Решение по дело №1254/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Асоциация Хипофиза“, ЕИК ********, представлявано от В.Д. против Решение № 569/13.04.2023 г., постановено по АНД № 20233110200696 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201174/14.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на Сдружение „Асоциация Хипофиза“, за нарушение чл. 10, ал. 1 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във връзка чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че въззивният съд не само не е обсъдил направените от жалбоподателя възражения. Необосновано и неправилно съда е посочил в решението си, че са установени множество нарушения, а не е посочил такива. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като са развити доводи в тази насока. Изложени са твърдения, че неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е императивна, като се твърди, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е съставил АУАН в присъствието на един свидетел. Освен това се сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е разпитал свидетеля при съставяне на акта. Оспорва се размерът на наложеното наказание. В заключение е посочено, че при постановяване на решението си ВРС не е преценил попадат ли украинските граждани в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, предвид предоставената им временна закрила. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него НП. В условия на евентуалност се иска намаляване на размера на наложеното наказания до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Счита, че не е взет предвид факта, че наетото лице е украински гражданин, със статут на бежанец.

Ответната страна – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представил, оспорва жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление Сдружение „Асоциация Хипофиза“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ – за това, че в качеството си на работодател, не е уведомило териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето С. К., ЛНЧ **********, ползваща се от временна закрила за срок от 01.04.2022 г. до 23.02.2023г., постъпила на работа на 17.08.2022 г., видно от трудов договор №41, изпълняваща функциите на „здравен медиатор“, гражданин на Украйна, с място на работа „институции/хотели/лечебни заведения“. Нарушението е установено от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при извършена през месец ноември 2022 година проверка по спазване на трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПР 2237120/29.11.2021 година.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Варна е достигнал до извод, че Сдружение „Асоциация Хипофиза“ ЕООД е осъществило състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ. Констатирал е, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи, че размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен близо до минималния, предвиден в санкционната норма, предвид множеството установени нарушения. Счел е, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението. С тези мотиви Районен съд - Варна е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Настоящият състав на съда споделя доводите на ВРС, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното нарушение.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина "свидетели", а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Факта, че АУАН е подписан само от един свидетел, не води до нарушаване правото на защита на касатора. Не го лишава от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и при какви факти за да може да организира адекватно защитата си, която няма спор, че се реализира срещу фактите. По изложените доводи настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че посочването в АУАН само на един свидетел е съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е разпитал свидетеля присъствал при съставяне на акта, а и такова искане дори не е направено от наказаното лице.

Уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС.

По делото е безспорно установено, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ касаторът не е уведомил ДИТ-Варна за обстоятелството, че лице – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. Уведомление е подадено почти два месеца по-късно, поради което правилно ВРС е приел, че извършването на нарушението е доказано и подлежи на санкциониране по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

Действително, като лице, на което е предоставена временна закрила на територията на РБ, С. К. има право на достъп до пазара на труда, без да се изисква разрешение. Изискването за подаване на уведомление обаче не е свързано с установения за граждани на трети държави разрешителен режим. Обстоятелството, че на лицето - гражданин на трета страна е предоставена възможност да използва облекчени процедури, за да получи достъп до българския пазар на труда, не освобождава работодателя от задължението да уведоми в законоустановения срок териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Касационният състав изцяло споделя изложеното от въззивния съд относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен. Правилно въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства не се установяват конкретните белези на маловажен случай /вж. чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН/, тъй като извършеното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. При извършване на преценката за маловажност на случая следва да бъде съобразена и значимостта на охраняваните от ЗТМТМ обществени отношения, с престирането на работна сила от граждани на трети страни и гарантиране спазването на правата и законните им интереси.

В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни мотиви. Изложените доводи от ВРС, че са налице множество извършени нарушения от дружеството не се подкрепя със събраните по делото доказателства. При това положение, предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на ответника искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60, 00 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 569/13.04.2023 г., постановено по АНД № 20233110200696 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 03-2201174/14.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на Сдружение „Асоциация Хипофиза“, за нарушение чл. 10, ал. 1 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във връзка чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА Сдружение „Асоциация Хипофиза“, ЕИК ********, представлявано от В.Д. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: