Определение по дело №1854/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1960
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20201100601854
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

      гр. София,  ……………        

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX състав, в закрито съдебно заседание на  шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА          ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА               Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ВНОХД № 1854 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба на К.Г.К. срещу определение от 14.05.2020 г. по НЧД № 5164/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 23.03.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 11136/2019 г. по описа на СРТП-ОП-СДВР, пр. пр. № 13168/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост, и неправилност на обжалвания съдебен акт, както и за непълнота на събраните по делото доказателства. Сочи се, че не е налице хипотеза на случайно деяние, както са приели прокуратурата и първоинстанционният съд, тъй като водачът на МПС не бил изпълнил задълженията си по чл. 116 ЗДвП и по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирани са доводи, че съпричиняването от страна на пострадалия не е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. Наведени са аргументи, че необосновано е дадена вяра на показанията на св. Русев, по отношение на които се изразява становище, че представляват негова защитна теза. Сочи се, че разследването е проведено  в нарушение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота и не са събрани всички относими и необходими доказателства по делото. Посочва се, че макар с обжалваното определение да е потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство в актовете на съда и прокуратурата са направени различни констатации по отношение на скоростта на движение на водача на МПС, разстоянието между настъпилото ПТП и пешеходната пътека, досежно обстоятелството дали пострадалото лице е било оперирано, както и по отношение имената на разпитания по делото свидетел. Изтъква се, че в постановлението на СРП е направено позоваване на изготвена по делото съдебномедицинска експертиза, но жалбоподателят не е бил посещаван от вещи лица, както и че в обжалваното определение не е обсъдено наличието на такава експертиза. Сочи се, че на мястото на произшествието е имало множество очевидци и е налице необходимост от разпит на повече свидетели, включително полицейски служители, както и че назначената по делото автотехническа експертиза не изяснява напълно механизма на причиняването на ПТП, скоростта на движение на лекия автомобил, изправността му, състоянието на пътя и възможността водачът да спре при различна възможна бързина на движението на пострадалото лице. Посочва се, че вследствие на удара, е бил счупен фарът на лекия автомобил и е бил деформиран предният му капак, от което жалбоподателя обосновава извод, че скоростта му на движение е била висока.

След като се запозна с подадената жалба, атакуваното определение на СРС, потвърденото постановление на СРП и доказателствата, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 24.04.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването, водено за това, че на 24.04.2019 г., около 11:40 часа, в град София, водач на МПС при управление на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № *********, който при движение по бул. „Васил Левски“, с посока на движение по бул. „Цар Освободител“ към бул. „Княз Александър Дондуков“ в района на СМГТ 1699 нарушил правилата за движение по пътищата – не спрял и не пропуснал пресичащия от ляво на дясно пътното платно пешеходец, в резултат на това е реализирал пътно транспортно произшествие, при което по непредпазливост били причинени телесни увреждания на К. Г.К., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С постановление на прокурор при СРП от 23.03.2020 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

За да прекрати производството прокурорът е приел, че случаят представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

С определение от 14.05.2020 г. по НЧД № 5164/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав постановлението на СРП  е потвърдено.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 НПК. Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена в срок от лице, което има правен интерес да обжалва постановеното определение, поради което е процесуално допустима.

           Разгледана по съществото съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и че обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради следното:

            При анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            На 24.04.2019 г. около 11:40 ч. в гр. София лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № *********, управляван от Д.Д.Р., се движи по бул. „Васил Левски“ в лявата от трите ленти за движение, в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул. „Княз Ал. Дондуков“. Междувременно свидетелят С.се движел с автомобила си „Тойота“ марка „Рав 4“ зад свидетеля Р.в същата лента за движение. Свидетелят Р.спрял управлявания от него лек автомобил на пешеходната пътека, пропуснал движещите се по нея пешеходци, след което привел автомобила в движение. Междувременно св. С.се престроил, като продължил движението си в средната пътна лента и се движел няколко метра зад автомобила на св. Русев, който продължавал движението си в крайната лява лента на пътното платно в своята посока на движение. В района преди СМГТ № 1699 скоростта на автомобила е била от порядъка на 24 км/ч. Пътното платно е било сух асфалт, видимост на дневна светлина, интензивно движение. В същото време пешеходецът К.Г.К., с намерение да се качи на спрял тролей на спирка за обществен транспорт, намираща се на отсрещната страна на булеварда, тичайки по тротоара, успоредно на посоката на движение на автомобила, навлиза на платното за движение и предприема пресичане на необозначено място за пресичане на пешеходци, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. При пресичане на насрещното спрямо процесния автомобил платно за движение, намиращите се в това платно автомобили са ограничавали видимостта на водача Р.– намиращия се в средната лява лента неустановен бял бус, като пътят на пешеходеца, през който водачът е могъл да го възприеме, са последните 3 м. преди мястото на удара. В момента, в който водачът е разполагал с възможност да възприеме пешеходеца, автомобилът е бил на отстояние на 10 м от мястото на удара, при опасна зона за спиране на превозното средство 12 м. Водачът при възприемане на пешеходеца е реагирал с аварийно спиране, но поради липсата на досатъчно разстояние за спиране не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Следва удар с предната лява част на автомобила, в зоната на левия фар в дясната част на тялото на пешеходеца. Ударът е бил под масовия център на тялото на пешеходеца и силата на удара е създала въртящ момент, който е качил тялото на предния капак на автомобила без да достигне до челното стъкло, след което е отхвърлено напред по посока на движението на автомобила. Под действието на приложените спирачни сили и автомобилът е спрял на място, от което е изместен след произшествието. Тялото на пешеходеца е установено на 1-2 метра пред спрелия автомобил. При удара с автомобила и падането на терена пешеходецът е получил травмите си, установени със заключението на изготвената по делото на базата на медицинската документация в УМБАЛ „Царица Йоана“ в ИСУЛ СМЕ – счупване на голямопищялната и малкопищялната кости на дясната подбедрица, а вследствие на удара на автомобила са причинени счупване на левия фар и деформация в лявата част на капака на автомобила. Св. Р.и св. С.спрели и заедно преместили св. К. на спирката за масовия градски транспорт. Св. Р.подал сигнал на тел. 112 и на мястото пристигнали екипи на Спешна медицинска помощ и на СДВР. Св. К. бил транспортиран до УМБАЛ „Царица Йоана“ в ИСУЛ.

Св. Р.бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, като пробата била отрицателна.

Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, която е възприета и подробно описана и в обжалваното определение на първоинстанционният съд, като тя се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, по отношение на които в постановлението на СРП и обжалваното определение на СРС се съдържа задълбочен анализ, който изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

При установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, за изясняване на които са необходими специални знания и умения прокуратурата и първоинстанционния съд обосновано са кредитирали заключението на повторната комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза, което е пълно, обосновано и съобразено с всички налични по делото доказателства, част от които не са били взети предвид при изготвянето на предходната експертиза, а именно местоположението на счупени стъкла по пътното платно, показанията на св. М. С., както и видеозаписа на инкриминираното събитие, позволяващ определяне на съотношение време, изминато разстояние и скорост. Доколкото заключението на повторната експертиза е изготвено при съобразяване на всички данни по делото, настоящият състав споделя изводите на прокуратурата и първоинстанционния съд, че именно то следва да бъде кредитирано при изграждане на фактическите и правни констатации на компетентните органи за обстоятелствата по делото.

От заключението на посочената тройна комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза се установява, че скоростта на лекия автомобил „Тойота Корола“ в момента на удара и в района преди произшествието е била 24 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Тойота Корола“ за конкретните пътни условия и скорост 24 км/ч е 12 м. Отстоянието на автомобила „Тойота Корола“ до мястото на удара, в момента, в който водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца при скорост на движение на автомобила 24 км/ч е 10 м. Технически неправилните действия на пешеходеца К., който е предприел пресичане на платното за движение на място, което не е обозначено за тази цел, навлизайки в опасната зона за спиране на автомобила, са причина за настъпване на произшествието. Пешеходецът К. е имал техническа възможност да предотврати произшествието като не навлиза на платното за движение на място, което не е обозначено за тази цел, в опасната зона за спиране на автомобила. При скорост на движение 24 км/ч, от момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пресичащия платното за движение пешеходец, водачът Р.на е имал техническа възможност да спре аварийно преди мястото на удара. Водачът на автомобила „Тойота“ би имал техническа възможност да избегне удара при скорост до 17 км/ч.

 

Изготвената по делото експертиза е дала отговор на въпросите, поставени от жалбоподателя, по отношение на които същият твърди, че не са изяснени и е налице необходимост от изготвяне на допълнителна експертиза. Първата задача, поставена на вещите лица, изготвили експертиза, е била свързана с изготвянето на мащабна скица на местопроизшествието и на пътя в инкриминирания участък, поради което твърдението на жалбоподателя за липсата на такава скица и необходимост от изготвянето и е неоснователно. От наличния по делото видеозапис се установява състоянието на пътя и наличните обозначения на пътното платно, състоянието на пътя е описано и в заключението на повторната комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза в частта и, в което е описан механизмът на настъпване на произшествието. Установена е скоростта на движение на автомобила „Тойота Корола“ в района на местопропизшествието и в момента на удара на база събраните доказателства по ДП. Установен е механизмът на причиняване на ПТП. При изготвяне на експертизата вещите лица са съобразили бързината на движение на пострадалото лице, установена от записите от видеокамери, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, сред които е и самият пострадал.  От изложеното се обосновава извод, че по делото са изяснени посочените от жалбоподателя обстоятелства и не е необходимо назначаването на допълнителна експертиза, която да отговори на въпроси, по отношение на които вече е даден отговор със заключението на повторната комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза, което е пълно, обосновано и съобразено с всички доказателства по делото.

Настоящият състав не констатира сочените от жалбоподателя несъответствия по отношение на констатациите, съдържащи се в постановлението на прокуратурата и обжалваното определение на първоинстанционния съд, доколкото и двата акта е възприето заключението на горепосочената експертиза, а посочване на приблизително определените от свидетелите скорост на движение на автомобила – „около 20 км/ч“ и разстояние до пешеходната пътека, различаващи се в незначителна степен от установените със заключението на вещите лица данни, единствено се съдържа при анализа на доказателства, съдържащ се в постановлението на СРП и обжалваното определение на СРС.

По делото не са установени други лица, които да бъдат разпитани като свидетели – очевидци на деянието, доколкото сигналът за настъпилото ПТП е подаден от участвалия в него водач на автомобил – св. Р.и е разпитан единственият установен по делото неучаствал в настъпилото ПТП свидетел – св. С.. Печатната грешка при изписване на презимето на св. С., на която е акцентирано в подадената жалба, необуславя възможност за промяна на фактическите констатации на прокуратурата и първоинстанционния съд за установените обстоятелства по делото, базирани както на неговите показания, така и на всички останали доказателства по делото, преценени по отделно и в съвкупност. Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата аргументи за необходимост от разпит на полицейски служители, посетили в по-късен момент мястото, където е било реализирано ПТП, тъй като тези лица не са възприели обстоятелства от значение за изясняване на предмета на доказване, а единствено са извършили последващи свои служебни действия.

Съдът намира, че по делото са събрани всички възможни допустими, относими и необходими доказателства. При установената фактическа обстановка по делото настоящият състав намира, че следва да сподели и правните изводи на първоинстанционния съд и прокуратурата, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е изключващо вината обстоятелство и при което деянието не съставлява престъпление.  Разпоредбата на чл. 15 от НК намира приложение тогава, когато водачът на МПС е спазил правилата за движение относно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици.  В случая не се установява водачът на лекия автомобил Д. Р.да не е изпълнил задълженията си като водач на МПС и именно това негово поведение да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.  Свидетелят Р.не е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, доколкото от доказателствата по делото се установява, че св. К. е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че св. Р.се е движел със съобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не е нарушил цитираната разпоредба, доколкото скоростта му на движение от 24 км/ч е била съобразена с факторите от значение за определянето на съобразена скорост, а именно интензивния трафик и близостта на спирка за градски транспорт. Скоростта, с което се е движел св. Р.е била два пъти по ниска от позволената скорост за населени места, като опасната му зона за спиране е била 12 метра, което би му осигурило възможността да спре при всяко предвидимо препятствие. Съдът споделя констатацията, изложена в обжалваното определение, че в конкретния случай появата на свидетеля К. в средната част на пътната лента, заета от автомобила, управляван от св. Русев, е представлявала непредвидима опасност, доколкото пешеходецът К. е предприел пресичане на шестлентов булевард в централната градска част на необозначено за това място в условията на интензивно движение, въпреки наличието на пешеходна пътека в близост, както и предвид обстоятелството, че според показанията на самия св. К., стигайки до разделителната линия, той не е спрял, за да се увери, че няма движещи се автомобили или са далеч, а директно е навлязъл в лентата за движение, в която се е намирал управляваният от св. Р.автомобил. От данните по делото се установява, че от момента, в който св. Р.е имал възможност да възприеме пресичащия пешеходец, ударът е бил непредотвратим. С оглед изложеното настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, изложена в обжалваното определение, че св. Р.не е осъществил състав на престъпление, доколкото се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

 

В заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, девети въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.05.2020 г. по НЧД № 5164/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                      2.