Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 26.01.2021г.,
като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 184/2021г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.226 от АПК, след като Върховния
административен съд със свое решение №672/19.01.2021г. по адм.дело № 1907/2020г.
е отменил решение №2313/29.11.2019г. на Варненския административен съд,
постановено по адм.дело №1049/2019г. в обжалваната част.
Първоначалното производство е образувано
по исковата молба на В.И.Ч. срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Варна, с която са предявени иск за
материални щети в размер на 2800 лева и иска за нематериални щети в размер
на 200 лева, настъпили в периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г. от отмяната
като незаконосъобразна на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 18-3394-00052/20.06.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОД на
МВР – гр.Добрич.
Варненският
административен съд с решение №2313/29.11.2019г. по адм.дело №1049/2019г. е
осъдил Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Добрич да заплати в полза на В.И.Ч. ЕГН **********, сумата от 2580 /две хиляди
петстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2019 г. до заплащане на
главницата. Със същото решение съдът е отхвърлил
искова молба от В.И.Ч. ЕГН **********,
срещу Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Добрич за сумата от 220 /двеста и двадесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и за сумата от
200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –
гр.Добрич, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране
на исковата молба – 12.04.2019 г. до заплащане на главниците.
Касационното производство
е образувано по жалба на ОД на МВР – гр.Добрич срещу частта от
първоинстанционното решение, с която касационният
жалбоподател е осъден, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на В. Ч. обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в размер на 2580,00 лв., в резултат на заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Добрич, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2019
г., до окончателното заплащане на сумата на обезщетението, както и да заплати
сумата от 640,00 лв., представляваща заплатени разноски за производството и адвокатско
възнаграждение.
Следователно, предмет на настоящото съдебно производство е исковата
молба на В.И.Ч. срещу Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.Варна, с която е предявен иск за материални щети до
уважения от съда размер от 2580 лева.
Задължителните по чл.224
от АПК указания по прилагането на
закона, дадени от Върховния административен съд се заключават в следното: 1/
при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд да допусне съдебно-графологична експертиза за
установяване автентичността на подписа на наемодателя и същия да бъде разпитан
като свидетел; 2/ да се изиска ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. на Светослав
Иванов ведно с приложенията към нея.
Преди да пристъпи към
разпределяне на доказателствената тежест, съдът намира за необходимо да
припомни доказателствената сила на частните диспозитивни документи, какъвто е
договорът за наем на автомобил от
01.07.2018г. Разписките по заплащане на наемане съдържат изгодни за ищеца факти,
поради което макар и частни свидетелстващи документи нямат материална
обвързваща сила за съда и тяхното съдържание – факта на заплащане на наема,
също трябва да бъде доказано от ищеца.
Частните документи имат
само формална доказателствена сила, която задължава съда да счита лицето,
подписало документа за автор на направеното изявление до доказване на
противното – чл.180 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. За да се пристъпи към
откриване на производство по чл.193 от ГПК, ответникът трябва изрично да заяви
дали оспорва автентичността /авторството/ на подписа на наемодателя, т.е. дали
същия е положен от С.И.И.в договора за наем и в разписките по заплащането му.
Частните диспозитивни
документи нямат материална доказателствена сила, която е свързана с тяхното
съдържание – чл.179 от ГПК и такава имат само свидетелстващите официални
документи и
свидетелстващите частни документи, които съдържат неизгодни за автора си факти.
От изложеното следва, че съдържанието на частните документи се преценява по
вътрешно убеждение на съда – чл.12 от ГПК.
Предвид горното, в тежест
на ищеца е да докаже, че съдържанието на
договора за наем на МПС от 01.07.2018г. и на разписките по заплащането му отговарят
на действително осъществените и описани в него факти: по наемане на автомобила,
неговото ползване по предназначение и заплащането на наем. Освен това, частният
диспозитивен документ няма достоверна дата и същата следва да се докаже по реда
на чл.181 от ГПК от ищеца.
Воден от изложеното съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ПРЕДМЕТ на
настоящото съдебно производство е исковата
молба на В.И.Ч. срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Варна, с която е предявен иск за
материални щети до уважения от съда размер от
2580 лева.
УКАЗВА на
ответника, че в 7-дневен срок от съобщението следва да посочи изрично дали
оспорва автентичността /авторството/ на подписа на наемодателя, т.е. дали същия
е положен от С.И.И.в договора за наем на лек автомобил от 01.07.2018г., сключен
с В.Ч. и върху разписките по заплащането му.
ЗАДЪЛЖАВА ответника
в 7-дневен срок от съобщението да представи справка за регистрираните леки
автомобили на името на С.И.И.и на името на В.И.Ч. в периода от 01.07.2018г. до
31.01.2019г.
УКАЗВА на
ищеца, че в негова тежест е:
1.
да докаже исковата си претенция по
основание и размер за претъпени
имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от
полицейски инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич, както и причинно-следствената
връзка между вредите и отменения административен акт;
2.
да докаже по реда на чл.181 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК достоверността на датата на сключване на договора за
наем, сключен със С.И.И.за лек автомобил „Нисан“ модел „Микра“ с рег.№ ТХ 5287
ХА, както и датите на разписките по плащането на наема;
3.
да докаже, че съдържанието на договора за наем на МПС от 01.07.2018г.
и разписките по заплащане на наема отговарят на действително осъществените и
описани в тях факти: по наемане на автомобила, неговото ползване по
предназначение и заплащането на наем, като за целта може да поиска да бъде
разпитан като свидетел С.И.И.с посочване на актуалния му адрес за призоваване.
ЗАДЪЛЖАВА В.И.Ч.
в 7-дневен срок от съобщението:
1. да
уточни дали периода на увреждането е от 01.07.2018г. до 31.01.2019г.;
2. да
представи заверени копия от своята и на С.И.И.годишни данъчни декларации за 2018г. по чл.50 от ЗДДФЛ;
3. да
представи заверено копие от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
за 2018г. на лек автомобил „Нисан“ модел „Микра“ с рег.№ ТХ 5287 ХА, както и
заверено копие от документа за годишния му
технически преглед за 2018г., заплатена/и
винетна/тни такса/и през 2018г. и заплатен годишен пътен данък за
2018г.
НАСРОЧВА разглеждането
на делото в открито съдебно заседание на 24 февруари 2021г. от 13:30ч., за
когато да се призоват ищеца В.И.Ч. и ответника – ОД на МВР гр.Добрич, както и
контролираща страна: Варненска окръжна прокуратура.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: