посочено и мястото на извършване на нарушението - на влизане в с. Китка, общ.
Аврен.
Не следва в
конкретния случай и НП да се издава на основание АУАН по съображенията изложени
в настоящите мотиви от правна страна.
Съдът
намира, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че МПС
е управлявано на главния път за с. Китка, общ. Аврен, а не в пясъчната кариера,
поради което е налице съставомерно управление на МПС
без надлежна регистрация по път, отворен за обществено ползване.
По наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200
до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
При
определяне на наказанието съдът отчита, че в административнонаказателната
преписка се съдържат данни за предходно нарушение на ЗДвП, за което въззивникът е наказан с влязло в сила наказателно
постановление, което следва да се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
От друга
страна съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
При
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е следвало да
бъде определено над минималния размер, предвиден в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният
съд няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказанието следва
да остане в размера, определен от наказващия орган.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдъ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0819-000010 от 29.01.2019 г., издадено от началник на група
към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.И.Н. на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: