РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. Велико Търново, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110101642 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл. 55, ал.1, пр.1-
во от ЗЗД.
Ищецът А. М. Ж. от *** чрез пълномощника си адвокат Г. С. от АК ***, твърди , че е
приет за курсант в НВУ-„Васил Левски" — гр. Велико Търново, заради което е сключил договор за
военна служба ***
Ha основание чл. 16, aл. 1, т. 3 от договора е подал рапорт зa напускане на училището по
собствено желание. Със Заповед *** на началника на НВУ „В.Левски"е отписан от обучение,
договорът му е прекратен, освободен е от военна служба и отчислен от списъчният състав на
курсантите. Съгласно т. 5 на заповедта в приложение на чл. 260, ал.2 (отм.) от ЗОВСРБ, чл.94, ал.
1 от Правилника за устройството и дейността на НВУ „Васил Левски", чл. 17 от договора за военна
служба му е вменено задължението да възстанови направените разходи за издръжка и обучение в
НВУ „Васил Левски" на стойност 21 099,33 лева- предмет на финансова справка рег.№
2961/17.06.2021 г., изготвена нa основание Наредба H-1l/29.10.2020 г. за реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл.
260, aл. 1, ал.2/отм./ и ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Изпратена му е покана зa доброволно изпълнение с рег. *** с предупреждение, че ако не я
плати в срок до 23.07.2021 г. ще бъде подведен под съдебна отговорност. Поради невъзможност дa
я изплати изцяло , началникът на НВУ„ В.Левски" му е предложил споразумение за разсрочено
плащане, което той подписал и с течение на времето , считано от 22.07.2021 г. до 08.02.2025 г. я
изплатил на части/ вноски/.
Отрича наличието на законно основание за възникване на задължение за плащане на част
от нея в размер на 17 644,67 лева като разходи, включени в таблица № 2 от приложението към
чл.6, чл.11 на Наредба Н-11/29.10.2020 г. / отменена с Решение № 4969 на ВАС на РБ от
18.04.2024 г. , в сила от 18.03.2025 г./ , тъй-като действалата към момента на прекратяване на
1
договора му норма на чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ/отм./ вменява в задължение на напусналите по
собствено желание курсанти по време на обучението да възстановят само разходите за личната им
издръжка и обучение , но не и други разходи , представляващи по естеството си разходи за
издръжка на университета, за които не е обосновано по никакъв начин да са пряко свързани с
процеса на обучението му / в този смисъл са мотивите на Решение № 1809/24.02.2025 г. на
петчленен състав на ВАС , потвърждаващо Решение № 4969/18.04.2024 г. отменящо като
незаконосъобразна Наредба Н-11/29.10.2020 г. / .
Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да осъди НВУ „Васил
Левски“- град Велико Търново да му заплати/върне/ сумата от 17 644,67 лева като недължимо
платена / получена/ , заедно с присъждане на направените по производството разноски .
В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
Ответникът чрез законния си представител / началникът на НВУ/ в срока по чл. 131, ал.1 от
ГПК и чрез пълномощниците си юрисконсулти в съдебно заседание, оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен с възражения / доводи/ за правомерно начисляване и събиране на
претендираната за връщане сума, тъй-като към момента на възникване на правоотношението
между страните по възстановяване на разходите за обучение, издръжка и квалификация на ищеца
/прекратяване на договора за военна служба- 19.06.2021 г./, приложима е тогава действалата
нормативна уредба, състояща се от разпоредбите на чл.260, ал.2/отм/ и ал.4 от ЗОВСРБ, въз
основа на която министърът на отбраната е издал по- късно отменената Наредба № H-11 от
29.10.2020 г. в сила от 10.11.2020 г. ,по чийто ред и начин са изчислени разходите , която отмяна
обаче няма обратно действие , а само действие занапред , считано от момента на влизане в сила на
решението на ВАС/ чл.195, ал.1 от АПК/, понеже отменения нормативен административен акт не е
обявен за нищожен. Затова органът в изпълнение на задължението си по чл.195, ал.2 от АПК е
издал нова Наредба № H-5 от 30.05.2025 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация (ДВ бр. бр. 49 от 17.06.2025 г., в сила
от 17.06.2025 г.).. Ищецът не отрича, че е бил наясно, че при предсрочно прекратяване на
сключения от него договор за военна служба, дължи обезщетение за периода, през който е
обучаван. Нещо повече, същият е сключил извънсъдебна спогодба с нотариaлна заверка на
подписите на основание чл. 365, aл. 1 от 3акона зa задълженията и договорите и чл. 18, aл. 1 от
договора за военна служба- юридически факт , имащ силата на закон за страните/ чл.20а от ЗЗД/ и
показващ изричното му съгласие с размера на задължението си към датата на нейното подписване,
т.е. признанието му.
Съдът след като прецени събраните доказателства , приема за установено и обоснована
следните правни изводи :
Фактите – предмет на изложените в исковата молба твърдения са безспорни и надлежно
установени с представените по делото заверени копия на писмени документи, поради което е
ненужно тяхното повторно изложение.
Искът е основателен.
Изводът от тълкувателния прочит на разпоредбата на чл.260, ал.2/ отм./ от ЗОВСРБ,
действала към момента на прекратяването на договора за военна служба , сключен между
страните, е , че на курсантите, напуснали по собствено желание висшите военни училища е
вменено задължението да възстановят единствено конкретните разходи за личната им издръжка и
обучението им, които реално са направени за периода , в който са били обучавани. В обхвата на
това задължение по идеята на закона , която трябва да съответства на житейската логика , не би
трябвало да се включват и други разходи , свързани с персонала на висшето учебно заведение и
такива за издръжка , посочени като показатели / видове/ в таблица № 2 към приложението на
чл.6, чл.11 и чл.12 от Наредба № Н-11/29.10.2020 г. относно изчисляване на разходите чл. 3, т.1 -4 и
т.8-10, чл.4 и чл.5 от нея , тъй-като така групирани , първите и част от вторите показатели/
например разходи за поддръжка на софтуер, хардуер, абонаментно поддържане на техника,
резервни части за невоенна техника, други ползвани външни услуги , телекомуникационни и
пощенски услуги , горива и смазочни материали , други материали и материали за безопасни
условия на труд, резервни части за военна техника , консумативи и резервни части за софтуер ,
канцеларски материали , медикаменти , учебни разходи / очевидно нямат логическа предметна
връзка с реалните разходи за проведеното обучение и издръжката на напусналите курсанти, а
другите / от групата“разходи за издръжка“- вода, горива и електрическа енергия / , по начало
2
може по абстрактна хипотеза да бъдат отнесени към издръжката , но за да се приеме , че са пряко
свързани с конкретните им алиментни разходи, се налага да бъдат обосновано подкрепени с
доказателства за такава връзка.
В конкретния случай такова доказателствено обосноваване липсва.
Отмяната на въпросната наредба с влязлото в сила решение на ВАС/ посочено по-горе/,
изготвена и обнародвана в резултат на упражняване на правомощието на министъра на отбраната
, предоставено му по силата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ и следователно приложена/ чл.6, чл.11 от
нея/ за уреждане на последиците от напускането на ищеца на НВУ чрез определяне на размера на
задължението му по чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ/ отм./ е задължителен за гражданския съд показател
за нейната материалноправна незаконосъобразност- чл.302 от ГПК. Това е така , тъй-като в
мотивите на решението е прието , че отмяната й е и поради противоречието й / в смисъла на
изложените по-горе съображения/ с нормите на чл. 260, ал.1, ал.3 и чл.260а, ал.1 от ЗОВСРБ/
повтаряща текста на отменената с ДВ, бр.2/05.01.2024 г. разпоредба на чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ/
относно предвидените в таблица 2 разходи по показатели. Вярно е, че отмяната на нормативния
административен акт няма обратно действие , т.е. прилагането му се преустановява занапред ,
считано от момента на влизане в сила на решението на ВАС / чл.195, ал.1 АПК/. Това обаче не
означава , че незаконосъобразността му в спорната по делото вторично регулирана материя се
счита възникнала от този момент – тя е изначално съществуваща. Затова противоречието между
закона и подзаконовия нормативен акт в разглежданата част на разходите , изключва по обективно
мерило правомерността на приложението на втория , макар и при опит да се приложи в конкретика
първия в тази им част. Опитът се оказва извън хипотезата на приложимата материалноправна
законова норма – предмет на разпоредбата на чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ/отм/ и този извод се налага
именно от подчинението на решението на ВАС / чл.302 от ГПК/
С други думи липсвало е годно правно основание , произтичащо от самия закон за плащане
на претендираната сума , а съществуването на такова не може да се извежда от самата действала
тогава наредба, тъй-като съгласно идеята, заложена в повелителната норма на чл.12 от Закона за
нормативните актове , както и в чл. 84, т.1 , чл.86, ал.1, т.2, чл.114, чл.115 от КРБ, недопустимо е
подзаконов нормативен акт образно казано да „дописва“ закона и така да „разширява“
приложното му поле .
Все пак установената незаконосъобразност на наредбата поради отмяната й занапред, с оглед
настоящия повдигнат пред съда модел на материалноправен спор между страните по чл.55, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД, не би изключила /труден за възприемане/ извод за формалното наличие на
„правомерност“ относно прилагането й в миналото, ако не бе повелението на нормата на чл.15,
ал.3 от ЗНА, която казва, че при противоречие между нормативни актове от различна степен,
правораздавателният орган да приложи по високия по- степен от тях.
Доколкото нормата не въвежда като условие за прилагането й по –ниския по степен акт да
не е все още отменен , т.е. не прави разлика и не придава значение на това дали е отменен или не е
отменен по времето, когато трябва да се разреши даден материалноправен спор, тя следва да
намери приложение и в настоящия случай/ в този принципен смисъл вж. Решение № 180/30.05.2012
г. на ВКС по гр.д. № 1524/2011 г. , ГК, IV Г.О./.
Затова поради началната липса на законно основание за заплащане на сумата, изчислена с
прилагане на чл.6 и чл.11 от Наредба Н-11/29.10.2020 г. като разходи , включени в таблица № 2, тя
подлежи на връщане- чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.
Правилността на възражението , че това връщане не се дължи и поради факта , че ищецът е
подписал споразумение за уреждане на последиците, свързани с прекратяване на договора за
военна служба , представено да има характер на спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД и със значение на
признание на цялото му законно задължение по основание и размер, следва да бъде отречена.
Първо , това споразумение не съдържа двустранни взаимни отстъпки по повод на
съществуващ или възможен правен спор / основен елемент от фактическия състав на чл.365, ал.1
от ЗЗД/ и не е нищо повече от съгласие на кредитора длъжникът да заплати на части /
разсрочено във времето/ един едностранно определен от първия паричен дълг / чл.66 от ЗЗД/.
Така нареченото съгласие на втория с размера му / образуван от всички показатели в таблица
№ 1 , таблица № 2 и таблица № 3 към наредбата / не може да има значение на безусловно и
неотменимо от каквито и да било съществуващи и бъдещи обстоятелства, признание на
задължението до степен да изключи или осуети приложението на нормата на чл.55, ал.1 , пр.1-во
3
от ЗЗД. Това е така , защото в закона няма норма , която изрично да придава такова значение на
подобни споразумения/ съгласия на длъжника / за заплащане на парични суми- предмет на
обективно неправомерно вменено задължение, нито норма , от която да се извлече аргумент за
това по някаква аналогия . Ищецът ако бе знаел/ а и е нямало как да знае/ , че заплаща
претендираната сума в противоречие с нормата на чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ, едва би сключил
споразумението, понеже би било проява на безразсъдно пренебрегване на собствения му
имуществен интерес да го сключва.
При този изход на спора ищецът има право на присъждане на сторените по производството
разноски и тъй-като е упражнил това право ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата
2705,78 лева , включваща заплатена държавна такса / 705,78 лева/и заплатено адвокатско
възнаграждение/ 2000 лева/ - чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН
УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, *** да върне на А. М. Ж. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** сумата от 17 644,67 / седемнадесет хиляди шестстотин и четиридесети
четири лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, платена без наличие на законно основание в
резултат на това , че му е изискана за плащане като разходи, включени в таблица № 2
съгласно финансова справка от 17.06.2021 г. изготвена по Наредба Н-11/29.10.2020 г. за реда и
начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение , квалификация и/или
преквалификация на военно служещите от Министерството на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с
възстановяването им в случаите по чл.260, ал.1, ал.3 и ал.3 от ЗОВСРБ/ обн.ДВ, бр.96 от
10.11.2020 г. / отменена с Решение № 4969 на ВАС на РБ от 18.04.2024 г. , в сила от 18.03.2025
г./ .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН
УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, *** да върне на А. М. Ж. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** сумата от 2705,78 лева, представляваща направени по производството
разноски .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4