МОТИВИ:
Срещу
подсъдимия А.Т.Д. *** е повдигнато
обвинение за това ,че: на
23.05.2012г. в с.Сърнево, общ.Раднево, като извършител в съучастие с И.М.И.,
като извършител се съвкупил с лице от женски пол – Р.Т.И., ЕГН: ********** от
с.с., като употребил за това сила– престъпление
по чл.152, ал.3, т.1, вр. с чл. 152,
ал.1, т.2, от НК.
Подсъдимият
Д. признава изцяло вината си,като не отрича нито едно от
обстоятелствата,визирани от обвинителния акт, оспорва единствено
извършителството съвместно с И. И.,като
твърди ,че последният не бил участвал в
изнасилването.Адв.К. ,в качеството си на защитник на подсъдимия моли съда да постанови присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства
,като вземе предвид пълните самопризнания на подсъдимия и му определи наказание лишаване от свобода ,близко
до минимума ,предвиден в закона,като се зачете изтърпяното до момента.По
отношение на гражданския иск моли съда да не го уважава в целият му размер,като
прекомерно завишен ,предоставя на съда да прецени по справедливост в какъв размер да го уважи–на основание чл.52
от ЗЗД.
Срещу
подсъдимия И.М.И. *** е повдигнато
обвинение за това , че на 23.05.2012г. в
с.Сърнево, общ.Раднево, като извършител в съучастие с А.Т.Д., като извършител
се съвкупил с лице от женски пол – Р.Т.И., ЕГН: ********** от с.с., като
употребил за това сила– престъпление
по чл.152, ал.3, т.1, вр. с чл. 152,
ал.1, т.2, от НК
Подсъдимия
М. в хода на съдебното следствие не
призна вината си.При дадената последна
дума на подсъдимия той сподели ,че е
употребил много алкохол и че съжалява за случилото се.Неговият защитник адв.А. пледира за оправдателна присъда ,като извежда
възраженията си против тезата на
обвинението предимно от липсата на конкретика в показанията на пострадалата.По
отношение на гражданския иск- то моли
съда да го отхвърли по отношение на
неговия подсъдим като неоснователен и недоказан.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение
,както по отношение на фактическата обстановка , така и относно правната квалификация , като пледира на
подсъдимите да се наложи наказание от
девет години лишаване от свобода ,което да се изтърпи в закрит тип
затворническо общежитие ,при първоначален режим „строг”.По отношение на размера
на гражданския иск – предоставя на съда да прецени.
Съдът
конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител пострадалата Р. Т.И., която се явява с адв.С.. Предявяват
иск,който съдът приема за съвместно разглеждане за сумата от 20 000 лева
,представляваща размера на обезщетението за причинените й неимуществени вреди
,в резултат на извършеното от подсъдимите престъпление,ведно със законната
лихва,считано от 23.05.2012г.Адв.С. моли
съда да уважи иска в целият му размер,като извежда доводи от физическите увреждания и психотравмата ,която е
преживяла пострадалата ,както и от състоянието в което е била към момента на осъществяване на деянието-
бременна в осми лунарен месец.Не на последно място е и факта,че след изнасилването пострадалата е била с
влошено здравословно състояние ,за което
говори последната приета по делото експертиза- само като писмено
доказателство,която е послужила за настаняването й на задължително лечение за срок от един месец в Психиатрична болница в град Раднево.
Съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата
Р.И. ***, но често пребивавала в с.Сърнево, общ.Раднево, където живеела баба й.
И. не била в добри отношения с вуйчо си и когато той ходел в къщата на баба й
тя излизала. В края на 2011г.св.И. забременяла, като през месец май 2012г. била
вече във видимо напреднала бременност - в осми лунарен месец. На 22.05.2012г.
около 23.30ч. И. отишла в сладкарницата в с.Сърнево, общ.Раднево – ЕТ
„Димитрина – Г. Петров”. Била облечена с анцугово
горнище със светлозелен цвят и сиви кантове на ръкавите, под него имала блуза с
къс ръкав с тигрова шарка, дълги джинсови панталони – мръсно бели на цвят(веществени
доказателства по делото). По същото време в сладкарницата били св.М.К. и
св.Е.К. – същата работела като барман и се намирала в интимни отношения с
подсъдимия И.. И. си поръчала една бира и седнала сама на една от масите. Св.К.
и К. седели на друга маса. Около 00.00ч. в сладкарницата влязъл подсъдимия Д. с двама свои приятели. Д. ***
често ходел в сладкарницата. Той бил облечен с тъмно
сини дънки с дълъг крачол със скъсан цип, тениска с къс ръкав с шарка отпред,
черно шушлеково яке с жълта емблема на гърба с цип отпред с подплата от полар(веществени
доказателства по делото). Поръчал на приятелите си хамбургери, а на себе
си взел бира. След като си тръгнали двамата приятели на Д., той останал в
сладкарницата и продължил да консумира бира. След известно време в
сладкарницата влязъл подсъдимия И.. И.
имал интимна връзка със св.К.. Същата му се обадила по мобилния телефон и го
извикала да дойде в заведението. И. бил облечен с
анцуг с дълъг крачол, черен на цвят, с ластика в кръста и два джоба отстрани ,
тениска с къс ръкав, черна на цвят с бяла лента на гърдите и надпис «PUMA” и
емблема, черно яке от лъскав плат с подплата и надпис «STEMSO” на етикета и
обут с медицински чехли, тип „сабо “бели на цвят с надпис на подметките
“Sanital Light”(веществени доказателства по делото). Подсъдимия И. седнал на масата при св.К. и св.К..
Към тях на масата се присъединил и Д.. И. и Д. се познавали от преди.Познавали
и Р.. Р.И. продължавала да стои сама на масата. След като изпил няколко бири Д.
отишъл на масата при И. и седнал до нея. Д. попитал И., кога ще му върне пари,
които му дължала от миналата година. И. му обяснила, че няма пари в момента.
Тогава Д. казал на И., че иска да излязат навън и тя да му направи „свирка”(фелацио)
в замяна на парите, които му дължи. И. категорично отказала. Тогава Д. й казал,
че ще й избие зъбите, като в същото време я блъскал към вратата, с цел да я
изведе от сладкарницата. Пострадалата се изплашила, започнала да се моли на
обвиняемия да я остави на мира, но той не се отказал.
Никой от присъстващите не обърнал внимание на
молбите на пострадалата и не се застъпили за нея, а само се смеели. Д. извел
(против волята й) И. от сладкарницата,
след което я издърпал зад сградата. Мястото не било осветено и имало висока
трева. Д. блъснал И. и я съборил на земята. Започнал да й съблича дрехите.
Събул й панталоните и бикините, които били бели на
цвят, със сини, зелени и червени шарки. Р.И. през цялото време се
съпротивлявала, борела се и се молела на Д., да я остави на мира Казвала му, че
ще каже на Спас полицая. Д. събул дънките и боксерите си, които били тъмно сини, с надпис «SPORT” и цветна картинка на дракон
отпред и извадил члена си. Хванал И. за главата. Сложил си члена си в
устата й,и я заплашил отново,че ще й избие зъбите. И. започнала да му прави
фелацио,въпреки,че не желаела това.Това
се оказало недостатъчно и Д.
съборил И. по гръб на земята,където имало и камъни и трева и вдигнал двата й
крака. Събул й бикините и джинсите донякъде. Вкарал члена си във влагалището на
И. и започнал да извършва съвкупление. И. продължавала да вика на Д., да я
остави на мира, че е бременна. Д., не й обръщал внимание. Пуснал единия й крак
и започнал да я удря по устата, за да мълчи и да не вика. На няколко пъти й
запушил устата, като й спирал притока на въздух. Въпреки категорично изразеното
нежелание и проявената съпротива от страна на И., Д. продължил да извършва
полово съвкупление с нея.
След малко(около половин час)- докато са били
на земята и вече са се съвокупявали при тях дошъл И.,който бил излязъл уж до
тоалетна. И. видял, че Д. извършва полово съвкупление с И. и това че тя се
борела и молела за помощ, но вместо да й помогне, той се върнал в сладкарницата
и казал на св.Е.К.: “Ела да чуеш А. как тъпани Р.”. К. излязла навън и отишла
заедно с И. в близост до мястото, където били Д. и И..Това обстоятелство се
установи по категоричен за съда начин от показанията на свидетелката К.,която
го повтори и при очната ставка с подсъдимия И..Единствено И. отричаше в хода на
цялото съдебно следствие да е викал свидетелката К. за да наблюдават акта отблизо.Съдът приема неговите обяснения ,като
израз на защитната му теза,че не е участвал в извършването на това
престъпление.Наличните противоречия
между показанията на свидетелката К. каква
точно фраза е чула да казва пострадалата- „Стига толкоз” или „полека” бяха
отстранени в съдебно заседание,където
същата заяви,че чула”полека, полека,стига толкова”К. не
установи какво всъщност е възприела като
усещания от страна на Р. И.- дали е имала нужда от помощ или стоновете
и думите,които е възприела са били от породени от нещо друго.Съдът не дава вяра на свидетелката К.
досежно това , какво всъщност е било състоянието на Р. и поведението й в
процесната вечер,тъй като нейните показания в тази посока са заинтересовани и в
унисон със защитната теза на подсъдимия И.,с
който тя има интимна връзка.Още повече, ако
би казала ,че пострадалата е
имала нужда от помощ- свидетелката К. не
би могла да обясни на съда защо не й е оказала тази помощ. Всъщност категорично се установи редовното
извършване на наблюдение от страна на К. на полови актове от най-различни
посетители на заведението й:
„-Те и
много други са се чукали там.Знаех
,че от
този прозорец се виждат .Те след
като са съгласни…след като го правят по взаимно съгласие….Аз само видях А..Беше
гол.”
Съдът
не дава вяра на нейните показания и за това
,че едва ли не И.И. се опитал да спре А.Д.,като го ритнал докато се съвокупявал
с Р. .Това й твърдение не беше подкрепено от нито едно друго доказателство,дори
и Д. го отрече при очната ставка.
Като
влязла в сладкарницата К. решила да отиде в източната част на
сладкарницата, където имало малък
прозорец, който гледа точно към мястото,(много ясно се вижда в албума,приложен
по досъдебното производство) където били И. и Д.. И. също отишъл с нея. Тогава К.
видяла Д. гол- но до кръста. Св.К. се върнала в заведението,като преди това
изпратила И. да се върне,за да не би
останалия единствен посетител М.К. да вземе нещо иззад бара. Тогава И. излязъл от сладкарницата и отишъл
при Д. и И..
По
повод излизането на И. и присъединяването му към Д. пострадалата заявява:
„-И.
излезна по-късно.Аз вече бях на
земята.Бях облечена, после двамата ме
съблякоха,само чорапите бяха на мен.”
Обстоятелството,че
И. е излизал два пъти се потвърди от анализа на всички гласни доказателства,както
от обясненията на подсъдимите,така от показанията на пострадалата дори и от
тези на св.К.:
„-И.
мисля ,че към два пъти излиза,тоалетната ни е отвън…”
И. при второто си излизане попитал Д. дали си е
свършил работата, защото и той искал.Опитал се да накара Р.И. да му прави фелацио но тя се дърпала.
Пострадалата
установява:
„-И.
ме блъскаше.Той искаше да правя свирки .Удряше ме ,те бяха пияни…”
Д.
продължавал да я насилва. След като свършил, Д. се изместил и тогава И. си
събул малко анцуга и боксерите (мръсно бели на цвят с
надпис на ластиката «MMQ” и изображение на скорпион) и заел мястото на Д..
Започнал да вкарва члена си във влагалището на И..За да се възбуди бъркал с
ръка във влагалището й.След това бъркал и Д.,като при това за причинили
разкъсването в областта на влагалището и потекла кръв. Разкъсванията са
установени от експертизата,изготвена от доктор С. и доктор С.,която съдът
кредитира, като компетентна,изчерпателна и точна.
Пострадалата установява:
„-Втория
път като се върна И. вкарваха го отпред и после отзад искаха ,но
аз не давах.А. беше върху мене като дойде И., а А. се мъчеше да го вкарва.И.
беше прав, аз бях по гръб легнала в
камъните.А. беше легнал отгоре ми.Удряха ме защото съм пищяла.И. и той ме удря.
А.
успя да извърши полов акт с мене.И. го вкара ,но аз не му дадох(става въпрос за
фелациото)И. дойде , искаше да го вкарва
в устата ми, блъскаха ме, аз пищях…”
И.
продължавала да вика, да се дърпа и бори.Д. й повтарял да не вика, че ще чуят
хората, запушвал й устата. Св.И. продължавала да се моли на двамата обвиняеми
да я пуснат, че е бременна и я боли. Повтаряла непрекъснато, че ще каже на
“Спас полицая” какво правят с нея. След като свършил И. си облякъл дрехите и се
върнал в сладкарницата.Обстоятелството ,че
И. е бил на колене в тревата се установява и от наличието на зелено
оцветяване от трева в областта на коленете върху анцуга на И.,с който той е бил
процесната вечер и който е приложен като веществено доказателство по делото.В
обясненията на И. няма нито едно обстоятелство,което да обясни наличието на
петна от трева на анцуга му в областта на коленете. Св.И. казала на Д., че
отива при Спас полицая, но Д. й казал, да не ходи никъде и да се връща в
сладкарницата. И., изплашена, трепереща и с подута уста, влязла в сладкарницата
заедно с Д.. К. видяла, че устната на И. е разкървена. Попитала Д. да не е
набил И. и защо устната й е подута. Д. отговорил, че й запушвал устата.
Свидетелката И., се възползвала от това че Д. разговаря с К. и напуснала
сладкарницата. На вратата се засякла със сина на св.К. - Р.М., който идвал да прибере баща си. Св.М.
чул, как Д. казал на присъстващите, че И.
му дължала пари и сега си изработила дължимото.
След
като напуснала сладкарницата, пострадалата И., ходила няколко пъти до дома в
с.Сърнево на Спас Спасов – мл.ПИ при РУП Раднево, но никой не й отворил.
Прибрала се в дома на баба си, но не могла да си легне и да заспи и решила да
отиде на центъра да чака мл.ПИ при РУП Раднево - Минко Петков, защото знаела,
че същият минавал през центъра сутринта, преди да отиде на работа. Седнала на
една пейка срещу кметството. От влагалището и течало кръв и И. си сложила
салфетка. Притеснявала се за бебето. Около 08.15ч. св.М.Д. отивала да отваря
магазина, който се намирал на центъра на селото и видяла И. да стои на пейката.
Двете се познавали отпреди. Първоначално не обърнала внимание на вида на И.,
защото си правела кафе. След като попитала И. как е и същата не й отговорила, Д.
погледнала към лицето на И. и видяла, че плаче. Видяла, че устата й е подута.
Дрехите на И. били омачкани горнището изцапано със зелено, а косата заплетена.
Тогава И. разказала на Д. какво й се е случило. Д. ***. Извършен е оглед на
местопроизшествие. Извършени са два следствени експеримента. И. *** за оказване
на медицинска помощ. Д. и И. *** за срок от 24 часа,след което спрямо тях е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража „ от Районен съд
Раднево,потвърдено определение и от Окръжен съд Стара Загора.
С
протокол за доброволно предаване от 23.05.2012г. от св.Р.И. са предадени следните веществени доказателства:
1 бр. анцугово горнище със светлозелен цвят и сиви
кантове на ръкавите, 1бр. блуза с къс ръкав с тигрова шарка, 1бр. дълги
джинсови панталони – мръсно бели на цвят, 1бр. долни памучни гащи бели на цвят,
със сини, зелени и червени шарки. С протокол за доброволно предаване от
23.05.2012г. от Д. са предадени
следните веществени доказателства: 1 бр. тъмно сини
дънки с дълъг крачол със скъсан цип и зелени петна отпред, 1бр. тениска с къс
ръкав с шарка отпред, 1бр. черно шушлеково яке с жълта емблема на гърба с цип
отпред с подплата от полар, 1бр. тъмно синьо мъжко долно бельо – тип «боксери»
с надпис «SPORT” и цветна картинка на дракон отпред. С протокол за
доброволно предаване от 23.05.2012г. от И.
са предадени следните веществени доказателства: 1бр.
панталон мъжки с дълъг крачол черен на цвят тип анцуг с ластика в кръста и два
джоба отстрани и два джоба отзад със следи от изцапване в областта на коленете,
1 бр. мъжка тениска с къс ръкав черна на цвят с бяла лента на гърдите и надпис
«PUMA” и емблема, 1бр. черно яке от лъскав плат с подплата и надпис «STEMSO” на
етикета, 1бр. мъжко долно бельо – тип «боксери» мръсно бели на цвят с надпис на
ластиката «MMQ” и изображение на скорпион замърсени в предната и задната част,
2бр. медицински чехли тип „сабо “бели на цвят с надпис на подметките “Sanital
Light”.
От
заключението на Съдебномедицинска експертиза №159/2012г. става ясно, е при
прегледа на И. са установени, че същата е в напреднала бременност – осми
лунарен месец. Установени са кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето,
травматичен оток и кръвонасядане на горна устна на устата, разкъсване на
юздичката на горната устна, кръвонасядане, фисури и разкъсноконтузна рана в
областта на влагалището и малките срамни устни. В космите около половата област
се намерили заплетени дребни зеленикави сухи листа. Описаните травматични
увреждания включително и тези в областта на половия орган – разкъсноконтузната
рана, фисурите и кръвонасядането на влагалището били от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени към датата на инцидента – 23.05.2012г.
Травмите в областта на половия орган са получени по механизма на натиск,
разтягане и триене и отговарят да са получени при проникване на еректирал полов
член във влагалището. Гореописаните травматични увреждания са причинявали на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на Съдебномедицинска експертиза №157/2012г. при прегледа на А.Т.Д.
се установява липса на травматични увреждания по главата , тялото и крайниците.
От
заключението на Съдебномедицинска експертиза №158/2012г. при прегледа на И.М.И.
се установява липса на травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.
С протокол за вземане на образци за сравнително изследване
от 07.06.2012г. от пострадалата И. е взета кръв и предоставена за изследване на
кръвногрупова принадлежност.
Видно от Протокол №33/12.06.2012г. за извършена биологична експертиза на
веществени доказателства, съставен от Г.Р. *** - по четирите предоставени за
изследване обекта (предадени доброволно от пострадалата И.) има кръв от човешки
произход – В /алфа/. Кръвната група на И. е В /алфа/.
С
протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 04.07.2012г. Д. доброволно е предоставил кръв / в
присъствието на адв.Ст.К. ***/ за
изследване на кръвногрупова принадлежност.
Видно от Протокол №34/14.06.2012г. за изготвена биологична експертиза на
веществени доказателства, съставен от Г.Р. *** става ясно, че по представената
за изследване (предадена доброволно от Д.) 1бр. тениска с къс ръкав с шарка
отпред има кръв от човешки произход – В /алфа/. Кръвната група на И. е В
/алфа/. От съдебномедицинска експертиза изготвена от Д.С. – експерт биолог към
КСМ при ТУ Стара Загора става ясно, че кръвногруповата принадлежност на А.Д. е
В /анти – А/.
С
протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 04.07.2012г. Д. доброволно е предоставил кръв / в
присъствието на адв.Т.А. ***/ за
изследване на кръвногрупова принадлежност.
Видно от Протокол №35/18.06.2012г. за извършена биологична експер-тиза на
веществени доказателства, съставен от Г.Р. *** става ясно, че по представената
за изследване (предадени доброволно от подс. И.) 1бр. мъжко долно бельо – тип
«боксери» мръсно бели на цвят с надпис на ластиката «MMQ” и изображение на
скорпион има кръв от човешки произход.Кръвта се е намирала от вътрешната страна
на боксерите. В същата се доказва наличие на «В» аглутиноген. «В» аглутиноген
се съдържа в човешка кръв от групите «В» /алфа/ и «АВ/о/»-т.е. както се изясни
и в съдебната зала – кръвта по боксерките може да е единствено и само на Р.И.-
не и двамата подсъдими. Количеството и състоянието на човешката кръв по
боксерките не позволява да се определи съдържанието на аглутинини. Кръвната група на И. е В /алфа/.
От съдебномедицинска експертиза изготвена от Д.С. – експерт биолог към КСМ
при ТУ Стара Загора става ясно, че кръвногруповата принадлежност на И.И. е А
/анти – В/-т.е. невъзможно е кръвта да е негова по боксерките.
Това наличие на кръв по боксерите на подсъдимия И.,както и белезите от
трева по коленете на анцуговото долнище,взети в своята взаимна връзка и зависимост с останалите събрани
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства дават основание на съда да приеме за безспорно установено
участието му в извършеното престъпление.
Всички гореизброени експертизи са приети в хода на съдебното следствие без
възражения от страните по делото и съдът ги кредитира изцяло ,като компетентни
,изчерпателни и точни.
Видно от заключението на назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза осв.Р.Т.И. е с лека умствена изостаналост,което не я лишава от
способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Същата в съдебно заседание беше разпитана в присъствието на психолог и психиатър и двамата установиха,че И. не би могла да проектира
своите усещания върху подсъдимия И. и да го набеди в извършването на
престъпление .Експертите установиха,че пострадалата с оглед на леката си
умствена изостаналост е изключително емоционална и в присъствието на повече
хора започва да се обърква,но не и да лъже.И. е с интелектуален дефицит по
рождение и пожизнено. Нивото на интелектуален дефицит при осв. И., лека
умствена недостатъчност, не я лишава от психическата годност да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Тя
е способна да възприема фактите, които имат значение за делото и да има
достоверни обяснения за тях.Именно
леката умствена изостаналост я е
направила толкова
доверчива.Обстоятелството ,че се е намирала в осмия месец я е направило
още по лабилна психически и е направило травмата още по-тежка.Съгласно експертите риска е двоен когато е и бременна.Експертите установиха , че пострадалата в резултат на тежката психотравма не може
категорично да разграничи и да подреди по хронология какво са правили двамата подсъдими,както и да
разграничи техните действия.Доминантно в усещанията на пострадалата се оказва и
предхождащия изнасилването конфликт с Д.,чиито действия тя визира
многократно.Последвалите болка,страх-за живота и здравето, както за самата нея
така и за бебето –напълно объркват усещанията й,още повече , че и двамата
изнасилвачи са й били познати от много време и тя им се е доверявала. Както
стана ясно в последното съдебно заседание
И. е била настанена на
задължително лечение поради задълбочаване на заболяването й след преживяното.Но
и двамата експерти са категорични,че тя
не е лишена от способността на разбира
какво се случва и какво е
значението на случващото се.Зададените
въпроси пред много хора я карат да става агресивна и я лишават от възможността да мисли последователно. И двамата експерти
се противопоставят още в съдебно заседание на повторна експертиза ,като се
мотивираха с това ,че при изготвянето на нова експертиза – пострадалата ще преживее всичко още веднъж,което може да
се окаже пагубно за нейната и без това лабилна психика.
В
последствие многократно бе правено
искане за назначаване на нови експертизи
но съдът счита , че безспорно е установена възможността на пострадалата да
разбира свойството и значението на действията на подсъдимите и да даде
достоверни показания за тях.
Съдът
намира ,че обясненията на пострадалата напълно се припокриват с показанията
на Д. дадени в хода на
досъдебното производство,пред съдия
и присъединени към доказателствата
по делото по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК.Там той установява точно както своите ,така и на И.
действия.Установява,конкретно и много подробно как сломяват съпротивата на
пострадалата и как извършват съвкуплението .Само там неговите обяснения напълно
кореспондират с целият доказателствен материал по делото- както с
показанията на всички свидетели(с изкл.
на св.К.) така и с всички експертизи по делото.
На
обясненията на подсъдимия И. съдът не дава вяра ,тъй като същите са израз на неговата защитна теза и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Определено несъгласието като елемент от
обективната страна на престъплението срещу половата неприкосновеност на
личността в хипотезата на чл. 152, ал.1, т.2 от НК, за да се възприеме от дееца, следва да
намери свой външен израз. За да обоснове позицията си, че в случая този елемент
не е налице, защитата в лицето на адв.А. изтъква следните по-съществени доводи:
наличието на интимна връзка между Д. и И.
към инкриминираната дата; липсата на възприятия у седящите в сладкарницата, до
която са били осъществени половите актове, за викове, по-силен шум и др.,
сочещи на осъществявана съпротива от пострадалата;
Най-съществения белег в насока, че извършителите са действали противно на
волята на И., са причинените и травматични увреждания и цялостната обстановка,
при която е извършено деянието.Относно
участието на И. са приетите по
делото биологична експертиза ,установяваща
наличието на кръв по боксерите му
от кръвногруповата принадлежност на И.,както и белезите от трева по
коленете на анцуга му,както и показанията на пострадалата.
Като
допълнителни аргументи в тази насока следва да се приведат фактите, свързани
със състоянието на И. непосредствено след инцидента, вкл. необходимостта
от оказване на медицинска помощ, споделянето за
случилото се с близки, предприемане на действия по уведомяване на полиция и
фиксиране на получени наранявания вследствие на извършеното с нея и т.н.
Горната фактическа обстановка
се установява от обясненията на
подсъдимите ,взети в своята взаимна
връзка и зависимост със събраните в хода на съдебното следствие
показания на свидетелите, и
писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство:протокол
за оглед на место произшествие ,албум с фото снимки, съобщение , протоколи за
доброволно предаване, протокол за следствен експеримент , албум с фото снимки ,
протокол за следствен експеримент , албум с фото снимки, протокол за разпит на
обвиняем пред съдия , справка за съдимост, декларация , справка за съдимост ,
декларация, протоколи за разпит на свидетели , протоколи за вземане на сравнителни
образци за изследване , съдебно медицинска експертиза на веществени
доказателства , съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства ,
съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства , съдебно медицинска
експертиза на живо лице , съдебно медицинска експертиза на живо лице, съдебно
медицинска експертиза на живо лице , протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване , съдебно медицинска експертиза по веществени
доказателства , съдебно психиатрична и психологична експертиза , карти за
обв.лица ,съдебно-психиатрична експертиза на доктор Терзиева.
ПРАВАНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Приемайки
горната фактическа обстановка съдът
намира обвинението за изцяло
доказано .
По
описания начин с деянието си, обвиняемия А.Т.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. с чл. 152,
ал.1, т.2 от НК, а именно: на 23.05.2012г. в с.Сърнево, общ.Раднево, като
извършител в съучастие с И.М.И., като извършител се съвкупил с лице от женски
пол – Р.Т.И., ЕГН: ********** от с.с., като употребил за това сила – блъскал е,
удрял е в областта на лицето, притискал е гърдите, запушвал е устата й.
По
описания начин с деянието си, обвиняемия И.М.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. с чл. 152,
ал.1, т.2 от НК, а именно: на 23.05.2012г. в с.Сърнево, общ.Раднево, като
извършител в съучастие с А.Т.Д., като извършител се съвкупил с лице от женски
пол – Р.Т.И., ЕГН: ********** от с.с., като употребил за това сила - докато
другия Д. я е насилвал, запушвал й е
устата.
Съгласно Решение № 493 от 1.12.2008 г. на ВКС по н.
д. № 523/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева:
„
При усложнената престъпна дейност,
разпределението на ролите на съизвършителите, което не е задължително да е
станало предварително, а обективно да е реализирано, при доказана общност на
умисъла, води до отговорност на всеки един от съизвършителите за
престъплението, което са извършили, макар и с отделни изпълнителни деяния.”
По обвинението за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, от НК
От обективна страна се установи, че двамата
подсъдими на инкриминираните дата и място са осъществили съвкупление с
пострадалата против волята й. Двамата последователно са прониквали във
влагалището на св. И. , с което са осъществили първият елемент от
изпълнителното деяние на вмененото им двуактно престъпление. За сломяване
съпротивата на пострадалата са използвани както физическа сила, изразяваща се в
замъкването й в близките треви ,зад сладкарницата против волята й,така и
нанасянето на множество удари в областта на лицето и разкъсванията на
гениталиите й. Тези действия обективно са насочени към ограничаване съпротивата
на пострадалата, като чрез тях подсъдимите въздействали върху волята й да се
противопостави на посегателствата, както и да не вика, търсейки външна помощ.
Последователността им разкрива, че упражнената принуда е с цел да
възпрепятстват свидетелката да се защити, т.е. тя обективно улеснява
посегателството върху половата й неприкосновеност и е послужила като средство
за извършване на съвкупленията и блудствените действия с нея. Двамата са се
възползвали от породения страх,като всеки от подсъдимите е употребил физическа
сила спрямо пострадалата и проникнал с мъжкия си полов член във влагалището й,
поради което е налице довършено престъпление, в което са участвали като
съизвършители. Тази особена форма на съучастие, изразяваща се в извършването на
съвкупление от две лица от мъжки пол с една и съща жена, е обективен елемент от
квалифицирания състав на чл. 152, ал.3, т.1 НК, която изключва приложението на
обикновеното съучастие по смисъла на чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК (в този смисъл решение № 53/1975 г. на ВС,
решение № 358/06.10.2009 г. на III н.о. ВС, решение № 201/05.07.85 г. на I н.о.
ВС).
Така с двата акта в съвкупност -
съвкупленията на двамата подсъдими със св.И., след като използвали спрямо нея
сила, са засегнали правото на пострадалата да формира свободно избора си на
полов живот и подсъдимите са осъществили обективните признаци на престъплението
по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, НК.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл. При осъществяване му подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, тъй като нормално развитата психика и
социален опит на всеки мъж на тяхната възраст позволява да разбере, че всеки
има право да избере свободно партньор, с който да има полови отношения и да
знае, че е противоправно принуждаването му към такива. Съзнавали са
общественоопасните последици на деянието - че едновременно засяга както
половата неприкосновеност на пострадалата, така и волята й да не се
осъществяват такива действия спрямо нея, като използвали сила и заплашване.
Подсъдимите са обективирали намерението си да осъществят сексуално
посегателство с вербално изразеното си намерение да имат полов контакт с нея.
По тези съображение, съдът прие, че е налице и волевия елемент на умисъла.
Последователността от действията на подсъдимите сочат както на наличието на общ
умисъл, така и на целенасоченото им намерение да изнасилят пострадалата.
По изложените съображения настоящият състав
призна подсъдимите за виновни в рамките на фактически повдигнатите им обвинения
за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал.1, пр.1 и пр.2 НК. По отношение на установените блудствени
дейстия, които са извършени в съучастие от двамата и в конкретния случай се поглъщат от изнасилването, липсва съответно
обвинение.
Съгласно съдебната теория и практика
идеалната съвкупност между блудство и изнасилване е недопустима от закона, като
изнасилването поглъща блудството, тъй като двете деяния съставляват степенувано
посегателство върху един и същи обект - обществените отношения, свързани с
половата неприкосновеност на жената, когато крайната цел е осъществяването на
съвкупление. Извършените действия по сломяване на съпротивата, както и тези до
момента предхождащ съвкуплението, са идентични за двата вида деяния, като
различието е само в крайната цел на извършителя, която определя и
съставомерността на извършеното от него по чл. 152 от НК. Ето защо, ако с едни и същи действия са
осъществени съставите на блудство и изнасилване, а крайната цел е
осъществяването на съвкупление, отговорността следва да бъде само за
изнасилването.
Видно от заключението на изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на живо лице, при
освидетелстването на И. са били установени кръвонасядания и охлузвания по
кожата на лицето, травматичен оток и кръвонасядане на горната устна на устата , разкъсване на юздичката на
горната устна, кръвонасядане ,фисури и
разкъсноконтузна рана в областта на
влагалището и малките срамни устни –т.е. наличието на травматични увреждания
в областта на главата и влагалището категорично установяват насилствен полов акт.Травмите в областта на половия
орган са получени по механизма на натиск, разтягане и триене и отговарят да са получени при проникване на
еректирал полов член във влагалището.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимия
А.Т.Д. е роден на ***г***, с постоянен адрес е в с.Сърнево, общ.Раднево, по
настояще в Затвора в гр.Стара Загора. Български гражданин е със завършен 8 ми
клас, безработен е, не е осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимия
И.М.И. е роден на ***г***, с постоянен адрес е в с. Сърнево, общ. Раднево, ул.
„Крайна” №2, по настоящем в Затвора в гр.Стара Загора. Българин, български
гражданин, със средно специално образование е, не е женен, работи като охрана в
кооперация „Единство” с.Сърнево, не е осъждан, ЕГН: **********.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, и целите на наказанието - генералната и
специалната превенции, визирани в чл. 36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление - лишаване от свобода от две до
осем години;
изразеното
от подсъдимия критично отношение към извършеното, самопризнанията му,чистото му
съдебно минало, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства .
като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете обществената опасност на
конкретното деяние предвид вида и характера на употребената за извършването му
принуда – сила,включваща и множество удари в лицето и устата, т.е. действия,
достатъчни да възбудят страх у пострадалата, освен за телесната и половата й
неприкосновеност, но и за живота й;
Воден
от гореизложеното, съдът определи на подсъдимия Д. наказание при
условията на чл.
54 от НК между
минимални и средния предвиден от закона размер, а именно "лишаване от
свобода" за срок от пет години
лишаване от свобода. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие по
отношение и на двамата подсъдими времето и начина на
осъществяване на деянието и конкретните неблагоприятни поледици на извършеното
за личността на пострадалата. Нападението е осъществено през нощта, от
познати на пострадалата,а тя е била бременна в осми лунарен месец, като така била
ограничена възможността й да окаже съпротива. За сломяване
на съпротивата й са използвани едновременно сила със значителен интензитет и от
двамата подсъдими.Нанесените удари по лицето причинили на пострадалата
лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.2 НК, изразяваща се в
кръвонасядания,описани подробно по-горе, което й
причинило болка. Това телесно увреждане макар й нефункционално свързано с
половото посегателство, съдът отчете като допълнителна неблагоприятна
последица, която сочи на висока лична обществена опасност на дейците. Същият
извод се налага и от особеното упорство, което проявили двамата подсъдими,
продължавайки извършването на престъпните посегателства ,докато покрай
мястото имало хора. Конкретното деяние
също се отличава с особена бруталност, тъй като И. и Д.
продължително време се гаврели с пострадалата, като
едновременно я изнасилвали и блудствали с нея, след което се разменяли, което
настоящият състав отчете като изключително отегчаващо обстоятелство. Съдът не
взе предвид съизвършителството като такова, тъй като то е отчетено от
приложимия квалифициран състав. По изложените съображения настоящият състав
прие, че наказанията на подсъдимите следва да се определят под средния размер
от пет години и за двамата,като определи такова наказание на
подсъдимия Д., тъй като неговото участие в извършването на деянието е много
по-голямо от това на И.- както в използването на заплахи и сила,така и в
продължителността на съвкуплението,макар той да прави самопризнания.Докато по
отношение на И. ,въпреки липсата на самопризнания –същия не участвал през
цялото време в изнасилването,а се появява половин час по-късно.На
основание чл.
61, т.3, вр. чл.
59, ал.1 ЗИНЗС постанови
същото да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. Същото наказание от пет
години определи и на подс.И., което на основание чл.
61, т.3, вр. чл.
59, ал.1 ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимите следва да бъде постановено ефективното изтърпяване на наложеното им
наказание, предвид което и изхождайки, както от размера на конкретното
наказание, така и от обстоятелството, че до момента подсъдимите не са били
осъждани, постанови наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимите да
бъде изтърпяно от тях в затворническо общежитие от открит тип първоначален
"общ" режим съобразно чл. 59, ал.1 и чл. 61, т.3 от ЗИНЗС.
На
основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на
наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимите времето, през което те
са били задържани по настоящото наказателно производство, считано от 23.05.2012
г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът постанови веществените доказателства,,
след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собствениците им както
следва:
На св.Р.И. : 1 бр. анцугово
горнище със светлозелен цвят и сиви кантове на ръкавите, 1бр. блуза с къс ръкав
с тигрова шарка, 1бр. дълги джинсови панталони – мръсно бели на цвят, 1бр.
долни памучни гащи бели на цвят, със сини, зелени и червени шарки.
На
подсъдимия Д. са предадени следните
веществени доказателства: 1 бр. тъмно сини дънки с
дълъг крачол със скъсан цип и зелени петна отпред, 1бр. тениска с къс ръкав с
шарка отпред, 1бр. черно шушлеково яке с жълта емблема на гърба с цип отпред с
подплата от полар, 1бр. тъмно синьо мъжко долно бельо – тип «боксери» с надпис
«SPORT” и цветна картинка на дракон отпред.
На
подсъдимия И. са предадени следните
веществени доказателства: 1бр. панталон мъжки с дъдъг
крачол черен на цвят тип анцуг с ластика в кръста и два джоба отстрани и два
джоба отзад със следи от изцапване в областта на коленете, 1 бр. мъжка тениска
с къс ръкав черна на цвят с бяла лента на гърдите и надпис «PUMA” и емблема,
1бр. черно яке от лъскав плат с подплата и надпис «STEMSO” на етикета, 1бр.
мъжко долно бельо – тип «боксери» мръсно бели на цвят с надпис на ластиката
«MMQ” и изображение на скорпион замърсени в предната и задната част, 2бр.
медицински чехли тип сабо “бели на цвят с надпис на подметките “Sanital Light”.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
и приет за разглеждане граждански иск за неимуществени вреди намира правно
основание в чл. 45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената по-горе
фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане - виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гр.ищца
неимуществени вреди /болки и страдания вследствие на употребената спрямо нея
при извършване на инкриминираното деяние принуда, довела до телесни увреждания
според съдебно-медицинската експертиза на живо лице, причинили й страдание без
разстройство на здравето, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на НК, както и страдания от изцяло психически характер
вследствие на извършеното с нея против волята й съвкупление/ и причинна връзка
между тях.
При
тези данни, изхождайки от вида и характера на причинените неимуществени вреди,както
и от особеното състояние на пострадалата към момента на извършването на
деянието- бременна в осми лунарен месец,както и от наличието на данни за сериозни промени вследствие на тях в
психическото здраве и емоционалния статус на пострадалата към момента(настаняването
й на задължително лечение-видно от приетата в последното съдебно заседание
експертиза от доктор Терзиева), от механизма и начина на причиняването им и
времето, изминало от датата на причиняването им до датата на постановяване на
присъдата, съдът, съобразявайки се с критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД и изяснени от съдебната практика - ППВС №
4/1968 г., намери, че гражданският е основателен и доказан до размера на сумата
от 10 000 лева, поради което и го уважи до този му размер, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането /23.05.2012
г./ до окончателното изплащане на сумата, респективно - отхвърли същия в
останалата му част над уважения му размер от 10000 лева до претендирания размер
от 20000 лева, като недоказан в тази му част.
Предвид
постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск до размера на
10000 лева съдът осъди подсъдимите да заплатят на гр.ищца и частен обвинител Р.И.
и сумата от 500 лева, представляваща направени от нея разноски по делото, а на
на Държавата - сумата от 400 лева, представляваща държавна такса за разглеждането
на гражданския иск съобразно уважения му размер.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят на
Държавата по сметка на ОД на МВР и сумата от 712,21 лева,представляващи
направените разноски по делото по
досъдебното производство,както и сумата от 380 лева по сметка на Районен съд
Раднево,представляваща размера на направените по делото разноски за вещи лица.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: