Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………..гр.София, 29.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-В
състав в публично съдебно заседание, проведено на осми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 7096 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от ,,Д.з.” ЕАД срещу решение № 61229 от 11.03.2019г. на СРС, ГО, 68
състав по гр.д .№ 55049/2017г., с което са отхвърлени изцяло, като
неоснователни, предявените от въззивника срещу ,,З.Б.И.” АД
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 411, изр.2 от КЗ - за сумата от 1 483,29лв. и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД- за сумата от 59,04лв.
Въззивникът ,,Д.з.” ЕАД твърди, че в нарушение на процесуалните правила и необосновано
първоинстанционният съд е приел, че от него не е доказано съществуването на
застрахователно правоотношение между водача, виновен за настъпване на
процесното ПТП и ответника по застраховка ,,Гражданска отговорност”,
поради което ответникът не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря
по предявените искове. Поддържа, че за това обстоятелство не налице спор между него и ответника, а то се
установява и от представената по делото справка от системата на Гаранционния фонд. Въззивникът-ищец твърди,
че по делото е доказано наличието и на останалите елементи от фактическия
състав по чл.411 от КЗ, обуславящи основателността на иска за главницата, която
определя основателността и на претенцията за акцесорното вземане за мораторна
лихва. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, ищецът заявява
искане за отмяна на атакуваното решение и вместо него- постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени като доказани и основателни,
с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ЗД
,,Бул Инс” АД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище по нея.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в рамките на въззивната
жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
неоснователността на предявените искове, като намира същите за
незаконосъобразни и неправилни по следните съображения.
Настоящият съдебен
състав приема, че неправилно от първата инстанция предявеният иск за главницата
е квалифициран с правното основание по чл.411,ал.1 от КЗ. В конкретния случай с
исковата претенция се цели ангажиране отговорността на ответника, произтичаща
от сключен между него и водача, причинил виновно и противоправно ПТП ,
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ . С оглед момента на сключване
на този договор - 29.12.2015г., съдът приема, че на основание пар.22 от КЗ /в
сила от 01.01.2016г./, приложение при квалификацията на предявения иск и при
преценка на правно-релевантните факти за ангажиране гражданската отговорност на
ответника намира КЗ от 2005г. /отм./, съответно, предявеният иск е с правно
основание чл.213,ал.1 от КЗ /отм./. Неправилната правна квалификация е свързана
с неправилно приложение на закона от страна на първоинстанционния съд и не се отразява на допустимостта на
обжалваното решение, доколкото с него съдът се е произнесъл по
правно-релевантните факти така, както са заявени от ищеца и съобразно искането
/петитума/ , с който е сезиран.
По
предявения иск с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът „Д.з.” ЕАД твърди, че в качеството си на застраховател по
риска ,,Каско” на лек автомобил ,,Мерцедес Бенц”, с peг. № ******, е заплатил по щета № 44012131630284 застрахователно
обезщетение в размер на 1468,29 лв. за вредите, причинени на застрахования при
него автомобил в резултат от ПТП, настъпило на 10.12.2016г. в гр. Елин Пелин.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП, според съставения протокол за ПТП от 10.12.2016г.,
носи водачът, управлявал лек автомобил „Фиат Брава”, с peг. № ******, който лек
автомобил е със задължителна и валидна към датата на ПТП застраховка
,,Гражданска отговорност” в ответното дружество З. „Б.И.”АД. Ищецът твърди, че от ответника
не е изплатена сумата от 1483,29лв. (с включени ликвидационни разноски) по заявената суброгационна претенция, поради което по настоящото
дело претендира заплащане на регресно обезщетение в размер на сумата от 1483,29лв.,
както и на обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2017г. до
10.08.2017г. в размер на 59,04лв.
С писменият отговор, депозиран от ответника в срока по
чл.131 от ГПК, същият заявява, че е заплатил на ищеца исковата сума в размер на
1483,29 лв., поради което моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
По
делото между страните не е спорно обстоятелството, а и от представения
неоспорен от ответника протокол за ПТП № 1431204 от 10.12.2016 г. се
установява, че на 10.12.2016 г. около 10 часа лек автомобил „Фиат Брава“ с
рег.№ ****** се движи по ул. „П.Яворов“ и на кръстовището с бул. „Новоселци“,
при наличието на пътен знак Б-2, водачът не пропуска и реализира ПТП с
движещият се с предимство по бул. „Новоселци“ лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с
рег.№ ******, като вследствие на удара лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ ******се
отклонява и удря в бордюр. В протокола, както и в представените по делото
Наказателно постановление № 16-0262-000906 на ОДМВР София, РУ Елин Пелин от
23.12.2016 г. и АУАН № 1021 от 10.12.2016 г. е отразено, че ПТП е настъпило по
вина на шофьора на автомобил „Фиат Брава“
с рег. № ******– С.Г.И.. Между страните по делото няма спор, а и от
отбелязването в протокола за процесното ПТП, както и от справката от
Гаранционен фонд , е видно, че лекият автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ е със
сключена застраховка „Гражданска отговорност за периода 31.12.2015г.- 31.12.2016г. при ответника З. „Б.и.“
АД.
По делото е
представено уведомление за щета на МПС до "Д.з." ЕАД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а. „Мерцедес Бенц“ с рег.№ ******,
по което е образувана щета № 44012131630284/14.12.2016 г. С възлагателно писмо
от 14.12.2016 г. "Д.з." ЕАД е възложило на „В.“ ЕООД да извърши ремонтните
дейности. Стойността на ремонта е установена с фактура № 11654 от 19.01.2017 г.
и възлиза на сумата от 1468,29 лева, която "Д.з." ЕАД е изплатило на
автосервиза.
На 20.02.2017
г. "Д.з." ЕАД е изпратило до З. "Б.И." АД регресна покана
за сумата от 1483,29 лв. , от които 1468,29 лв. обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски.
Съгласно
приетата по делото САТЕ, в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП са следните вреди, причинени на лек
автомобил „Мерцедес Бенц”, с рег.№ ****** - предна броня, предна маска, преден
капак. От заключението на вещото лице се установява още, че стойността на
ремонта на автомобила за отстраняване на тези вреди по средни пазарни цени
възлиза на сумата 1695,30 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата
на чл. 213,ал.1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по
имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
В настоящия
случай са налице предпоставките за предвидената суброгация. От събраните по
делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения
между ищеца и застрахованото лице по договор за застраховка "Каско"
за л.а. "Мерцедес Бенц", е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били
нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1483,29
лв. От представения по делото протокол за
ПТП и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че ПТП е причинено в
резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Фиат“ ,
модел „Бравия“, като вредите по автомобила, застрахован при ищеца, са в причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП. Настоящият съдебен състав приема в конкретния случай за доказано
наличието и последната предпоставка по
чл.411,ал.1 от КЗ - сключен с ответника
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
покриващ отговорността на виновния водач за вредите от процесното ПТП. На първо
място в тази връзка следва да се посочи, че за това обстоятелство между
страните по делото няма спор. Това е
отразено от първата инстанция и в доклада по делото, в който като единствен
спорен между страните по делото факт е посочен фактът на плащане от ответника
на претендираната от ищеца сума. Освен , че е изведен в нарушение на
процесуалната норма на чл.146, ал.1, т.3
и т.4 от ГПК, изводът на първоинстанционният съд за недоказано наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на лекия
автомобил ,,Фиат“ , модел „Бравия“ , този извод е и необоснован и неправилен,
като изведен в противоречие със събраните по делото доказателства. Този правно-релевантен факт се установява
както от неоспорения от ответника протокол за ПТП № 1431204 от 10.12.2016г.,
като официален писмен документ по чл.179, ал.1 от ГПК, в който изрично е
удостоверено представянето на налична
полица за застраховка „ГО” от водача на лек автомобил ,,Фиат“, модел „Бравия“ с
рег.№ ******–С.И., така и от представената справка от Гаранционен фонд /л.27 от
делото на СРС/, видно от която за МПС с рег.№ *******е налична застрахователна
полица № BG/02/116000127651 по застраховка „ГО” при ответното дружество с срок
на покритие – от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
По отношение на размера на дължимото на ищеца обезщетение,
претендирано на основание настъпила
суброгация по чл.213, ал.1 КЗ(отм.).
В настоящия случай регресното право на ищеца- като застраховател по
имуществена застраховка „Ккаско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска
отговорност” на делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 КЗ(отм.) застрахователят по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по
договора- чл.267, ал.3 КЗ(отм.). Нормата на чл.273, ал.2, изр.1 КЗ(отм.) постановява, че при вреди на
имущество, обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда. Изложеното налага
извод, че в съдебното производство размерът на дължимото от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, при проведено съответно доказване,
се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на
настъпване на събитието /арг. от чл.208, ал.3, изр.1 и чл.273, ал.2, пр.1 КЗ(отм.)/ и е лимитирано от застрахователната
сума по договора /чл.267, ал.3 КЗ(отм.)/. Действителната стойност на вредата по
смисъла на чл.273, ал.2 КЗ (отм.) и чл.203, ал.2 от КЗ (отм.) e стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. средната пазарна стойност на
нови части, материали и труд, необходими за репариране на щетите. В този смисъл
са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС-решение № 115 от
09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І ТО и решение № 52 от 08.07.2010г. до т.д.№ 652/2009г. на ВКС, І ТО.
В
конкретния случай, от приетото по делото е неоспорено заключение на САТЕ се установява, че за отстраняване на вредите, причинени на застрахования при ищеца
лек автомобил, е необходима сума от 1695,30 лв., /определена по средни пазарни
цени/, т.е. в по-висок размер от изплатеното от ищеца обезщетение от 1483,29
лв. Ето защо, съдът приема, че искът е
основателен в пълния му предявен размер
от 1483,29 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, съгласно правилото
на чл.154,ал.1 от ГПК , не доказва
твърдяния от него положителен факт на
плащане на обезщетението /доказателства за плащане не са представени по
делото, поради което предявеният иск по чл.213,ал.1 от КЗ /отм./ следва да се уважи в пълния му предявен размер,
след отмяна на обжалваното решение, с което той е отхвърлен при дадена
неправилна правна квалификация по чл.411ал.1 от КЗ .
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за главницата за сумата от 1483,29лв.,
обуславя и основателността на претенцията за акцесорното вземане за лихва за
забава върху нея. Настоящият съдебен състав приема, че обезщетението по
чл.86,ал.1 от ЗЗД се дължи от датата на изтичане на 30дн. срок по чл.213”а”,ал.3
от КЗ /отм./, считано от датата на връчване на поканата за плащане до
ответника, заедно с изискуемите
документи по процесната щета. В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че поканата за плащане, изходяща от ищеца , заедно с документи по щетата са връчени на
ответника с писмо с обратна разписка на 21.02.2017г. – л.28-л.30 от делото на СРС. Считано от
посочения начален момент /21.02.2017г./,
30дн.срок по чл.213“а“, ал.3 от КЗ /отм./ е изтекъл на 23.03.2017г.,
поради което считано от датата 24.03.2017г.- ответникът е изпаднал в забава за
плащане на дължимата главница Натрупаната мораторна лихва за периода
24.03.2017г.- до датата на предявяване
на ИМ /10.08.2017г./, съдът определя по реда на чл.162 от ГПК - чрез изчисление с компютърна
програма, в размер на 57,68лв. До този размер от 57,68лв. и за периода от
24.03.2017г. до 10.08.2017г. предявеният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява
основателен и като такъв- следва да бъде уважен. За разликата над сумата от
57,68лв. и за периода 21.03.2017г.-23.03.2017г. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, съответно- в тази му отхвърлителна част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, но по други мотиви.
По
разноските по делото:
При
този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски за първоинстанционното производство за държавната такса, депозити за САТЕ и ССЕ, за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете от
684,28лв. и за въззивното производство- от 459,22лв.- съразмерно на уважената
част от жалбата.
Ответникът не е представил доказателства за направени
разноски както в първоинстанционното, така и във въззивното производство,
поради което и такива не му се следват.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 61229
от 11.03.2019 г. по гр. дело № 55049/2017 г. на Софийския районен съд, 68
състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Д.з." ЕАД
срещу З. „Б.И." АД иск с правно основание чл. 411, изр.2 КЗ - за заплащане
на сумата 1483,29 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско" по щета № 44012131630284 за имуществени вреди
на автомобил "Мерцедес Бенц", с рег. № ******, причинени при реализирано
на 10.12.2016 г. ПТП в гр. Елин Пелин от водача на лек автомобил „Фиат“, модел
„Бравия“ с рег.№ СО *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника и ликвидационни разноски и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 57,58лв. - мораторната лихва върху
главницата за периода от 24.03.2017г. до 10.08.2017г.., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.
„Б.И." АД *** да заплати на „Д.з."
ЕАД ***, на основание чл. 213,ал.1 от КЗ
/отм./ - сумата 1483,29
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка "Каско" по щета № 44012131630284 за имуществени вреди
на автомобил "Мерцедес Бенц", с рег. № ******, причинени при
реализирано на 10.12.2016 г. ПТП в гр. Елин Пелин от водача на лек автомобил
„Фиат“, модел „Бравия“ с рег.№ СО *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от 10.08.2017г.- до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- сумата от 57,58лв. -
мораторната лихва върху главницата за периода от 24.03.2017г. до 10.08.2017г, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК - сумата 684,28лв.- разноски по делото за първоинстанционното
производство и сумата от 459,22лв.- разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 61229 от 11.03.2019 г. по гр. дело № 55049/2017 г. на Софийския районен съд,
68 състав, в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен предявеният от „Д.з."
ЕАД срещу З. „Б.И." АД иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 57,68лв.- до
пълния предявен размер от 59,04лв. и за периода 21.03.2017г.-23.03.2017г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.