РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20231800100264 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от И. С. Л. с ЕГН
********** от гр. С., представлявана от адв. А. Г., срещу ответника о.
С. за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие настъпил на 18. 07. 2022 г. в гр. С. инцидент, довел до
увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането – 18. 07. 2022 г. до окончателното заплащане.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18. 07. 2022 г. около
09,00 ч. в гр. С., вървейки по десния тротоар на ул. „Х. К.“ в посока на
движение от ул. „Ц. Б. ...“ към ул. „О. П.“, на около десет метра преди
кръстовището стъпила с левия крак в дупка на тротоара, която не била
обозначена, паднала и получила руптура на ляво ахилесово
сухожилие. След инцидента отишла в „МБАЛ – С.“ ЕООД, където
след извършен преглед се установило, че има силна палпаторна и
1
функционална болка в лява подбедрица, с невъзможност да стъпва на
наранения крак, след което била хоспитализирана в отделението по
ортопедия и травматология с поставена диагноза руптура Ахили
синистра. Извършена била операция на разкъсано сухожилие, след
което направена стерилна превръзка и поставена гипсова
имобилизация. Престоят й в болницата продължил 8 дни, била
изписана на 25.07. 2022 г., с издаване на епикриза.
Твърди се, че първият болничен на ищцата бил издаден на 26. 07.
2022 г. за срок от 38 дни, считано от 18. 07. 2022 г., от които 8 дни в
болничен режим, а останалите – за домашно лечение. Така, в
продължение на 6 месеца и след провеждани контролни прегледи от
лекуващия й лекар, на ищцата били издавани болнични листове за
домашно лечение, като два от месеците тя била с гипсиран крак и се
придвижвала с помощта на патерици. Междувременно на 28. 03. 2023
г. ищцата минала на ТЕЛК за продължаване на отпуска по болест,
която въз основа на преглед на издадените и медицински документи
установила състояние след проведено оперативно лечение по повод
руптура на ахилесовото сухожилие в ляво с протрахиран
следоперативен период – супорация на раната и секреция с изолирани
от антибиограма Е-коли и Стаф.-ауреус, с поставена диагноза
тендинит на ахилесовото сухожилие. На ищцата било издадено
експертно решение № 0111/28. 03. 2023 г., с определена 40 % тР.
намалена работоспособност, а на 29. 03. 2023 г. и бил издаден
поредният болничен лист за 27 дни домашно лечение, считано от 05.
03. 2023 г.
Вследствие на настъпилия инцидент ищцата твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки в наранения
крак и страдания – затруднено движение, невъзможност да се
придвижва без помощни средства, неудобство от гипсовата
имобилизация за продължителен период от време, ежедневен
дискомфорт за период от около 6 месеца, изразяващ се в ежедневното
2
си обслужване, затруднено извършване на елементарни ежедневни
грижи и невъзможност да полага необходимите грижи за детето, за
което се грижела сама. Твърди, че болки и страдания продължава да
изпитва и към момента. Инцидентът се отразил и на психическото й
състояние, като след него изпитвала страх да се придвижва по
улиците, станала раздразнителна и нервна, изпитвала силно
безпокойство, когато разказвала за случилото се.
Претендираните от ищцата неимуществени вреди поддържа, че
са в пряка и непосредствена връзка с настъпилия инцидент, причина
за който било неизпълнението на задължението на общината да
поддържа участъци от пътя в изправно състояние и които оценява на
40 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
– о. С., с който изразява становище, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен и недоказан, като оспорва същия както по основание,
така и по размер.
Оспорва изложените от ищцата твърдения както по отношение
на бактериалната инфекция, която от документите се установявало, че
е в резултат на извършената оперативна намеса, така и по отношение
на това, че вследствие на инцидента е получила тендинит на
ахилесовото сухожилие.
Ответникът оспорва и времето и начина на настъпване на
травмата, за които ищцата не била приложила установяващи ги
доказателства. Освен това, по нейни твърдения инцидентът настъпил
лятото, в светлата част на денонощието – 09,00 ч. на 18. 07. 2022 г.,
поради което не били налице атмосферни условия, които да са
възпрепятствали ищцата да прецени пътната обстановка на тротоара и
начинът на придвижване. Оспорва и механизма на причиняване на
вредите, както и твърдението, че е била в болница 8 дни. Ответникът
твърди, че в периода от 27. 11. 2023 г. до 02. 01. 2023 г. ищцата не е
била неработоспособна, тъй като за същия не са представени
3
доказателства да са издавани болнични листове. Не е доказано и
твърдението ѝ за поставяне на гипсова имобилизация на крака.
В заключение, ответникът оспорва предявения иск, като моли
съда да отхвърли същия, а в случай, че го приеме за основателен да
намали неговия размер, който счита за прекомерен, съответно
съобразен с приложените по делото доказателства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а по отношение
адвокатското възнаграждение на ищцата прави възражение за
неговата прекомерност.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си,
изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира че са предявени искове, с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
допустими.
По делото се установяват следната фактическа обстановка:
От приета епикриза, издадена от " МБАЛ -С." ЕООД се
установява, че ищцата е приета в болничното заведение на 18.07.2022
г., 9:40 ч., изписана на 25.07.2022 г., с диагноза – Руптура Ахили
синистра. Ахилография. На 18.07.2022 г. й е извършена оперативна
интервенция за зашиване краищата на прекъснатото сухожилие.
Видно от приетите болнични листове, ищцата е била временно
нетрудоспособна, в отпуск по болест за следните периоди от
18.07.2022 г. до 24.08.2022 г., от 25.08.2022 г. до 23.09.2022 г., от
24.09.2022 г. до 23.10.2022 г., от 24.10.2022 г. до 22.11.2022 г., от
23.11.2022 г. до 27.11.2022 г., 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г., от
01.02.2023 г. до 02.03.2023 г., от 05.03.2023 г. до 31.03.2023 г.
От приетите амбулаторен лист № 864/25.08.2022 г., амбулаторен
лист № 971/26.09.2022 г., амбулаторен лист № 1083/24.10.2022г.,
амбулаторен лист № 222985056D15/25.10.2022 г., амбулаторен лист №
4
1219/23.11.2022 г., амбулаторен лист №7/03.01.2023 г., издадени от д-р
Р. Б. е видно, че ищцата И. С. Л. е посещавала специалист за
прегледи, при които е констатирано нестабилно състояние на
пациентката.
От обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че в деня на инцидента е била с приятел, когото помолила
да й помогне с носенето на багаж. Дупката, в която стъпила се
намирала на тротоара на ул. „Х. К.“ в гр. С., срещу телевизионната
база, на близко разстояние преди кръстовището. В деня на инцидента
времето било слънчево и ясно. След злополуката първите 22 дни
имала поставен гипс на целия крак, след което 20 дни гипс под
коляното и около един месец била с шина /ботуш/.
От разпита на свидетеля Д. Я. М. се установява, че по време на
инцидента на 18.07.2022 г., бил заедно с ищцата И. Л.. Това се
случило сутринта, на рождения й ден. Вървейки по десния тротоар на
ул. „Х. К.“, ищцата стъпила в дупка, която била дълбока около 10 см.,
при което крака й се изкривил и паднала. В самата дупка имало кал и
трева. Злополуката станала точно преди ъгъла на ул. „Х. К.“ и ул. „О.
П.“. Веднага след това ищцата се обадила на нейна приятелка, която
дошла и я откарала в болница. Свидетелят посочва, че ищцата била
приета за лечение, установено било, че има скъсан ахилес. След
инцидента И. не искала да излиза два месеца от дома си, а след този
период, започнала да излиза, но се страхувала да не падне. Свидетелят
и ищцата се чували по телефона и по време на разговорите ищцата
плачела.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитания
свидетел е имал непосредствени впечатления за доказваните
обстоятелства.
Приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните, дава заключение, че в резултат на процесното събитие на
18.07.2022 г. ищцата е получила прекъсване на ахилесовото
5
сухожилие на левия долен крайник-закрито. Налице е причинно-
следствена връзка между полученото увреждане и процесното
събитие. Установената бактериална инфекция в областта на
оперативната рана, съпроводена със секреция е довела до
възпалителен процес и на Ахилесовото сухожилие – тендинит,
потвърден с ЕР ТЕЛК № ........./........... г. Обичайният период на
възстановяване е около 3-4 месеца. При пострадалата
възстановителният период е удължен поради поява на усложнение –
възпалителен процес – бактериална инфекция с временна
нетрудоспособност около 7 месеца. Към настоящия момент се оплаква
от болка, оток, придърпване в областта на увредата, нестабилност,
особено при натоварване, както и ограничено повдигане на лявото
ходило. Болката е била най-интензивна непосредствено след травмата,
след оперативната интервенция и в началото на раздвиждването.
Проведено е оперативно лечение по спешност – сухожилен шев, което
е съвременно лечение на подобен вид увреждания. Неговата
продължителност е била по-голяма поради възникналото усложнение
– бактериална инфекция.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от
правна страна:
Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят
правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 и чл. 52 от ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищецът
се позова на бездействието на ответника по предприемането на
необходимите действия и мероприятия по поддържане и
обезопасяване тротоар на улица „Х.К.“ в гр. С.. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва
извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната
отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за
6
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е.
отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-
гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните
предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието
на причинна връзка между тях.
В обсъжданата хипотеза безспорно се установява, че на
18.07.2022 г. И. С. Л., движейки се по десния тротоар на ул. „Х. К.“ в
гр. С., стъпила с левия си крак в необезопасена дупка. От падането е
получила сериозни увреждания, които според приложената
медицинска документация и медицинската експертиза се изразяват в
прекъсване на ахилесовото сухожилие на левия долен крайник-
закрито. Според вещото лице д-р Р. Д., така получената трамва се
намира в причинна връзка със злополуката от 18.07.2022 г. и може да
бъде получена по този начин.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища
са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото,
на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности.
Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗП: 2- "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите;
бермите и другите конструктивни елементи на пътя. На основание чл.
31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на
7
общината. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на
пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б.
"б" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта
тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания е за общината.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника
да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1,
т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година.
Допускането на наличие на дупка на тротоар, находящ се на
територията на о. С. съставлява противоправно бездействие на
работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на
тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми,
което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Тъй като тази
хипотеза не изисква да се установи виновните действия на конкретно
физическо лице, натоварено от ответника да поддържа в изправност
пътната настилка, съдът счита, че е налице и причинно-следствена
връзка между бездействието на Общината, поради което настъпилите
вреди са пряк резултат от неизпълнението на възложеното й със закон
задължение. Имайки предвид показанията на разпитания свидетел Д.
М., който посочва, че на мястото на инцидента имало дупка на
тротоара, дълбока 10 см., се налага извода, че наличието на
8
препятствие на пътя не е било обозначено и е създавало опасност.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като е бил очевидец
на инцидента и неговите впечатления са преки и непосредствени.
Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45,
ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание.
Съгласно тР.та установена съдебна практика обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
болките, страданията, психичните преживявания и моралните
ценности понесени от увредения вследствие на увреждането.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 50
г., вида на телесната повреда, изразила се в прекъсване на ахилесовото
сухожилие на левия долен крайник-закрито, вида на проведеното
лечение – първоначално е проведено оперативно лечение по спешност
– сухожилен шев, поставена гипсова имобилизация – 70 дни,
проведена рехабилитация 2 пъти по 10 дни. На 19.10.2022 г. е
установено секреция от оперативната рана с изолиране на 2 бактерии,
което наложило провеждане на антибиотична терапия и превръзки.
При пострадалата възстановителният период е удължен поради поява
на усложнение – възпалителен процес – бактериална инфекция с
временна нетрудоспособност около 7 месеца. Болката е била най-
интензивна непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция и в началото на раздвижването.
Съдът съобрази и преживения от ищцата стрес и типичните за
механизма на получаване и лечение на травмата негативни
емоционални преживявания. Наред с това отчете и обстоятелството,
че и към настоящия момент се оплаква от болка, оток, придърпване в
областта на увредата, нестабилност, особено при натоварване, както и
ограничено повдигане на лявото ходило. Останал е и оперативен белег
с дължина 12 см. груб, в областта на лявото ахилесово сухожилие,
според приетата медицинска експертиза.
9
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2022 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 26 000 лв., което е и в съответствие
с присъжданите в съдебната практика размери. Искът до пълния
предявен размер от 40 000 лева като неоснователен следва да се
отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника, че поради това, че
инцидентът е настъпил през лятото, ищцата е следвало да съобрази
пътната обстановка и да прояви необходимата съобразителност. По
делото не са ангажирани доказателства, установяващи поведение от
страна на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на вредите,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
На основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД и с оглед
основателността на главния иск, съдът приема за основателна и
ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху
главницата, в случая уважения размер на иска от 26 000 лева за
неимуществени вреди, считано от деня на увреждането – 18.07.2022
год. до окончателното изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава
при задължения, произлизащи от непозволено увреждане от деня на
увреждането, без да е необходима покана.
При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските
между страните и да се произнесе по тях.
От представения договор за правна защита и съдействие от
18.10.2022 г. се установява, че адв. А. Г. е предоставил безплатна
правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, поради което на адв. Г. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 2502, 50 /две хиляди петстотин и два лева
и 50 ст./, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
съобразно уважената част от иска.
10
С определение № 357 /21.04.2023 г. ищцата е освободена от
заплащане на дължимата държавна такса и разноски за
производството. На осн. 78, ал. 6 ГПК, о. С. следва да бъде осъдена да
заплати 1040, 00 лв. /хиляда и четиридесет/ лева по сметка на
Софийски окръжен съд, представляваща държавна такса за уважената
част от иска и сумата от 122,50 лева – възнаграждение за вещо лице,
платено от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата ще дължи на ответната
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 52,50 лева,
съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА о. С., С.о., ул. „М.“ № .. да заплати на И. С. Л., с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Н. Б.” № .., на основание чл. 49, вр. чл. 52 от
ЗЗД, сумата от 26 000,00 лева /двадесет и шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на падане на тротоар на
18.07.2022 г. в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата –
главница, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА о. С., С.о., ул. „М.“ № .. да заплати на адвокат А. Х. Г.
– адвокат от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН: **********,
служебен адрес: гр. С., ул. „С.“ № .., ет. 3, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сума в размер
на 2502, 50 /две хиляди петстотин и два лева и 50 ст./ за оказаната
11
адвокатска защита на ищеца И. С. Л. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. С. Л., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н. Б.” № .. да
заплати на о. С., С.о., ул. „М.“ № .., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 52, 50 /петдесет и два
лева и 50 ст./ съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА о. С., С.о., ул. „М.“ № .., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сума в размер на 1040, 00
лв. /хиляда и четиридесет/ лева, представляваща дължима държавна
такса и 122,50 лева – възнаграждение за вещо лице, от внасянето на
които е била освободена И. С. Л. с ЕГН ********** от гр. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12