Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5186 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът И.С.К. твърди,
че на 26.04.2020г., около 10.15ч., в гр. Варна, на кръстовището между бул.
„Анко Мустаков“ и бул. „Света Елена“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Ауди
А4“, рег. № В 3330 КР, който движейки се в насрещната лента за движение,
предприел маневра ляв завой, като не е пропуснал управлявания от К. лек
автомобил „Фолксваген Туран 1.9 ТДИ“, с рег. № В 5269 ВТ, и удря същия. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили
двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на
произшествието за лек автомобил марка „Ауди А4“ е била налична валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като на автомобила е
извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети от инцидента:
врата задна лява, калник заден ляв, праг ляв, основа калник ляв, ПВЦ подкалник заден ляв и арматура праг ляв. Твърди, че към
датата на депозиране на исковата молба застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 948.11 лева, което твърди, че не е
достатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила,
възлизащи в размер на 5607.51 лева. С оглед горното и сезира съда с искане за
осъждане на дружеството да му заплати сумата от 3785.06 лева, представляваща
частичен иск от общо 5607.51 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на
18.01.2020г. изменение на иска), представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със
законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Д.з.” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът своевременно е
подал искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под № *********.
Оспорва обаче всички вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента, както и че претендираният размер на
обезщетението е силно завишен. Поддържа, че изплатеното обезщетение е
съобразено с възрастта на автомобила, неговата амортизация и използваната в
дружеството и утвърдена на международния и български пазар система за
ликвидация на щети Аудатекс. Поддържа на следващо
място, че е налице тотална щета с оглед средната пазарна стойност на
автомобила, като в тази връзка счита, че обезщетение се дължи след представяне
на удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил. Прави възражение и за
съпричиняване на вреденосния резултат, като твърди,
че ищецът не се е съобразил скоростта на движение с конкретната пътна
обстановка.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложения на л. 5 от делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие и в частност от схемата на пътната обстановка и ПТП, че на
26.04.2020г., А.В., управлявайки лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № В 3330 КР,
предприел маневра ляв завой на кръстовището, образувано от бул. „Янко Мустаков” и бул. „Свети Никола”, при което е ударил
движения се направо товарен автомобил „Фолксваген Туран 1.9 ТДИ”, с рег. № В
5269 ВТ.
Между страните не се спори, че между
ответното дружество „Д.з.“ АД и собственика на лек автомобил „Ауди А4”, с рег.
№ В 3330 КР е сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", валидна към 26.04.2020г.
По повод настъпилото застрахователно
събитие в ответното дружество е заведена щета № *********. Видно от
калкулация-ремонт, че при огледа на товарен автомобил „Фолксваген Туран 1.9
ТДИ”, с рег. № В 5269 ВТ са установени следните увредени детайли: врата задна
лява, калник заден ляв, праг ляв, основа калник заден ляв, подкалник
заден ляв ПВЦ, арматура праг ляв.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено, експертът заключава,
че щетите по автомобила са получени вследствие на пряк контакт между двете
превозни средства разположени косо или почти перпендикулярно едно спрямо друго,
при което единият автомобил извършва маневра завой наляво и навлиза в
траекторията на движение на другия автомобил, което потвърждава, че описаните в
исковата молба щети са получени в резултат на описания от участниците в
произшествието механизъм на неговото настъпване. Средната стойност за материали
– нови оригинални части и труд за отстраняване на щетите е определена от
експерта на 5330.94 лева. Необходимата стойност на ремонта в сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество в размер на 5928.71 лева и в сервиз,
които не са сертифицирани – 4733.17 лева. В заключението вещото лице сочи, че
при извършено пазарно проучване в магазинната мрежа и в интернет магазини за
резервни части е установило, че нужните резервни части се предлагат само като
оригинални такива е не е налице предлагане от алтернативни производители.
Средната пазарна стойност на автомобила към датата на процесното събитие е
определена от експерта на 8000 лева.
В съдебно заседание вещото лице
разяснява, че процеснят автомобил е регистриран в талона
като товарен, с брой места 1+1, но същият е имал и задни седалки, което
означава, че в същия могат да се возят й пътници. По отношение на резервните
части, необходими за отстраняване на уврежданията, експертът разяснява, че е
правил справки по каталожния номер на съответната част, като не е установил да
има заместими алтернативни части. Що се отнася до
посочените такива от ответника, излага същите да касаят само долната част на
калника, а в калкулацията е посочен целия калник, което обхваща целия панел.
Излага, че не е прилагал коефициент на овехтяване при определяне стойността,
необходима за резервни части.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № В
3330 КР, валидна към 26.04.2020г.
От събраните по делото писмени
доказателства (калкулация-ремонт), се установява, че към деня на огледа на
процесния автомобил са били налице увреждания по врата задна лява, калник заден
ляв, праг ляв, основа калник заден ляв, подкалник заден
ляв ПВЦ, арматура праг ляв. От заключението по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че така описаните от ищеца щети и установени от самия
застраховател, отговарят да са настъпили по посочения от К. начин – в резултат
на пряк контакт между двете превозни средства разположени косо или почти
перпендикулярно едно спрямо друго, при което единият автомобил извършва маневра
завой наляво и навлиза в траекторията на движение на другия автомобил. При това
положение и при липса на проведено от ответното дружество насрещно доказване
вредите да са настъпили в период преди посочения, за съда не е налице
основание, да не приеме, че твърдяните от ищеца щети са настъпили в резултат на
предизвиканото от водача на лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № В 3330 КР
пътнотранспортно произшествие, който е предприел маневра завой наляво,
отнемайки предимството на управлявания от ищеца автомобил. При това положение и
за застрахователя се е породило задължение да изплати застрахователно
обезщетение за претърпените от събитието вреди.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
твърдейки ищецът да не се е движим със съобразена с пътните условия и
обстановка скорост. Доказателствената тежест за
установяване съпричиняването е на ответника, който в
настоящото производство не успя, при условията на главно и пълно доказване, да
установи нарушение на ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил. Ето защо
и дължимото застрахователно обезщетение не следва да бъде намалявано.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото
на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата
съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на
експлоатация на автомобила.
С оглед
горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като
законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се
възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е че
ремонтът може да бъде извършен в сервиз сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв
сертификат. Както обаче увреденият има право да получи справедливо обезщетение,
така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на
висока стойност. Ето защо и след като нито сертифицираните сервизи, нито този,
които нямат сертификат, са извън търговския оборот, обезщетението следва да
бъде определено при съобразяване на първи вариант на заключението, което именно
дава и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите.
Съобразно този вариант, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в
размер на 5330.94 лева.
Следващата
група възражения на ответника основани на твърдения, че застрахователното
обезщетение надхвърля стойността на процесния автомобил и е налице хипотезата
на „тотална щета”, като ищецът не е изпълнил задължението си за снемането от
отчет на увреденото МПС. Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В
настоящия случай, от заключението на съдебно–автотехническата
експертиза, се установи, че средната пазарна цена на автомобила възлиза в
размер на 8000 лева. Съобразно приетата по-горе стойност, необходима за ремонт
на автомобила, същата съставлява 66.64% от действителната му стойност, което
налага извода, че не е налице хипотезата на тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ.
Или, обезщетението което се следва за
отстраняване на щетите по автомобила вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие, съдът определя на 5330.94 лева, от която сума следва да се
приспадне изплатената такава от застрахователя 948.11 лева, при което дължимата
на К. сума възлиза на 4382.83 лева. С оглед обаче диспозитивното
начало, предявеният иск следва да се уважи в рамките на предявения размер от
3785.06 лева, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 26.05.2020г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Предвид изходът от спора и
своевременно направеното искане, в полза на ищеца И.С.К. следва да се присъдят
сторените от последния разноски, възлизащи в общ размер на 901.40 лева, както
следва: 151.40 лева за заплатена държавна такса, 150 лева за заплатен депозит
за вещо лице и 600 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.С.К., ЕГН **********, с
адрес *** 660, сумата от 3785.06 лева
(три хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и шест стотинки), частичен иск от 5607.51 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени
вреди, съставляващи разходи, необходими за възстановяване на товарен автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Туран 1.9 ТДИ”, с рег. № В 5269 ВТ, собственост на
ищеца, в следствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А4”, с рег. № В 3330 КР, пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.04.2020г., около
10.15ч., на кръстовището на бул. „Янко Мустаков” и
бул. „Свети Никола”, гр. Варна, и изразяващи се в увреждане на врата задна
лява, калник заден ляв, праг ляв, основа калник заден ляв, подкалник
заден ляв ПВЦ, арматура праг ляв, дължимо по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, валидна към 26.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
26.05.2020г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Д.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 901.40 лева (деветстотин и
един лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: