№ 15928
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
Гражданско дело № 20221110101292 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. К. П. – редовно призован, не се явява, за него се явява адв. П. с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ /фирма/ – редовно призован, не се явява законен или
договорен представител.
адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки и с оглед
редовната процедура по призоваването на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
УВЕДОМЯВА процесуалния представител на ищеца, че на основание
чл. 150, ал. 3 от ГПК за заседанието се провежда звукозапис.
ДОКЛАДВА молба от ответника, в която сочи, че поддържа
представения отговор, отново моли да бъде задължен ищецът да посочи
банкова сметка, прави възражение за размера на адвокатския хонорар.
На основание чл. 143 ГПК съдът дава възможност на ищеца да изрази
становището си по исковата молба.
адв. П.: Поддържам исковата молба, нямам възражения срещу проекто-
доклада, нямам други доказателствени искания.
1
На основание чл. 145, СЪДЪТ ОБЯВЯВА ОКОНЧАТЕЛНИЯ
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, идентичен с проекта за доклад в определението по
чл. 140 от ГПК, а именно:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права –
а) между ищеца, като купувач и ответното дружество, като продавач е
сключен по договор № ************* от 09.11.2018 г., по силата на който
ответникът е продал на ищеца мобилно устройство, марка „Samsung“, модел
“Galaxy S8”, със срок на изплащане 23 месеца, по погасителен план,
представляващ неразделна част към договора, при авансова вноска от 36,50
лв.; б) след закупуването на мобилното устройство ищецът е установил, че то
е неизправно, тъй като се е чувало силно пращене и на 15.11.2018 г. ищецът е
съобщил на служители на ответното дружество за констатирания дефект и
върнал телефона, като е получил уверение, че същия ще бъде подменен; в)
впоследствие, обаче, вместо да му бъде предоставен нов апарат, без фабричен
дефект, е било върнато отремонтирано същото мобилно устройство, което И.
П. е отказал да получи; г) И. П. е предявил иск срещу ответното дружество за
подмяна на закупения телефон с нов такъв от същата марка и модел и въз
основа на исковата му молба е образувано гражданско дело № 7492 по описа
за 2019 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав, с влязло в законна сила
решение по което дело исковата претенция е отхвърлена; д) след влизане в
сила на съдебното решение ищецът е предявил пред /фирма/ искане за
връщане на мобилното устройство, но е получил отказ, тъй като искането не е
направено в едномесечен срок след връщането на телефона от сервиза.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
ответникът признава иска.
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 193 вр. чл. 195 ал. 1
предл. първо от ЗЗД.
4. Правната квалификация на възраженията на ответника – такива не са
направени.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
сключването на договор за покупко – продажба на мобилно устройство,
наличието на недостатъци на мобилното устройство, правещи го негодно за
употреба, искане от страна на ищеца до ответника да върне заплатената
продажна за мобилното устройство.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства:
ответникът не излага конкретни факти, които да са в негова тежест за
установяване.
7. Ответникът признава иска и фактите, на които той се основава.
С оглед липсата на доказателствени искания и като счете делото за
изяснено от фактическа страна,
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
адв. П.: Моля, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК да постановите
решение при признание на иска, като осъдите ответника да заплати изцяло
предявената от нас искова претенция, включително главница и лихва, ведно
със законните последици, представляващи законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и разноски по
дело. Представям списък по чл. 80 ГПК за направените от нас разноски.
Моля, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА да ми се присъди адвокатски хонорар
в минимално установения, съгласно Наредба №1/2004 г. размер, в размер на
400 лв.
След тайно съвещание съдът обяви решението си:
Производството е образувано по иск, предявен от И. К. П., ЕГН
**********, с адрес в /населено място/ против /фирма/, ЕИК *************,
седалище и адрес на управление в /населено място/, представлявано от
изпълнителните директори А. В. Д и М. М..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца, като купувач и ответното
дружество, като продавач е сключен по договор № ************* от
09.11.2018 г., по силата на който ответникът е продал на ищеца мобилно
устройство, марка „Samsung“, модел “Galaxy S8”, със срок на изплащане 23
месеца, по погасителен план, представляващ неразделна част към договора,
при авансова вноска от 36,50 лв. При закупуването на мобилното устройство
И. П. не е изпробвал същото, тъй като е било необходимо да се подмени
притежаваната от него СИМ- карта. Впоследствие е установил, че
устройството е неизправно, тъй като се е чувало силно пращене. На
15.11.2018 г. ищецът е съобщил на служители на ответното дружество за
констатирания дефект и върнал телефона, като е получил уверение, че същия
ще бъде подменен. Впоследствие, обаче, вместо да му бъде предоставен нов
апарат, без фабричен дефект, е било върнато отремонтирано същото мобилно
устройство, което И. П. е отказал да получи. В тази връзка е предявил иск за
срещу ответното дружество за подмяна на закупения телефон с нов такъв от
същата марка и модел. По исковата молба е образувано гражданско дело №
7492 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав. С влязло в
законна сила решение исковата претенция е отхвърлена, след което ищецът е
предявил искане пред /фирма/ за връщане на мобилното устройство, но е
получил отказ, тъй като искането не е направено в едномесечен срок след
връщането на телефона от сервиза.
3
С тези обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от
предявяването на осъдителен иск за връщане на платената от него продажна
цена в размер на 876 лв. и осъждане на ответника да заплати мораторна лихва
от датата на поканата за връщане на мобилното устройство – 17.12.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 91,41 лв.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание И. П., чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи
нови доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен
отговор, с който признава предявения иск по основание и размер и не оспорва
фактите, на които той се основава.
В срока за отговор ответникът не сочи доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание, процесуалният представител
на ответника представя писмена молба, с която поддържа становището в
отговора на исковата молба. Не прави доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание, проведено на 20.06.2023 г.,
процесуалният представител на ищеца прави искане да бъде приключено
съдебното дирене и делото да се разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от
ГПК, с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба, с който се
признава предявения иск.
Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника
на ищеца, с протоколно определение от 20.06.2023 г., на основание чл. 237
ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е
и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че
не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и
фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда
от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно
да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на
отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – протИ.речие на
признатото право със закона или добрите нрави и наличието на
положителната предпоставка по т. 2 от същата норма - способността на
ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Претендираното от ищеца парично притезание е за заплащане на сумата
от 876 лв. – продажна цена по договор за покупко – продажба на мобилно
устройство с продавач – ответното дружество и купувач - И. П.. Договорът е
развален от купувача, поради недостатъци на продадената движима вещ.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, признава правото
на ищеца – купувач по договора да получи обратно продажната цена и
4
обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от
датата на получаване на поканата до датата на подаване на исковата молба.
Така признатото право не протИ.речи на императивни норми на закона, нито
пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество,
депозирал отговора на исковата молба, в който е направено признанието на
иска, притежава надлежна разпоредителна власт. Съгласно клаузите на
пълномощното (л. 33 от делото), юр. Караколев, упълномощен от законните
представители на ответното дружество, може да признава искове с
материален интерес до 5 000 лв. включително. В този смисъл,
пълномощникът на /фирма/, е лицето, което може да признае правото на И. П.
да получи процесните парични суми. Доколкото признанието на иска изхожда
именно от надлежно упълномощен процесуален представител, съдът приема,
че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.
237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното
признание, съдът счита, че исковете, предявени от И. П., следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на
предявените осъдителни перетенции в тежест на ответното дружество следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 100 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и адвокатски хонорар в размер на нормативно установения минимум
от 400 лв. на пълномощника на ищеца, който е осъществил безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по
делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го
е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от
ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до
необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *************, седалище и адрес на
управление в /населено място/, представлявано от изпълнителните директори
А. В. Д и М. М. да заплати на И. К. П., ЕГН **********, с адрес в /населено
място/ сумата от 967,41 лв. (деветстотин шестдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки), от която а) 876 лв. (осемстотин седемдесет и
5
шест лева) – главница, представляваща дължима за връщане продажна цена
по развален договор за покупко – продажба на мобилно устройство №
************* от 09.11.2018 г. и б) 91,41 лв. (деветдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки) – обезщетение за забава, равняващо се на
законната лихва от датата на получаване на поканата за плащане от ответника
– 17.12.2020 г., до датата на подаване на исковата молба – 12.01.2022 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *************, седалище и адрес на
управление в /населено място/, представлявано от изпълнителните директори
А. В. Д и М. М. да заплати на И. К. П., ЕГН **********, с адрес в /населено
място/ сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща направени от ищеца
разноски за заплащане на държавна такса в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *************, седалище и адрес на
управление в /населено място/, представлявано от изпълнителните директори
А. В. Д и М. М. да заплати на адвокат В. П., АК – София сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1
т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез
Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано
от днес за ищеца и датата на връчването на препис от протокола от днешното
съдебно заседание – за ответното дружество.
Районен съдия:………………………………….
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК и с оглед двукратно направеното
искане от страна на ответника, както и признанието на иска от ответното
дружество, съдът намира за основателно искането на процесуалния
представител на /фирма/ да бъде задължен ищецът, чрез процесуалния му
представител, в 1-седмичен срок, считано от днес с нарочна писмена молба да
посочи банкова сметка или друг начин, по който да бъде изпълнено
паричното задължение, предмет на настоящото производство.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, чрез процесуалния му представител, в
едноседмичен срок считано от днес, да представи писмена молба,в която да
посочи банкова сметка, по която да бъдат преведени процесните суми или
6
друг начин за изпълнение на паричното притезание.
Протоколът се изготви под диктовката на председателя на съдебния
състав и въз основа на направен звукозапис в съдебно заседание, приключило
в 13,38 часа.
Съдът обяви на страните, че на основание чл.150, ал.2 от ГПК
протоколът ще им бъде предоставен на разположение в тридневен срок,
считано от датата на провеждане на съдебното заседание, както и
възможността на всяка от страните да иска неговото допълване и
поправяне в едноседмичен срок от датата на предоставяне на протокола, до
изтичането на който срок ще бъде съхраняван звукозаписа от съдебното
заседание, съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7