№ 10464
гр. ....., 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110104210
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 357 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. К., ЕГН: **********,
срещу .............., БУЛСТАТ: ..............редставлявано от директора д.............., с
която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1
КТ за отмяна на наложеното със Заповед № ............ г. на директора на
ответното предприятие дисциплинарно наказание „забележка“.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
„............“ при ответника. На 16.01.2023 г. й била връчена процесната заповед,
с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва
заповедта като немотивирана и незаконосъобразна. Твърди, че наказанието
било наложено след рапорт № ............. г. на завеждащ работна смяна (...........),
съгласно който на 07.12.2022 г. ищцата била приканена от него в ............ за
запознаване със съдържанието на заповед № ........ г. на директора на
ответното предприятие. В рапорта било посочено, че ищцата започнала да
коментира на всеослушание и висок тон пред колегите си, че тази заповед е
измислена и фалшИ., че подписването и е равнозначно на престъпление, че
отказва да я подпише и т.н. В рапорта поведението на ищцата било описано
като “безпардонно, грубо, арогантно и възмутително, такова било
впечатлението и на останалите колеги“. Посоченото било възпроизведено и в
оспорваната заповед. В последната било посочено, че ищцата е използвала
публично неуважителни изрази по отношение на заповедта на директора и
демонстрирала пренебрежително поведение спрямо лекаря ..........., с което е
нарушила отделни разпоредби от Етичния кодекс на служителите от ...........,
1
регламентиращи нейната субординация, част от длъжностната й
характеристика. Твърди, че оспорваната заповед била немотивирана. В нея
фактическата обстановка от 07.12.2023 г. била описана твърде общо.
Нарушението не било описано с неговите обективни и субективни признаци,
спрямо кого е насочено. Липсвало описание на извършеното от ищцата
нарушение на трудовата дисциплина; не бил посочен приблизителен час, не
били индивидуализирани завеждащият работна смяна лекар и останалите
присъстващи служители, които се твърди, че са придобили „впечатление за
безпардонно, грубо, арогантно и възмутително поведение“ на ищцата. Не
ставало ясно какво точно нарушение на трудовата дисциплина е извършила
ищцата, не били посочени използваните “неуважителни изрази”. Твърди, че
посоченото в заповедта „пренебрежително поведение спрямо лекаря ...........,
неуважителни изрази спрямо заповедта на директора” не е равнозначно на
описание на нарушението на ищцата от обективна страна, а представлява
субективно оценъчно съждение на работодателя относно поведението на
работника. Липсвали конкретни фактически обстоятелства относно
обективните характеристики на поведението, за да може да се прецени дали
същото може да бъде оценено по начина, описан в заповедта като „арогантно,
грубо, възмутително”. Най-общо липсвали индивидуализиращите белези на
деянието, което работодателят е определил като нарушение на трудовата
дисциплина. На следващо място оспорва да е извършила нарушение на
трудовата дисциплина. В тази връзка твърди, че със Заповед № ................ г. на
директора на ..........., с която ищцата била привикана да се запознае, се
вменявало задължение на парамедиците, каквато била и тя, да управляват
специализирани автомобили, на същите да бъдат зачислявани такИ., да бъде
организирано обучение за функциониране на различни марки и модели
линейки в .............. А съгласно длъжностната й характеристика, същата
следвала да притежава категория „В“ за управление на МПС. Твърди, че
когато на 07.12.2023 г. била извикана от ..........., за да се запознае със Заповед
№ ................ г., задала въпроса след като й се вменява задължение да
управлява МПС със специален режим на управление не следва ли да
разполага с категория „С“, на която отговарят линейките в ..........., както и
кога, как и при какви условия ще бъде проведено обучение за управление на
линейките. Отделно от това попитала ........... ........... какво да очаква от
заповедта и защо след като заповедта е за запознаване, трябва да напише
върху нея, че е съгласна със същата. Тогава ........... отговорил, че ще я
подпише той, а ищцата отговорила, че това би било фалшификация, при
което получила обиди, викове и крясъци по отношение на професионалните и
лични качества. Счита, че репликата й, че в случай, че ........... подпише
заповедта от нейно име, това би било “фалшификация” и ще се обърне към
съда, не било обидно и неуважително, а напротив, същото изразявало
гражданска позиция и спазване на нормалния правов ред в страната. Нещо
повече, счита, че зададените от нея въпроси за това как след като разполага с
категория „В“ за правоуправление на МПС ще управлява автомобил със
2
специален режим категория „С“, както и за това кога и по какъв начин ще и
бъде проведено обучение са напълно адекватни, доколкото съгласно
длъжностната й характеристика има задължение правилно и безопасно да
управлява поверения и автомобил, да познава наличната техника,
включително и линейка, да изпълнява точно поставените и задачи, незабавно
да уведоми лицето, на което е непосредствено подчинена при изпълнение на
задълженията си за възникнал проблем, в случая ............ Счита, че
поставените от нея въпроси към ........... са не само необходими за правилното
упражняване на трудовата и дейност, но и задължителни с оглед
професионалната и квалификация по оказване на първа помощ на пострадали
и болни хора. Твърди, че на 12.12.2022 г. й било връчено искане на основание
чл. 193 ал.1 КТ за обяснения по случая, като такИ. депозирала на 15.12.2022
г., но при издаването на оспорваната заповед работодателят не се е съобразил
с дадените от нея писмени обяснения, като е наложил прекалено тежко,
несъразмерно на деянията дисциплинарно наказание. В тази връзка сочи, че
от констатираните деяния не са настъпили никакви вреди в сферата на
работодателя. Твърди, че поведението й било добросъвестно, че е поставила
адекватни въпроси във връзка с евентуалното й бъдещо обучение с оглед
зададените й нови изисквания за длъжността, с оглед на това, че й възлагат
дейности, за които се изисква специална квалификация, както и с оглед
естеството на работа – да опазва живота и здравето на пострадали и болни
хора, поведението й може да се квалифицира не само като добросъвестно, а
като задължително при поставяне на подобни задължения. Твърди, че
поведението й не може да се квалифицира като нарушение на трудовата
дисциплина и конкретно – уронване доброто име на работодателя. В тази
връзка сочи, че изразяването на мнение и задаването на въпроси не могат да
се квалифицират като уронване доброто име на работодателя, доколкото
съставляват единствено искания за разясняване на бъдещия работен процес.
Твърди, че от оспорената заповед не се установява с поведението си ищцата
да е подронила доверието и оценката за способностите и компетентността на
ръководството на ...........-...... Същата упражнила конституционното си право
на мнение, като не се установявало и целта на ищцата да е била да навреди на
........... и на директора ...........-..... и конкретно на доброто им име. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното й със Заповед
№ ............ г. на директора на ответното предприятие дисциплинарно
наказание „забележка“.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
.............. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата, чрез .............. Процесуалният представител оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че страните са в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „............“,
както и че с оспорената Заповед № ............ г. на директора на ответното
предприятие на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, но
поддържа, че заповедта е мотивирана и законосъобразна. Дисциплинарното
3
наказание било наложено във връзка с рапорт с вх. № ............. г., подаден от
лекаря завеждащ работната смяна (...........) на 07.12.2022 г. От рапорта се
установявало, че на същата дата ищцата била приканена от него в ............ за
да се запознае със съдържанието на заповед № ........ г. на директора на
.............. Въпросната заповед касаело дейността на парамедиците в .............,
като за целта след запознаване със съдържанието й, всеки от тях следвало да
удостовери това с подписа си, като евентуално можело да изрази и особено
мнение. Такава покана била отправена от лекаря ........... към ищцата за втори
път, като първия път последната помолила за отсрочка с цел възможност за
по-добро запознаване със съдържанието на заповедта. С влизането си в
............, където е била поканена, ищцата започнала да коментира на
всеослушание и на висок тон пред колегите си, че тази заповед, също както и
други заповеди на директора е „измислена“ и „фалшИ.“. Заявила също, че
подписването й е равнозначно на престъпление, както и че всички, имащи
отношение към заповедта, следва да бъдат дадени на съд. Същевременно
ищцата се обърнала към лекаря ..........., като заявила, че отказва да се
подпише, че е запозната със съдържанието на заповедта, като не желае да
изрази писмено своето особено мнение към нейното съдържание. Лекарят
........... описал поведението на ищцата като безпардонно, грубо, арогантно и
възмутително, като твърди, че такова било и впечатлението на останалите
присъстващи служители. С оспорената заповед на ищцата било наложено
дисциплинарно наказание за това, че е използвала публично неуважителни
изрази по отношение на заповед № ........ г. на директора и е демонстрирала
пренебрежително поведение спрямо лекаря ..........., като нарушила отделни
разпоредби от Етичния кодекс на служителите от ...........-....., регламентиращи
нейната субординация, част от длъжностната й характеристика. Твърди, че с
поведението си ищцата не е спазила субординацията, залегнала в
длъжностната й характеристика, като е нарушила правилата за
професионално поведение при отношението си с ръководството на което е
пряко подчинена. Със заповед № ........ г. на Директора на ..........., която
ищцата отказала да подпише, на парамедиците се вменявало задължение да
управляват „специализирани автомобили“, на същите да бъдат зачислявани
такИ., да бъде организирано обучение за „функциониране на различни марки
и модели линейки в .............“. Същото следвало да се осъществява в
съответствие с раздел 3, глава 5 на медицински стандарт ....... утвърден с
Наредба № 3 за утвърждаване на медицински стандарт ....... издадена от
министъра на здравеопазването (Обн. ДВ, бр.86 от 27.10. 2017 г.), с Наредба
№ 1/07.04.2016 г. за придобИ.не на квалификация по професията „............“,
издадена от министъра на образованието и науката (обн. ДВ. бр. 31 от
19.04.2016 г.), както и с длъжностните характеристика за длъжностите
„............, трета степен“ и „............, четвърта степен“, действащи в ...........-......
Съгласно посочените актове ............ът четвърта степен следвало да умее и бил
длъжен да управлява повереното му моторното превозно средство,
транспортира болни, ранени или други, нуждаещи се от помощ лица,
4
независимо от тяхното състояние; като при необходимост използва правото
на специален режим на движение. Всеки ............ трябвало да притежава
валидно свидетелство за управление на МПС категория „В“. В
свидетелството за професионална квалификация на ищцата като нейна
„специалност“ изрично било посочено: транспортиране на пострадали и
болни хора. Твърди, че отговаря на нормативните изисквания за управление
на МПС със специален режим на движение – същата притежавала
свидетелство за управление на МПС категория „В“ и й бил предоставен
автомобил от автопарка на ...........-....., който било възможно да бъде
управляван от водач с тази категория. Твърди, че в оспорената заповед ясно и
точно са описани времето, мястото, всички относими обстоятелства, а лицата
са ясно идентифицирани. Оспорва направеното от ищцата оплакване, че
оспорената заповед страда от порок – непълнота по отношение на
нарушението от обективна страна, както и че при налагане на наказанието,
директорът на ...........-..... не се е съобразил с писмените обяснения на
работника и е наложил несъразмерно на деянията дисциплинарно наказание.
В тази връзка твърди, че с поведението си ищцата не е показала, че спазва
субординацията, залегнала в длъжностната й характеристика, като е нарушила
правилата за професионално поведение при отношението си с ръководството.
Като е използвала публично неуважителни изрази по отношение на заповедта
на директора и като е демонстрирала пренебрежително поведение спрямо
лекаря ..........., ищцата е нарушила отделни разпоредби от Етичния кодекс на
служителите от ...........-....., регламентиращи нейната субординация, част от
длъжностната й характеристика, изброени по-горе. Твърди, че позоваването в
исковата молба за евентуална липса на нарушение по чл. 187, ал.1, т. 8, пр. 2
КТ от страна на ищцата е ирелевантно, доколкото в заповедта позоваване на
този текст от КТ липсва. Твърди, че на ищцата е наложено най-лекото
наказание, като при определянето му работодателят се съобразил с
изискването на чл. 189, ал.1 КТ, съгласно който при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и поведението на работника. При определяне на
наказанието било отчетено, че дотогава ищцата не е имала наложено друго
дисциплинарно наказание, публичния характер на създалата се непристойна
ситуация, с което се подбИ. репутацията на директора и лекаря ..........., както
и липсата на самокритичност в обясненията на ищцата. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложения по делото трудов договор №
............. г., се установява, че между страните през процесния период
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор № ............. г., със сключването на който ищцата приела да
5
изпълнява длъжността „............“. Съгласно чл. 6 от трудовия договор, за
неуредените в него условия се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните
актове по прилагането му, КТД, правилника за вътрешен трудов ред,
длъжностна характеристика и вътрешните правила за работната заплата.
Видно от отбелязване в трудовия договор ищцата постъпил на работа на
06.11.2017 г., като получила екземпляр от трудовия договор, от длъжностната
характеристика и от Етичния кодекс.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„............ с придобита професионална квалификация четвърта степен“ се
установява, че основните функции на ищцата били следните: подпомага
дейността на ........... - ..... по оказване на спешна медицинска помощ на
заболели и пострадали лица, като изпълнява функции на шофьор на
специализиран транспорт и в съответствие със своята квалификация и
специфична нормативна уредба участва в транспортирането им, като
подпомага и медицинските специалисти. При необходимост подпомага
дейността на ............; извършва транспортиране на пострадали и болни хора,
оказване на първа медицинска помощ и асистиране на лекаря в спешна
помощ.
Изброени са основните задължения на ищцата, сред които са и: т. 3.
транспортира болни, ранени или други нуждаещи се от спешна помощ лица
независимо от тяхното състояние; 6. проверява и установява оперативната
готовност на транспортните средства (санитарни автомобили, реанимобили,
линейки); 7. проверява и установява наличността на техническото оборудване
и медицинската апаратура; 8. правилно и безопасно управлява поверения му
автомобил; 14. при изпълнение на зададен адрес от ............ своевременно
достига до адреса, като избира оптималния най-бърз и безопасен маршрут; 15.
използва звукова и светлинна сигнализация, предвидена в ЗДвП относно
движението на автомобили със специален режим за движение, само при
необходимост и след изключване на възможността за допускане на ПТП; 29.
в отношенията си с колегите или външни за ......-..... лица служителят е
длъжен да проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска
поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, не
използва пренебрежителни или обидни думи, изрази или жестове; 44. спазва
професионално-етичните норми на поведение при изпълнение на служебните
си задължения; 47.4. да се държи културно и етично при всяка комуникация.
Предвидено е, че изпълняващият длъжността трябва да познава Етичния
кодекс на ...........-..... и отговаря за опазване на доброто име и престижа на
работодателя.
В раздел III „Подчиненост, ръководство и заместимост“ от
длъжностната характеристика е предвидено, че служителят, заемащ
длъжността „............“, е пряко подчинен на директора, а при изпълнение на
служебните си задължения е непосредствено подчинен на лекаря ............
По делото е представен Етичен кодекс на служителите в ...........-...... В
6
Глава трета „Професионално поведение“, раздел първи „Взаимоотношения с
ръководството“, чл. 11, ал. 2 е предвидено, че при изпълнение на служебните
си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у
ръководителите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да
разчитат на него. В чл. 12, ал. 1 е предвидено, че служителят е длъжен да
спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите
на неговите непосредствени и висшестоящите на тях ръководители на
..............
От приложеното по делото свидетелство за професионална
квалификация се установява, че ищцата има придобита четвърта степен на
професионална квалификация по професия „............“, специалност
„Транспортиране на пострадали и болни хора, оказване на първа помощ и
асистиране на лекаря в спешната помощ“, а видно от представеното по делото
свидетелство за управление на МПС същата притежава свидетелство за
управление на МПС категории АМ, В1 и В.
По делото е приложена Заповед № ........ г. на директора на ...........-....., с
която се нарежда: т. 1. След 01.01.2023 г. лекарите, началници на отделение
(...........) и отговорниците на филиали да формират спешни медицински екипи
като при възможност освен на служители с длъжност „шофьор на линейка“
възлагат правоуправлението на специализираните автомобили и на служители
с длъжности „............ трета или ............ четвърта степен“. Същото да става в
съответствие с раздел III "Изисквания към персонала на структурите,
осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в
извънболнични условия” на глава пета „Изисквания към персонала на
структурите, осъществяващи дейност в обхвата на специалността „Спешна
медицина” на медицински стандарт ....... утвърден с Наредба № 3 от 6.10.2017
г. за утвърждаване на медицински стандарт ....... издадена от министър на
здравеопазването (обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.), с Наредба № 1 от
07.04.2016 г. за придобИ.не на квалификация по професията „............“,
издадена от министъра на образованието и науката (обн. ДВ. бр.31 от
19.04.2016 г.), както и с длъжностните характеристики за длъжностите
„............, трета степен“ и „............, четвърта степен“ в ...........-.....; т. 2.
Ръководителят „..............“ съвместно с главната счетоводителка да
организират и ръководят зачисляването на автомобили и всички други
необходими активи на парамедиците трета и четвърта степен, в срок до
31.12.2022 г.; т. 3. Ръководителят „..............“ да организира и ръководи
запознаването на парамедиците трета и четвърта степен с всички вътрешни
актове, уреждащи правоуправлението на МПС в ...........- ....., както и да
провежда обучения за функционирането на различните марки и модели
линейки в ..............
Приложени са и заповед № ............. г. и заповед № ............... г. на
директора на ...........-....., съгласно които на осн. чл. 126, т. 8 КТ се зачислява
специален автомобил марка и модел .................... на ищцата С. К. на длъжност
„............“, считано от 01.01.2023 г., респ. от 01.06.2023 г., като видно от
7
извършените отбелязвания върху същите, ищцата е получила препис от
съответната заповед на 22.12.2022 г., респ. на 31.05.2023 г.
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото писмо изх.
№ ............... г., връчено на ищцата на 12.12.2022 г., видно от извършеното
върху него отбелязване, се установява, че работодателят е поискал писмени
обяснения от ищцата във връзка със случая, както и че такИ. били дадени в
указания срок.
Между страните не се спори, а и от приложената по делото Заповед №
............ г. на директора на ............-....., се установява, че със същата на
основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1 и чл. 187, т. 10 КТ на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Заповедта е била връчена
на служителя на 16.01.2023 г., видно от отбелязване върху същата.
Видно от заповедта, дисциплинарното наказание е наложено за
следното: От рапорт с вх. № ............. г., подаден от лекаря завеждащ
работната смяна (...........) на 07.12.2022 г., се установява, че на същата дата
............ К. е била приканена от него в ............, за да се запознае със
съдържанието на заповед № ........ г. на директора на .............. Въпросната
заповед касае дейността на парамедиците в ............., както за целта след
запознаване със съдържанието й, всеки от тях следва да удостовери това с
подписа си, като евентуално може да изрази и особено мнение. Такава покана
е била отправена от лекаря ........... към ............ К. за втори път, като първия
път служителката е помолила за отсрочка с цел възможност за по-добро
запознаване със съдържанието на заповедта. С влизането си в ............, където
е била поканена, ............ К. започва да коментира на всеослушание и на висок
тон пред колегите си, че тази заповед, също както и други заповеди на
директора е „измислена“ и „фалшИ.“. Тя заявява също, че подписването й е
равнозначно на престъпление, както и че всички, имащи отношение към
заповедта, следва да бъдат дадени на съд. Същевременно С. К. се обръща към
лекаря ..........., като заявява, че отказва да се подпише, че е запозната със
съдържанието на заповедта, като същевременно не желае да изрази писмено
своето особено мнение към нейното съдържание. Лекарят ........... описва
поведението на служителката като безпардонно, грубо, арогантно и
възмутително, като твърди, че такова е било и впечатлението на останалите
служители присъствали на този скандал. ............ К. го пита също така, какъв е
той, че да иска обяснения за това й поведение. Като е използвала публично
неуважителни изрази по отношение на заповедта на директора, и като е
демонстрирала пренебрежително поведение спрямо лекаря ..........., ............ К.
е нарушила отделни разпоредби от Етичния кодекс на служителите от ...........-
..... във връзка с разпоредбите регламентиращи нейната субординация, част от
длъжностната й характеристика. Посочва се, че съгласно т. 1 и т. 2, предл. 3
от раздел III „Подчиненост, ръководство и заместимост“ от длъжностната
характеристика на ............ с придобита професионална квалификация IV
степен, същият е пряко подчинен на директора, а при изпълнение на
служебните си задължения е непосредствено подчинен на лекаря ............
8
Съгласно чл. 11, ал. 2 от гл. III „Професионално поведение“, раздел I
„Взаимоотношения с ръководството“ от Етичния кодекс на служителите се
следва, че при изпълнение на служебните си задължения те следват
поведение, което създава увереност у ръководителите, чиято дейност
подпомагат, че те могат да им се доверяват и да разчитат на тях. С
поведението си ............ К. не спазва субординацията, залегнала в
длъжностната й характеристика, като нарушава правилата за професионално
поведение при отношението си с ръководството.С действието си ............ К. е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10
КТ, съгласно който нарушение на трудовата дисциплина е неизпълнение на
трудови задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение.
По делото са разпитани свидетелите ........... ........... ...........в, .......... ...........
(служител на ответника), ............. (служител на ответника) и ......... (служител
на ответника), чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК.
В показанията на свидетелите няма противоречие относно това, че
служителите, изпълняващи длъжността „............“ при ответника, в т.ч. ищцата
и св. ...........в, били привикани от завеждащия работна смяна – св. ..........., да
подпишат заповед за шофиране на служебни автомобили. От показанията на
св. ........... се установява, че в заповедта било указано, че който не я подпише,
ще трябва да премине на друга работа, тъй като няма да може да работи в
............., където се изпълняват адресите. Същият свидетелства, че той е
трябвало да ги запознае със заповедта и същите да дадат своето съгласие. В
този смисъл са и показанията на св. ...........в, който свидетелства, че следвало
да заявят дали искат да станат шофьори, ако не – да си тръгват. Установява се,
че когато св. ........... е дал заповедта, ищцата е отказала да я подпише.
Св............ свидетелства, че ищцата не е подписала заповедта пред него, но има
спомен, че в един последващ момент я е подписала и към момента управлява
такъв служебен автомобил, малолитражен, каквито управлявали всички
парамедици. От показанията на св. ........... и св. ....... се установява, че ищцата
е изразила своето недоволство от заповедта. Същите обаче не възпроизвеждат
в какво точно се изразило поведението на ищцата, освен изреченото от нея
„Ще се видим в съда“, а изразяват свои лични субективни оценки на
поведението, което според тях било арогантно. Св. ........... свидетелства, че
всички били потресени от начина, по който се говори, от изразите, които се
използват, от заплахите, които се отправят. Сочи, че разговорът не протекъл в
нормален тон. Св. ....... свидетелства, че д-р ........... се засегнал, тъй като
ищцата викала против него, от което на всички в залата им станало неудобно.
От показанията на св. ........ се установява, че е ръководител на
..............та при ответника, както че е била проведена среща с парамедиците,
на която той им разяснил, че няма да управляват линейка тип „бус“, а
лекотоварен автомобил, който е с много по-малки размери, въпреки че всички
парамедици притежават свидетелство за управление, което им позволява да
управляват всички линейки в .............. Свидетелства, че са провери
9
събеседване с всички, за да им обяснят относно шофирането на автомобилите,
което щяло да става само при необходимост. Сочи, че на ищцата е зачислен
малък автомобил .............
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наложеното със Заповед № ............ г. на директора
на ответното предприятие дисциплинарно наказание „забележка“.
В производството по съдебен ред за отмяна на дисциплинарното
наказание „забележка” доказателствената тежест е върху работодателя. Като
субект на дисциплинарната власт работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно е упражнил правото си да наложи на работника
или служителя съответното дисциплинарно наказание. Освен това всички
предпоставки за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание
съдът преценява единствено по направено от ищеца в исковата молба
възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по
иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право
на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не
са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически
основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата
молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв
довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да
се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. №
916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. №
909/2015 г., ІV Г.О., ВКС и цитираните в последното решения).
Първият довод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание, изложен от ищцата в исковата молба, е, че заповедта не е
мотивирана. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Налице е трайна съдебна практика, в която се приема, че
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от
обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е наложено наказанието и работникът
или служителят да има възможност да разбере причината, поради която се
налага дисциплинарното наказание, а съдът да може да извърши проверка и
въз основа на това да заключи дали налагането на наказанието е
законосъобразно. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването
10
за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да
се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити
ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е
положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без
значение е дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена,
съответно позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал
(терминологично) работодателят вида нарушение. Същественото за
мотивирането на заповедта е индивидуализацията на самото деяние (действие
или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци.
В настоящия случай, в оспорената заповед е посочен денят на
нарушението, посочена е обстановката при която е извършено, като според
настоящият съдебен състав не е необходимо посочването на приблизителен
част на извършване. Посочването на датата на нарушението, в настоящия
случай, е достатъчно с оглед преценка за еднократност на наказанието. В този
смисъл неоснователни са доводите на ищцата, че непосочването на
приблизителния час на нарушението опорочава заповедта, доколкото от
същата ставало ясно времето, в което се твърди, че е извършено.
На следващо място се твърди, че не са посочени съществени белези на
нарушението от обективна и субективна страна. В конкретния случай като
действия, нарушаващи трудовата дисциплина, в оспорената заповед е
посочено, че с влизането си в ............ ищцата е започва да коментира на
всеослушание и на висок тон пред колегите си, че заповед № ........ г. на
директора на ............., също както и други заповеди на директора е
„измислена“ и „фалшИ.“; заявила, че подписването й е равнозначно на
престъпление, както и че всички, имащи отношение към заповедта, следва да
бъдат дадени на съд; обърнала се към лекаря ........... и му заявила, че отказва
да се подпише, че е запозната със съдържанието на заповедта и не желае да
изрази писмено своето особено мнение към нейното съдържание. В тази част,
съдът намира, че заповедта е достъчно ясна – посочени са извършените от
ищцата действия и срещу кого са насочени същите, като според настоящият
съдебен състав не е необходимо поименното посочване на ..........., доколкото
не се твърди, че към този момент тази длъжност е била изпълнявана от повече
от едно лице.
Същевременно обаче в заповедта е посочено, че служителят е имал
поведение, описано от завеждащия работна смяна, като „безпардонно, грубо,
арогантно и възмутително“, като не са посочени конкретни фактически
действия или бездействия, които са били възприети и оценени от завеждащи
работна смяна по този начин. Последните не представляват твърдения за
извършени конкретни фактически действия/бездействия, а оценъчно
съждение на лицето. Субективните възприятия на лицата могат да бъдат
твърде различни, като едно и също поведение може да се квалифицира при
едни като арогантно, безпардонно и пр., а при други – не. Ето защо съдът
намира, че в тази част заповедта е неясна и немотивирана. Служителят не е
11
имал възможност да разбере кои точно негови действия/бездействия са били
възприети от завеждащия работна смяна като грубо, арогантно и
възмутително, респ. и като нарушение на трудовата дисциплина, поради което
основателни са оплакванията на ищцата в тази насока.
При това положение, доколкото, видно от оспорената заповед,
дисциплинарното наказание „забележка“ е наложено съвкупно за две деяния,
а именно за това, че ищцата е използвала публично неуважителни изрази по
отношение на заповедта на директора и за това, че е демонстрирала
пренебрежително поведение спрямо лекаря ..........., последното от които не е
индивидуализирано с обективни признаци, настоящият съдебен състав
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 195 КТ и оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена на
това основание. Това е така, тъй като за работника не е налице възможност да
разбере в цялост причината, поради която се налага дисциплинарното
наказание, а за съда е налице невъзможност да извърши проверка и въз
основа на това да заключи дали налагането на наказанието е
законосъобразно.
Вторият довод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание, изложен от ищцата в исковата молба, е, че не е извършила
нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 186 КТ виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина. Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално
трудово правоотношение се определя от това, което работникът, респ.
служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключения трудов договор,
респ. отредените за съответната длъжност трудови функции съгласно
длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика е акт на
работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника,
заемащ съответната длъжност и съответстващи на изискванията за
съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия
резултат. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на
работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на
индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в
длъжностна характеристика – това, което работникът се е задължил да
извършва при спазване на трудовата дисциплина. Същевременно в съдената
практика се приема, че нарушенията на трудовата дисциплина, като
основание за налагане на санкции от страна на работодателя, е всяко
неизпълнение на трудовите задължения, т. е. на което и да е задължение на
работника или служителя по трудовото правоотношение, в т.ч. и на
изискването за спазване на Етичните норми за поведение (респ. етичен
кодекс) като система от правила, задължаващи служителите в определен
отрасъл или система да имат определено поведение като служители или
работници (наред с изискването за стриктно спазване на трудовата
дисциплина) с цел укрепване авторитета на работодателя и професията в
12
обществото, подобряване ефективността на работата, утвърждаване на
професионалните взаимоотношения и работата с клиенти.
Следователно, за да се прецени дали е налице твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, следва на първо място да се прецени какви са били
конкретните задълженията на служителя, а след това дали нарушението е
извършено. В настоящия случай, в оспорената заповед е посочено, че
използвайки публично неуважителни изрази по отношение на заповедта на
директора и като е демонстрирала пренебрежително поведение спрямо лекаря
........... ищцата е нарушила отделни разпоредби на Етичния кодекс на
служителите в ...........-..... във връзка с разпоредбите, регламентиращи нейната
субординация, част от длъжностната й характеристика.
В раздел III „Подчиненост, ръководство и заместимост“ от
длъжностната характеристика на ищцата, екземпляр от която е била
предоставена на последната, е предвидено, че служителят, заемащ длъжността
„............“, е пряко подчинен на директора, а при изпълнение на служебните си
задължения е непосредствено подчинен на лекаря, ..........., а в чл. 11, ал. 2 от
Етичния кодекс на служителите в ...........-..... е предвидено, че при изпълнение
на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава
увереност у ръководителите, чиято дейност подпомага, че могат да му се
доверяват и да разчитат на него. От събраните по делото доказателства (св.
..........., св. .......) безспорно се установява, че ищцата е реагирала остро и
изразила своето недоволство от заповед на директора на ...........-....., съгласно
която на лицата, заемащи длъжността „............“, каквато е и тя, се възлага
управление на автомобили със специален режим на движение, но от същите
не се установява ищцата да е казала посоченото в оспорената заповед, а
именно, че „тази заповед, също както и други заповеди на директора е
„измислена“ и „фалшИ.“, че „подписването е равнозначно на престъпление“,
определени от работодателя като „неуважителни изрази по отношение на
заповедта и директора, обосновали извода му за наличие на извършено
нарушение на трудовата дисциплина – правилата за етично поведение, и
мотивирали го да наложи оспорваното дисциплинарно наказание.
Твърдението за отказ от страна на ищцата да подпише въпросната
заповед, че е запозната със същата, може да обоснове извод за нарушаване на
етичните норми, регламентиращи положението й на субординация по
отношение на лекаря, завеждащ работна смяна, на които се позовал
работодателят. Това е така, тъй като по този начин служителят изразява
своето нежелание да удостовери с подписа си, че е запознат със заповедта, но
не защото не е запознат с нея, а напротив, при положение, че е запознат. В
конкретния случай между страните по делото няма спор, че към 07.12.2022 г.,
когато въпросната заповед е била представена на ищцата, същата е отказала
да я подпише. Същевременно обаче, установи се и че въпросната заповед е
била предоставена на ищцата не само да се запознае с нея, както се твърди в
оспорената заповед, но и за да удостовери с подписа си дали се съгласява със
същата, или не (св. ..........., св. ...........в). Т.е. отказът на ищцата да подпише
13
заповедта е не за това, че е запозната, а за това, че е съгласна с нея. Ето защо
съдът намира, че по делото не се установи по безспорен начин, че ищцата е
извършила нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен
факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да
установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната
действителност. Ответникът – работодател не представи несъмнени
доказателства за това, че ищцата е извършила нарушения на трудовата
дисциплина. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
След като не беше установено по делото по безспорен начин ищцата да е
извършила нарушения на трудовата дисциплина, за съда не съществува друга
възможност освен да приеме, че за работодателя – ответник не е възниквало
правото да му наложи каквото и да било дисциплинарно наказание.
Ответното предприятие не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че законно е упражнило правото си да наложи на ищцата
дисциплинарно наказание „забележка”, както и че същата е допуснала
виновно неизпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл.186 КТ.
При тези изводи предявеният иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Ищцата е направила искане за присъждане на направените по делото
разноски, като е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. Посочените
разноски не са оспорени от ответника. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен
съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в
размер на 50,00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ,
предявен от С. Д. К., ЕГН: **********, Заповед № ............ г. на директора на
.............., БУЛСТАТ: ............, адрес: гр. ....., ............ с която на ищцата С. Д. К.
14
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени нарушения
по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, .............., БУЛСТАТ:
..............редставлявано от директора д.............., да заплати на С. Д. К., ЕГН:
**********, сумата от 1 000,00 (хиляда) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, .............., БУЛСТАТ:
..............редставлявано от директора д.............., да заплати по сметка на
Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на
настоящото производство в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15