Р Е Ш
Е Н И Е
№ 238
гр.
Велико Търново, 21.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н. и участието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10246/ 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от ***Е.П., като пълномощник на директора Национално
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /НТУ към АПИ/ – гр. София,
срещу Решение № 300/ 07.06.2023 г. по АНД № 20224110201366/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № BG03042022/5800/Р8-601
от 28.09.2022 г., издадено от директора на НТУ към АПИ, с което на И.М.Б. с ЕГН
**********, адрес ***, за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание същата законова норма, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв. и АПИ е осъдена да
заплати на И.Б., разноски по делото пред ВТРС, в размер на 500,00 лева.
Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл.
63в от ЗАНН. Счита, че съдът неправилно е приел недоказано извършването на
деянието от санкционираното лице, доколкото при съставянето на АУАН последното
не е вписало вазражения, а констатациите в акта не са били оборени в до
издаването на НП, нито хода на съдебното производство. Поради това намира за
доказано авторството на нарушението, като развива и доводи за валидност,
процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното
постановление, издадено при безспорна установеност от обективна страна на
санкционираното деяние. От настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение на ВТРС и разреши спора по
същество като потвърди наказателното постановление, издадено на И.М.Б..
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощник ***К.,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
доразвити в хода на устните състезания.
Ответникът по
касационната жалба И.М.Б. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на районния
съд за недоказано авторство на санкционираното от АНО деяние. Счита обжалваното
решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно
приложение на материалния закон. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:
На дата
03.04.2022 г. в 11:13 часа на граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“ в
направление излизане от територията на Република България, е пристигнало пътно
превозно средство „Мердедес Актрос“ с peг. № ***, влекач с обща техническа
допустима масимална маса - над 3,5 тона, управлявано от И.М.Б.. При извършена
проверка от инспектори в Териториална дирекция София при на
Агенция „Митнизци“, е било установено, че за посочения товарен автомобил е
засечено движение на дата 12.03.2022 г. в 02:50 часа по път I-4,
км. 133+194, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Движението на посочените дата и час е установено чрез техническо
устройство № 40292, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на посочения
пътен участък. За същото е генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система, с номер на нарушението DAC83D686D74088CE053011F160A763E. Констатирано е,
че движението на ППС „Мердедес Актрос“ с peг. № *** на 12.03.2022 г., в 02:50 часа по
посочения пътен участък, няма предварително
закупена маршрутна карта, нито получени тол декларации, не е получено и
надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“. При проверката на 03.04.2022
г. е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в
размер на 133 лв., видно от приложена по делото квитанция от същата дата.
При така констатираното от участвал в проверката инспектор в „ТД София“ при АМ към АПИ, на водача И.М.Б. е съставен АУАН № BG03042022/5800/Р8-601 от 03.04.2022 г., за
извършено от него на дата 12.03.2022 г. в 02:50 часа, нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът е връчен
на нарушителя на датата на съставянето му, като последният е вписал, че не е
съгласен с констатираното нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу
акта не са подадени писмени възражения. Въз основа на констатациите в АУАН, от директора на
Национално тол управление към АПИ е издадено Наказателно
постановление № BG03042022/5800/Р8-601
от 28.09.2022 г., с което на И.М.Б. за извършено
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същата законова норма, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева. От
административно наказващия орган не е извършвана допълнителна проверка на
факти, вкл. относно собствеността на „Мердедес Актрос“ с peг. №
*** към датата на нарушението и относно авторството на това нарушение.Наказателното постановление е връчено на Б. на дата 10.10.2022 г.,
жалбата срещу него пред РС – Велико Търново е подадена чрез АНО, на дата
21.10.2022 година. Пред районния съд санкционираното лице е
оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е наказано,
а освен това е навело оплаквания за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила при издаването на НП и за евентуална
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. За доказване на твърденията си че не е
извършител на нарушението, същото е представило писмени доказателства /пътен
лист, товарителници, трудови договори, длъжностни характеристики, отчетна форма
за явяване и неявяване на работа и други/. От тях се установява, че на дата
12.03.2022 г. ППС „Мердедес Актрос“ с peг. № ***, не е било управлявано от И.М.Б.,
а от друг водач, те поставят под съмнение и наличието въобще на някакви
взаимоотношения между наказания водач и дружеството – собственик на автомобила,
по времето когато АНО претендира да е извършено деянието. В хода на съдебното
следствие районният съд е приобщил документите от административната преписка,
посочените доказателства, представени от санкционираното лице и такива за
компетентността на актосъставителя и АНО. Въз основа на установените чрез тях
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на
АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на подадената пред
него жалба. Той е приел наличието на съответната материална компетентност у
актосъставителя и АНО, но е преценил че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а по
същество – че не е доказано извършването от санкционираното лице, на
вменяваното от АНО нарушение. Така мотивиран, районният
съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил
разноски в полза на жалбоподателя във въззивното производство.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
Обратно на твърденията в
касационната жалба, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на
процесуални правила и делото е попълнено с необходимия доказателствен материал,
касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване
на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Решаващият
състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването
на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и
възражения. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите,
както и доказателствата, подкрепящи правните изводите на съда. Това, че при
преценката на доказателствения материал решаващият състав е достигнал до
изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с
обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените
открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на закона.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността
им, определена съответно с чл. 189е, ал. 1, вр с чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл.
189е, ал. 12 от ЗДвП, което се установява от приложените Заповед № ЗАМ-322/
32-66544 от 28.02.2020 г. на директора на АМ и заповеди с № РД-11-167/
08.02.2021 г., № ЧР-СП-622/ 11.08.2022 г. и № РД-11-760/ 19.08.2022 г. на
председателя на УС на АПИ.
Обосновани обаче са изводите на съда относно
неспазване при издаването на АУАН и НП на изискванията съответно на чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното
постановление отразените фактически контатации, не са изчерпателни по отношение
на значимите за установяване съставомерността на деянието обстоятелства. Както
е отбелязал и районният съд, в чл. 12 и следващите от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, са регламентирани няколко възможни начина за заплащане на
„тол такса“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗП - чрез закупуването на маршрутна
карта, с абонаментен договор към националните доставчици на услуги или чрез
доставчиците на декларирани данни. В случая от актосъставителя не е
конкретизирано нито текстово, нито чрез посочване на съответната норма, кой от
изброените видове заплащане на такса е бил приложим в случая, а това е от
значение най-малко за изясняване на субективния елемент на деянието. От своя
страна АНО, независимо от вписаното в акта възражение на
водача, не е изпълнил задълженията си чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и не е извършил
проверка в тази насока, напр. дали автомобилът не е снабден с бордово
устроийство, което генерира съответните необходими за таксуването данни, а
удържането на таксата става автоматично от авансово предплатена сума от
превозвача. Като резултат от коментираните процесулани нарушения, в крайна
сметка е наложено наказание без да е установено по несъмнен начин от обективна
и субективна страна извършването на санкционираното административно нарушение.
Правилни са и
изводите на районния съд за недоказано авторство на санкционираното деяние.
Предвид развитите пред настоящата инстанция доводи и съображения, за яснота на
касатора следва да се посочи, че поначало в тежест на наказващият орган е да да докаже пред съда по несъмнен начин и по
предвидения за това ред, всички елементи от фактическия състав на
претендираното от него противоправно деяние, както и неговото авторство.
Недоказването на същите има за последица недаказаност на цялото
административнонаказателно обвинение, а от там и отмяната като
незаконосъобразен на приключващия го правораздавателен акт. В конкретния случай
АУАН е съставен на лицето, което е управлявало автомобила в деня на извършената
проверка /03..04.2022 г./, очевидно поради направено от актосъставителя
предположение, че това е същият водач, управлявал ППС и на дата 12.03.2022
година. Въпросът за авторството на конкретното противоправно деяние изначално
не би следвало да почива на предположения, тъй като е решаващ при определянето
на субекта на административнонаказателната отговорност /която е персонална/. В
процесния казус става въпрос за товарен автомобил, обственост не на физическо
лице, а на търговско дружество /обстоятелство, което е могло да бъде установено
при проверката/, което е допълнително основание предположението на
актосъставителя да подлежи на последваща проверка с цел потвърждаването или
оборването му. Такава последваща проверка не е извършена от АНО, в резултат на
което обстоятелствата за собствеността на провереното ППС и кой водач го е управлявал
на датата на претендираното нарушение, са останали неизяснени и към момента на
издаване на наказателното постановление. Доказателства за тези обстоятелства не
са били представени от наказващия орган и в производството пред районния съд,
което предвид коментираното по-горе разпределение на доказателстваната тежест,
представлява достатъчно основание за отмяната на НП. В случая обаче, обратно
на твърдяното в касационната жалба, пред районния съд санкционираното лице
успешно е оборило твърденията /предположенията/ на актосъставителя и на
наказващия орган, относно авторството на деянието. От представените във
въззивното производство документи /по-конкретно пътен лист и два броя
товарителници/, се установява по достатъчно категоричен начин, че в периода 11.03.2022
г. – 13.03.2022 г., ППС „Мердедес Актрос“ с peг. № ***, към него момент собственост на
„Си транс“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, е било управлявано от друг водач,
работещ в посоченото дружество. Същевременно представената отчетна форма за
явяване и неявяване на работа индикира, че през месец 03.2022 г. И.М.Б. не е бил в трудово правоотношение с посоченото търговско дружество.
При това положение следва да бъдат споделени изводите на районния съд, че
фактическите констатации на наказващия орган относно авторството на деянието,
се явяват не просто недоказани, а изрично опровергани в хода на съдебното
производство. В крайна сметка неизвършването от АНО на
необходимите проверки е довело до налагането на административно наказание в
нарушение на материалния закон, без да са доказани както съставомерното деяние,
така и неговото авторство. Като се е
произнесъл в този смисъл, районният съд
е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороците, визирани в жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Разноски
за настоящото производство не следва да се присъждат и на ответника по
касационната жалба, доколкото такива не са претендирани, а няма доказателства и
да са сторени.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение
№ 300 от 07.06.2023 г., постановено по АНД № 20224110201366 от
2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.