Р
Е Ш Е
Н И Е
27.03.2023г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично
заседание, проведено на
осемнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С
участието на секретаря:Йорданка Неделчева, след като разгледа, докладваното от
съдия Стамова т.д.№22/2014г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „******( България) „ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от А. В.А. – ИД и М.
Т. П.– прокурист, действащи чрез пълн-к адв.С. Г. , ЕГН ********** срещу В.С.З., ЕГН ********** *** и И.А.З., ЕГН **********,***, съдържаща искане
за постановяване на решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено
нещо спрямо ответниците, осъдени солидарно да заплатят на „***банк България“
ЕАД – главница, лихви и комисиони по Договор за банков кредит от 29.01.2008г.,
Анекс №1 от 11.02.2008г., анекс №1 от 07.07.2009г., анекс №2 от 24.09.2010г. и
Анекс №3 от 16.12.2011г., съгласно заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2192/2013г. на Районен съд – Дупница, а
именно изискуема главница в размер на 101 246.98 лева, изискуема редовна
лихва 16 225.12 лева, за периода от 05.03.2012г. до 05.08.2013г.,
изискуема наказателна лихва 4058.63 лв, за периода от 05.04.2012г. до 09.10.2013г.,
изискуема комисиона за управление в размер на 250.44 лева, дължими на основание
чл.8, от Анекс 2 от 24.09.2010г. вр. с чл.3.6
от Договор за банков кредит от 29.01.2008г. за периода от 05.03.2012г.
до 05.03.2012г. вкл., , заедно със законната лихва върху главницата, считано от
10.10.2013г. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.Обстоятелствата
на които се основава вземането са следните.На
29.01.2008г. е сключен договор за банков кредит между „***банк
(България) ЕИД и В.С.З., ЕГН ********** за суми, както следва: 100 000.00
лв, с краен срок на погасяване – 25.01.2033г., съгласно чл.2.1 от Договор за
кредит , кредитът е отпуснат за закупуване на недвижим имот.Била е постигната
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, обективирана в чл.3.1 от
Договора, като възнаграждения за ползване на предоставения кредит, както н
неусточено съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД – чл.3.10 – чл.3.11 от
договора.Кредитодателят сочи, че задължението е следвало да се погаси по
следния начин: една изравднителна вноска и 299, равни месечни вноски, всяко в
размер на 873.70 лв, дължими на 25-то число на съответния месец, считано от
25.02.2008г. до 25.01.2033г, с приложима лихва, съгласно чл.3.1 , съгласно
погасителен план, неразделна част от договора.Сочи се учредена договорна
ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№25, том І, рег.№***, дело №20/2008г., по описа на Д. Т., с рег.№**** НК,
вписан в СВ с вх.ре.№9322/04.02.2003г., като акт №186, том ІІІ, дело
2286.Посочено е, че Договора за банков кредит е допълнен и изменен с Анекс №1
от 11.02.2008г., предвиждащ промяна на чл.3.1, чл.3.10 и чл.4.2 от Договора,
07.07.2009г. за промяна на крайния срок на договора на 05.03.2033г., и
падежната дата от 25-то число на 05-то число, Анекс от 24.09.2010г. с който
страните са установили вземания, задължения, както следва: 101 735.71
лева, от които 98063.88 лв- редовна главница, 134.91 лв- просрочена главница,
1858.83 лв- просрочена лихва, 1034.72 лв- отложени лихви с падеж лихва; 1.60
лв- наказателна лихва по просрочена главница и 641.77 лв – текущо начислена
редовна лихва, за периода 05.09.2010г—24.09.2010г., с промяна на крайния срок
на 05.03.2034г., съгласно чл.4.Приема се в чл.3 дефиниция и размер на редовна
лихва, а в чл.7 от Анекс 2 размер на наказателна надбавка към лихвата. В чл.12
– уговорени и приети условия за автоматична изискуемост на кредита.Анекс
-16.02.2011г. по детайлна дефиниция на понятието „ стойност на банковия
ресурс“, нов размер на наказателна надбавка, чл.4 задължение за заплащане на
суми, както следва: 101 482.63 лв – към датата на подписване на Анекс 3 –
16.12.2011г., 267 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 1084.15 лв,
дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.01.2012г. до
05.03.2034г., с приложима годишна лихва съгласно чл.2 от Анекс 3.Ищецът сочи,
че на датите 05.04.2012г., 07.05.2012г., 05.06.2012г., 05.07.2012г.,
06.08.2012г., 05.09.2012г.,05.10.2012г,05.11.2012г.,05.12.2012г, 07.01.2013г,
05.02.2013г, 05.03.2013г, -05.04.2013г, 07.05.2013г, 05.06.2013г, 05.07.2013г,
05.08.2013г-. дължимите по договора и съгласно погасителен план суми не са били
заплатени от длъжниците.Предвид посочените обстоятелства на основани ечл.9.1 от
Анекс №3 от 16.12.2011г. към Договор за банков кредит от 29.01.2008г.,било
изпратено писмо за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№
001-63410/16.07.2013г., което било получено от длъжника, видно от обратна
разписка.По отношение на поръчителя предсрочната изискуемост на кредита настъпила
на основание чл.10 вр. с чл.9 .1 от Анекс №3/16.12.2011г. към Договор за банков
кредит от 29.01.2008г, с достигане до адреса на писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост с изх.№-001-63411/16.07.2013г.След подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, за събиране на вземането било образувано
изпълнително дело против В.З. и И.З..Подадено от З. възражение обаче наложило
предявяване на иска.
Преписи
от исковата молба са връчени на ответниците.
В
отговор подаден от В.З., ЕГН ********** чрез адв.В.И. е обосновано становище за
допустимост и неоснователност на
предявения иск.Оспорени са като нищожни договорки и актове ( клаузите на
чл.3.3, чл.3.5, чл.3.8, чл.3.10, чл.3 .11, чл.3.17, ч4.3, чл.4.4, чл.8.6 и
чл.9.3 , чл.9.5, чл.10.1 , чл.10.2, чл.11.2.1 от Договор за банков кредит от
29.01.2008г. и Анексите към основания договор, като сключени под натиск, при
липса на равноправно договориране, в нарушение на закона и добрите нрави ,
некоректно, обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, в нарушение на
договорената процедура за обявяване настъпване ефекта на предсрочна
изискуемост и предвид извършени плащания през м.септември 2013г., видно от
извлечение от сметка - IBAN ***( а не 2012г.) – в
нарушение на уговорените условия и срок за настъпване на предсрочна изискуемост, доколкото
са налице сериозни неясноти и несъответствие между представените от ищеца
извлечение и счетоводни справки по формиране размера на сумите – предмет на
претенцията, с приложеното извлечение от сметка.Твърди се противоречие на иска
и претенцията с действащите правни норми – Директива 93/13/ЕИО чл.51 (1)-
Хартата на основаните права от Договора от Лисабон, решение на СЕО по дело С-40
от 2011, решение н СЕО по дело С-260/89 , решение СЕО от 14.03.2013г., по дело
С-415/11 М.
А., решение
СЕО 4-ти състав от 30.04.2014г. по дело С-26/13, „
K. A. K . H. K. R. Определение
на СЕО( първи състав) от 14.11.2013г. по съединени дела С 537/12 и С 116/13 М. Т. R., W. E. G. Y. V. T., M. A. M. V. , разпоредбите на гл.VІ ЗЗП, нормата на чл.26 ЗЗД, както и на общия, конституционно закрепен принцип на равнопоставеност на
субектите в гражданскоправния оборот.Ответникът се позовава на извлечение от
сметка, издадено от самия ищец, удостоверяващо, че към 02.06.2014г.,
периодичността, броя и стойността на извършените плащания, както и датите на
извършването им.Ответникът заявява, че писмена покана за плащане на претендираните
суми и / или предупреждение, че при неплащане кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем не е получавал.Оспорва представените обратни разписки –
известия изх.№-001-63410 и №001-6341, като доказателство за този факт.Изложените
в исковата молба обстоятелства са определени, като неотразяващи в пълнота
фактологията очертаваща възникналия правен спор, оспорват се твърденията
относно дължими суми по основание и размер, като се противопоставя извлечение
от сметка, по обслужване на кредита към 02.06.2014г. издадено от самия ищец ,
от което се установява периодичността, броя и стойността на извършените
плащания, както и дати на извършването им.Оспорени са твърденията за извършена и коректно
спазена процедура по обявяване предсрочна изискуемост на кредита в съответствие
с чл.10 , чл.11.6 от Договора за банков кредит от 29.01.2008г., оспорва се
получаване на писмени покани за плащане на претендираните суми, или
предупреждение, че при неплащане кредитът ще бъде обявен за предсрочно
изискуем.С оглед на представените обратни разписки изх.№001-63410 изх.№-001-63411 се оспорва надлежно
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
В.З. представляван от
адв.В.И. предявява и насрещен иск, за прогласяване на основание чл.26 ЗЗД и
чл.146, вр. чл.143 и чл.147 ЗЗП нищожността на Анекси от 11.02.2008г.,
07.07.2009, 24.09.2010г. и 16.12.2011г. към Договор за банков кредит от
29.01.2008г. като сключени при противоречие на добрите нрави и на закона, както
и за прогласяване нищожността на следните текстове от Договор за банков кредит
от 29.01.2008г.- в частта касаеща едностранна промяна на лихвата чрез формиране
на СБР по собствена на банката методология при неконкретизирани и неясни
предпоставки – чл.3.3 – при промяна на пазарните условия Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, в частта касаеща начисляване на
наказателна лихва върху цялата остатъчна част от главницата в т.ч. непадежирали
вноски – чл.3.10, чл.9.2 ( цитирани са чл.3.3, чл.3.10, чл.9.2, чл.10 от
договора).В частта касаеща автоматично настъпване на предсрочна изискуемост по
чл.10.1, в частта, касаеща неспазване поредност на способи и имущество за
насочване на изпълнение и липса на задължение за уведомяване на кредитополучателя
по чл.10.2, в частта касаеща невръчени лично уведомления и кореспонденция –
чл.11.6“всички уведомления и изявления във връзка с този договор следва да
бъдат направени в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка
или телеграма, достигнат до адреса на страните, посочени по – долу“.За осъждане
на „***банк България“ ЕАД да му върне сумите, от които претендира частично
2000.00 лв, съставляващи разликата от лихвите в предварително договорените
анюитетни вноски и заплатени без правно основание завишени такива в периода
25.02.2008г.- 05.08.2013г., от завишен размер на редовната лихва, от
олихвяване с редовна лихва на незаконосъобразно
завишен размер на остатъчна неиздължена главница, от наказателна лихва за
просрочени вноски, начислени върху цялата остатъчна главница вкл. и
непадежарила вноски за същия период,
ведно със законната мораторна лихва от датата на предявяване на иска до момента
на окончателното изплащане.Изложени са подробни съображения за обосноваване на
искането. Поведението на ищеца по „договаряне“ и налагане на нищожни клаузи и
договорки при „Злоупотреба с влияние“, по смисъла на чл.30 на пар.13 ЗЗП, и по
едностранно и неравноправно завишаване размера на „дължимите“ към Банката суми,
чрез черпене „права“ от тези клаузи, с изпадане в забава на ответника – ищеца З.
по изпълнение задължения по Договора, незаконосъобразно обявяване на предсрочна
изискуемост на дълга по договора въз основа на неравноправни клаузи, и в нарушение на процедурата за това.Правят
се възражения за едностранно, недобросъвестно и в разрез с добрите нрави ,
извършвани от Банката промени в условията на Договора, довели до драстично
завишаване на крайната цена по първоначално приетия и сключен договор, неравноправно налагани и встъпилия
поръчител , чрез драстично завишаване на първоначално договорен лихвен процент,
по неприети ,наложени промени в компонентите на СБР, наказателни лихви,
начисляването им въз основа на неравноправни клаузи, възпроизвеждани
недобросъвестно, и против добрите нрави, водещи умишлено до поставяне на в
невъзможност за корекнто плащане, от позицията на по – силния икономически
субект, под заплаха от настъпване на изключително неблагоприятни последици за
кредитополучателите.Прави възражение относно възприетия от съда ред за
разглеждане на спора, като търговски вместо общия исков ред. - П
В допълнителна искова
молба вх.№5181/30.07.2014г. „***банк (България)“ ЕАД, потвърждава всички
изявления и искания съдържащи се в исковата молба.Излага подборни мотиви за
обосноваване допустимостта на разглеждане на спора по реда на особени искови
производства – „Производство по търговски спорове“ и изразява следното
становище по възраженията на ответника – наличие на необходимите предпоставки
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като противно на
твърденията в отговора на ответника, кредитополучателят не е обслужвал
задълженията си по кредита, в уговорените размери и срокове в Договора за
кредит, и по конкретно анекс от 16.12.2011г.Кредитополучателят е бил в забава,
повече от 1 година от падежа на задължението му – от 05.04.2012г. до
05.08.2013г., която забава не е инцидентно явление, а се установява от
предхождащи анекси, сочени като доказателство – признание относно дължимите
суми.Независимо, че с посочените анекси неколкократно е предоговарян и
отсрочван крайният погасителен срок и независимо от предвиденото в Анекс №3
разсрочване и реструктуриране на задълженията по процесния кредит, кредитополучателят
продължил да не обслужва кредита.За неизпълнението и претенцията на ищеца за
плащане било направено надлежно уведомяване, с уведомления отправени на адреса
на Адресата.Изложени са и подробни съображения за обосноваване неоснователност
на тезата за неравноправни клаузи в Договора. В допълнителната искова молба, се
оспорва като неоснователно възражение
относно приложимия ред , за разглеждане на спора- „Производство по търговски спорове“, вместо
общия исков ред, обосновани с вида на
сключените между страните сделка – търговска сделка, съгласно легалната
дефиниция по чл.286 ТЗ, посочена е
съдебна практика – определение №102 от 13.05.2011г. по т.д.№407/2011г. Т.К, І т.о на ВКС; определение №105 от 26.04.2012г. по т.д.№301/2012г. ,
Т.К, ІІ т.о на ВКС, определение №116 от 17.02.2012г. по ч.т.д.№94/2012г. Т.К,
ІІ т.о на ВКС, определение №37 от
16.02.2012г. по т.д.№345/2011г., Т.К, ІІ т.о на ВКС и редица др. Във връзка с
довода, че в тази сделка ответниците имат качество на потребители, се изтъква, че атакуваните
сделки, съгласно легалната дефиниция по ал.2 на чл.286, са търговски сделки,
независимо от качеството на лицата, които са ги извършили.По доводите за
отсъствие на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са
противопоставени следните обстоятелства – кредитополучателят не е обслужвал
изискуемите си задължения по кредита в уговорените размери и срокове в договора
за кредит конкретно в последния анекс от
16.12.2011г. към него, доколкото в него се съдържат последните договорености между
страните.Още в Анекс №1 от 07.07.2009г. страните са констатирани към същата
дата наличие на просрочена главница, съгласно чл.1.1 от Анекс 2 от
24.09.2010г., а в чл.4 на Анекс №3 страните са констатирали състоянието на
задълженията на кредитополучателя и конкретно техния вид и размер към датата на
подписване на анекса – 16.12.2011г.В чл.1.1 от Анекс 2 страните са установили
факта, че наред с редовната главница и текущо начислена редовна лихва до датата
на подписване на анекса, към същата дата по кредита има задължения за просрочена лихва, просрочена
главница и наказателна лихва върху просрочена главница.Именно поради факта, че
кредитополучателят е започнал да изпада в просрочие на задълженията си по
кредита и с цел да преодолее затрудненията си и да започне регулярно да
обслужва задълженията си по кредита и с
цел да преодолее затрудненията си и да започне регулярано да обслужва
задълженията си по кредита, в Анекса №3 страните са се съгласили да бъдат
реструктурирани и разсрочени задълженията по кредита.Така е предоговорен, не за
първи път, крайния погасителен срок, който по предходния Анекс №1 е бил уговорен до 05.03.2033г., по – късно е
продължен с 1 година Анекс №2 – до 05.03.2034г.Въпреки поредното продължаване
на срока – кредитополучателят е продължил
неизпълнението – изпадайки по този начин многократно в просрочие ,преди
падежите през месеците когато кредита е обявен за предсрочно изискуем.Сочи се
съдържанието на чл.10 от Анекс №3, според който , ще се считат за получени
всички уведомления, които достигат до адресите им в Анекса.С невнасянето в
пълен размер на дължимите вноски, ответниците са изпаднали в неизпълнение на
договорните си отношения с Банката, поради което и Банката се е възползвала от
правото да направи кредита за предсрочно изискуем, като е връчила писмото за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.10 от Анекс 3.
В допълнително становище
– отговор, представено от адв.В.И. – САК, пълномощник на В.С.З. са потвърдени
категорично всички извършени в ОИМ и НИМ възражения, изложени факти и
обстоятелства, претенции и доказателствени искания.Като несъстоятелни,
незаконосъобразни и подвеждащи са определени възприетите от съда тълкувания,
твърдения и внушения за неразглеждане на ответниковите доводи.Сочи се отсъствие
на законови разпоредби, които да постановяват забрана и/ или ограничения в
излагането на факти и обстоятелства, аргументи и искания пред съд, да бъде
извършвано чрез изрично рефериране , препращане, към текст, оформен в отделен
документ – изявление, особен ако реферираният документ, своевременно и надлежно
е депозиран пред съда, като неразделна част от рефериращия.По делото изрично са
заявени факти и обстоятелства, доказателствени и процесуални искания, за
конкретни процесуални действия и инкорпориране в доказ.маса на представени
писмени доказателства, На четвърто място – се сочи съществуващо задължение за
съда за служебна преценка по валидността и действителността на договорните
отношения, определящи предмета на делото, независимо дали и в какъв обем са
направени възражения и искания от някоя от страните в процеса.Ответниковите
защитни действия са определени, като абсолютно манипулативни, противоречащи на
закона и необосновани.Съдържанието на исковата молба е квалифицирано, като
„емоционално – философско – лирически“ отклонение , при непризнаване и неориентиране
в материята , както и в нормативната база, уреждаща потребителски права и
спорове.Допълнително се сочи, че спор във връзка с начина на определяне на
лихвения процент е извън предмета на настоящото дело, и изобщо не би могъл да
бъде предмет на производството.Неправомерно събрани от Банката суми, се сочат,
като вземания за лихви, а за такива вземания важи кратката 3 – годишна давност,
договорът за кредит е с периодично продължително изпълнение, извършването на
съответните изчисления , които кредитополучателят не е в състояние и не е
длъжен да прави самостоятелно, за да създаде яснота относно действащите към
всеки един момент от действието на Договора лихвен процент.Сочат се допълнително представени писмени
доказателства за обосноваване наличие на
промени в пазарните условия и се твърдят
погрешни правни квалификации както на твърдените факти, свободни тълкувания при
неразбиране на правната същност на финансовата терминология, и значението на
термини, като „финансов инструмент“, „борсоов курс или индекс“, „Лихвен
индекс“, „лихвен процент на финансовия пазар“, „цена на паричен ресурс“ и „цена
на Договор“, „пазарен фактор“ – Представени са Дефиниция, методология и
критерии за промяна на СБР, общо описание на финансовите инструменти,
предлагани от ***банк(България) ЕАД и рисковете, свързани с тях.
Писмен отговор на исковата молба е подаден и
от ответницата И.З. ( в срока за отговор на допълнителна искова молба) чрез
особен пр-л адв.А.К.. В отговора е оспорено твърдението относно съществуващо
правоотношение по Договор за поръчителство с посоченото лице по конкретно
оспорен анекс №2 от 29.01.2008тг. към Договора за банков кредит от
29.01.2008г., както анекс №3 от 29.02.2008г.С оглед действието на разпоредбата
на чл.147, ал.1 ЗЗД и изтекъл срок – не по дълъг от 6 месеца от деня в който
вземането е станало предсрочно изискуемо, и кредиторът не е предявил иск срещу
длъжника е обоснован довода, че претенцията срещу този ответник е
неоснователна.В подкрепа на това становище се сочи Тълкувателно решение по
т.д.№4/2013г. на ОС на ГК и ТК, според което не са налице основания за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението,
че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД.Изрично е
подчертано, че според писмо изх.№001-63411 без установена дата адресирано до
ответницата, последното плащане по договора е извършено на 04.04.2012г., като
след изтичане на сроковете по чл.9.1 и срока посочен в чл.147, ал.1 ЗЗД искът е
необоснован и неоснователен.Позовава се и на обстоятелството за ненадлежно
връчване – предвид отразеното в обратна разписка, и съдържанието на чл.10 от
Анекс №3 и начина на връчване по ГПК.
Страните са посочили
доказателства за установяване на твърденията си.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
На 29.01.2008г. между „***банк
( България) ЕАД и В.С.З. е подписан
договор с предмет- Банката предоставя на Кредитополучателя по негово искане
кредит в размер на 100 000 лева, с цел закупуване на следния недвижим имот
– апартамент №11, находящ се в гр.С., обш. С., район В., м. К., ул.
****************** № **** ет.***с площ 52.70 кв.м., състоящ се от дневна –
столова – кухненски бокс, спалня, две антрета, баня , тоалетна и тераса при
съседи: стълбищна площадка, апартамент №12, от две страни двор и апартамент №10,
заедно с мазе №9 – на партерния етаж с площ от 9.09 кв.м. при съседи: мазе №8,
мазе №5, мазе №4, двор и основи на сградата и ЗАЕДНО С 6.112 ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ – ХІІ-379
в кв.20 по плана на гр.София, м.“Карпузка“, с площ 575 кв.м., при съседи: скица
упи VІІ-379, упи VІ-208, от две страни улици и ремонт на описаното жилище. В
чл.2.1 от договора е посочено, че Договорът е със срок на действие до
25.01.2033г.Чл.2.2 кредитополучателят може да усвоява суми по Кредита –
наведнъж , или на няколко пъти в срок от 1 месец, от датата на подписване на
Договора, след като отправи двудневно писмено предизвестие до Банката, за
точния размер на необходимата сума и след като обезпечението п чл.7 бъде надлежно
учредено и документирано.Предвидено е ,че суми се отпускат само срещу
предоставени фактури, договори и др. Посочено е, че част от сумата
17 788.60 лв. се превежда директно по сметка на продвачите М. В. Г.и К. Б.
Г., а разликата 82 211.40 лв по сметка на РББГ на кредитополучателя.Според
чл.3.1 за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва
9.5, представляваща СБР за лева( стойност на банковия ресурс, определен от
Банката) + 4.5 пункта надбавка годишно.Отразено е, че лихвата се
начислява на база 360 дни, за реалния брой на използване на всяка сума по
Кредита.Според чл.3.3 при промяна на пазарните условия банката може едностранно
да промени лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата
посочена в уведомлението от Кредитополучателя.Т.3.4 след промяна на Лихвата по
реда на т.3.3 Банката изготвя нов погасителен план за дължимите по Кредита анюитетни вноски , който се
изпраща на Кредитополучателя в 7 – дневен срок от влизане в сила на променената
лихва.Чл.3.5 в момента на първото усвояване на суми по Договора,
Кредитополучателят заплаща на Банката комисиона за управление в размер на
1.75%, върху размера на разрешения кредит .Чл.3.6 ежедневно до 25.02 и всяка
година от действието на Договора, Кредитополучателят заплаща на Банката
комисиона за управление в размер на 0.25% върху непогасената част от главницага
по кредита съгласно погасителния план.Годината комисионна на управление не
подлежи на връщане при предсрочно пълно или частично погасяване на кредита.Кредитополучателят
заплаща на Банката комисиона за ангажимент в размер на 0.5%.Съгласно
чл.3.10 – при забава в плащането на дължими, съгласно Договора суми –
кредитополучателят дължи на Банката, наказателна лихва за забава в размер на Договорената Лихва, увеличена с 8
пункта надблавка годишно, върху неизплатената част от главницата( в т.ч.
и непадежирали вноски) за времето на забавата до окончателното погасяване на
забавените вноски.В чл.3.12 – в случай на недостатъчно за покритие на
задълженията по Договора, погасяването е в следния ред- такси и разноски,
наказателна лихва, лихва, просрочена тлавница, главница, освен ако страните не
се уговорят изрично за друга.Според чл.4.2 е предвидено, че кредитът се
погасява по следния начин – една първа изравнителна вноска и 299 равни месечни
вноски, всяка в размер на 873.70 лв, дължими на 25-то число на съответния
месец, считано от 25.02.2008г. до 25.01.2033г. с приложима годишна лихва,
сътласно чл.3.1 , съгласно Погасителен план, който е неразделна част от
договора.Кредитополучателят има право частично или напълно да погасява
предсрочно главницата по Кредита на всяка дата на плащане след представяне на
двудневно писмено предизвестие до Банката. В този случай , той заплаща
комисиони в размер на 5%, за първите 3 години, от действието на Договора и 3%
за остатъчния период от предварително погасената суми при погасяване на
Кредита.В чл.4.3 е уговорена възможност кредитополучателят частично или напълно
да погасява предсрочно главницата по Кредита на всяка дата на плащане, след
представяне на двудневно писмено предизвестие до Банката, с ангажимент за
плащане на комисиона 5% за първите 3 години от действето на Договора и 3% за
остатъчния период от предварително погасена сума.В чл.4.4 е предвидено, че
кредитополучателят на заплаща комисиона, в случая на предсрочно погасяване на
Кредита при рефинансиране от Банката но при условие, че сумата на новия кредит
е по голяма от сумата на остатъчната главница на погасения кредит.В чл.5.4,
6.5, 5.6 5.7, 5.8 от договора е предвидено, кредитополучателя да информира
Банката за настъпили промени в гражданство, жителство, адрес или гражданско и
имотно състояние, промени в трудовите правоотношения между тях и посочените в
молбатна за ксредит работодатели, за настъпили събития , имащи отношение към
възможността им да изпълнява задълженията си по договор.В чл.5.8 е предвдено
застраховане срещу всички рискове на ипотекираното имущество, по чл.7.1 от
Договора, при приемлив за Банката застраховател, както и възможност за
прехвърляне на правата по застрахователните полици в полза на Бнаката.За
обезпечение всички вземания на Банката по договора е предвидено
Кредитиполучателят да учреди в полза на Банката ипотека върху продаваемия –
купуван имот. Според чл.8, 8.1, 8.3,
8.4,8.5 от договора е предвидено, че в случай на
неизпълнение се считат следните случаи: кредитополучателят не е платил което и да
е задължение към датата на дължимо плащане, кредитополучателят предоставя
неверни или неточни данни във връзка със сключване на и изпълнение на договора,
невъзможност да се посрещат каквито и да било дължими от Банката или трето лице
плащания, неспазване на което и да ето другите задължения към Банката по
Договора, кредитополучателят не спази което и да е от другите свои задължения
към Банката по Договора, при налагане на запор , по която и да е сметка в лева
или валута на Кредитополучателят при Банката, или откриване на производство по
несъстоятелност или ликвидация на Кредитополучателя в качеството на едноличен
търговец.В случай на неизпълнение в някои от тези случаи на основание чл.9,
9.1, 9.2, 9.3 от Договора е предвидено, че Банката има право да преустанови
незабавно отпускане на суми по Договора, да изчисли наказателна лихва в
случаите на просрочване на плащанията по която и да е вноска, върху цялата
усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемвост, в чл.9.3
– Банката има право едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да
обяви предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3.Според чл.9.4 Банката е
неотменяаемо оправомощена, без по нататъшно известяване на Кредитополучателя да
удовлетвори всички свои вземания от обезпечението, предоставено на
Кредитополучателя, а Банката право да удовлетвори претенциите си от всякакви
авоари на кредитополучателя, без необходимост от спазване на каквато и да било
формална процедура.Според чл.10.1 при неплащане от страна на Кредитополучателя
изцяло или частично , на което и да е парично задължение по договора в
продължение на 150 дни от падежа, кредитът ведно с дължими такси и разноски,
лихви и наказателни лихви става АВТОМАТИЧНО ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ.
В Анекс №1 към Договор
за банков кредит от 29.01.2008г., са допуснати следните изменения: чл.3.1
Кредитополучателят плаща на Банката годишна лихва в размер на 10.65% за целия
срок на кредита, представляваща СБР за лева.Чл.3.10 – при забава в плащането на
дължими, суми, Кредитополучателят дължи на Банката наказателна лихва за забава
в размер на Договорената лихва, увеличена с 10 пункта надбавка годишно, върху
неизплатената част от главницата.В чл.4.2 – кредитът да бъде погасяван по
следния начин – една първа изравнителна вноска и 299 равни месечни вноски,
всяка в размер на 954.92 лв, дължими на
25-то число на съответния месец, считано от 25.02.2008г. до 25.01.2033г., с
приложима годишна лихва съгласно чл.3.1, съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от договора.В чл.2- всички клаузи по Договора за банков кредит
от 29.01.2008г. остават непроменени.
В Анекс №1 от 07.07.2009г.
е предвидено, че 1.1- стойността на банковия ресурс се определя от Комитет по
управление на активите и пасивите, може да бъде променян ежемесечно.Чл.1.2 при
промяна на пазарните условия представляващи изменение в едно или повече от
посочените по долу условия, които влияят върху стойността на банковия ресурс
Банката може едностранно да променя Лихвата, в частта СБР – изменение с минимум
5% за месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените
срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявявани в статистиката
на Централната банка, или изменение с минумум 9% кумулативно за три
месеца.Изменение с минимум 5% за месец на основния пазарен измерител за
кредитен риск на Република България, за период между 1 и 5 години, промяна в
кредитния рейтинг на Република България според някои основни рейтингови
агенции, изменение с минимум 1% за месец на общоприети индекси на паричните
пазари за съответната валута.Промени в нормативната база и/ или регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането на Банките и изискванията към тях,
в това число въвеждане на рестрикции.Според чл.5 – с подписване на Анекса –
Кредитополучателят се задължава да изплати на Банката усвоена и непогасена част
от Кредита, общо в размер на 98 986.32 лева, първа изравнителна вноска
1422.63 лева, дължима на 05.08.2009г. и 282 равни анюитетни вноски в размер на
1081.83 лв, дължими на 05-то число, на съответния месец от 05.09.2009г. до 05.02.2033г.( променя се крайния срок
на договора), ведно с последна изравнителна вноска в размер на 1000.61 лв.В
чл.6 е договорено, че при забава в плащането на дължими суми по Кредита ,
Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 8 пункта годишно.Според чл.10.1 при
неплащане от страна на Крездитополучателя изцяло или частично на което и да
е парично задължение по анекса в
продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 – ия ден,
кредитът ведно с дължими такси, разноски, лихви и наказателна надбавка става
предсрочно изискуем.В чл.10.2 е предвидено, че при автоматична предсрочна
изискуемост на предходната разпоредба Банката има право да пристъпи към
събиране на всички дължимви суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна
да спазва поредност на способите и/ или имуществото срещу което насочва
изпълнението и без да уведомява за това Кредитополучателя.В чл.11 е предвидено,
че всички уведомления и изявления във връзка с анекс №1 и Договор за кредит
трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат получени от
Кредитополучателя, ако чрез лично доставяни или изпращане по пощата с обратна
разписка достигнат до адресите им, посочени в Анекс №1. В чл.13 е договорен и
начин на процедиране при прехвърляне на Нов кредитор, Кредитополучателят дава
своето неотменимо и безусловно съгласие Банката да събира от името на новия
кредитор, месечни вноски, начислени лихви, евентуално наказателна надбавка,
комисиони и разноски по този кредит, в т.ч. и чрез служебно задължаване на
сметките му.
Анекс №2 към Договор за кредит от
29.01.2008г., подписан на 24.09.2010г. в гр.Дупница е договорено, че чл.1.1- към датата на сключване на Анекс №2,
размерът на вземанията на Банката към Кредитополучателя по Договора за кредит
са в размер на главница 101 735.71 лв, от които редовна главница –
98063.88 лв, просрочена главница 134.91 лв, просрочена лихва 1858.83 лв,
отложени лихви – 1034.72 лв, лихви и наказателни надбавки върху просрочена
главница – 1.60 лв, текуща редовна лихва – 641.77 лв.Договорени са промени на
лихвените нива при промяна на пазарните условия – чл.3.1 – чл.3.3 от Договора. Според
предвиденото в чл.6.3 – сумата 103 970.93 лева, представляваща сбора от
остатъка от главницата, след погасяване на първите 9 месечни вноски по чл.61.1
и начислена Лихва за първите 9 месеца, капитализирана по реда на чл.6.2 ще бъде
погасена от Кредитополучателя на 273 равни месечни вноски по главница, всяка в
размер на 380.85 лв, дължими от 05-то число на съответния месец, считано от
05.07.2011г. до 05.03.2034г. , съгласно Погасителен план , който е неразделна
част от Анекс №2.В чл.12.1 изрично е подчертано, че при неплащане от
Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по
анекс №2 в продължение на 90 дни, от падежа на това задължение, считано от
91 ден вземанията ведно с дължимите такси, разноски, Лихви по чл.3 и
наказателни надбавки стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми.
Според предвиденото в
анекс №3 към Договор за банков кредит от 29.01.2008г. – чл.1.2 при промяна на долупосочени
пазарните условия, банката може едностранно да промени Лихвата по договора за
кредит,както следва: изменение с 5% на месец от стойностите на средните годишни
лихвени нива по привлечени срочни депозити от нефинансови предприятия и
домакинства, изменения с минимум 5% на месец на основания пазарен материал на
кредитен риск на Република България, промяна в кредитния рейтинг на Република
България според някой от основните рейтингови агенции, изменения с минимум 1%
за месец на общоприети индекси за съответната валута, промяна на нормативна
база и/ или регулации на Централна база, промяна в падежната структура на
пасивите спрямо падежната структура на активите, влияещи върху разходите на
Банката и управлението им.Според чл-2 считано от датата на подписване на Анекс
№3 кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на СБР за BGN +
4.40 %.-В чл.4 е договорено, че с подписване на кредитополучателят се задължава
да заплати на Банката условно и непогасена част от Кредита общо в размер на
101482.63 лева, 267 анюитетни месечни вноски , всяка в размер на 1084.15 лева,
дължими на 05-то число на съответиня месец, считано от 05.01.2012г. до 05.03.2034г., с приложими годишни лихви,
съгласно чл-.2 от Предвиденото в Анекс №3 и погасителния план, който е неразделна
част от анекса.Според чл.5 при забава в плащането на дължими суми по Кредита,
Кредитополучателят дължи на Банката служебно да събира своите вземания,
произтичащи от и във връзка с Договора за кредит от сумата на всеки разрешен от
Банката на Кредитополучателя овърдрафт, действащ по време на действието на
Анекс №3.Според предвиденото в чл.9.1 при неплащане от Кредитополучателя изцяло
или частично на което и да е парично
задължение, в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от
91- ия ден, кредитът / непогасена главница, заедно с дължими такси, разноски,
лихви И Наказателни надбавки става автоматично и незабавно предсрочно
изискуем.В случаите на чл.9.2 на автоматична предсрочна изискуемост Банката има
право да пристъпи към събиране на всички дължими суми, по предвидения в закона
ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/ или имуществото, срещу
което насочва изпълнението и без да е уведомява за това кредитополучателя.Според
чл.10 – всички уведомления и изявление във връзка с Анекс №3, и Договора за
кредит, трябва да бъдат направени в писмена форма, и ще се считат за получени
от Кредитополучателя чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, достигайки до адресите им, посочени в договора.
Погасителен план е
приложен на л.22 от д, на стр. от л.25 до л.60 е приложен кредитен
калкулатор.На л.62 от делото е приложено извлечение от счетоводни книги – според
което към 10.10.2013г. дължими са суми, както следва: изискуема главница
101 246.98 лева, изискуема главница, 20283.75 лв - изискуема редовна лихва за периода от
05.03.2012г. до 05.08.2013г.- 16 225.12 лв, изискуема наказателна лихва за
периода 05.04.2012г. до 09.10.2013г.- 4058.63 лв, изискуема комисиона за
управление на кредита 250.44 лева, общо задължение към 09.10.2013г.-
121 781.17 лв.Изискуема комисиона за управление 250.44 лева.
В делото е наличен
изпълнителен лист от 11.10.2013г. издаден по чгд№2192/2013г. относно
задължгение за плащане на суми, както следва: 101 246.98 лв- главница,
16 225.12 лв-. редовна лихва, 4 058.63 лв- изискуема наказателна
лихва, 250.44 лв- изискуема комисиона за управление на кредит, законна лихва за
забава от 10.10.2013г. до изплащане на вземането, 2 435.62 лв- платена
държавна такса по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Представен
е заповед № /11.10.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК с дата 11.10.2013г.за същите суми.
Според отразеното в
нотариален акт за учредяване на Договорна ипотека върху недвижим имот №25, том
І, рег.№****, дело №20 от 2008г. е договорена ипотека между Банката и В.З.,
касаеща описания в Договора недвижим
имот.Нотариалният акт не е подписан от И. З..
В писмо изх.№001-63410
до В.З., позовавайки се не предсрочна изискуемост на Кредита Банката отправя
искане за заплащане на дължимите суми – 116 033.11 лева, 101 497.42
лв главница и 14 535.69 лв лихва.Писмото е с баркод ********** , с обратна
разписка за получаването му с нечетлив баркод , невръчено поради заключена
врата на балкона.
Второ писмо изх.№001-63411 с баркод ********** , за заплащане на суми 116 033.11
лв, 101497.42 лв – главница, 14535.69 лв-. лихви.Обратна разписка за
връчване с нечетлив баркод с отбелязана дата – 26.07.2013г.адреса
посетен,адресат неоткрит.
Видно от заключение с
вх.№7529/19.11.2014г. на в.л. Е.Д. е, че към датата на подаване на исковата
молба в съда 28.03.2014г. са били налични просрочени задължения по „договор за банков
кредит от 29.01.2008г“, и последващи анекси, за суми, както следва: главница 101 246.98
лв, лихва дължима- 16 225.60 лв, лихва наказателна 4058.63 лв, такса
управление – 253.70 лв, общ размер на просрочени задължения – 121 784.91
лв., лихва законна от 10.10.2013г. до 28.03.2014г.- 5 762.46 лв,
През периода на действие
на Договора са били налични Протоколни решения на Комитета по управление на активите и пасивите
( ALCO ) от 14.08.2007г. в сила от 17.08.2007г СБР/СОF за
BGN from 4.50% to 5.00%. От 21.08.2008г. до
04.02.2009г. СБР/COF за BGN
from 5.00% to 6.25%.Вещото
лице сочи, че във връзка с показване на индекса на кредитното досие е налично
циркулярно вътрешнобанково писмо от Konstantin Iliev/ RBB
– Sofia/BG датирано 01.02.2008г., относно промени по
ценовите условия за кредити на физически
лица – 18.07.2008г. в сила от 23.07.2008г. СБР/COF
за
BGN from 6.25%
to 7.00 % ; от 28.10.2008г. в сила до 29.10.2008г. нов
СБР/ COF 8%.; от 08.12.2010г. в сила от 17.01.2011г. СБР / COF за
BGN from 8.00% to 7.50%, от 24.08.2012г. в сила от 17.09.2012г.
СБР/ COF 7.5% to 6.65%, СБР/ COF за
EUR from 5.90%
to 5,20%.В
нарочна таблица вещото лице е отразило действащите през исковия период нива
на приложимите лихви – и заключава, че
лихвеният процент през процесния период е формиран, начисляван и удържан
правилно и коректно, текущо хронологично в съответствие с подписаните „Договор
за банков кредит „ от 29.01.2008г. и „Допълнителни споразумения / Анекси към
него и съобразно решенията на Комитет за управление на активи и пасиви(ALCO)
на „***банк България“ ЕАД.Договорените и практически прилагани лихвени нива
според експерта отразяват последователно хронологично решенията на Комитет за
управление на активи и пасиви ( ALCO) при спазване стъпките
при нарастващ/ спадащ пазарен тренд.Относно прилаганата наказателна лихва
според експерта също са били спазени уговорките в Договора, като е формирана
съобразно действащия СБР за лева плюс надбавка 10 пункта.По нататък вещото лице
посочва, че за времето от 06.08.2013г. до 10.10.2013г. съгласно чл.3.8 от
Договора от 29.01.2008г, чл.3.10 от Анекс от 11.02.2008г., чл.6 от Анекс от
07.07.2009г., чл.7 от Анекс от 24.09.2010г., чл.5 от Анекса от 16.12.2011г.
задълженията са погасявани регулярно.От 29.01.2008г. до 09.12.2011г. дължимите
вноски по лихвата са покрити с вътрешнобанкови трансфери при сепариране на суми
по видове задължения, за периода от 16.12.2011г. до 05.08.2013г. не са налични
документирани записи за редовно погасяване на лихвените вноски ( с изключение
77.77 на 12.01-2012, 78.55 на 14.0.2012г., 79.33 на 29.06.2012г.За периода
05.04.2012г. до 05.08.2013г. е регистрирано просрочие от 65 дни до 552 дни.Въз
основа на данни от извлечение от сметка се сочат просрочия поради неплащане на
дати: 05.03.2012г.- 05.08.2013г. за 18 вноски, със забава повече от 90 дни.Досежно
процесния договор вещото лице сочи за приложим СОФИБОР, изготвян от „********“,лицензирана
от Българска Народна Банка, със съгласието на Асоциацията на Банките в
България, чийто член се явява ищцовата страна – „***банк България“ ЕАД.Подчертава,
че индексът Софибор е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в
български левове, предлагани на вътрешния междубанков пазар, който се изготвя
всеки работен ден като средна величина на котировките „продава“ на група банки
и се обявява в 11:00ч. местно време.За изчисляване предоставените данни се
сепарират( подреждат във възходящ ред, като крайните най – високи 20% и най -
ниски 20% се елиминират.От останалите стойности се формира средна аритметична величина, работи се на 360
дни годишна база.Посочено е, че системата „Софибор“ действува в България от
17.02.2003г.и е отразено движението на този индекс за периода от 01.01.2008г.
до 31.03.2014г.За времето от 29.01.2008г. е отбелязано плавно нарастване на 12
месечния индекс до 9.611%, достигайки максимума от 9.803% на 31.07.2009г., след
която дата следва подходяща низходяща тенденция до настоящия момент, така напр.
на 24.09.2010г. стойността му е 7.730%, на 16.12.2011г.- 7.035%,на 29.06.2012г.
5.460%, на 02.08.2012- 4.488%., на 05.08.2013г.- 3.036%, към 10.10.2013-
2.949%, към 28.03.2014- 2.741%, към 14.10.2014г.- 2.194%.Калкулиран е и
референтен лихвен процент, посочени са стойности . 31.08.2007 до 04.02.2008г.-
5.00%, от 04.02.20018г. до 23.07.2008г.- 6.25%, от 23.07.2008г. до
29.10.2008г-7%, от 29.11.2008 до 17.01.2011-8.00%, от 17.01.2011г. до
25.09.2012г.- 7.50%.,от 25.09.2012г.- 6.65%.Посочена е като калкулирана буферна
надбавка 4.4% - включваща оценка под формата на лихвена премия на нивото на риска при най – кредитоспособните клиенти
и абсорбира временни пазарни сътресения в лихвените нива до 0.50% на годишна
база.Сочат се Общи условия на договора чл.77, чл.78, чл.79 относно начина на
коригиране на СБР – стойност на банковия ресурс, проследено е движение на
средни годишни лихвени нива по привлечени депозити, от нефинансови предприятия
и домакинства за времето от януари 2008 до август 2014г, стойността на лихвите
по привлечени депозити от нефинансови институции по данни на БНБ, движение на Credit
Default Swap
с 2 годишна срочност, от декември 2007 до декември 2013, коментирана е т.нар Си
Ди Ес – застраховка срещу фалит на длъжник и оспорван финансов измерител на
степента на риск за една държгава(б.р) фалит на публичните й финанси-
бюджететен дефицит, инфлация( предвид суверенния й дълг и общата
социалноикономическа ситуация), посочени са рейтингови котировки на България.Обобщено
е, че за времето от 01.2008г. до м.юли 2009г. е било налице нарастване
стойностите на 12 – месечния Софибор от 7.494%, 7.562%,възходящ тренд на
9.688%, достигащ ПИК от 9.803%/30.07.2009г, понижаващ се на 7.730/24.09.2010г.,
7.035%/16.12.2011г. и плавно понижаващ се до настоящия момент.Обсъдени са
намаляване МЗР( Минимални Задължителни Резерви), на Банките в БНБ, разходи за
Фонд за гарантиране на влогове, промяна падежна структура на пасиви. В таблица
12 е отразена движение на референтен лихвен процент, обусловен от Стойност на
банковия ресурс – променлива величина и променена през време на действие на
договора, заемала нива 5.00%, 6.25%, 7.00%, 8.00% и 12.40% , 12.40%, 11.90%, И буферна надбавка
варираща от 4.50%, 4.40%, 4.50%, 4.40%., 4.40%. 8.00%,10.00%.
Подписите върху Анекс №2
и Анекс №3 са оспорени от ответника И.З.,
встъпила в Договора, като поръчител с оспорените Анекси.Поддържа се и
възражението за неоснователност на иска по отношение на З., поради
непредявяването му в определения 6 – месечен срок съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД.Оспорването
на Анексите се основава на оспорване на пълномощно за упълномощаване на В.З. да
подпишe договора от името на И.З., като пълномощник.Договорът за
кредит е подписан от В.З., като кредитополучател и ***банк България ЕАД като
кредитодател, Анекс №1 от 11.02.2008г. е подписан от същите страни и И.З. не се
споменава, Анекс №1 към Договор за банков кредит от 29.01.2008г. от
07.07.2009г. е подписан от В.З. – кредитополучател, представител на „Райфайзебнак
България“ ЕАД – кредитодател, не се споменава Поръчител.Анекс №1 към Договор за
банков 24.09.2010г. е подписан от ***банк България ЕАД, като кредитодател ,В.З.
-. Кредитополучател, И.З. – поръчител.Същото се отнася и до Анекс №3 към
Договор за банков кредит от 16.12.2011г., като в Анекс №2 и Анекс №3 е
отразено, че И.З. е представлявана от В.З., като пълномощник.По късно е
оттеглено оспорването на пълномощно, като се поддържа оспорване на Анекс №1 към
Договора от 07.07.2009г-., като неподписан на стр.1 от З. – това оспорване,
преценено, като преклудирано не е допуснато с определение от 20.02.2015.
Коментираните пълномощни
са представени по делото – пълномощно от В.С.З. в полза на И.А.З., за
представителство на И.З. от В.З. пред юридически лица, държавни институции и
администрация, банки, посредници, като извършва всичмки изискуеми от
действащото законодателство и сключени с ***банк (България) ЕАД
договори,актове, действия и
сделки.Предвидено е, че от името на упълномощителя упълномощената може
да събира и изготвя, подписва и предава на ***банк( България) ЕАД действаща
пряко или чрез клонове, офиси и филиали необходимите документи във връзка с
предоставени от Банката кредит съгласно Договор за банков кредит от
29.01.2008г. и Анекси към същия, съгласно вътрешните правила за кредитиране ,
като удостовери пред Банката изискуемите с нея писмени доказателства и
официални удостоверения и декларации, издадени от компетентните органи на
Държавата по седалището / жителството, кредитоспособността и възможностите да
обслужва кредита.Пълномощното е с нотариална заверка на подписи и съдържание от
лицата В.З. с дата 09.07.2009г., рег.№**** и
****по описа на Помощник -Нотариус К. Д.– помощник нотариус с рег.№***
на НК, Върху представеното ксерокопие е налице печат от Нотариус за подписи и
съдържание Нотариус Е. К. РЕГ.***на НК.Допусната съдебно – графологическа
експертиза не е била изпълнена – страните не са потвърдили искането си до
приключване на съдебното дирене.В с.з. на 02.12.2014г. – първото с.з. когато са коментирани
пълномощни и оспорването на анекси е подчертано от процес. пр-л на З. – адв.К.,
че в Анекс №2 /29-.01.2008г. и Анекс №3/ 29.02.2008г-, липсва писмена уговорка
за поръчителство.В същото с.з. във връзка с представеното в оригинал, оспорвано
пълномощно е уточнено, че то не носи подписа на упълномощителя , не е заверено
нотариално.
Видно от заключение с
вх.№261663/07.10.2022г. , изготвено от в.л. И.Д. е ,че размера на главницата и
договорна лихва, съобразно първоначалния погасителен план, като се приложи
лихвен процент, уговорен в чл.3.1 от Договора, в размер на 9.5% годишно, без да
се съобразяват измененията, извършени с нищожните анекси , което изчисление
обхваща периода от 05.03.2012г. до 05.08.2013г.
са определени на суми начална сума главница 94 870.44 лв, крайна
сума 92 787.29 лв и лихва 14 852.90 лв.Комисионата която Банката е
получила при усвояване на кредита е 1750.00 лв, комисионите за управление,
които е получила Банката са в размер на 995.92 лв, общия размер на получените
Комисиони за управление на кредита са
2745.92 лв.По точка трета от експертизата е отразено, че няма забава в
изпълнение на вноските с падеж 05.04.2012г. до 05.08.2013г., както по месеци,
така и за целия период.Като надпреведена към 05.08.2013г- е определена сума в
размер на 51 501.61 лв – приемайки, че с тази сума се погасяват следващите
се погасителни вноски с настъпил падеж, вещото лице уточнява, че по този начин
се погасяват вноските за периода от 05.09.2013г. до 05.07.2018г.Вещото лице е
посочило към 05.10.2022г. размера на дължимата и непогасена главница по
Договора за кредит от 11.02.2008г. и договорни( възнаградителни) лихви е както
следва: непогасени вноски по главница – 13 900.95 лв. за периода от
05.08.2018г. до 05.10.2022г., непогасени вноски по договорна лихва –
30 704.31 лв. за периода от 05.08.2018г. до 05.10.2022г. – общо
44 605.26 лв.
С решение №124 от 23.07.2020г., постановено по гр.д.№69
по описа за 2020г. на КнОС, недопуснато до касационно обжалване с определение
№56 от -07.02.2022г. постановено от Върховния касационен съд по т.д.№294/2021г.
, след като е отменено решение №509/09.08.2017г. постановено по
гр.д.№74/2015г.на Районен съд – Кюстендил, в частите , в които са отхвърлени
като неоснователни, предявените от В.С.З., ЕГН ********** *** срещу „***банк
България“ ЕАД ,ЕИК ***, със съделище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул.“Н.В.Гогол“№18-20 искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146 вр. с чл.143 и чл.147 ЗЗП , като е ПРИЗНАТО за установено по отношение на
ответника „***банк България“ ЕАД, ЕИК ***, че Договор за банков кредит от
29.01.2008г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и закона,
представляващи неравноправни следните клаузи – ЧЛ.3.3 – При промяна на
пазарните условия Банката може едностранно да промени лихвата в частта СБР(
дефиниция по – горе), чл.3.10 - при
забава в плащането на дължими, съгласно настоящия Договор суми,
Кредитополучателят дължи на Банката наказателна лихва за забава в размер на
договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно, върху неизплатената
част от главницата ( в т.ч. непадежирали вноски) за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски( наказателна лихва).Чл.9.2
Банката има право да начислява наказателна лихва в случай, че
кредитополучателят просрочи плащане, на която и да е било вноска или част от вноска от Договора, върху
цялата усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемст по
реда на чл.9.3 по – долу.“ Признава за установено по отношение на ответника „***банк
България“ ЕАД , че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и на
закона, сключените между „***банк България“ ЕАД , ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.С. и В.С.З. анекси от
11.02.2008г, 07.07.2009г, 24.09.2010г и
16.12.2011г. по Договора за банков кредит между страните от 29.01.2008г.“***банк
България“ ЕАД ,ЕИК *** е осъдена да заплати на В.С.З. сумата 11 602.10
лв., като дадена без основание и получена неоснователна от ответника, като
разлика от лихвите в предварително договорени анюитетни вноски и реално
заплатените по договора ,неоснователно завишени такива, за периода от
25.02.2008г. до 29.06.2012гг. вкл., ведно със законната лихва върху сумата,
от датата на предявяване на иска – 13.06.2014г. до окончателното изплащане.
С оглед на изложените
обстоятелства и като взе предвид, че на основание Тълкувателно решение №1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК т.1 -при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване и като взе предвид разпоредбите на чл.422, ал-1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК( ДВ бр.53/2006г. съдът прецени предявените
главни искове за частично основателни.
С определение от
09.07.2014г.предявеният насрещен иск не е допуснат за съвместно разглеждане.
На първо място по
допустимостта на иска, съдът намира за необходимо да отбележи, че при наличие
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от
11.10.2013г. за заплащане от В.З., егн ********** *** и И.А.З., ЕГН **********
на дължими въз основа на Договор за банков кредит от 29.01.2008г., Анекс №1/11.02.2008г.,
Анекс №1/07.07.2009г., Анекс №2/24.09.2010г. и Анекс №3/16.12.2011г. суми,
както следва:101 246.98 лв- главница, 16 225.12 лв- изискуема редовна
лихва, за периода 05.03.2012г. до 09.10.2013г., 4058.63 лв- изискуема
наказателна лихва, за периода от 05.04.2012г. до 09.10.2013г. и 250.44 лв –
изискуема комисиона за управление, дължими на основание чл.8 от Анекс
2/24.09.2010г., вр. с чл.3.6 от Договор за банков кредит от 29.01.2008г. за
периода от 05.03.2012г. до 05.03.2013г., законна лихва за забава, считано от
10.10.2013г. до окончателното изплащане и 2435.62 лева разноски- суми
съответстващи напълно по размер и основание с посочените в исковата молба, с оглед намиращите се в приложеното
гр.д.№2192/2013г. възражения с вх.№1790/06.02.2014г. и вх.№2371/17.02.2014г.
подадени от В.З. и И.З. срещу издадената заповед за изпълнение, предвид нормата
на чл.422, ал.1 ГПК предявеният иск е допустим.На основание чл.422, ал.1 ГПК -
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 4.Според
чл.415, ал.1 ГПК при постъпило възражение срещу заповед за изпълнение, съдът
указва на заявителя за възможността да предяви иск.В чл.415, ал.3 ГПК искът е определен, като
установителен при уважено заявление и осъдителен при неуважаването му.На
основание чл.124, ал.1 ГПК – всеки може да предяви иск за да възстанови правото
си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Кредитополучатели по
коментирания Договор за кредит и анекси са физически лица, и сумата не е
получена с оглед осъществяване на търговска дейност, но договорения размер и
вписано обезпечение – ипотека, изключват приложението на по благоприятния за
кредитополучателите Закон за потребителския кредит обн.ДВ бр.53/2006г.,
съдържащ императивни норми относно съдържанието на договора, неспазването на
които обосновава нищожност на договорите.
Възражения по
истинността на представения Договор за кредит
и неговото съдържание, както и подписи и съдържание на допълнителни
Анекси от страна на В.З. не са направени.В отсъствие на такива възражения
следва да бъде прието за доказана по делото обвързаността му ответника З. от Представения
с исковата молба Договор за банков кредит
от 29.01.2008г. съответно доколкото
Анексите са обявени за нищожни, неприложимост на същите във взаимоотношенията
между страните.Стана ясно, че на В.З. е била отпусната парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок ( променени с Анекси), заемателят се е
задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока – типични елементи на Договора за кредит, съгласно чл. 430 ТЗ - с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока ( ал.1).Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката – ал.2.Договорът
за банков кредит се сключва в писмена форма – ал.3.От заключенията на назначени
счетоводни експертизи се потвърждава получаването на сумата.Договорът е със
срок на действие до 25.01.2033г.- с оглед прогласяване нищожността на анексите
,продължаването на срока със същите няма действие.
Относно връщане на получената в заем главница, от значение
предвид договорения падеж, който не е
настъпил към момента е преценка на предявеното с исковата молба обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, предвид факта, че липсват доказателства
представени покани и обратни разписки, да са били връчени на длъжника.По
въпроса за допустимостта на предявяване на предсрочна изискуемост на вземане по
Договор за кредит, към момента е установена съдебна практика, признаваща тази
възможност, обосновано с действието на разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК, според
която -съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.Обективирано в исковата молба е ясно искане за връщане на предоставената
в заем сума, в условията на изрично предвидена за това възможност – чл.9.3,
чл.10.1 и чл.10.2 от Договора ( посочен по горе) и твърдението, че са настъпили
предвидените в договора условия за това – поради настъпило неплащане на
дължимите за 05.04.2012г., 07.05.2012г., 05.06.2012г., 05.07.2012г. ,06.08.2012г.,
05.09.2012г., 05.10.2012г, 05.11.2012г., 05.12.2012г., 07.01.2013г.,
05.02.2013г., 05.03.2013г., 05.04.2013г., 07.05.2013г., 05.06.2013г., 05.07.2013г., 05.08.2013г.
месечни погасителни вноски по процесния договор за кредит.Съдът намира за
необходимо да напомни, че според текста на чл.9.3 и чл.10.1 от договора
достатъчно за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е неплащането на
което и да е задължение- чл.9.3 в
продължение на 150 дни.Видно от заключение с вх.№7529/19.11.2014г. е, че към
датата на подаване на исковата молба в
съда са били просрочени задължения от 65 дни до 552 дни. като при дължими за
периода 16.12.2011г. до 05.08.2013г. вноски по главница и лихви в размер на
21 082.60 лв, са били внесени 3 255.92 лв т.е 15.44%.Към 06.08.2013г., сочена като дата
за обявяване предсрочна изискуемост на кредита са били изискуеми просрочени
задължения, както следва: главница 101 246.98 лв, договорна лихва
16 225.60 лв, наказателна лихва – 4058.63 лева и такса управление 253.70
лв.Съществуващото неизпълнение е достатъчно обосноваващо обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Според
чл.432, ал.1 ТЗ – освен в предвидените в договора случаи банката може да иска
предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:1. той не се ползва за целта, за която е
получен;2. заемателят представя неверни сведения;3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.Според
ал.2 - Банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно
връщане на сумата.В решение №60009/02.06.2021г. на Върховния касационен съд по
т.д.№2891/2019г. е дадено изрично
разрешение в посочения смисъл, като е прието, че съдът разглеждащ
установителния или осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК не
е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът ,към който се
установява съществуване на вземането е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес.Съдът е приел, че за да бъде издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, когато в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна
предсрочна изискуемост на кредите е необходимо кредиторът да е упражнил правото
си да направи кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, без да се отрича
възможността, упражняването на това право
да се осъществи в исковото производство.Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство е определено, като правнорелевантен
факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК.Настоящия
докладчик споделя напълно посоченото решение, което е приложимо и за настоящия
казус.В обобщение предоставената за „ползване“ в „заем“ сума респ. тази част от
сумата, която не е възстановена по Договора за кредит следва да бъде върната на
Кредитодателя.Сумата която подлежи на връщане възлиза на 101 246.98 лв.
Видно от заключение с
вх.№261663/07.10.2022г. на в.л. И.Д. е, че дължимата лихва по процесния
Договор за кредит, без да се отчитат, промени в лихвения процент, за периода от
05.03.2012г. до 05.08.2013г. възлиза на
14 852.90 лв, както бе посочено, през периода 16.11.2011г. до 05.08.2013г. са били погасени
едва 15% от дължимите суми, в отсъствието на приложима каквато и да било
промяна в лихвения процент.
Доколкото с влязло в сила решение на КнОС
№124/23.07.2020г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№69/2020г. обаче в случая е признато, че
В.З. е заплатил по процесния Договор за кредит за периода от 25.02.2008г. до
29.06.2012г. сума 11 602.10 лв, разлика в лихвите в предварително
уговорени анюитетни вноски и реално заплатени по договора, неоснователно
завишени, за периода от 25.02.2008г. до 29.06.2012г.,при призната Нищожност на
клаузата на чл.3.3 от Договора( предвиждащ, промяна на лихвата в частта СБР при
промяна на пазарните условия и Анекси от 11.02.2008г., 07.07.2009г,
24.09.2010г. и 16.12.2011г) и като се има предвид, че иск за възстановяване на
надплатени суми за разликата над 11 602.10 лв то заключението на вещото
лице, че по договора, преди настъпилото
неизпълнение са били надплатени суми в размер на около 50 000.00 лева не
може да бъде кредитирано.Ответникът и не прави такова възражение.Соченото неизпълнение
е най – късно от 29.06.2012г. предвид
което горния извод не се променя.
По отношение на претендираните лихви, за
периода 05.03.2012г.- 05.08.2013г. е претендирана сума 16 225.12 лв. Искът
е основателен за сумата 14 852.90 лева, без да се отчитат промени на
лихвения процент , за които са постигнати съгласия в обявените за нищожни
Анекси.Видно от таблица към заключение на вещото лице с вх.№7529/19.11.2014г.
е, че за периода от 05.03.2012г. до 05.08.2013г. са били платени като лихви
сумите – 13.99 лв, 992.39 лв, 28.01 лв., 977.59 лв, 288.33 лв, 596.47 лв,
165.49 лв и 253.70 лева и към момента на подаване на исковата молба
неизпълнението е значително над 150 дни.Дължими по погасителния план лихви за
този период са 27 986.214 лева и
това е сумата, която се взима предвид при преценка настъпване предсрочна
изискуемост на кредита, като неплащане на определена сума.Същевременно от
заключението на вещото лице се установи, че реално дължимата лихва за исковия
период възлиза на 14 852.90 лв- до който размер следва да бъде уважен
предявения иск.
Наказателни лихви не се дължат тъй като с
влязло в сила решение, клаузите допускащи плащането на такива са прогласени за
нищожни.;
Основателен е иска за заплащане на
комисиона и такса за управление в размер на 250.44 лв.
При наличие на съдебен акт, който е
задължителен за съда на основание чл.297 ГПК - влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България с което се признават за нищожни допълнителни
споразумения по Договор за кредит по отношение на кредитополучателя, при липса
на конкретизация на основанието за прогласяване на нищожността им, доколкото с
посочените Анекси е била задължена И.З., чрез В.З., действащ, като неин
пълномощник и Анексите са обявени за нищожни, липсва законово основание за
ангажиране отговорността на З. във връзка с процесните задължения тъй като
обективирано в тях съглашение, между В.З., действащ като представител на И.З. и
Банката е прогласено за нищожно.С решението на практика въпросните споразумения
са заличени с обратна сила.
На основание чл.317 ГПК и като взе
предвид съдържащото се в молба с вх.№261192/23.06.2022г. възражение за
прихващане, което е основателно съдът ще приспадне от дължими суми, присъдените
с решение на КнОС по гр.д.№69/2020г. суми, както следва 11 602.10 лв.,платена
без основание възнаградителна лихва 9457.39 лв дължима законна лихва, за периода
от 13.06.2014г. до 23.06.2022г., 5963.42 лв. присъдени разноски и 225.30 лв,
законна лихва върху разноските от считано от постановяване на определение, с
което решението по гр.д.№69/2020г. не е допуснато до касационно обжалване.Според чл.317 ГПК – възражението за
прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, когато за доказването му не се налага събиране на нови
доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение.Размерът на дължимите лихви е
определен от съда на основание чл.162 ГПК – допускащ възможност за съда, когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът да определи размера по своя преценка или да вземе заключение на
вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за исковото и заповедното производство, в размер на
3097.87 лв и 1781.37 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на И.З. се
следват разноски – ½ от възнаграждение по Договор за правна помощ от
16.06.2022. 3965.62 лева ( 1982.81 лв) –
арг. чл…. и ½ от платен депозит
за вещо лице 400.00 лв., платено възнаграждение за вещо лице или сума възлизаща
на 2181.82 лева.
На В.З. е дължима сума за разноски(
½ от платено възнагр.-е 3965.62 лв. по същия Договор за правна помощ и 1/
2 от платен депозит за вещо лице 400.00 лв) според отхвърления размер на иска,
както следва - 586.33 лв..
Водим
от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
По
предявения от „***банк ( България) „ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявана от А. В.А. – ИД и М. Т. П.– прокурист,
действащи чрез пълн-к адв.С. Г. , ЕГН ********** срещу В.С.З., ЕГН ********** *** и И.А.З., ЕГН **********,***,иск с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, ПРИЗНАВА за установено
в отношенията между страните, че В.С.З., ЕГН ********** дължи на „***банк
( България) „ ЕАД, ЕИК *** ( с посочени седалище и адрес на управление) сумите,
както следва:На основание Договор за банков кредит от 29.01.2008г., съгласно
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2192/2013г. на Районен съд – Дупница,
изискуема главница в размер на 89 069.46 лева, дължима главница,
получена след като срещу дължимата главница 101 246.98 лева е прихваната
сумата 12 395.31 лева, включваща остатък от дължими въз основа на
посоченото решение на КнОС по гр.д.№69/2020г. разноски и лихви и присъдените с
посоченото решение като недължимо платени лихви възлизащи на 11 602.10
лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.10.2013г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕДОКАЗАН И
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ***банк ( България) „ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявана от А. В.А. – ИД и М. Т. П.–
прокурист, действащи чрез пълн-к адв.С. Г. , ЕГН ********** срещу И.А.З., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ, ЗА ПРИЗНАВАНЕ за установено в отношенията между страните, съществуващо
вземане по отношение на И.А.З., ЕГН ********** , в полза на
„***банк ( България) „ ЕАД ,ЕИК
*** въз основа на Договор за банков
кредит от 29.01.2008г., съгласно заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2192/2013г. на Районен съд – Дупница, изискуема главница в размер претендираните
101 246.98 лева, редовна
възнаградителна лихва в размер на 16 225.12 лева, за периода от 05.03.2012г. до
05.08.2013г., 4058.63 лв, изискуема наказателна лихва, за периода от
05.04.2012г. до 09.10.2013г, изискуема комисиона за управление в размер на
250.44 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 10.10.2013г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕДОКАЗАН И
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ***банк ( България) „ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявана от А. В.А. – ИД и М. Т. П.–
прокурист, действащи чрез пълн-к адв.С. Г. , ЕГН ********** иск правно
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.430 В ЧАСТТА МУ срещу В.С.З., ЕГН **********,*** ЗА
ПРИЗНАВАНЕ за установено в отношенията
между страните, съществуващо вземане по отношение на В.С.З., в полза на
„***банк ( България) „ ЕАД ,ЕИК
*** въз основа на Договор за банков
кредит от 29.01.2008г., съгласно заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2192/2013г. на Районен съд – Дупница, както следва:изискуема главница в размер на
над 89 069.46 лева до
претендираните 101 246.98 лева,
редовна възнаградителна лихва в размер на 16 225.12 лева, за периода от 05.03.2012г. до
05.08.2013г., 4058.63 лв, изискуема наказателна лихва, за периода от
05.04.2012г. до 09.10.2013г, изискуема комисиона за управление в размер на
250.44 лева, поради прихващане срещу посочените суми и разлики на присъдените с
решение на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№69/2020г. суми, както
следва: 11 602.10 лв.,платена без
основание възнаградителна лихва, 9457.39
лв дължима законна лихва, за периода от 13.06.2014г. до 23.06.2022г., 5963.42
лв. присъдени разноски и 225.30 лв, законна лихва върху разноските, считано от
постановяване от ВКС на определение, с което решението по гр.д.№69/2020г. не е
допуснато до касационно обжалване и недължимост на неустойка за забава, както и
поради недължимост на неустойка.
Осъжда В.С.З., ЕГН ********** *** да заплати на
„***банк ( България) „ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** разноски за производство,за държавни такси,адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице съразмерно
на уважения размер на претенциите сума -3097.87 лв.
ОСЪЖДА В.С.З., ЕГН ********** *** да заплати на
„***банк ( България) „ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** съразмерно уважената част от иска, като част от сторените в
производството по гр.д.№2192/13 г. разноски сума възлизаща на 1781.37 лв.
ОСЪЖДА ***банк ( България) „ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на В.С.З., ЕГН **********
*** разноски за производството в размер на 586.33 лв.
ОСЪЖДА ***банк ( България) „ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на И.А.З., ЕГН **********,***
за производството в размер на 2181.82 лв.
Съдът указва на ответниците В.З. и И.
З.,че според наличните по делото вносни бележки е вероятно надплатена сума за
вещо лице, за сума 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване от
страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от
връчването му.
Окръжен
съдия: