№ 1336
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500478 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответниците по гр.д. 14862/21 г. по описа на
СГС.
С решение по делото 5260/18.10.23 г. съдът, като е определил началния и крайния
момент на дължимо плащане по договорно задължение, чийто срок е рамкиран от
страните от недатирани бъдещи събития, и е определил мораторната лихва, е осъдил в
условия на солидарност Лотус Инженеринг 2000 ЕООД и гарантиралия задълженията
му чрез поръчителство управител Н. К. да заплатят на всеки от наследниците на
починала в хода на производството ищца суми от по 6916.67 лв. - наемна цена за
времето 01.02.2018 г. (месеца следващ последното плащане, признато с исковата
молба) - 25.03.2019 г. (момента, в който ищцата е могла да влезе във владение на
имотите, спрямо които е запазила право на собственост) и мораторна лихва до 25.03.19
г. в общ размер (спрямо вземането на ищцата) 4630.85 лв. Присъдени са и разноски, а
до пълните размери на претенциите исковете са отхвърлени.
Недоволни от решението са ответниците.
Те оспорват допустимостта на постановеното решение, с твърдение, че съдът се е
произнесъл по недопустима искова молба: в нея не е посочена банкова сметка на
ищцата, а след прилагането на разпоредбата на чл. 227 ГПК наследницата на ищцата
не е посочила своята банкова сметка; не е конкретизирано претендираният наем за кой
от обектите, за които ищцата е запазила права, се отнася.
1
Сочат се възражения и срещу правилността на решението – неразгледано
възражение за погасяване отговорността на поръчителя съгласно чл. 147 ЗЗД,
незачетено възражение за погасяване на вземането по главния иск, при прилагане на
кратката погасителна давност, регламентирана от чл. 111 ГПК, съобразно което
начален момент на вземането е 10.12.18 г.
Иска се обезсилване на постановеното решение, респ. отмяна на осъдителния
диспозитив спрямо физическото лице и промяна в размера на дълга при прилагане на
института на погасителната давност.
На основание чл. 266 ГПК в производството пред САС е разпитан свидетелят на
ответниците П. П., който установява от кой момент сградата е била обитаема с
прокарани вътрешни комуникации и работещ асансьор.
От името на наследничката на ищцата не е депозиран отговор на въззивната
жалба. Тя не участва с представителство или лично във въззивния процес.
При служебна проверка настоящият състав установи, че обжалваното решение е
валиден и допустим съдебен акт. Видно от исковата молба претенцията за заплащане
на наемна цена не е свързана с някой от имотите, чийто собственик ищцата (учредител
на право на строеж) ще стане след изграждане на сградата от ответното дружество
(строител във вътрешните договорни отношения с ищцата). Същата е уговорена за
ползването на поземления имот от строителя от момента, в който учредителката на
правото на строеж предаде на строителя фактическата власт над поземления имот до
момента, в който строителят й предаде в завършен вид обектите на право на
собственост, уговорени с договора. Относно непосочването на банкова сметка е
допуснат пропуск, който освобождава платеца от забава, тъй като кредиторът отказва
да съдейства за изпълнение на задължението. Поради това неговото (на ответника)
положение не се влошава от допуснатия от наследничката на ищцата пропуск. За да е
недопустима искова молба, пороците в същата следва да са от естество, препятстващо
осъществяването от насрещната страна на правото й на защита или предоставянето на
търсената такава от съда, с оглед формулирания петитум.
Поради извода за допустимост на постановения съдебен акт, следва да се
прецени правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба, и на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното и
въззивното производство.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверка, и
съобразно доказателствата, събрани в двете производства, САС прави следните
изводи:
Видно от приложения предварителен договор между страните (валидиран при
сключване на окончателния договор) в чл. 11 строителят (поемател по предварителен
2
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на обекти на
правото на собственост, индивидуализирани в договора) се е задължил за времето
между предаването на терена от собственичката му (първоначалната ищца, починала
през време на първоинстанционното производство) до предаването от строителя на
обещателката на завършените обекти на правото на собственост да заплаща наемна
цена за ползването на терена в размер на 1000 лв. месечно. Не се спори, че такава цена
е заплатена за м. януари 2018 г. Неоснователно първоинстанционният състав определя
като момент на дължимост на наемна цена датата 01.02.2018 г. Така би било, ако
ответниците не биха направили правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност, чийто срок е определен в разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, а тя, съобразно датата
на депозиране на исковата молба, погасява вземанията до 10.12.18 г.
Настоящият състав приема, че спрямо ищцата задължението да получи обектите
на правото на собственост възниква в момента след поканването й с нотариална
покана да приеме ключовете на построените обекти и неотзоваването й на поканата. За
неявяване на ищцата да получи ключове в посочена нотариална кантора е съставен на
05.02.20 г. нотариален протокол, удостоверяващ неявяването на ищцата в часа, посочен
в поканата (л.51). Това удостоверяване и позоваването на ответниците на него е
свидетелство, че до датата 05.02.20 г. ищцата не е имала ключове от уговорените да
бъдат изградени за нея обекти на правото на собственост (въпреки показанията на
разпитания пред САС свидетел за обитаемост на сградата в по-ранен момент).
От 05.02.20 г. спрямо ищцата (поради липса на съдействие от кредитора)
ответникът не е в забава, а с оглед съдържанието на договорната клауза за периода на
дължимост на наемна цена, към този момент се прекратява задължението на ответника
да заплаща наем за ползването на терена, чийто собственик е ищцата.
За времето 10.12.2018 г. – 05.02.2020 г. наемната цена е в размер 13 838.70 лв.
Тъй като решението не е обжалвано от наследниците на ищцата, настоящият състав
приема, че същото възлиза на по-ниската сума, пресметната от първоинстанционния
съд – 13 833.34 лв, разпределена по равно между двамата наследника (деца на
починалата ищца). Няма спор относно акцесорния дълг и същият следва да бъде
потвърден в размера, визиран от диспозитива на първоинстанционното решение.
Особеност на казуса е извършен след постановяване на решението, но преди
влизане на същото в сила, отказ от иска от името на наследника К. П..
С определение от 04.12.23 г. (което не е предмет на инстанционния контрол
поради липса на подадена в срок частна жалба и стабилизирането му) СГС е обезсилил
решението в частта, с която в полза на наследника Н. К. са присъдени суми по главния
и акцесорния иск, съответно – са отхвърлени претенции за плащане, и в частта, с която
ответниците са осъдени да заплатят на правоприемника на първоначалната ищца К. П.
разноски по делото.
3
Основателно е правоизключващото възражение на ответника Н. К.. Договорът за
поръчителство сключен между А. Д. Р. и Н. Щ. К. е от 09.03.2015 г., а исковата молба е
подадена на 10.12.21 г. Регламентираният в разпоредбата на чл. 147 ГПК срок е
преклузивен. Предявяването на исковете извън установения от закона срок изключва
отговорността на поръчителя. На това основание липсват предпоставки за пасивна
солидарност по отношение на договорното задължение, установено в чл. 11 от
Предварителния договор. Незачитането на това обстоятелство предпоставя отмяна на
осъдителния диспозитив, отнасящ се до ответника – физическо лице.
При така направените правни и фактически констатации решението следва да се
измени в частта, отнасяща се до отговорните на договорно основание субекти,
възприетата от СГС пасивна солидарност, а в частта, отнасяща се до размера на
обезщетението, произтичащо от неизпълнена договорна клауза и от забава на
ответника, същото има действие само спрямо правоприемничката на ищцата – Л. З.,
съразмерно на наследствената й квота (1/2 идеална част).
Тъй като в открито съдебно заседание на САС от 16.10.24 г. на Л. З. е дадена
възможност да представи банкова сметка за изпълнение на паричното задължение на
ответника и такава не е посочена, от този момент ответникът не дължи обезщетение за
забавено парично плащане. Дължимото от него обезщетение за забава от момента на
предявяване на исковата молба до 16.10.24 г. е в размер на 2369.52 лв.
Отхвърлителният диспозитив до заявената с исковата молба претенция за заплащане
на наемна цена следва да се съизмери с наследствената квота на Л. З. (1/2).
Поради различните изводи за дължащия плащане субект и правоимащите да
претендират плащане решението в частта за разноските следва да се отмени и същите
да се възложат с оглед изводите за основателност на предявените искове, както следва:
Въззивникът Лотус инженеринг 2000 ЕООД не дължи на ищцата Л. З. разноски
за първоинстанционното производство поради липсата на претенция за присъждане на
такива.
Тъй като от страна на въззивниците юридическо- и физическо лице не е
представен списък с разноски, същите не са имали представители в последното
съдебно заседание и не са направили искане за присъждане на разноски с отговорите
на исковата молба, наследничката на ищцата З. не дължи разноски на ответниците за
първоинстанционното поризводство.
В полза на въззивника Лотус инженеринг 2000 ЕООД не се дължат разноски за
въззивния процес поради съвпадащи крайни изводи на двете съдебни инстанции за
размера на дълга спрямо участващата в производството правоприемничка на ищцата.
В полза на въззивника Н. К. въззиваемата следва да заплати разноски за
въззивния процес, които са в размер на 1384.64 лв.
4
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло спрямо Л. И. З. решение 5260/18.10.23 г., постановено по гр.д.
14862/21 г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. И. З. срещу Н. Щ. К. искове за присъждане на
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11 от договор от 09.03.2015 г., сключен между А. Д. Р. и
Лотус инженеринг 2000 ЕООД и договор за поръчителство от 09.03.2015 г., сключен
между А. Д. Р. и Н. Щ. К., за заплащане на ½ от наемната цена, която възлиза на 23 000
лв. за ползване на УПИ V – 28, кв. 2, по плана на София, местност Крива река, за
времето 10.12.2018 г. – 05.02.2020 г., ведно с ½ от обезщетение за забавено парично
плащане, което е в размер на 4 635.56 лв. до предявяване на исковата молба на 10.12.21
г. и законната лихва от 10.12.21 г. до изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Лотус инженеринг 2000 ЕООД на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11
от договор от 09.03.2015 г., сключен между А. Д. Р. и Лотус инженеринг 2000 ЕООД да
заплати на Л. И. З. наемна цена за времето 10.12.2018 г. – 05.02.2020 г. в размер на
6916.67 лв., ведно с обезщетение за забавено парично плащане до 05.02.20 г. в размер
на 2315.42 лв. и лихва върху главница в размер на 6 916.67 лв. от предявяване на
исковата молба на 10.12.21 г. до 16.10.24 г., когато З. като кредитор не е оказала
съдействие за изпълнението чрез предоставяне на банкова сметка, в размер на 2 369.52
лв., като отхвърля исковете за присъждане на наемна цена за времето 10.12.2018 г. –
05.02.2020 г. до пълната припадаща се на наследствената квота на Л. З. претенция от
16 083.33 лв. и съразмерните на главница от 16 083.33 лв. лихви.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Л. И. З. да заплати на Н. Щ. К.
разноски за въззивния процес в размер на 1384.64 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5