№ 48338
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110144102 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.01.2026 г. от 10.30. часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по исковата молба на В. И. А., с която са предявени
срещу „Ч*“ кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата 2693,20 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание чл.222,
ал. 3 КТ за сумата 16159,20 лева, обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 9452,72 лева обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 68 дни ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с ответното дружество трудов
договор №5/14.09.2012 е заемала длъжността „*“ в ответното дружество, като със Заповед
№53/25.06.2025 г. трудовото й правоотношение е едностранно прекратено от работодателя
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен
1
стаж и възраст. Поддържа, че дължимостта на обезщетение за неспазено предизвестие, както
и такова за неизползван платен годишен отпуск е призната от работодателя в издадената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че претендираните
обезщетения са изчислени на база полученото от работника брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец, който в случая е м.април 2024 г., както и че същите са начислени
във фиша й за заплата за месец юни 2025 г.. Със заявление от 01.07.2025 г. е поканила „Ч*“
да заплати дължимите обезщетения, но към момента на предявяване на молбата все още не
го е сторил. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да установи прекратяването на
трудовия договор на основание, за което законът изисква отправяне на предизвестие, както и
размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от ищеца.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да установи, че към 25.06.2025 г. е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е работила при този
работодател през последните 10 години и размера на брутното му трудово възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да установи наличие на валидно
трудово правоотношение, по което е изправна страна – престирала е работната си
сила/реално е полагала труд в посочения период, прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години, респ.
твърдения брой работни дни платен годишен отпуск, и размерът на претенцията.
В тежест на ответника по горепосочените искове е докаже, че е заплатил
претендираните обезщетения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Такова задължения има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени. На основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2