Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен
състав, в закрито заседание от същата дата в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана Йосифова,
ЧЛЕНОВЕ : Катя Хасъмска
Емилия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Йосифова ч.гр.д.№9961/2019г., по
описа на Софийски градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.463 от ГПК,
във връзка с чл.435, ал.2 т.7 от ГПК.
1. Първата жалба с вх.№1919/10.06.2019г., е
подадена от жалбоподателя „К.т.б.“ АД/ н/ - присъединен взискател на основание издадено
Удостоверение по чл.456 ал.2 от ГПК, издадено
от ЧСИ А.Б.по изп.д.№20188500400656, която жалба на практика се явява с правно
основание по чл. 462, ал.2 ГПК.
Подадена е
против извършено с Протокол за
предявяване на разпределение на 07.06.2019г., разпределение на сумите получени
от извършената публична продан на недвижим
имот - апартамент№11 - мезонет ,
разположен на две нива, находящ се в гр.София, Район“Лозенец“, в жилищна
сграда, находяща се на ул.“*********, на стойност 243 947 лева.
Жалбата е
постъпила по изп.д.№20189210401076 по
описа на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ на
10.06.2019г, в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, и е процесуално допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят
„К.т.б.“АД/н/ - присъединен взискател, твърди, че в обжалваното
разпределение са пропуснати разноските,
направени от банката в хода на принудителното изпълнение, които следва да бъдат
удовлетворени на основание чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, както следва:
- 450
лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20188500400656 на ЧСИ А.Б.;
- 300
лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20189210401076 на ЧСИ Ст.П..
- 681
лева - разноски по ТТРЗЧСИ
- 42.0 лева - такси по ТТРЗЧСИ
- 2
720.89 лева - такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ
- 7 629.96 лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Твърди, че всички тези суми, съставляващи разноски с ред
на удовлетворяване по чл. 136, ал.1 т.1 ЗЗД са посочени в Удостоверение по чл.
456 от ГПК с изх. № 15563 от 17.04.2019 г., издадено от ЧСИ А.Б., представено
по изпълнително дело № 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П. и послужило за
присъединяване на „К.Т.Б.“ АД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) като взискател. Твърди, че е
допуснато нарушение на чл. 136, ал.1 т.1 ЗЗД, и представлява порок на обжалваното разпределение.
Счита, че
разпределението не е извършено правилно и законосъобразно в съответствие
с изискванията на закона – чл. 462 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, моли, да бъдат
отменени като незаконосъобразни горепосочените действия на ЧСИ С.П., с район на
действие Софийски градски съд, изразяващи се в извършване и предявяване на
разпределение по изпълнително дело № 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П. ,
както и относно разноските по изпълнението, тъй като същите са прекомерно
завишени и неадекватни на фактическата и правна сложност на делото. Мили същите
да бъдат намалени по справедливост и с оглед характера на това производство и
съобразно минималните Тарифи и Наредби за тяхното определяне.
2. По повод на заявената прекомерност на
разноските е депозирана и втората жалба с вх.№2168/02.07.2019г. , подадена
против Разпореждането на ЧСИ С.П. от 10.06.2019г., с което е отказано
намаляване /редуциране/на
заплатеното от взискателя Е.Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 45 000 лева по изп.дело№№ 20189210401076
по описа на ЧСИ С.П.. Подробни съображения и доводи са изложени в жалбата.Не са
направени други искания за събиране на
други доказателства и за присъждане на разноски.
В
законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя Е.Р., с което моли да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, респ. като се остави като
необоснована и недоказана жалбата - втората жалба с вх.№2168/02.07.2019г. ,
подадена против Разпореждането на ЧСИ С.П. от 10.06.2019г., с което е отказано
намаляване/редуциране/на заплатеното от
взискателя Е.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 45 000 лева по
изп.дело№№ 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П..
Въззивният
съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната
съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата Софийски
градски съд намира, че първата жалба се
явява процесуално допустима и подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, поради
съображенията подробно изложени по-горе.
По
съществото си, подадената жалба е и основателна, по следните съображения:
По изпълнително
дело № 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П.
е била извършена публична продан от
15.03.2019г-15.04.2019г., на недвижим имот - апартамент№11 - мезонет , разположен на две нива, находящ се в
гр.София, Район“Лозенец“, в жилищна сграда, находяща се на ул.“*********, на
стойност 243 947 лева.
След като постановлението за възлагане на продадения
недвижим имот е влязло в законна сила на 15.05.2019г., съдебният изпълнител с
оглед спазване изискванията на чл.458 от ГПК и чл.136 от ЗЗД, е изискала от НАП
и Столична община справка за публичните задължения на страните и за неплатения
данък за продадения недвижим имот и след получаването им е изготвила протокол
за разпределение на постъпилата сума.
На 07.06.2019г., съдебният
изпълнител е предявил изготвеното разпределение, на което е присъствал и
жалбоподателя, редовно уведомен като съответно в законния срок са депозирали и
настоящата писмена жалба.
Въззивният
съд счита, че предвид разпоредбите на
чл. 462 и чл. 463 от ГПК и установеното
по делото, депозираната жалба е допустима — подадена е в предвидения тридневен
срок, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване действие
на ЧСИ.
Разпределението е процесуално действие на ЧСИ,
с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане
на всяко от тях, като се извършва винаги, когато взискателите са повече от
един.
Разпределението
се извършва, като те се подреждат по реда на привилегиите, определени
в чл.136 ЗЗД, участващите в разпределението притезания
и се поставят на последно място
притезанията на хирографарните кредитори.
За тази дата
взискателят, длъжниците и присъединените взискатели са редовно уведомени.
Жалбата
срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от
тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати
нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по
повод извършено разпределение.
Жалбоподателят-„К.т.б.“
АД/ н/ е присъединен взискател на
основание издадено Удостоверение по чл.456 ал.2 от ГПК, издадено от ЧСИ А.Б.по изп.д.№20188500400656,
която жалба на практика се явява с правно основание по чл. 462, ал.2 ГПК.
Безспорно е ,
че съгласно изричната разпоредба на
чл.459 от ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение, чрез
налагане на запор или възбрана, съответно съгл. ал. 2 на текста ипотекарния
/какъвто е настоящият случай/ и заложния кредитор, както и този с право на
задържане, се смятат за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено
върху предмета на обезпечението. Припадащата част на този кредитор се запазва
до представяне на изпълнителен лист, а при отмяна на обезпечението, заделената
сума се разпределя отново или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде
отменено. Волята на законодателя е с тази разпоредба да защити правата на
кредитори, които все още нямат изпълнителен титул, вземанията им още не са
признати с подлежащ на изпълнение акт, но чиито вземания са обезпечени било по
реда на чл. 390 и сл. от ГПК, било чрез залог или ипотека върху имущество,
поради което е и предвиден този особен ред за защита — присъединяване по право,
запазване на сума за обезпеченото вземане до представяне на изпълнителен титул.
Т.е. правото на банката по чл. 459, ал.2 от ГПК, като ипотекарен кредитор, се
изразява във възможността й при
разпределение на суми
от продажбата на ипотекирания
имот, заради привилегията по чл. 136,
ал.1, т.З от ЗЗД, да й бъде заделена съответна такава за обезпеченото вземане,
до снабдяване с изпълнителен лист, респективно зачитане на представеното Удостоверение по чл.456 ал.2 от ГПК, издадено от ЧСИ А.Б.по изп.д.№20188500400656 от
което е видно, че в обжалваното разпределение
са пропуснати разноските, направени от „К.т.б.“ АД /н/ в хода на
принудителното изпълнение, които следва да бъдат удовлетворени на основание чл.
136, ал.1, т.1 от ЗЗД, както следва:
- 450
лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20188500400656 на ЧСИ А.Б.;
- 300
лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20189210401076 на ЧСИ Ст.П..
- 681
лева - разноски по ТТРЗЧСИ
- 42.0 лева - такси по ТТРЗЧСИ
- 2
720.89 лева - такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ
- 7 629.96 лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл.
460 и чл. 461 ГПК, законодателя указва на ЧСИ да бъдат отделени сумите за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 460 изр. последно от ГПК, според който на
разпределението подлежи не цялата сума, получена от проданта, а само останалото
след удовлетворяване на привилегированите вземания. Именно този остатък ще
послужи за база за определяне на припадащо се по съразмерност вземане на
спечелилия проданта взискател, за което говори разпоредбата на чл. 461 ГПК.
Основният
поставен с жалбата въпрос е за това – правилно ли е извършено отделянето на
сумите за удовлетворяване на привилегированите вземания.
Съдът счита,
че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на разпределението с
въведените доводи, тъй като при изключване на определени вземания от
привилегированите редове, ще се достигне до увеличаване на сумата, която ще
служи за прихващане с вземането на взискателя по главницата. А намаляването на
размера на главницата носи ползи на длъжника под формата на намаляване размера
на начисляваните лихви, както и такси и разноски по изпълнението.
За да се даде
отговор на поставения с жалбата въпрос е необходимо да се изследва – правилно
ли в атакуваното постановление са отнесени сумите към първия ред на специалните
привилегии по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД.
Безспорно е,
че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване, а само такива по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят,
разноски за образуване на изпълнителното дело и разноски за един адвокат (в
тази насока – т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на
ОСГТК ВКС).
В
разглеждания случай с това право се ползва само вземането за разноски по
принудителното изпълнение на първоначалния взискател и то не за всички, а само изброените по-горе.
Извършвайки разпределението, в раздел „І” ЧСИ
е посочил дължими суми съгласно представеното
Удостоверението по чл.456 от ГПК в полза на присъединения взискател и
ипотекарен кредитор-„К.т.б.“ АД /н/ по по
изп.дело№№ 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П., включително и съдебни разноски,
но не всички претендирани и включени в
удостоверението суми, като : 450 лева за юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20188500400656 на ЧСИ А.Б.; 300 лева за юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20189210401076 на ЧСИ Ст.П.; 681 лева
разноски по ТТРЗЧСИ; 42 лева такси по ТТРЗЧСИ; 2 720.89 лева за такса по
т. 20 от ТТРЗЧСИ; 7 629.96 лева за такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В конкретния случай ЧСИ не разполага с
привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД да събере за себе си суми (такси или
разноски) приоритетно, преди всички останали вземания и преди установените в
закона привилегировани вземания. Тази специална привилегия принадлежи само на
взискатели в изпълнителното производство, каквото качество ЧСИ няма (освен ако
не се е снабдил с изпълнителен лист по установения в закона ред).
Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ, взискателят следва
сам да определи размера и да внесе дължимата авансова такса, както и да
представи доказателства за това още с молбата си за поисканото изпълнително
действие. Ако това не е направено от взискателя, ЧСИ е длъжен да му изпрати
съобщение и да изиска внасяне на таксата. Ако ли взискателят не представи
доказателства за внасянето на дължимата авансова такса, ЧСИ може да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК или
най-малкото - да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие.
Ако ли продължи изпълнението и извърши поисканото от взискателя изпълнително
действие въпреки невнасяне на авансова такса, ЧСИ може да събере авансовата
такса от длъжника - когато той отговаря за нея, а ако длъжникът не отговаря за
тази такса, ЧСИ може да претендира плащането ѝ от взискателя по реда на
чл. 410, ал. 1 от ГПК, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ.
Макар че
събирането на такса пряко от длъжника не опорочава извършеното изпълнително
действие, несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя се
третира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ.
Следователно, за да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши
поисканото от взискателя изпълнително действие, едва след като последният вече
е внесъл дължимата за него авансова такса.
2 . По повод на подадената
втора жалба с вх.№2168/02.07.2019г. ,
подадена против Разпореждането на ЧСИ С.П. от 10.06.2019г., с което е отказано
намаляване/редуциране/на заплатеното от
взискателя Е.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 45 000 лева по
изп.дело№№ 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П..
Съдът
приема, че е основателно оспорването на разноските по изпълнителното дело, представляващи
заплатеното от взискателя Е.Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 45 000 лева тъй като същите са прекомерно завишени. Жалбоподателят,
въпреки, че не е легитимиран по реда на чл.435 ал. 2 т.7 от ГПК, счита, че
следва да се разгледа и молбата му за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради многократно завишеният му размер, който несъмнено се
отразява при разпределението на получените от публичната продан суми. .
Жалбоподателят
твърди, че минималното адвокатско
възнаграждение следва да се калкулира по
следния начин:/3530 лева + 2 % от 66 245.56 лева (т.е. от горницата над 100 000
лева) = 3530 + 1324.91 лева = 4855 лева, като тази сума следва да се раздели на
2, както предвижда чл.10, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Съдът намира че разпределението следва
да се преразгледа и с оглед установената прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 45 000 лева. Съгласно цитираната наредба
за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над
1000 лв. възнаграждението е - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 2 – 7, като при интерес от 100 000 лева до до 1 000 000 лева е 3530 лева плюс 2 % за горницата над 100 000 лева
По делото не се представи, доказателство, че преди
извършването на разпределението ЧСИ е
изпълнил задължението си по чл. 79 ЗЧСИ, и е изготвил сметка за размера на дълга, нито
постановление за разноски. Не е ясно в такъв случай – на какво основание се
начислява такса по чл. 12 ТТРЗЧСИ. Възможно е тя да се отнася за някоя от
сметките, изготвени в предходен момент, но липса на конкретика в атакуваното
постановление оставя на съда само да прави догадки.
Действително,
и в закона – чл. 79 ал. 2 ГПК и в съдебната практика се допуска – когато
таксите по изпълнението все пак са останали невнесени от взискателя, те да
бъдат събрани от длъжника. Това правило, обаче, не ги поставя нито в първия ред
на специалните привилегии по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, нито във втория – по чл.
136 ал. 1 т. 2 ЗЗД. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 11 на ТР №
2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на ОСГТК ВКС, дължимите на
частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен
труд. Те не са публични вземания, за да бъдат приравнени дори към вземанията по
чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД. В този случай ЧСИ и то след като се снабди с
изпълнителен титул, ще се яви обикновен хирографарен кредитор.
Ето защо,
по мнение на настоящия състав, невнесените от взискателя такси подлежат на
събиране от длъжника, но след удовлетворяване на всички привилегировани
вземания.
По изложените съображения съдът
приема, че разпределението по раздел І е неправилно като извършено в нарушение
на закона. Освен това, същото е и неконкретизирано до степен да не може да бъде
упражнен пълно и правилно съдебният контрол върху правилността на
разпределението. Т.е. дори и да се приеме, че ЧСИ има право да си разпредели
несъбрани такси по реда на чл. 136 ал. 1 т. 1 ГПК, то не може да се прецени
правилно кои от тях за какво действие се отнасят, а от там – дали правилно са
преценени като привилегировани.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че извършеното
разпределение е неправилно и поради
обстоятелството, че по делото не е представено и Постановление за разноски, в
което следва да бъдат посочени подлежащите на изпълнение суми за такси и
разноски. Няма изпратена и покана за доброволно изпълнение, в която да са посочени тези суми, за да се приеме, че
в същата се обективира постановление за разноски. Не е изготвена сметка с оглед
изискването на чл. 79 ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, която да е доведена до знанието на
длъжниците. В Закона за частните съдебни изпълнители изрично е вменено в задължение
на частния съдебен изпълнител за самото събиране на таксите да се изготвя
сметка, която да се връчва на задълженото лице. Чл. 79 ЗЧСИ достатъчно подробно
регламентира изискванията за съдържанието на тази сметка и начина на пресмятане
на такси за изпълнение.
Освен това
следва да се приеме, че при прилагането на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 01.07.2004г.,
за минималния размер на адвокатските възнаграждение, че минималното адвокатско
възнаграждение в това изпълнително производство е в размер на 2 427.5 лева.
Очевидно е, че приетото за удовлетворяване вземане на Е.Р. за 45 000 лева
адвокатско възнаграждение е почти 20 пъти завишено.
В същото
време, за сумите, за които са наложени възбраните, посочени в пункт IV от
протокола за предявяване на обжалваното разпределение, в полза на „КТБ“ АД (н),
са заделени малозначителни суми, както следва: 2 514.37 лв. за вземане в размер
на 15 000 000 лева, 819.68 лева за вземане в размер на 2 500 000 евро и т.н.!
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. В процесния случай, с
приемането за удовлетворяване на адвокатско възнаграждение, надвишаващо 20 пъти
минималните размери на адвокатските възнаграждения, частният съдебен изпълнител
уврежда правата на КТБ АД (н), респ. и масата на несъстоятелността, а с това и
хилядите кредитори с приети вземания от КТБ АД (н).
По делото не са налични доказателства, че
адвокатското възнаграждение действително е платено, което би могло да стане
единствено чрез банков превод, извършен от Е.Р...
От това
следва, че подадената жалба с вх№ с вх.№2168/02.07.2019г. , подадена против
Разпореждането на ЧСИ С.П. от 10.06.2019г., с което е отказано
намаляване/редуциране/на заплатеното от
взискателя Е.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 45 000 лева по
изп.дело№№ 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П. е основателна, като такава подадена и във връзка с
направеното основно и принципно обжалване на извършеното разпределение на
сумите получени от извършената публична продан на недвижим имот - апартамент№11 - мезонет ,
разположен на две нива, находящ се в гр.София, Район“Лозенец“, в жилищна
сграда, находяща се на ул.“*********, на стойност 243 947 лева, по изп.д.№20189210401076 по описа на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ.
С
оглед липсата /непредставянето/ на изготвено постановление за разноски, сметка
по чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, респ. индиция, че длъжникът по някакъв начин е бил
уведомен за дължимостта на същите в предходен по отношение извършеното
разпределение момент (има няколко отделни сметки, но те очевидно не обхващат
всички извършени изпълнителни действия), мотивират у настоящия съдебен състав
извод, че в постановлението за извършено разпределение е инкорпорирано и
постановление за разноски, което подлежи на обжалване от длъжника с оглед
нормата на чл. 435 ал. 2 пр. последно от ГПК, но доказателства за това липсват.
С оглед
съображенията, изложени по-горе и касаещи неправилното разпределение на
разноските, настоящият съдебен състав намира, че следва да върне делото на ЧСИ
за извършване на ново разпределение, съобразно мотивите на настоящото решение.
Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество изготвяйки ново
разпределение, защото по съображенията, изложени по-горе, жалбата касае
инкорпорирано постановление за разноски, което също се оспорва поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатеното от взискателя Е.Р. адвокатско възнаграждение
в размер на 45 000 лева по изп.дело№№ 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П.
.
При изготвяне на новото разпределение ЧСИ
следва да спази разпоредбите на чл. 460 от ГПК и чл. 136 и 137 от ЗЗД, като
най-напред посочи конкретно размера и характера (основанието) на вземанията на
всички взискатели. След това трябва да бъде изготвено разпределение на сумата,
като във вземанията от първи ред трябва да се включат единствено разноските на
първоначалния взискател, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение
спрямо всички кредитори, което да може да се установи с посочване на
изпълнителното действие, основанието и конкретните суми.
Във втори ред
трябва да се поставят вземанията на общината за данъци върху продадения имот и
вещ, след което да се продължи за други привилегировани вземания по низходящата
поредност на чл. 136 от ЗЗД.
Останала
свободна сума - остатъкът да се разпредели между останалите вземания по
съразмерност, при зачитане правото на необезпечените взискатели.
По разноските:
Настоящата съдебна инстанция намира
претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в настоящето
производство за неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съображенията
за това са следните:
В
производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията
и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната,
сторила разноски и имаща правото на
разноски като форма на вреди от незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, частните жалбоподатели могат да реализират по отношение на ЧСИ по
реда,указан в разпоредбата на чл.441 ал.1 от ГПК- общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл.
74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
От това следва
, че искането е неоснователно. Отговорността за разноските по правило се
разпределя съобразно изхода от съответния спор,но тя зависи от това доколко с
поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на
незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на
процесуални действия на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по
изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и
за разноските в настоящото производство.
По
изложените съображения, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ извършеното
с Протокол за предявяване на разпределение на 07.06.2019г., разпределение на
сумите получени от извършената публична продан на недвижим имот - апартамент№11 - мезонет , разположен на
две нива, находящ се в гр.София, Район“Лозенец“, в жилищна сграда, находяща се
на ул.“*********, на стойност 243 947
лева, по изп.д.№20189210401076 по описа
на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ, както и
отказа обективиран в Разпореждане от 10.06.2019г., за намаляване на
адвокатското възнаграждение заплатеното
от взискателя Е.Р. в размер на
45 000 лева по изп.дело№№ 20189210401076 по описа на ЧСИ С.П. .
ВРЪЩА
делото на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ и
район на действие – Софийски градски съд, за произнасяне и по възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатеното от взискателя Е.Р. в размер на 45 000 лева по изп.дело№№
20189210401076 по описа на ЧСИ С.П. .
ВРЪЩА
делото на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ и
район на действие – Софийски градски съд за извършване на ново разпределение,
съгласно констатираните нередности, вкл. и в частта относно прекомерността на
адвокатското възнаграждение заплатеното
от взискателя Е.Р. в размер на
45 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „К.т.б.“ АД /н/ за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.