№ 88
гр. Тетевен, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г. Гражданско дело № 20224330100221
по описа за 2022 година
Производството е реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК
Постъпила е искова молба от АС. Г. АС. от гр. Тетевен против СВ. Б. АС. от с. Глогово за
развод по исков ред
В исковата молба се твърди ,че страните сключили граждански брак на 16.09.2007г. в
с. Градежница ,обл. Ловеч ,от брака имат две деца А А. Г. род. на ххххххххххх и м.а.г.
,род. на хххххххххххг. Първоначално страните живеели добре в с. Гххххххххххх , но
последните години брачните им отношения започнали да се променят в негативна посока .
Появило се несходство в характерите и преди около четири месеца са се разделили , като
съпругата и децата се прибрали при родителите и в с. Глогово.Децата им са ученици , като
дъщерята учи в шести клас на ххххххххххх а синът им е осми клас в СОУ ххххххххххх-гр.
Тетевен. Моли съдът да прекрати брака между ищеца и ответницата , като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата със законните последица от това ,
родителските права да се предоставят на майката , с местоживеене при нея , като се
определи режим на лични контакти с децата и издръжка.Прави предложение да се прекрати
брака по взаимно съгласие. В законово установения срок не е постъпил писмен отговор от
ответницата по делото.
В съдебно заседание за страните се явяват ,като ищеца се явява с адв. Т.Ц. . В хода на
съдебните прения молят съда да прекрати брака им с развод, като ответницата моли брака
да се прекрати по вина на мъжа , и претендира издръжка от 200 лева за всяко от децата.
Ищецът признава ,че от 6 месеца живее с друга жена . Защитата пледира ,че ищецът
е съгласен е да плаща издръжка в минимален размер тъй като към момента е безработен ,
няма нищо против бракът да бъде прекратен по негова вина .Ответницата признава ,че
получава семейните помощи за децата . По делото е изслушано детето А А. Г. и м.а.г. ,
които е заявяват ,че искат да живее при майката .
Тетевенският районен съд като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак на кметство с. Г. общ.Тетевен
издаден въз основа на акт за брак № 6/16.09. 2007 г. не се нуждае от доказване факта, че
страните са съпрузи, бракът е сключен на16.09. 2007 г. в кметство Г. обл. Ловеч. Ищецът
признава факта ,че от 6 месеца живее с друга жена .Страните от брака имат родени две деца
малолетната А А. Г. род. на 07.03.2022г и непълнолетния м.а.г. , род. на хххххххххххг.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че към
момента брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и не съответства на
принципите на които се основава бракът и семейството, които принципи са прокламирани в
разпоредбата на чл. 2, т. 3,т. 6 и т. 7 СК. Не се полагат общи грижи за семейството и липсва
каквато и да е подкрепа между тях, тъй като страните са във фактическа раздяла вече шест
месеца , ответницата и децата им живеят при родителите и ,а ищеца живее от шест месеца с
друга жена . Към момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните
от страните факти и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че техните лични
отношения са в противоречие с разпоредбите на чл. 14, чл. 15и чл. 17 СК. Тоест всички
факти по делото обосновават извод за формалното съществуване на брачната връзка между
страните, не следва да бъде отречено субективното потестативно право на единият от
съпрузите да иска настъпването на правната промяна в правната сфера на другия съпруг. В
настоящото си състояние, брачната връзка между страните не изпълнява своята социална
функция и не е оправдано юридическото и запазване. Фактическото състояние в
отношенията между съпрузите е лишено от основополагащи в отношенията между
съпрузите принципи, на които именно се основава брачният съюз между мъжа и жената тъй
като брака не е изпълнява своите функции, поради което същия следва да се прекрати с
развод.
ДОСЕЖНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ:Семейното жилище по
смисъла на чл.56 от СК е жилището, в което семейството живее, без оглед чия е
собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака .В настоящия случай
същото е собственост на родителите на ищеца . Съгласно чл. 56, ал.1 СК, при допускане на
развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за
ползването на семейното жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца,
съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на
страната. Семейното жилище до фактическата раздяла през м. юли 2019г бил в с.
Гххххххххххх е собственост на бащата на ищеца . По правната си същност производството
по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна
съдебна администрация – форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения,
осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила
на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл.
322, ал.2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск,
поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да
бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като
предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина
на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява
правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по
делото. Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от
28.XI.1971 г., Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се
обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения
към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им,
т. е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни
помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните
помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по
2
изключение само ако отношенията са търпими.Отношенията между бившите съпрузи са
търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или
психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност,
съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия,
а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на
възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост,
въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в
семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения.В настоящия случай ищецът
не е направил искане за предоставяне на семейното жилище , същото е и собственост на
родителите му , ответницата също не е направила такова , тъй като живее в с. Глогово с
децата при родителите си .Тоест ответницата не е заявила жилищна нужда, не е поискала
семейното жилище да се обособи за ползване от нея и децата , поради което същото следва
да се предостави на мъжа. По отношение на вината , тъй като ищцата е поискала съдът да се
произнесе и ответника не отрича ,че има вина , тъй като е напуснал семейството и живее с
друга жена , разводът следва да бъде постановен по вина на съпруга.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА : Видно от материалите по делото ,а именно
социалния доклад на ДСП-Тетевен бащата работи в сферата на строителството
,нерегламентирано и не посочва доход , в съдебно заседание същия е заявил ,че е
безработен. Майката работи на трудов договор в „Г“АД-ххххххххххх и получава минимална
работна заплата от 710 лева и семейни помощи за децата 90 лева . Средствата за
задоволяване на нуждите на децата дрехи и обувки за сезон са около 800лв за двете деца ,
по 10 лева дневно джобни пари ,битови сметки ток,вода 100лв , хранителни продукти 400лв.
Децата са ученици , като голямото дете учи в гр. Тетевен в НПГГСГ“ххххххххххх“-Тетевен
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат
имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде определен
с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да се определя нормативно ¼ от
МРЗ, освен ако даването на издръжка в по – голям размер не би представлявало особено
затруднение за родителя.При определянето на частта от цялостната издръжка, която следва
да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да
дава издръжка. Майката работи в „Г“АД-ххххххххххх , получава минимална работна
заплата от 710 лева , и получава 90 лева семейни помощи . Бащата работи в сферата на
строителството и към момента е безработен. Съдът като взе предвид и становището на
Дирекция социално подпомагане Тетевен, писмените доказателства по делото ,счита че
месечно за детето Младен са необходими и достатъчни 200 лв. , тъй като учи в град Тетевен
,така както се претендира майката в съдебното заседание , а за детето А , което по малко
180 лева , като издръжката е дължима от ищеца от датата на постъпване на иска в съда
15.03.2022г. в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване. Правото на детето да получава
издръжка от своя баща е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило
пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която ответника следва да
бъде осъден да заплаща на децата си ,като следва да бъдат съобразени не само нуждите на
лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия я. В настоящият
случай настоящия състав счита ,че бащата има възможност да заплаща издръжка в размер
на 200 лв. за голямото дете Младен и 180 лева за по-малкото дете А , същата е около
минимума на нормативно определения,а и децата са подрастващи и нуждите им постоянно
се увеличават било то от дрехи , храна , учебни помагала и пособия и др, още по-вече ,
голямото дете учи в гр. Тетевен . Изложеното, както и фактът, че минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 177,50 лв. месечно,
арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от ПМС 37/24.03.2022г.Обн., ДВ, бр. 25 от 29.3.2022
г., в сила от 1.04.2022 гза определяне нов размер на минималната работна заплата за
3
страната, която е в размер на 710 лв. от 01.04.2022г., При настоящата нормативна уредба
съдът не е обвързан от определени минимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на непълнолетното дете се
преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и
особените му потребности за конкретната възраст.На основание чл. 146, ал. 1 от СК
ответника дължи и обезщетение за забава, в случай, че просрочи заплащането на отделните
вноски в размер на законната лихва.Съдът намира, че така определената издръжка в
посочения размер от 200 лв. за детето Младен и 180 лева за детето А е съобразена с
нуждите на детето и възможностите на родителите, поради което следва да бъде осъден
ищеца да я заплаща, като същата следва да се заплаща от бащата начиная от дата
15.03.2022г датата на подаване на иска в съда .
ДОСЕЖНО РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ НА ДЕТЕТО С БАЩАТА. Съдът
намира, че майката СВ. Б. АС. притежава необходимите родителски и възпитателски
качества, гарантиращи интереса на детето за неговото правилно отглеждане и възпитание.
Тя може да му предостави домашен уют и добри социално, поради което съдът следва да и
присъди родителските права и да определи местоживеенето на децата А Г. и ММ.Г. при
майката на нейния адрес вс. ххххххххххх . По отношение на режима на лични контакти
съдът намира че следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата с децата ,а
именно всяка първа и трета седмица от месеца от 9ч сутринта в съботата до 18 ч. в неделята
с преспиване и един месец през лятото ,а именно м. юли ,ако майката не е законово
установен отпуск .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ : На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50 лв., която е платена напълно .Следва да бъде осъден ответника да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса в
полза на Р.С.Тетевен по уважения иск за издръжка за двете деца в размер на 547,20лв. ,
както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .
Следва да бъде постановено предварително изпълнение по отношение на присъдената
издръжка.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК по вина на ищеца АС. Г. АС.
сключеният на16.09.2007г. ,с акт за брак №6 от 16.09.2007г на кметство с. Г.общ. Тетевен
граждански брак между СВ. Б. АС. с ЕГН ********** от с. ххххххххххх и АС. Г. АС. с ЕГН
********** от гр. ххххххххххх
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение
на детето А А. Г. с ЕГН ********** и на детето м.а.г. с ЕГН ********** на майката СВ. Б.
АС. с ЕГН ********** от с ххххххххххх ,определя местоживеенето на децата на адреса на
майката с. ххххххххххх.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата АС. Г. АС. с ЕГН
**********с детето А А. Г. с ЕГН ********** и с детето м.а.г. с ЕГН ********** всяка
първа и трета седмица от месеца от 9 ч. сутринта в съботата до 18 ч. в неделята с преспиване
и един месец през лятото ,а именно м. юли ,ако майката не е законоустановен отпуск .
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК АС. Г. АС. с ЕГН ********** да заплаща
за детето А А. Г. с ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител СВ. Б. АС.
ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. начиная от датата на подаване на иска
15.03.2022г- в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , до настъпване на
4
основания за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК АС. Г. АС. с ЕГН ********** да заплаща за
детето м.а.г. с ЕГН **********,чрез неговата майка СВ. Б. АС. ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв. начиная от датата на подаване на иска 15.03.2022г в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска , до настъпване на основания за нейното изменяване
или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище в с. Гххххххххххх на АС. Г. АС. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА АС. Г. АС. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметката за държавните
такси на Районен съд Тетевен сумата от на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл.
69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, сумата от 547,20лв и 5 лева са служебно издаване на изпълнителен
лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението
досежно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5