Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети февруари, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
с участието на секретаря
Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1325
по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/ 2013
за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/ 2013), във връзка с
чл. 220, ал.1 от Закона за митниците и чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, образувано по жалба от Л.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник срещу Решение № 32-169001/ 25.05.2022 г. към MRN 20BG001007018157R8 на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с
което:
- по т. 1 е определена
нова митническа стойност на стоката в размер на 11 626.94 лева;
- по т. 2
определена е датата на възникване на митническото задължение – 21.04.2020 г.;
- по т. 3 е определено
вносно митническо задължение в размер на 1 162.69 лева;
- по т. 4 е
определена нова данъчна основа в размер на 13 006.98 лева;
- по т. 5 е
определено задължение за ДДС в размер на 2 601.40 лева;
- по т. 6 е
определено вземане под отчет и досъбиране мито и ДДС в общ размер на 2175.13
лева, като е установен размер за вземане под отчет и досъбиране за мито /А00/ -
679,72 лева и ДДС /В00/ сума в размер на 1495,41 лева;
- по т. 7 е
определен за длъжник Л.Х. за заплащане на вносно мито и ДДС;
- по т. 8 е
определен десетдневен срок, от уведомяване на длъжника, за заплащане на вносно
мито и ДДС;
- по т. 9 е
посочено, че датата на връчване на процесното решение се счита за дата на
уведомяване на длъжника,
- по т. 10 са
установени лихви върху митните сборове, считано от 21.04.2020 г. до датата на
уведомяване за процесното решение;
- по т. 11 е
установено, че се дължи лихва за забава за размера на дължимите вземания, който
не е платен в стока, определен в т. 8.
В жалбата се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че решението е издадено след изтичане на срока по чл. 19 „б“, ал. 1 от ЗМ. Изложени са и съображения, че не са налице основания за повторно определяне на митническата стойност, като от митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили съмнения в действителността на договорната стойност. Възразява се, че данните, ползвани от административния орган не са събрани по установения ред. Навеждат се оплаквания относно недоказаност и необоснованост на становището на органа за възникването на основателни съмнения в декларираната стойност на внесената стока. Оспорва се реда и начина на определяне на новата митническа стойност. Отправя се искане за отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответната страна – Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като намира решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Сочи, че в хода на проведеното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.04.2020 г. в МП „Пристанище Бургас център“ при ТД
Митница Бургас е приета митническа декларация с MRN 20BG001007018157R8, с която
декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно
обращение. Стоката е описана в кл. 6/8 от декларацията като употребяван
пътнически автомобил – катастрофирал, марка Субаро, модел ОУТБАК, брой места –
5; първа регистрация – ******, цвят – сив, работен обем – 3600 куб. см.,
мощност – 191 HPSAE; двигател: бензин КАТ., шаси № ********. В декларацията
били посочени и следните данни относно вноса на лекия автомобил: код на
държавата на изпращане/износ – САЩ (кл. 5/14); условие на доставка – FOB –
Франко борд (кл. 4/1); метод за определяне на стойността – договорна стойност
на внасяни стоки (чл. 70 от Кодекса) (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 2300.
00 USD (кл. 4/14 и кл. 4/10); добавяния и приспадания – разходи за транспорт,
товаро-разтоварни и обработващи операции и др. до мястото на въвеждане на
стоките в ЕС (разход в размер на 715,50 лева) и разходи за транспорт след
пристигане на мястото на въвеждане (217,35 лева).
Към митническата декларация са приложени Buyer`s Agreement (споразумение за продажба) от
08.01.2020 г., търговска фактура № 2456/12.03.2020 г., certificate of title (удостоверение за собственост) №
*********/24.01.2020 г., търговска фактура № **********/ 16.04.2020 г.,
коносамент №MAEU*********/27.03.2020 година.
Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея
елементи, е следната: 2300 USD,
преизчислена в лева 4114,15 лева при
валутен курс 1, 78876, разходи прибавени към цената на стоката на основание
параграф чл. 71, § 1, буква д) и подбуква i) от Регламент ЕС/952/2013 г. – 715,50 лева, като
митническата стойност на автомобила е в размер на 4829,65 лева. Въз основа на
тази митническа стойност е определено и внесено мито в размер на 482,97 лева и
ДДС в размер на 1105,99 лева.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на декларацията и на
придружаващите я документи, при който е установено, че митническата стойност на
стоката е определена на база цената й и разходите за международен транспорт,
начислени съгласно приложената фактура №2456/12.03.2020 г., издадена от “Export Auto”, САЩ.
При проверката е анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На ел.
страници www.en.bidfax.info и www.autoauctions.io е открита информация за
обявена продажна цена на аукцион с дата 03.02.2020 г. със статус
"продадена“ (SOLD) за
автомобил със същия VIN (номер на шаси) и “odometer ***** actual miles” в страната на износа.
Публикуваната продажна цена е в размер на 6100 USD и превишава декларираната пред митническите органи цена
в размер на 2300,00 USD при
допускане за свободно обращение.
Във връзка с посочената информация са възникнали
основателни съмнения, относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.
На основание чл. 48 от М. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с
писмо peг. № 32-244400/29.07.2021 г. от вносителя са изискани допълнителни
документи, удостоверяващи декларираната пред митническите органи цена на
автомобила.
В отговор с писмо № 32-257088/11.08.2021 г. Х. заявява, че
всички относими документи са представени при оформяне на митническата
декларация, както и посочва, че автомобилът е закупен за лично ползване и
предвид състоянието му при закупуването в момента е в процес на ремонт. Към
писмото са приложени копие на МД, регистрационен талон на автомобилът, копие от
договор за покупко-продажба и копие на експертно решение от ТЕЛК.
При анализ на представените документи митническите органи
заключват, че не са налице доказателства, които да обосновават точността на
декларираната цена по МД – договори, поръчки, оферти, и др., които да
предхождат извършената сделка; липсват доказателства за извършено плащане към
продавача; не са представени в указания срок и изисканите документи и сведения.
Констатират още, че приложеният към MRN certificate of title от 24.01.2020 г. на МПС издаден на
името на ****** като собственик на автомобила и са
посочени действително изминати мили към 22.01.2020 г. 49285 MILES. В полето, удостоверяващо прехвърляне
на собствеността /Тransfer of
title by seller/ е вписан купувач ****** и е отбелязана дата на продажба – 03.02.2020
г. и показания за изминати мили към същата дата – 49285. Митническите органи са
счели, че в споразумението за продажба /Buyer`s Agreement/ от 08.01.2020 г. /погрешно посочена в оспореното
решение и в превода на документа, приложен на л. 152 от делото, като 01.08.2020
г./, издадено от ****** като купувач /Buyer/ е вписан Л.Х., изминатите мили са
посочени към датата – 49285. Посочено е, че в информацията от проведения
аукцион са отчетени данни към 03.02.2020 г. за действително изминати мили –
49285, които съвпадат с тези, посочени в удостоверението за собственост на
автомобила, издадено в страната на износа. Констатирано е, че идентичните данни
за действително изминато разстояние при продажбата, чрез аукцион на цена 6100 USD, и данните в издадения сертификат за
собственост, представен при допускане за свободно обращение, налагат извод, че
същият е в непроменено състояние. Митническите органи са приели, че освен
информация за продажната цена, в намерените данни от аукционна, е налице и
снимков материал, удостоверяващ, че автомобилът е повреден, което се
потвърждава и от описанието му към датата на деклариране за свободно обращение.
Прието е, че няма доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила
от 03.02.2020 г. – датата на аукциона, към датата на допускане за свободно
обращение – 21.04.2020 година. Според митническите органи наличните данни не
удостоверяват по безспорен начин достоверността на датата, на която е сключена
сделката между ****** и вписания купувач Л.Х., поради факта, че
датата 08.01.2020 г. е вписана в споразумението за продажба /Buyer`s Agreement/, предхожда датата 03.02.2020 г.,
явяваща се дата на продажба от аукциона и дата на прехвърляне на собствеността
на превозното средство в удостоверение за собственост /certificate of title/. Сочи се, че обстоятелството, че
вносителят е представил споразумение за продажба /Buyer`s Agreement/, издадено от *****, предполага,
че е възможна последваща продажба с купувач Л.Х., която не е подкрепена с
доказателства и не може да послужи за митнически цели. Посочено е, че ако е
налице продажба то към цената трябва да се включат и допълнителните разходи,
извършени във връзка с нея, но по преписката липсват доказателства, такива
направени ли са и какъв е техният размер.
Във връзка с направените констатации в хода на проверката,
митническите органи достигнали до извод, че действителната продажната цена на
автомобила е 6100 USD, или в левова равностойност, и тази стойност следвало да
формира митническата стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г.
В резултат на възникналите съмнения относно декларираната
митническа стойност и обстоятелството, че същите не отпаднали след изискване на
документи от вносителя (такива не са представени), митническите органи приели,
че декларираната митническа стойност по MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020
г. следва да бъде изменена на основание чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) i)
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. съобразно цената посочена като продажна цена на
проведения аукцион.
На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 29 от същия регламент, както и
резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с
рег. № 32-401212/10.12.2021 г., с което е уведомен, че предстои издаване на
решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на
митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 година. В
съобщението подробно били изложени констатациите на митническите органи от
анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение
на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС,
както и били разяснени възможността и срокът за представяне на становище.
Писмото е връчено на жалбоподателя на 14.12.2021 г., видно от приложеното
известие за доставяне /л. 46 от преписката/. В предоставения срок от Л.Х. е
постъпило становище с вх. № 32-11758/13.01.2022 г., в което изразил несъгласие
с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа
стойност с MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 година.
С докладна записка с рег. № 32-154605/12.05.2022 г.,
изготвена от началник на МП Пристанище Бургас център, до директора на ТД
Митница Бургас е направено предложение за издаване на решение за определяне на
нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020
година.
В резултат на проведения последващ контрол и констатациите
на митническите органи, с оспореното решение директорът на ТД Митница Бургас на
основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. е определил нова митническа стойност на стоката по MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020
г. в размер на 11626,94 лева /представляваща сбор от обявената продажна цена на
аукциона – 10911,44 лева и декларираните разходи за транспорт – 715,50 лева/;
постановил, че на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. за стоката от МД с MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. е възникнало вносно
митническо задължение към датата на приемане на митническата декларация – 21.04.2020
г.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на
ставка 10% за вносно мито, спрямо новата митническа стойност определил вносно
митническо задължение в размер на 1162,69 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл.
77, § 2 от същия регламент постановил, че на датата на възникване на
митническото задължение -27.09.2019 г., възникнало и задължение за ДДС; на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определил данъчна основа при внос по смисъла на
чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката по MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. в
размер на 13006,98 лева /представляваща сбор от митническата стойност, размера
на дължимото мито и декларираните разходи след вноса на стоката/; на основание
чл. 67 от ЗДДС, при прилагане на ставка 20% съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо новата данъчна основа определил задължение за ДДС в размер на 2601,40
лева. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56
от ЗДДС, и при съобразяване заплатените стойности за мито и ДДС, са определени
за вземане под отчет задължения в общ размер на 2175,13 лева, от които мито в
размер на 679,72 лева и ДДС в размер на 1495,41 лева, ведно със задължение за
лихви, считано от 21.04.2020 г. до уведомяването на длъжника. Решението е
връчено на жалбоподателя на 08.06.2022 г., видно от известие за доставяне /л.
12 от преписката/.
По делото е представено Решение №
Р-235/32-204823/21.06.2022 г., с което е спряно предварителното изпълнение на
процесното решение.
От страна на жалбоподателя по делото са представени писмо
рег. № 32-23261/21.01.2022 г., от което се установява, че от Директора на
дирекция „Митническа дейност и методология“ са дадени указания за начина, по
който следва да се определя нова митническа стойност при внос на пътни превозни
средства, представени са също така разпечатки от интернет сайтовете - www.en.bidfax.info и www.autoauctions.io, както и писмо от www.autoauctions.io от
14.12.2021 г., в което е посочено, че не са търговци на автомобили и логистична
компания, информацията, която публикуват не се актуализира и не следва да се
използва като база данни.
Ответникът представя по делото превод на
документите, изготвени на чужд език, съдържащи се в административната преписка,
както и Заповед № 3Т2-1000-425/24.06.2021 г. на Директора на ТД "Южна
морска" (понастоящем ТД "Митница" Бургас) (л. 123); доклад
peг. № 32-208102/30.06.2021 г. (л. 125); Заповед № 3ТД-1000-451/06.07.2021 г.
на директора на ТД "Южна морска" и извлечение от Приложение № 1,
неразделна част към заповедта (л. 140); Заповед № 3ТД-1000-265/15.04.2022 г. на
директора на ТД "Митница" Бургас (л. 143); разпечатка от профила,
през който е била достъпна информацията в сайта autoauctions. io (л. 146);
Представена е също така заповед за изменение на служебно правоотношение №
2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция "Митници" (л. 120).
За установяване на спора от фактическа страна, в хода на
процеса е изготвена съдебно – автотехническа експертиза, от което се установява
следното: цената на процесния автомобил, в ново състояние, към 2017 г.,
34 995 USD; стойността на автомобила към
02.12.2021 г. е 6100 USD; приблизителната
стойност на ремонта към същата дата е 10 036 USD; офертната стойност на процесния автомобил без
увреждания е 18409 USD; стойността на процесния автомобил, с приложен коефициент
на овехтяване, без прилагане на коефициент за изминат пробег, е 19947 USD.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че посочената
цена през 2017 год. е в САЩ. Посочва, че сумата за нов автомобил следва да се
намали с между 37 % и 57 %, за да се приложи коефициента за овехтяване. Експертът
излага, че няма как да се посочи точната цена на ремонта на автомобила, предвид
промяната в цените на авточастите и факта, че се прави само външен оглед на
автомобила. Вещото лице уточнява, че не е възможно прилагане на коефициент за
изминат пробег, тъй като американският стандарт е около 12 000 мили на
година и след този пробег се прилага коефициент. Експертът уточнява, че посочените
стойности са средни и няма как да бъде по – конкретен, както и че преди
изготвяне на заключението не е извършван оглед на място на автомобила.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал.
7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на
чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според
чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5,
6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление. Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница Бургас в
Агенция "Митници", е издадено от компетентен административен орган, в
границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно
чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1
и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г. и
предвид представената по делото заповед № 2387/30.07.2021 г. на директора на
Агенция "Митници" (л. 120 от делото).
Оспореният
административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, мотивиран е от фактическа
и правна страна. Спазена е и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които
ще се основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в
30 дневен срок.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в хода на административното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като обжалваното решение е издадено след
срока по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ. Действително в посочената норма е предвидено, че
решение, с което се установяват митническо задължение и/ или други публични
държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от
започването на производството, но този срок е инструктивен, а не приклузивен. В
този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в
решение № 4481/11.05.2022 г. по адм. д. № 8550/2021 г., решение №
7321/16.06.2021 г. по адм. д. № 2023/2021 г., решение № 7499/16.06.2020 г. по
адм. д. № 3267/2020 г. и др.
Лишени от основание са и възраженията,
свързани с разпоредителната форма на инициативата за започване на
административно производство. От приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че в случая възникналите съмнения и упражнения митнически контрол е
във връзка с издадена Заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. (л. 140 от делото)
от Директора на ТД Южна морска (с ново наименование ТД Митница Бургас). Същата
е издадена с цел извършване на последващ контрол на митническите декларации за
декларирани автомобили, изпратени от САЩ за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021
година.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (така Решение от 15 юли
2010 г., ******, C-354/09, т. 27, Решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary,
C-291/15, т. 23, Решение от 20 декември 2017 г., ******, C-529/16, т. 27). Съгласно
чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от § 2 на същата разпоредба
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки,
и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи
по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.
74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени
договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за
определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е
сторено. Единствено когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото, при установената
поредност (в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021
г. на ВАС и др.).
Преминаването към
тези субсидиарни методи е обусловено от наличие на основателни съмнения относно
декларираната от въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези
съмнения вносителя следва да бъде уведомен и едва ако не бъдат разсеяни, е
налице възможност за определяне на митническата стойност по този ред. Терминът „основателни
съмнения“ няма легална дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при
което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай
съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
В
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да
докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното
увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и
предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност (в този
смисъл са Решение № 9350/13.07.2020 г. по адм. д. № 14433/2019 г., Решение №
15563/15.11.2019 г. по адм. д. № 6328/ 2019 г. и др.).
В конкретния
случай, процесната митническа декларация е предмет на последващ контрол,
относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в
същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за
дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл. 48 от МК във
вр. чл. 84 от ЗМ. По силата на чл. 48 от Регламента за целите на
митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В
чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е
предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора.
В случая, мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни
съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено при липса годни
източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които
митническата администрация се позовава. За да обоснове извод, че действителната
договорна стойност на процесния автомобил, закупен от жалбоподателя, е 6100
USD, а не, както е посочено в митническата декларация – 2300 USD, административният
орган основава решението си на разпечатка от интернет сайт. Този извод са
необоснован, до колкото данните в посочените от органа интернет сайтове, нямат
официален характер, същите не са събрани по нормативно предвиден ред, поради което
и не се ползват с доказателствена сила. не са в състояние да послужат за
определяне на стойността. Ето защо, следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност. Последното лишава съда от възможност да извърши преценка
относно законосъобразността на формулираните изводи на митническия орган.
На следващо място, нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното производство са събрани доказателства, които да удостоверяват, че
датата на покупката на процесния автомобил, от Л.Х., е именно 03.02.2020. В
приложената по делото разпечатка от интернет сайт не е посочен купувач. Същевременно,
в споразумението за продажба (Buyer`s Agreement) е посочена цената, на която е закупен
процесният автомобил, като изрично е отбелязано, че представлява цялото
споразумение относно покупката. Договорът е подписан от купувача, поради което
и следва да се приеме, че последният е запознат и е съгласен с описаните
условия. В същия се съдържат необходимите данни, за да обоснове наличието на
извършена сделка между посочените в нея страни – цената, датата и предмета на
сделката. От административния орган не е оспорена автентичността на документа,
а единствено не е приета вписаната продажна цена. Също така, следва да бъде
съобразено, че датата на споразумението за продажба предхожда момента на
провеждане на аукциона. Сами по себе си установените от митническия орган
съвпадения в част от документите (данните от интернет сайта и приложения
сертификат за собственост), не са в състояние да оборят достоверността на
данните, посочени във споразумението. Извод в обратна насока не се формира и поради
непредставянето на допълнителни доказателства, удостоверяващи извършената
сделка.
Административният орган, без да оспорва автентичността на представените
документи, установяващи придобиване на стоката, приема, че е възникнало
основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност, а последната е
определена въз основа на информация, съдържаща се в интернет сайт. Както бе
посочено и по – горе, митническата стойност е договорната стойност на стоките,
поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля
на страните по сделката.
Гореизложеното
обуславя извода, че от представения по делото договор за покупко-продажба се
установява по категоричен начин осъществена сделка с предмет конкретния
автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване;
размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/ 2013.
Налице
е необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/ 2447.
По изложените
съображения, налага се извода, че
като не е приета декларираната договорна
стойност на процесната стока и е определена нова такава единствено съобразно
публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет
сайт на трета държава, от Директора на ТД Митница Бургас към Агенция
"Митници" е постановен незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата
стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт и
сочените като възникнали задължения за мита, ДДС и лихви.
Жалбата се явява
основателна, поради което оспореният административен акт, като
незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, в полза на жалбоподателя направените разноски, в общ размер на 1260
лева, от които: 850 лв. – за адвокатско възнаграждение, 10.00 лева – за държавна
такса в размер 400 лева възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 143 АПК.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Решение №
32-169001/25.05.2022 г. към MRN 20BG001007018157R8 на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция Митници да
заплати Л.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 1260.00 (хиляда двеста и шестдесет) лева, на
основание чл. 143 АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: