Решение по дело №1177/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.12.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25.11.		2019

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1177		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-5310-001175 от 03.10.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.7 от ЗДвП, на Н.А.А.,***, с ЕГН  **********, за нарушение на чл. 6, ал. 1, от ЗДвП са наложени административни наказания: „глоба” в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1 месец.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни съображения против обжалвания акт и иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.09.2019 г., около 16:24 ч., в общ. Дупница, на път автомагистрала № А-3, км. 56+400, жалбоподателят А. управлявал товарен автомобил „Волво ФМ12”, с рег. № СВ 4872 МР, регистриран като товарен автомобил от категория N3 /т.е. с максимално допустима маса над 12 тона/, като при наличие на въведена временна забрана със Заповед № РД 11-1060/23.08.2019 г. на Председателя на УС на АПИ и наличие на пътен знак В-18 забраняващ движението на тежкотоварни ППС с маса с товар по-голяма от 12 тона и посочен маршрут за отклоняване на движението на такива ППС е продължил да се движи по пътя след знака. На посоченото място свидетелите Р. и К. спрели ППС управлявано от жалбоподателя и след проверка на представените им от водача документи установили, че същото е регистрирано с максимално допустима маса над 12 тона, като такова от категория N3. С оглед на това установили, че е нарушена въведената от АПИ забрана за движение на тежкотоварни превозни средства над 12 тона и св. Р. в присъствието на свидетеля К. и жалбоподателя съставил АУАН на последния, който бил подписан в графата свидетел № 2 от св. К. и от нарушителя без възражения, на когото срещу подпис бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя, съгласно попълнената разписка, на 14.10.2019 г. и е обжалвано в срок.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. и К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Двамата недвусмислено свидетелстват както за значимите за процеса факти и обстоятелства, така и за допусната в АУАН фактическа грешка и  отсъствието на посочения от актосъставителя под свидетел „1“. в акта полицейски служител с имена : Р.Н.З.. Това негово неприсъствие като свидетел-очевидец на нарушението се потвърждава и от него самия при явяването му в съдебна зала. Същият не е положил подпис в АУАН, поради което и не беше разпитан във връзка с установяване на нарушението и съставяне на АУАН, а беше освободен от участие в съдебно заседание и заличен от списъка за призоваване.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на АУАН, макар да са били допуснати посочените по-горе нередовности /грешки/, свързани с вписването под № 1 на свидетел-очевидец, който изобщо не е бил на местонарушението на процесната дата и час. Въпреки това тези нередовности по никакъв начин не пречат да се установи по безспорен начин, съгласно изискванията на чл. 53, ал.2 ЗАНН извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този смисъл и атакуваното НП според съда е издадено в предвидената от закона форма и при спазване на предпоставките посочени в чл. 53, ал.2 ЗАНН.

Въпреки това видно от съдържанието на АУАН и НП във връзка с описанието на нарушението е допуснато следното съществено процесуално нарушение накърняващо правото на защита на жалбоподателя:

От актосъставителя в АУАН и след това от АНО в НП е цитирана Заповед № РД-11-1060/23.08.2019 г. на АПИ, с която се сочи, че била въведена процесната временна забрана за движение нарушена с противоправното управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя след наличен пътен знак „В-18“. Същата видно от доказателствата по делото /служебно изисканата справка и заверени преписи от заповеди и протокол от 30.08..2019 г./ е изменила предходно постановената Заповед № РД-11-1040/16.08.2019 г., като и двете са били отменени със  Заповед № РД-11-1076/30.08.2019 г., въз основа на която е бил съставен и представения протокол за ВОБД от 30.08.2019 г. Тоест още две седмици преди датата на нарушението цитираната от актосъставителя и АНО заповед за въведена временна забрана за движение е била отменена по надлежния ред, като във връзка с това по реда на Наредба №3/16.08.2010 год., въз основа на новопостановената заповед е било организирано движението в пътния участък. Това некоректно посочване на валидната според АНО заповед /отменената № РД-11-1060/23.08.2019 г. /, вместо актуалната и приложима към датата на нарушението  Заповед № РД-11-1076/30.08.2019 г., с която същият би следвало да е запознат своевременно без съмнение не дава яснота нито на обвинението повдигнато с АУАН, нито на санкционната му дейност. За жалбоподателя се създава по този начин неяснота и двусмислие има ли той задължение да оспори и обори наличието на забрана въведена към 13.09.2019 г. именно с посочената от АНО заповед /отменена 2 седмици по-рано/, или с реалната и валидна такава от 30.08.2019 г. имаща различен номер , която изобщо не е посочена в АУАН и НП. Без съмнение това затруднява правото му на защита относно фактите. В самото НП жалбоподателят е санкциониран за фактическо поведение - нарушение на забрана със заповед, която обективно не е съществувала в правния мир към датата на нарушението и издаване на АУАН. Това без съмнение са съществени последователни нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които водят до отмяна на обжалваното НП.

Извън всичко това следва да се има предвид, че е налице и недоказаност на самото административно нарушение. Наистина не се оспорва в жалбата, че процесният автомобил е регистриран като такъв от категория N3, съгласно чл. 149, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, но със сигурност, освен това голословно обозначение на категория на ППС-то, което жалбоподателят не оспорва, по никакъв начин АНО не е установил и доказал, явно и несъмнено, каквото задължение има и както изисква НПК, че процесното ППС при навлизането му след знака е било обективно с маса над 12 тона, което е един от обективните признаци за съставомерност на нарушението от обективна страна. Съобразно това и доколкото липсват каквито и да е доказателства, вкл. свидетелски показания същото да е било натоварено с нещо или да е имало прикачено към него ремарке при преминаването си следва извод за абсолютна недоказаност на обвинението.

Съдържанието на пътен знак В-18, съгласно ППЗДвП е следното: „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената.“ Няма доказателства процесното ППС - „Волво ФМ12”, с рег. № СВ 4872 МР, регистриран като товарен автомобил от категория N3 /т.е. с технически допустима максимална маса с товар над 12 тона/ да е било натоварено и да е попадало с оглед тежестта си в обхвата на обозначената с пътния знак и въведена със заповед на АПИ забрана за преминаване.

Според съда логиката и смисъла на забраната и съдържанието на пътния знак, който я обозначава „В-18“ - да не преминават ППС-ва с тегло над 12 тона не е свързана формално само с категорията на регистрация, в случая N3, съгласно чл. 149, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП или с вида на самото ППС /тежкотоварен, специален или др. вид ППС или състав от ППС/, което само по себе си без товар и без да тегли ремарке, със сигурност е по-леко от 12 тона, а и противното не е установено от служителите на сектор ПП. Обратното означава, че всеки лек автомобил , който е регистриран с категория „В“ следва да тежи 3,500 кг., каквато е технически максимално допустимата маса за МПС от тази категория съгласно ЗДвП. Това звучи абсурдно и е невъзможно.

Обсъжданата забрана е свързана единствено с обективната тежест при преминаване на МПС със или без товар общо над 12 тона и с това че поради теглото си такова тежко МПС може да нанесе поражения върху пътя в този ремонтиран участък. Тоест дори да премине от там и едно ППС или състав от ППС, което например е от категория „С“, но е с обща маса с товар над 12 тона, то същото отново би нарушило забраната въведена с пътния знак по чл. 47, ал.3 от ППЗДвП  - „В-18“, макар да не е от категория N3. На практика забраната посочена на знака, която както се цитира по-горе съдържа информация само за теглото, но не и за конкретната категория на регистрация или вида на движещите се ППС-та е нарушена единствено при преминаване на знака с ППС, без значение от вида и категорията на регистрация на същото обозначена в издаденото му СРМПС, което е с тегло над 12 тона.

Всичко това дава още едно самостоятелно основание за пълна отмяна по същество на обжалваното НП, доколкото липсва доказаност на един от елементите на нарушението от обективна страна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-001175 от 03.10.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.7 от ЗДвП, на Н.А.А.,***, с ЕГН  **********, за нарушение на чл. 6, ал. 1, от ЗДвП са наложени административни наказания: „глоба” в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1 месец, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: