№ 5960
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100509985 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Х., малолетен, действащ чрез неговата
майка и законен представител В. Г. Д., срещу решението от 07.07.2023 г. по гр.д. №
15504/2021 г. на СРС, III ГО, 89 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната
издръжка на въззивника е отхвърлен над сумата в размер на 220 лева до пълния предявен
размер от 700 лева, като неправилно и необосновано. В жалбата подробно са изложени
съображенията за неправилността на първоинстанционното решение в атакуваната част.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се уважи изцяло исковата му претенция за увеличаване размера на присъдена
издръжка до пълния предявен размер от 700 лева месечно, т.е с още 480 лева. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна Н. Д. Х., чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба e допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му части.
1
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решение № 20096742/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 15504/2021 г., СРС, III
ГО, 89 състав, е увеличил присъдената в полза на малолетното дете Н. месечна издръжка от
150 лева на 220 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска (18.03.2021 г.),
присъждайки и законната лихва за забава. Искът до пълния му размер от 700 лева е
отхвърлен, като неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и
по отговорността за разноските.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни. При определяне размера
на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите
на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се
съобрази. По дела за увеличение на присъдената месечна издръжка следва да се имат
предвид и изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или
увеличените материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на
решението, с което издръжката е присъдена.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 150 лева с решението по гр.д.
№ 54059/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, влязло в сила на 07.12.2016 г., детето Н. е било на
навършени 5 години, а към момента е на навършени 12 години. През изминалия период от
седем години ищецът - въззивник в настоящото производство е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и социално-
културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й
размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил
формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства. Конкретните възможности на ответника – въззиваем в
настоящото производство да дава издръжки са предпоставка за нейния размер (чл.142, ал.1
СК), а в настоящия случай, въпреки указанията на първоинстанционния съд в доклада по чл.
312, ал. 1, т. 2 от ГПК, те са останали неизяснени по делото. По отношение на последния
няма данни за осигуряване, нито данни за подавани от него годишни данъчни декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ за доходи; липсват и данни за подавани справки за изплатени
доходи/трудови и различни от трудови от ответника. Единственото установено имущество
на Н. Д. Х. са две МПС – лек автомобил Мерцедес Е 220, с първа регистрация 10.03.2003 г.,
придобит на 21.11.2019 г., и лек автомобил Шевролет, с първа регистрация 18.06.2012 г.,
придобит на 04.03.2022 г. (справка от МВР-СДВР отдел „ПП“ към дата 18.04.2022 г.), но
липсват каквито и да доказателства да са реализирани доходи от тях. Действително през
годините Н. Д. Х. е притежавал още седем МПС (л.а БМВ 520, с първа регистрация
30.09.1991 г.; л.а Фолксваген Голф, с първа регистрация 01.12.1992 г.; л.а л.а Мерцедес Е
200, с първа регистрация 28.01.1997 г.; л.а л.а. Нисан Прмера, с първа регистрация
13.07.2001 г.; л.а. Мерцедес С 320, с първа регистрация 01.07.1999 г; л.а. Фолксваген Туран,
с първа регистрация 12.08.2004 г.; и л.а Опел Вектра, с първа регистрация 10.11.2001 г.),
2
които периодично е отчуждил до м. февруари 2020 г. (две от МПС са отчуждени още по
време на брака му с майката на въззивника) и вероятно е реализирал доходи от тях, но това
обстоятелство с оглед първата регистрация на всяко едно от отчуждените МПС и липсата
на данни за реализирани трудови или приравнени на тях доходи през последните години, не
може да обоснове извод за материална възможност на въззиваемия да отделя средства и за
издръжката на своето дете над присъдения от първоинстанционния съд размер от 220 лева
месечно, който размер е съобразен с трудоспособната възраст на въззиваемия и неговата
работоспособност, с оглед на които следва да се приеме, че във възможностите на
последния е да реализира доходи поне в размер на установената за страната минимална
работна заплата, която към момента е 780 лева.
И пред въззивната инстанция въззивникът не е ангажирал доказателства за по-големи
доходи на въззиваемия, нито за неговите имотно състояние и професионална квалификация
(арг. от т. 5 от ППВС 5/70 г.). Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт,
поради което не могат да възникнат и неговите правни последици. Последното трудово
регистрирано правоотношение на Н. Д. Х. е прекратено през 2016 г., към датата 06.10.2023
г. в Регистъра на осигурените лица няма подавани данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за
осигурителен стаж и доход за лицето, нито подадено уведомление по реда на чл.62, ал.5 КТ
за сключен трудов договор (Справка от НОИ ТП –София град), липсват и данни за
осигуряване на лицето, както и за изплатени доходи (трудови и различни от трудовите) за
2021 г. и 2022 г., няма данни за подавани от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2021
– 2022 г. (Справка от НАП, ТД на НАП София –Офис Център).
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и изводи. Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани
и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20096742/07.07.2023 г., постановено по гр.д. №
15504/2021 г. на СРС, III ГО, 89 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. Х., малолетен, действащ чрез
3
неговата майка и законен представител В. Г. Д., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4