Решение по дело №337/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

            Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е   №263

 

                                гр.Кюстендил, 15.10.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  337 по описа за 2019 г. на  съда ,за да се произнесе взе предвид следното:

                 Производството  по делото на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ.2008 г.   пред въззивната инстанция             е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г.   

                   То е образувано  по       въззивна жалба с вх.№12371   от 27. 05.2019 г. на ответника  Г.О.Г., с ЕГН **********, с адрес ***   депозирана  чрез пълномощника му адвокат С.К. от КАК   против   РЕШЕНИЕ №366 от 03.05.2019 година  по гр.д.№ 1919  по описа за 2018 година на Районен съд-Кюстендил,с което  е осъден да заплати на С.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***  *** лева, ведно със законна лихва, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане, представляваща  половината от заплатената от ищеца сума за ползвана от Г.О.Г. топлоенергия и начислени лихви по договор за наем от 08.03.2010г., на собствения на ищеца   недвижим имот, представляващ апартамент №**, със застроена площ от 94.52 кв.м., с адрес в гр.С., район „С.“, ул.“Н.Г.“ № ** сключен от  този ответник и   ответника А.Е.К.с ЕГН **********, с адрес *** О. №***,по отношение на който като необжалвано решението е влязло в сила,  и Е.М. ,както и въззивника Г. е осъден да заплати на  С.М.М. деловодни разноски в размер на ***** лв.Процесуалният представител по пълномощие на въззивника Г. е навела доводи  за  отмяна   на първоинстанционното решение, поради неправилност с чл.232,ал.2 ЗЗД ,тъй като  между  него и ищеца не е съществувало валидно наемно правоотношение.  Наемният договор е бил сключен с E.M.и предявеният иск от С.М.М. е непопустим.Счита,че с оспореното от него Споразумение от 31.10.2013 г.  ,сключено между   ищеца и „Топлофикация” ЕАД ищецът не е доказал стойността на ползуваната топлинна енергия за периода от м.ноември 2012 г. до м.септември 2013 г.,тъй като не  е  индивидуализирал  стойността за всеки месец  и не е представил надлежни месечни фактури ,от които да е видна стойността на месечното потребление и сроковете за плащане. Твърди,че в  нарушение процесуалните правила от районния съд    не се е произнесъл  по  заявеното от ищеца  договорно   основание на иска , а приел,   че  със заплащането от ищеца на стойността на ползуваната от доверителя й топлинна енергия, ответникът неоснователно  се е обогатил за негова сметка,и неправилно не уважил възражението му за погасяване на вземането му по давност съгласно чл.111, б.”в ЗЗД.Иска отмяна на първоинстанционното решение с отхвърлянето на иска по чл.232,ал.2 ЗЗД с присъждане на сторените му деловодни разноски пред всички инстанции.

                 От въззиваемият С.М.М. не е постъпил в срока по чл.263,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба.

                  Въззивната инстанция, служебно при условията на чл. 269 ГПК провери валидността  на първоинстанционното решение и допустимостта му само в  обжалваната му от въззивника Г.Г. осъдителна за него част  , както и правилността й,ограничавайки се в изложените  отменителни основания във въззивната му  жалба   ,   за да я потвърди,взе предвид следното:

                  РЕШЕНИЕ №366 от 03.05.2019 година  по гр.д.№ 1919  по описа за 2018 година на Районен съд-Кюстендил е валидно и допустимо в обжалваната от ответника Г.Г. осъдителна за него част,тъй като е постановено в правораздавателните му правомощия от негов законен съдебен състав по редовно предявен и допустим иск за осъждането на Г. да заплати  на ищеца С.М.   сумата  *** лева, ведно със законна лихва, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане, представляваща  половината от заплатената от С.М.  на „Топлофикация”ЕАД с ЕИК ***** сума в размер на **** лева, от която ***** лева - главница за периода от месец 11.2012г. до месец 09.2013г. и **** лева - лихва за забава,    за заплатената цена на „Топлофикация”ЕАД   от ищеца   потребената    топлоенергия в за собствения недвижим имот, представляващ апартамент №***, със застроена площ от 94.52 кв.м., с адрес в гр.С., район „С.“, ул.“Н.Г.“ № **,  ползван  в периода м.ноември 2012 г. до м.септември 2013 г.от наемателите Г.О.Г. и А.Е.К. с ЕГН **********, с адрес *** ***** №*** по договор за наем от 08.03.2010 г.    Калфин  не е обжалвал осъдителното решение  ,което в частта му за присъдената от него половина от заплатените от С.М. -собственик  на топлоснабдения имот на „Топлофикация”ЕАД с ЕИК ***** суми от   ****** лева - главница за ползуваната от наемателите на имота му топлинна енергия в периода от месец 11.2012г. до месец 09.2013г. и 168.71 лева - лихва за забава,е влязло в сила.

              Не се спори, а и  от приетите от районния съд доказателства е установено, че на 08.03.2010 г. между Е.М., от една страна, като наемодател, и от друга страна, като наематели  Г.Г. и А.К., е бил сключен договор за наем на недвижим имот, с който М. е предоставила на Г. и К. под наем недвижим имот, представляващ апартамент №**, със застроена площ от 94.52 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна, две спални и санитарни възли, с адрес: гр.С., район „С.”, ул.„Н.Г.” №**, разположен на трети етаж в жилищна сграда, изградена в УПИ ІV-1496, кв.43а по плана на гр.София, местност „Студентки град”. Договорено е било, че наемателите ще заплащат месечен наем в размер на 260 евро месечно. Договорът е бил сключен за срок от една година, считано от 13.03.2010г. до 13.03.2011г., като страните са предвидили, че след изтичане на този срок договорът може да бъде продължен по писмено споразумение помежду им, а при липса на такова, ще се счита прекратен.   В чл.7 от договора е било предвидено, че наемателите са длъжни да заплащат консумативни разходи за електроенергия, вода, отопление, разходи за етажна собственост и за портиер и да предават редовно фактурите на наемателя.  С влязлото в сила решение № 87 от 23.04.2018 г. по в.гр.д.№ 458/2017 г. на ОС-Кюстендил  е установено,че наемателите са  продължили  да ползуват топлоснабдения от „Топлофикация”ЕАД апартамент,собственост на С.М.   и през процесния период от месец 11.2012г. до месец 09.2013г.  със знанието и без противопоставянето  на наемодателката,поради което от тях  й били присъдени на осн.чл.232, ал.2 ЗЗД  наемната цена и разходите- неизплатен консуматив към етажната собственост ,свързани с ползуването на вещта.В частта за присъждането на осн.чл.232,ал.2 ЗЗД на  наемодателката им М.  на сумата от   - главница за ползуваната от наемателите на имота   топлинна енергия в периода от месец 11.2012г. до месец 09.2013г. и  - лихва за забава,отхвърлителното за иска й решение на районния съд е потвърдено с решение № 87 от 23.04.2018 г. по в.гр.д.№ 458/2017 г. на ОС-Кюстендил  ,тъй като било установено, че плащането на тези суми е извършено от собственика  на имота С.М..   Наемателите не са сключили индивидуален договор  с„Топлофикация”ЕАД за   доставената  топлинна енергия на ползувания от тях апартамент  и    по аргумент с  чл. 153, ал. 1 ЗЕ  нейн потребител  е собственикът на имота   и партидата за заплащане на задълженията за  доставянето й   е на негово име. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – "Собствениците  или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.Без     сключен индивидуален договор  между наемателите на апартамента   и  „Топлофикация”ЕАД   задължението за плащането на цената  й   е на  собственика  му.  Видно от споразумение, сключено на 31. 10.2013г. между С.М.М., представляван от пълномощник Е.Г.М.  и „Топлофикация София“ ЕАД, страните по същото са се съгласили, че С.М. има непогасено задължение към „Топлофикация София“ ЕАД за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес в гр.С., ул.„Н.Г.” №**, вх.**, ап.**   в размер на ***** лева, от която ***** лева - главница за периода от месец 11.2012г. до месец 09.2013г. и **** лева - лихва за забава,начислена към деня на споразумението, ведно със законна лихва, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане.   С него е било договорено разсрочване на плащането на дължимата сума, а видно   от приложените   разписки, тя е била изцяло изплатена. При тази, съответствуваща на изложените обстоятелства от ищеца и кореспондираща на доказателствата, фактическа обстановка, правилно районният съд е  аганжирал  на осн.чл.59 ЗЗД отговорността на    ответника Г. към ищеца за половината от  платените от него суми      на „Топлофикация София“  ЕАД за цената   на доставената     топлинна енергия   до апартамента му, ползуван заедно  от Г.  и К., за който е влязло в сила необжалваното от него  осъдително   решение. Претенцията на     се основава  на неоснователното     обогатяване на ответника Г. за сметка на  обедняването на ищеца  с   плащането  на  цената      за отоплението на ползувания му  от тях  апартамент.  В този смисъл са неоснователни доводите на въззивника,че първоинстанционният съд неправилно квалифицирал иска , вместо с осн. по чл.233,ал.2 ЗЗД, с осн.по чл.59,ал.1 ЗЗД и го   осъдил на това основание да заплати на ищеца сумата **** лева, ведно със законна лихва, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане, представляваща  половината от заплатената от ищеца сума за ползвана от Г.О.Г. топлоенергия и начислени лихви по договор за наем от 08.03.2010г., на собствения апартамент на ищеца. Предвид изложените от ищеца за основанието на иска му      фактически обстоятелства,че  той е  трето лице  на наемния договор , сключен с ответниците от  наемодателката им Мочева,   и в качеството си на потребител,като  собственик , видно от приетото по делото копие от НА №**, т**, рег.№**, д.№159/2007г.,   на ползувания му от тях апартамент ,  е заплатил  на „Топлофикация”ЕАД цената на доставената  за имота  му топлинна  битова енергия,потребена от двамата наематели, които освободили наетото жилище без да платят  разхода за нея на наемодателката си ,районният съд е    разгледал претенцията на заплатилия консумативния им разход ищец с правно основание по чл.59,ал.1 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Неоснователен     е и доводът,че неправилно районният съд не отхвърлил иска като  погасен по давност с изтичането на срока по чл.111 ,б.”в ЗЗД. Искът не е облигационен по чл.232,ал.2 ЗЗД  и  за периодични плащания  на консумативните им месечни разходи , а е  основан от неоснователно обогатяване  на ответника за сметка на обедняването на ищеца,с извършените от него плащания към топлоснабдителното дружество на основание споразумението му с „Топлофикация”ЕАД за плащане на  фактурираните задължения  от водената в счетоводството на дружеството сметка на неговия  абонатен № 397961,за процесния период ,когато имотът ме се е ползувал от Г. и К..Исковата молба е постъпила в съда на 27.09.2018 г., и тъй като първото плащане  е  на 28.11. 2013 г., а последното на 27.05.2014 г. , правилно районният съд е  приел,че претенцията по чл.59,ал.1 ЗЗД  е предявена в петгодишния срок по чл.111 ЗЗД и не е погасена по давност.

       Воден от горните съображения ОС-Кюстендил

 

                Р   Е  Ш  И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №366 от 03.05.2019 година  по гр.д.№ 1919  по описа за 2018 година на Районен съд-Кюстендил.

                 Решението е окончателно,тъй като не подлежи на обжалване-арг.чл.280,ал.3,т.1,пр.І-во ГПК.

                                    

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: