№ 7343
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110170289
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕАД е подал срещу ответника Д. М. К. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГШК за сумата 530,07 лева, представляваща главница по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 17617505 от 14,01,2020 г. сключен с
****.“ – клон България, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия, дължима за периода от 1.7.2020 г. до 01.10.2020 г., заедно със законна лихва от
04.3.2021 г. до погасяване, и за сумата 22,20 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.7.2020 г. до 04.3.2021 г.
В срок е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя правото му да предяви искове за установяване
на вземанията в едномесечен срок. Заявителят е предявил иск за установяване единствено на
вземането за мораторна лихва от 22,20 лева, както и за законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до погасяване. Заповедта за изпълнение е обезсилена на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК в частта за сумата 530,07 лева /с разпореждане от 04.1.2022 г., влязло в
сила на 12.1.2022 г./.
Ищецът твърди, че между праводателя му ****.“ – клон България и ответника е налице
облигационно отношение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX -
17617505 от 14.01.2020 г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника заем
в размер на 1287,00 лева, а ответникът е поел задължение да връща заема на вноски.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата сума,
1
като дължима останала сумата 530,07 лева Сочи, че е придобил вземанията на кредитодателя
по силата на договор за цесия, която е съобщена на ответника. Непогасената главница от
530 лева била платена в хода на заповедното производство. Ето защо счита, че му се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка вноска до
погасяването, каквато била уговорена в договора. Моли съда да установи тези вземания.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, включително и
поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Твърди, че договорът съдържа
нищожни/неравноправни клаузи, включително и предвиждащите задължения за мораторно
обезщетение. Оспорва сключването на договор за цесия. Поддържа, че цесията не му е
съобщена. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск за установяване на вземане за мораторна неустойка по договор за
потребителски кредит. Предвид твърденията на ищеца, че размерът на обезщетението е
законната лихва и е уговорено в договора, то точната правна квалификация на вземането е
не чл. 86 ЗЗД, а чл. 92 ЗЗД.За уважаването на претенцията в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, валидно неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от
забавата, падеж на задължението за плащане на главницата.
В исковата молба ищецът твърди неизгодния за него факт, че на 09.6.2021 г.
ответникът е погасил чрез плащане предявената в заповедното производство претенция за
главница в размер на 530,07 лева. Ответникът не оспори това твърдение, макар с
определението по чл. 140 ГПК да му беше указано конкретно да заяви дали го оспорва,
както и че, ако не стори това, съдът ще приеме този факт за безспорен. Ето защо и с
протоколно определение от 05.4,2022 г. съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че на
09.6.2021 г. ответникът е погасил чрез плащане вземане в размер на 530,07 лева,
представляващо главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
17617505/14.01.2020 г., като на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването му за
доказано. С плащането на главницата ответникът конклудентно признава това вземане,
поради което и предвид бланкетните възражения от негова страна и съобразно представения
по делото договор, съдът намира за доказано обстоятелството, че между ****.“ – клон
България и ответника е налице валидно облигационно отношение по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX - 17617505 от 14.01.2020 г., по силата на който
заемодателят е предоставил /предал/ на ответника /или на посочено от него лице/ в заем
парична сума в размер на 1287,00 лева, а ответникът е поел задължение да връща заема на
вноски, последната от които е с падеж на 01.10.2020 г. Останалите възражения на ответника
във връзка с действителността на договора не следва да бъдат обсъждани. При извършената
2
служебна проверка наличие на неравноправни клаузи не се констатира, като следва да се
посочи, че ищецът претендира единствено главница и мораторна неустойка в размер на
законната лихва, Възраженията на ответника са бланкетни и неподкрепени с никакви
фактически твърдения /вкл. за плащания на задължения, възникнали по силата на
неравноправни клаузи, които да бъдат прихванати/. Плащания на такива не се и установяват
от доказателствата по делото. Съдът е посочил ясно, че предвид плащането на главницата
няма да разглежда и възражението по чл. 193 ГПК относно подписа на ответника под
договора за кредит, с оглед процесуална икономия и разглеждането и решаването на делото
в разумен срок. С оглед признанието на ищеца на неизгодния за него факт за погасяване на
част от главницата, съдът намира за доказано и обстоятелството, че към 01.7.2020 г.
непогасено е останало вземане за главница в размер на 530,07 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това;
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. От представения договор за цесия и извлечение от приложение № 1 към договора
за цесия се установява, че на 19.8.2019 г. между ****.“ – клон България, като продавач, и
ищеца, като купувач, е сключен договор за цесия, по силата на който продавачът е
прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит, включително с изтеклите лихви,
доколкото не е уговорено противното /чл. 99, ал. 2 ЗЗД/. Получаването на уведомлението по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право /завършва фактическия състав на
придобиването на вземането от страна на цесионера срещу длъжника/, поради което
настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената
по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т.о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
От представеното по делото пълномощно /л. 16 от делото/ е видно, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на
извършеното прехвърляне, като договорът за цесия, заедно с приложението към него,
потвърждението на цесията, писменото пълномощно и изготвеното до ответника
уведомление са връчени на последния заедно с преписа от исковата молба. Ето защо
сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника, което той конклудентно е и
признал, с оглед извършеното плащане. Съдът няма да разгледа възраженията на ответника
за нищожност на договора за цесия /в т.ч. оспорването автентичността на подписите/.
Според константната съдебна практика само лицето, чиито подпис се твърди да е подправен
3
/респ. неговите правоприемници/, има право да иска прогласяване нищожност на договор
поради липса на съгласие с твърдения, че подписът му е неавтентичен. Във всички останали
случаи е налице хипотезата на чл. 42 ЗЗД /извършване на действия без представителна
власт/, което обаче не води до нищожност на сделката поради липса на съгласие.
В чл. 3 от договора се съдържа неустоечно съглашение, според което при забава в
плащането кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода
на забавата, считано от падежа на всяка вноска. Така уговореният размер не надвишава
нормативно определения в чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Ответникът не доказа погасяване на вноските по главницата в уговорените срокове,
поради което след 01.7,2020 г. е изпаднал в забава. Съобразно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, ответникът дължи мораторна
лихва/неустойка върху непогасената главница от 15.7.2020 г. Дори и за периода от деня,
следващ крайния падеж по договора – 02.10.2020 г., до 04.3.2020 г. размерът на мораторната
неустойка, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 22,53 лева - надвишава
предявения размер. Ето защо искът за установяване на вземане за сумата 22,20 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.7.2020 г. до 04.3.2020 г. / с оглед
уточнението на ищеца, че до 14.7.2020 г. не е начислявана лихва за забава/ следва да бъде
изцяло уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху погасената ш хода на заповедното дело
главница за периода от 05.3.2021 до 09.6.2021 г., която възлиза на 14,28 лева /определена от
съда по реда на чл. 162 ГПК/.
Към датата на завеждане на делото ответникът е бил в забава на плащането /предвид
изложеното по-горе/, поради което и е дал повод за завеждане на делото, вкл. на заповедното
производство с предмет вземането за главница. Ето защо на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Последните възлизат в общ размер
на 224 лева.
Предвид изхода на делото ответникът няма право на своевременно поисканите в
исковото производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл.
9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД, че Д. М. К., ЕГН ********** дължи на
4
„***“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 22,20 лева, представляваща мораторна неустойка за
периода от 15.7.2020 г. до 04.3.2021 г. по чл. 3 от договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX - 17617505 от 14,01,2020 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“ – клон България, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия,
както и сумата 14,28 лева, представляваща законната лихва върху платената в хода на
заповедното производство главница от 530,07 лева, начислена за периода от 05.3.2021 г. до
плащането на задължението - 09.6.2021 г.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 224,00 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5