Р Е
Ш Е Н
И Е
№
14.09.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. МАРИНОВ
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №264 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И.А. ***, ЕГН ********** е депозирал жалба
против Наказателно постановление № 19-0254-000594/01.08.2019г. на Началник
Сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-Димитровград, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за това че на 09.06.2019г. в 22:40 часа в гр.Димитровград, на ул.“Панорамен
път“ до централен вход на парк "П.Пенев", в посока на движение от
Запад към Изток, управлява лек автомобил "Опел Мерива" с рег.№ *****,
като не спира на своевременно подаден и ясен за разбиране сигнал със
"Стоп-палка" по образец, от униформен полицай със светлоотразителна
жилетка, на осветен участък от пътя, като увеличава скоростта си, с което
виновно нарушил чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, доколкото било
налице разминаване между описаното в акта и описаното в наказателното
постановление, доколкото фигурирали описани две отделни нарушения, а наложеното
наказание само за едното нарушение, както и нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗАНН- доколкото имало образувано досъдебно наказателно производство за
същото деяния.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, не се явява. Упълномощения процесуален
представител поддържа депозираната жалба, пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата– РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не
изпраща представител в с.з., не взема становище по жалбата.
Районна Прокуратура - Димитровград – редовно призовани, не
изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 09.06.2019г.
служителите на РУ-МВР-Димитровград- мл.автоконтрольор Д.С. и мл.инспектор М.Д.,
изпълнявали служебните си задължения, като участвали в специализирана
полицейска операция и осъществявали контрол над движещите се МПС в района на
ул.“Панорамен път“
в гр.Димитровград- до централен вход на парк "П.Пенев" и кръгово
движение.
Около 22:40часа забелязали навлизащ в кръговото
движение лек автомобил, идващ в посока от гр.Хасково. Св.Д.С. от най-дясната
част на лентата за движение подал на водача на приближаващия автомобил сигнал
със стоп-палка, както и с фенерче. В това време водачът на автомобила ускорил
скоростта му и продължил по ул.“Панорамен път“ в посока към изхода за гр.Стара
Загора. Полицейските служители последвали автомобила и със скорост над
разрешената за движение в града достигнали същия лек автомобил, подали
светлинен и звуков сигнал и едва след като служебният полицейски автомобил
започнал да изпреварва преследвания и да се изравни с него, последният спрял. При
извършената проверка полицейските служители установили, че водач на
преследвания лек автомобил "Опел Мерива" с рег.№ *****, е настоящия жалбоподател
И.А.Б.. При спирането му, жалб.Б. започнал да пита полицейските служители защо
са го спрели и да се държи грубо с тях. Последните поискали да извършат
проверка за употреба на алкохол, каквато проверка водачът Б. отказал, въпреки,
че миришел на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като
същият дал кръв по-късно същата вечер.
За констатираното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Д, №830525 от 09.06.2019г.,
който бил връчен на водача Б. същата вечер, който го подписал без да описва
възражения.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №
19-0254-000594/01.08.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково,
РУ-Димитровград.
Било образувано
досъдебно производство №560/2019г. по описа на РУ-МВР-Димитровград срещу И.Б. –
за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно управление на МПС
след употреба на алкохол в концентрация над 1,2 промила, което наказателно
производство приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД №549/2019г. по
описа на РС-Димитровград, за налагане на наказание и прекратяване на
наказателното производство.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 08.06.2019г., видно от
неразделна разписка към него, а жалбата против него е изпратена до административно-наказващият
орган на 16.06.2019г.- видно от поставеното пощенско клеймо, т.е. в
законоустановеният 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от Акт за установяване на административно нарушение серия Д,
№830525 от 09.06.2019г., Наказателно Постановление №
19-0254-000594/01.08.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково,
РУ-Димитровград, от показанията на актосъставителя Д.С., на свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта М.Д., както и на
изисканите и приети като доказателства писмени документи, които са еднопосочни
и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и
кредитирани от съда по начин описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по
същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия Д, №830525
от 09.06.2019г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки
следното нарушение: - не е отразено кому е поверен за пазене иззетият като
доказателство контролен талон №37815. Тези нарушения на закона обаче не се
явяват съществени досежно констатациите в акта. Описанието на две отделни
нарушения към момента на констатирането им и към момента на съставянето на акта
са били налице, поради което и правилно контролните органи са ги описали. Отказът
на едно лице да бъде тествано с техническо средство е отразено, като е била
дадена възможност на същото да даде кръвна проба за изследване, от което
жалбоподателят се е възползвал. Нарушението – свързано с отказа да бъде тестван
за евентуална употреба на алкохол и управлението на МПС след употреба на
алкохол обаче не са предмет на настоящото производство, доколкото не са
залегнали в обжалваното наказателно постановление, а още повече- налице е
приключило наказателно производство по отношение на управлението на МПС след
употреба на алкохол.
При издаване
на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от
водача И.Б. нарушение. Правилно е
описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване
на административно нарушение - а именно чл.103 от ЗДвП. Съществено в случая е
да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно
постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила – визирани
в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото
наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които
водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка.
При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е
изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и
доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и
текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка
издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
По
наведените доводи на жалбоподателя съдът намира следното: Съгласно чл.103 от ЗДвП
„При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания“. Подаването на сигнал за
спиране със стоп-палка представлява „нареждане“ по терминологията на чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по чл.170, ал.3 от ЗДвП. От събраните
по делото доказателства се констатира, че водачът на автомобила е имал
възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка. В
своите показания актосъставителя Д.С. заявява, че е подал сигнал ясен сигнал
със стоп-палка по образец, времето е било ясно, въпреки тъмната част на
денонощието, бил е със светлоотразителна жилетка и полицейска униформа,
мястото, на което е бил застанал било осветено, доколкото цялото кръгово
движение било с осветление, не е имало други движещи се автомобили същия момент,
и не е имало пречки или затруднения така подадения сигнал да бъде възприет от водача.
Отбелязва също така, че освен със стоп-палка по образец- подадена на височината
на фаровете, на автомобила, за да бъде забелязана, е подал сигнал и с фенерче,
като е бил в края на лентата за движение. Така заявеното от св.С. се подкрепя
от показанията на св.М.Д.. Последния заявява в показанията си, че сигналът със
стоп-палка и с фенер е бил достатъчно ясен, на осветено място, без да има други
автомобили наоколо или други обстоятелства, които да попречат на водача на
приближаващия автомобил да възприеме подадения сигнал и това, че сигналът е
подаден именно към него, а не към някой друг. Т.е. налице е безспорно обстоятелство- за
това, че сигнал е бил подаден от полицейския служител и този сигнал е бил
възприет от водача на автомобила.
Опосредствено
доказателство за това, че водачът на автомобила е възприел подадения му сигнал
със стоп-палка е в показанията и на двамата разпитани свидетели, според които след
като бил подаден сигнала за спиране, водачът е увеличил видимо скоростта на
автомобила и е продължил без да спира.
Съдът не намира причини
да не кредитира показанията на двамата полицейски служители- дадени от
длъжностни лица, в рамките на изпълнение на техните задължения и непосредствено
възприели ситуацията, без да имат основание за пристрастност или уклон към
когото и да било в настоящата ситуация. Същите са изпълнявали специализирана
полицейска операция и вниманието им е било насочено именно към нарушения на
пътя. С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият е осъществил състава на
нарушението по чл.103 от ЗДвП.
По отношение на последващите обстоятелства- за
това, че водачът е увеличил скоростта, наложило се е полицейските служители да
го преследват около един километър в рамките на града с непозволена скорост, както
и това, че в последствие е установен алкохол в кръвта му, са все обстоятелства,
които освен отегчаващи, са и логично обяснение за реакциите и действията на
жалбоподателя.
В случая освен описаните отегчаващи отговорността
обстоятелства, не са налице смекчаващи такива.
По отношение на възраженията, че е било образувано
досъдебно наказателно производство за същото деяние, съдът намира, че в случая
няма нарушения в тази насока. Описаните в АУАН две отделни нарушения
действително не фигурират в описаното впоследствие в обжалваното наказателно
постановление. Следва да се отбележи обаче, че право на адм.-наказващият орган
е да прецени за кои констатирани нарушения с АУАН да издаде наказателно
постановление и за кои не, предвид преценката му за доказаност и т.н.
В случая правилно наказателното постановление е
издадено само за едно от описаните в акта нарушения, доколкото за второто
описано в последствие е образувано наказателно производство. Същественото в
случая е, че описанието на нарушението на чл.103 от ЗДвП е правилно и
съответстващо както в АУАН и НП, така и спрямо разпоредбата на цитирания текст
от закона.
По отношение на образуваното наказателно
производство и досъдебно такова, следва да се поясни, че същите касаят
управлението на МПС след употреба на алкохол и правилно адм.наказващият орган не е включил
това деяние като адм.нарушение в НП, доколкото същото осъществява елементите на
състава на престъпление от общ характер.
Съдът не намира процесуални нарушения в това, че
за едно от описаните в АУАН нарушения има издадено наказателно постановление, а
за второто нарушение има образувано досъдебно наказателно производство. Във
всички случаи, когато едно деяние осъществява състава на престъпление, то същото
отпада от преследване по адм.-наказателен път. А относно разпоредбата на чл.33
от ЗАНН, следва да се отбележи, че издаденото наказателно постановление не е за
същия случай- налице са две деяния на една и съща дата и на едно и също място,
но констатираните нарушения са две отделни. И както бе подчертано по-горе, по
отношение на едното е било образувано досъдебно производство, като
наказателното такова е приключило с одобряване от съда на постигнато
споразумение, а нарушението – залегнало в настоящото наказателно постановление,
е продължило развитието си по адм.-наказателен ред.
Описанието на нарушението по чл.103 от ЗДвП е
ясно, точно, конкретно, без да създава възможности за неразбиране, превратно
разбиране или тълкуване. Описанието на нарушението в АУАН съвпада с това в НП,
като двете съответстват на законовата разпоредба на чл.103 от ЗДвП. Отнасянето
на текста на нарушената материална норма към санкционната такава също е
правилно.
В случая нарушението е описано и доказано по
безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят основателни съмнения
в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата
разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Не се представиха
доказателства оборващи посоченото в АУАН и НП за навременно и ясно подаване на
сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР- отправен именно
към жалбоподателя, поради което съдът намира, че обстоятелствата при които е
извършено нарушението са описани точно и ясно.
В този смисъл Съдът намира, че законовата
презумпция, въведена от чл.189,
ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено
в чл.103 от ЗДвП, за което нарушение е
следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната
административно-наказателна разпоредба наказание. Разпоредбата на чл.175,
ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с адм.наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
В случая административно-наказващия орган е
наложил на жалбоподателя наказания в максималния предвиден размер, който
съответства на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Както
бе отбелязано по-горе, налице са единствено отегчаващи отговорността
обстоятелства, без да има нито едно смекчаващо такова. Поради което Съдът намира за напълно адекватен
размера на всяко едно от наложените наказания, чийто размер би способствал и за
поправянето на дееца.
Ето защо атакуваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0254-000594/01.08.2019г.
на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-Димитровград, с което на И.А. ***,
ЕГН **********, за това, че на 09.06.2019г. в 22:40 часа в гр.Димитровград, на
ул.“Панорамен път“ до централен вход на парк "П.Пенев", в посока на
движение от Запад към Изток, управлява лек автомобил "Опел Мерива" с
рег.№ *****, като не спира на своевременно подаден и ясен за разбиране сигнал
със "Стоп-палка" по образец, от униформен полицай със светлоотразителна
жилетка, на осветен участък от пътя, като увеличава скоростта си, с което
виновно нарушил чл.103 от ЗДвП, поради което на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца –
като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ив.Маринов/