Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 08.02.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 15.12.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 55 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.228 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Ж.И.Б. твърди в исковата си молба, че има
сключен Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2019 г., по силата на който
е предоставил на ответника за временно възмездно ползване собствената си
земеделска земя, находяща се в землището на село П. и
в село А., Община С.З., Област С.З. с площ общо от 512,578 дка.
Сочи се, че договорът е сключен за срок от една година и за наетите ниви се дължи
наемна цена по 54.90 лв. на дка или общо сумата 28 140 лв. Съгласно чл.1.3 от
договора, плащането се извършва както следва:
- 50% от годишния наем или сумата 14 070лв. в срок до
01.10.2020 г. и
- 50% от годишния наем или сумата 14 070лв. в срок до
31.10.2020 г.
Ищецът твърди, че срокът за плащане на наемната цена е
изтекъл, но ответникът и до настоящия момент не е платил дължимите суми по
договора.
Твърди, че наред с това, съгласно чл.1.5 от договора
ответникът дължи и неустойка за забавено плащане по 0,05% на ден върху
непогасените задължения.
Сочи се, че за забава на плащане на първата вноска в
размер на 14 070 лв. за периода от 01.10.2020г. до 08.02.2021г., за срок
от 131 дни, дължи неустойка в размер на 921,58 лв. и забава на плащане на
втората вноска в размер на 14 070 лв. за периода от 31.10.2020г. до
08.02.2021г. за срок от 101 дни дължи неустойка в размер на 710,53 лв. или общо
сумата 1632,11 лева.
Моли съда да осъди ответника Т.Ж.К.- Земеделски
производител с ЕГН ********** да заплати на ищеца Ж.И.Б., ЕГН ********** общо
сумата 29 772,11лв. от които, на основание чл.288, ал.1 от ЗЗД главница в
размер на 28 140лв. и на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойка в размер на 1
632,11лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й заплащане, а също така и направените съдебни разноски за
настоящата инстанция.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва, че в качеството си на
земеделски производител, действително е подписал представения с исковата молба
Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2019г. Твърди обаче, че като
наемател не е получавал фактически държането на описаните в този договор ниви.
Наемодателят не му бил предоставил земята, която е предмет на договора, поради
което счита, че за него не се пораждат задължения по този договор.
Въпреки това, ако съдът приеме, че дължи на ищеца сума
от 28140лв., представляваща дължими наемни вноски по Договор за наем на
земеделска земя от 24.07.2019г., прави възражение за нищожност на разпоредбата
за дължима неустойката, посочен в чл.1.5 от договора им. Счита, че така
определената неустойка е прекомерна, същата е без фиксирана горна граница и се
явява нищожна и противоречаща на добрите нрави в обществото.
Моли съда, ако бъде осъден за разноски по това дело,
същите да бъдат присъдени в минималният размер.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, в която заявява, че възражението на
ответника, че не е получил фактически държането на арендованите
земи е неоснователно.
На първо място посочва, че ответникът е арендовал същите земи и през стопанските 2017/2018 и
2018/2019 години, видно от представените договори от 24.07.2017г. и
24.07.2018г., както и че поради неплащане на дължимите арендни
вноски същият е бил осъден с Решение №260071/27.10.2020г. на Окръжен съд - С.З.,
постановено по гр.д.14/2020г. да плати непогасените задължения за стопанската
2018/2019г.
Сочи се, че с отговора на исковата молба не са
представени доказателства, че земите са били върнати на ищеца, за да е
необходимо отново да бъде предадена фактическата власт.
На второ място сочи, че правото на фактическо държане
произтича от самия договор, където в чл.1 изрично е записано, че земите се
предоставят за ползване от собственика на арендатора и не е необходимо да бъде
извършван самостоятелен въвод във владение.
На следващо място твърди, че от договора е видно, че
се касае за земи в землището на две села и разположени на различни места, а не
за един общ масив на комасирана земя.
Ищецът сочи, че съгласно разпоредбите на чл.37б, ал.1
от ЗСПЗЗ в тези случаи ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят
в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, въз основа на
които този орган да изготви регистър на собствениците и ползвателите на
земеделски земи, информацията от който да бъде предоставена на лицата,
участващи в изготвянето на споразумението по чл.37в от закона с цел насърчаване
на уедрено ползване и създаване на масиви.
Посочва, че на база на тази информация, на основание
чл.37в от ЗСПЗЗ се изготвя споразумение между ползвателите за създаване на
масиви. Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на
земеделието, храните и горите и съдържа данни за комисията, участниците,
разпределените им имоти или части от имоти, като се прилага за разпределение на
масивите за ползване, като неразделна част е и карта за разпределение на
масивите.
Сочи, че такова споразумение се сключва и актуализира
всяка година до 30 август за следващата стопанска година.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че въз
основа на доклад на специалната комисия, уредена в закона, директорът на
Областна дирекция „Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите
в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Тази заповед се обявява
в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на
интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция
„Земеделие".
Заявява, че в изпълнение на изложеното по горе, за
стопанската 2019/2020г., са издадени Заповед № ПО-09-802-2/30.09.2019г. на
Областна дирекция „Земеделие“, С.З. за масивите за ползване от ответника в
землището с.П. с площ от 905.502 дка. и Заповед № ПО-09-804-2/30.09.2019г. на
Областна дирекция „Земеделие“, С.З., за масивите за ползване от ответника в
землището с.Хан А. с площ от 32.324 дка., в които площи са включени и земите,
които Т.Ж.К.е заявил по договора за наем на земеделска земя от 24.07.2019г.,
сключен с ищеца.
Сочи, че от тези заповеди произтича правото на всеки
един от участниците в Споразумението да обработва конкретно определените му
земи, независимо за кои от тях има или няма конкретен договор с арендодател.
Ищецът заявява, че от цитираната по-горе императивна
нормативна уредба следва, че обстоятелството, има ли или няма предаване на
фактическото държане на описаните в договора за аренда ниви е без значение за
валидността на арендния договор и не оказва влияние
върху дължимостта на арендната
вноска. За ищеца не е възникнало задължение да предава фактическото държане на
имотите, тъй като реализирането фактически на владеенето и обработване на
конкретни земи е обвързано с изпълнението на други нормативно установени
императивни изисквания.
Счита за неоснователно и възражението за нищожност на
клаузата за неустойка в сключения договор.
На първо място посочва, че неустойка в размер на 0.05
% на ден за забавено плащане не е прекомерна и тя не надвишава значително
размера на нормативно установената законна лихва в размер на 10%.
Твърди, че е достатъчно само да се посочи, че
предявеният иск по чл.86 от ЗЗД възлиза на 1632,11 лв.
Заявява, че клаузата не е нищожна, тъй като се касае
за търговски спор и по отношение на него важи задължителното тълкуване, дадено
в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д.№1/2009г. на ОСТК.
Съгласно т.3 от решението, не е нищожна клауза за неустойка в търговски договор,
уговорена в безкраен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява. Клаузата е нищожна само когато уговорената неустойка е извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай.
Твърди, че в случая, с оглед минималния размер на неустойката, горепосочените
обстоятелства не са налице.
С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника Т.Ж.К.-
Земеделски производител с ЕГН ********** да заплати на ищеца Ж.И.Б., ЕГН **********
общо сумата 29772,11лв., от които на основание чл.228, ал.1 от ЗЗД, главница в
размер на 28 140лв. и на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойка в размер на
1632,11лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й заплащане, а също така и направените съдебни разноски
за настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е представен Договор за наем на земеделска
земя от 24.07.2019 г., от който е видно, че Ж.И.Б. е предоставил на Т.Ж.К.за временно възмездно
ползване собствената си земеделска земя, находяща се
в землището на село П. и в село А., Община С.З., Област С.З. с площ общо от
512,578 дка. Договорът е сключен за срок от една година. Съгласно чл.1.3 от
договора, за предоставените земеделски земи, наемателят дължи наемна цена по
54.90 лв. на дка или общо сумата 28 140 лв., като плащането се извършва по
следния начин: 50% от годишния наем или сумата 14 070лв. в срок до 01.10.2020
г. и 50% от годишния наем или сумата 14 070лв. в срок не по – късно от
31.10.2020 г. на съответната календарна година. Съгласно чл.1.5 от договора,
наемателят дължи и неустойка за забавено плащане по 0,05% на ден върху
неизплатените задължения.
По делото е представена Заповед №
ПО-09-802-2/30.09.2019г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З. за масивите за
ползване от ответника в землището с.П. с площ от 905.502 дка за стопанската
2019/2020г.
По делото са представени платежно нареждане за
кредитен превод с наредител Т.Ж.К.за сумата
12 000 лв. с дата 09.05.2018 г. на ПИБ АД; платежно нареждане за кредитен
превод с наредител Т.Ж.К.за сумата 4 000 лв.
11.05.2018 г. на ПИБ АД; вносна бележка с вносител П.Л.К.за сумата 15 000
лв. от 19.07.2018 г. на И. АД, за които ответникът твърди, че представляват
бъдещи плащания по процесния договор.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е
назначена съдебно – икономическата експертиза. От заключението й се установява,
че при направена справка в счетоводството на ЗП - Т.Ж.К.експертът е установил,
че за 2018 г. липсват извлечения от банковите сметки и не е видно дали са
отразени плащания за 2018г.
Според експерта, от представените в съдебно заседание
2бр. платежни нареждания /пл.нареждане с наредител Т.Ж.К.за
сумата 12000лв. от 09.05.2018г. и пл.нареждане с наредител
Т.Ж.К.за сумата 4 000лв. от 11.05.2018г. с вписано в платежните документи
основание „рента“, и вносна бележка с наредител П.Л.К.за
сумата 15 000лв. от 19.07.2018г. с вписано основание на превода“наем на
земя“ се установяват направени плащания към един по-ранен период от време-
2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 228 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена
цена. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно
изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила
задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната наемна цена, ищецът следва да установи факта
на сключване на договора за наем и предоставяне на вещта за ползване на
ответника, а последният следва да установи факта на плащане на наемната цената
за процесния период.
В настоящия случай съдът намира за безспорно, че
наемодателят Ж.И.Б. е предоставил за ползване описаните в договора за наем от
24.07.2019 г. земеделски земи, находящи се в
землището на село П. и в село А., Община С.З., Област С.З. с площ общо от 512, 578
дка. От заповед № ПО – 09 – 802 – 2/30.09.2019 г. се установява, че ответникът,
в качеството си на ползвател на земеделска земя е представил договора за наем
от 24.07.2019 г. съгласно чл. 37 б от ЗСПЗЗ пред Областната Дирекция
„Земеделие“ – гр. С.З. за стопанската 2019/2020 г. и е участвал в разпределение
по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ. Следователно за наемателя ЗП Т.Ж.К.е възникнало
задължението да заплати уговорената в договора наемна цена. Съгласно чл. 1.3 от
договора, за предоставените земеделски земи наемателят дължи наемна цена по 54,
90 лв. на дка или общо сумата 28 140 лв., като плащането следва да се извърши
по следния начин: 50% от годишния наем или сумата 14 070 лв. в срок до
01.10.2020 г. и 50% от годишния наем или сумата 14 070 лв. в срок не по –
късно от 31.10.2020 г. на съответната календарна година. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не установява, че е изпълнил
предвиденото в чл. 1.3 от договора задължение за заплати уговорената наемна
цена. Съдът не приема, че представените по делото от страна на ответника
платежни нареждания на обща стойност 31 000 лв. установяват изпълнение на
задължението по договора за наем от 24.07.2019 г. Трите платежни нареждания са от
2018 г., поради което не може да бъде възприета тезата на ответника ЗП Т.Ж.К.,
че с горепосочената сума, е заплатил авансово дължимата цена по договора от
24.07.2019 г., тъй като видно от съдържанието на договора, между страните не е
налице такава уговорка. Други доказателства за изпълнение на задължението за
заплащане на уговорената наемна цена по делото не са представени. Поради това
съдът намира, че за ответника ЗП Т.Ж.К.е възникнало задължение да заплати на Ж.И.Б.
сума в размер на 28 140лв., представляваща
наемна цена по договор за наем от 24.07.2019 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2019 г. до окончателното
плащане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ЗП Т.Ж.К.следва
да заплати на Ж.И.Б. сума в размер на
28140лв., представляваща наемна
цена по договор за наем от 24.07.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2019
г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от чл.1.5 от договора, наемателят дължи и
неустойка за забавено плащане по 0,05% на ден върху неизплатените задължения.
Ответникът е направил
възражение за нищожност на уговорената неустойка, поради противоречието й със
справедливостта и добрите нрави, тъй като е без фиксирана горна граница. Поради
това, съдът следва на първо място да извърши проверка за наличието на
нищожност, доколкото нищожната клауза не би обвързвала страните.
В Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№1/2009 г., ОСTK е посочено, че автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
В случая
уговорената неустойка е в размер на 0,05 % от дължимата цена на ден или 7, 035
лв. /14 070/0,05 %/ за всеки ден на забавата, който размер съдът намира, че не
е прекомерен. Следва да се има предвид и обстоятелството, че неустойката освен обезщетителна и обезпечителна функции, има и санкционен
характер, тъй като съставлява наказание за неизправната страна по договора. В
настоящия случай конкретният размер на неустойка към момента на завеждане на
иска се е формирал, защото длъжникът не е изпълнил изцяло поетото договорно
задължение. При това положение съдът счита, че размерът на неустойката се е
формирал не защото клаузата противоречи на добрите нрави, а защото ответникът
не е изпълнил в уговорения срок поетите с договора задължения. Да се приеме
обратното означава да се стимулират некоректните длъжници към неизпълнение,
основавайки се на възможността в един по-късен момент, когато размерът на
неустойката е нараснал значително, да се позоват на нищожност. Поради това
съдът намира, че в настоящия случай уговорената в чл. 1.5 от договора неустойка
в размер на 0,03 %, не излиза извън присъщите й функции, а напротив, така както
е уговорена неустойката обезпечава точното изпълнение на задължението на
ответника.
С оглед
изложеното съдът намира, че фактическият състав на претенцията за неустойка по
чл. 92 ЗЗД, който включва кумулативното наличие на следните елементи:
облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена
неустойка за неизпълнението на това задължение е осъществен. Поради изложеното ответникът дължи неустойка в размер на 921,58 лв. за
забава на плащане на първата вноска в размер на 14 070 лв. за периода от
01.10.2020г. до 08.02.2021г., за срок от 131 дни и неустойка в размер на 710, 53 лв. за забава на плащане на втората
вноска в размер на 14 070 лв. за периода от 31.10.2020г. до 08.02.2021г. за
срок от 101 дни.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ЗП Т.Ж.К.следва
да заплати на Ж.И.Б. неустойка в размер
на 921,58 лв. за забава на плащане на първата вноска в размер на
14 070 лв. за периода от 01.10.2020г. до 08.02.2021г., за срок от 131 дни
и неустойка в размер на 710, 53 лв. за забава
на плащане на втората вноска в размер на 14 070 лв. за периода от 31.10.2020г.
до 08.02.2021г. за срок от 101 дни, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.02.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1 708 лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до
100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на
посочените правила в настоящия случай минималният размер на адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 423,
16 лв. Съгласно § 2а от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. данък добавена стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. За
регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър
/чл. 94 ЗДДС във вр.
с чл. 80, ал. 1 ДОПК/,
който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно
доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване
на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение. При извършената служебна
справка в регистъра по чл. 80 ДОПК се установява, че адвокат С.П.
е регистриран по ЗДДС от 17.04.2008 г. Поради това
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 707, 79 лв. с ДДС /1
423, 16 лв. х 20% ДДС/.
С оглед изхода на делото ЗП
Т.Ж.К.следва да заплати на Ж.И.Б. направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 1 191 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 708 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Земеделски
производител Т.Ж.К.с ЕГН ********** с адрес: *** З. да заплати на Ж.И.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, къща №
3/4 със съдебен адрес:*** сума в размер
на 28 140лв./двадесет и осем хиляди
сто и четиридесет лв./, представляваща
наемна цена по договор за наем от
24.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Земеделски
производител Т.Ж.К.с ЕГН ********** с адрес: *** З. да заплати на Ж.И.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, къща №
3/4 със съдебен адрес:*** неустойка в
размер на 921,58 лв. /деветстотин двадесет и един лв. и 58 ст./ за забава
на плащане на първата вноска в размер на 14 070 лв. за периода от
01.10.2020г. до 08.02.2021г., за срок от 131 дни и неустойка в размер на 710, 53 лв./седемстотин и десет лв. и 53 ст./ за
забава на плащане на втората вноска в размер на 14 070 лв. за периода от
31.10.2020г. до 08.02.2021г. за срок от 101 дни, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Земеделски производител Т.Ж.К.с ЕГН ********** с
адрес: *** З. да заплати на Ж.И.Б. с ЕГН
********** с адрес: ***, къща № 3/4 със съдебен адрес:*** направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 1 191 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 708 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :