Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………../……………2022г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова КАНД № 2081/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от
ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Л. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., представлявано от управителя Р.Н.Л., против Решение № 986/18.07.2022г., постановено по АНД № 20223110201954 по описа за 2022 г. на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 03-2200008/02.02.2022г.
на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.2, ал.2,
т.2 от Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във връзка /НУРКИРСРПУ/, чл.121а,
ал.1, т.1, б. „а“ и ал. 8 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 600 лв., на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния
съд е незаконосъобразно
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Конкретно се твърди липса на произнасяне от ВРС по
наведени във въззивната жалба възражения, в т.ч. за повторно наказание за едно
и също нарушение. Оспорват се изводите на съда за обществена опасност на
деянието, като се излагат съображения за маловажност на същото по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Поддържа се липса на вмененото нарушение, доколкото вторият
трудов договор е самостоятелен, а не допълнително споразумение към първоначално
подписания такъв и се явява по-благоприятен за работника, отколкото ако бъде
командирован по реда на Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. На
изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и на НП.
В съдебно заседание не се явява
представител и не изразява становище по същество.
Ответникът – Директор Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Варна чрез процесуален представител – ст.ю.к. Н. ,
оспорва жалбата и моли решението на Районен съд-Варна, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението е
постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което не са
налице основания за неговата отмяна.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Л. “ ЕООД, против
гореописаното НП. За да се произнесе по спора, ВРС е приел от фактическа
страна, че при
извършена на 20 и 30.12.2021г. /по подаден сигнал/ проверка за спазване на
трудовото законодателство, служители на ответника констатирали, че дружеството,
в качеството на работодател е изменило съществуващо трудово правоотношение,
като е командировал в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга
държава-членка на ЕС – Франция, лицето Божидар Бъчваров, на длъжност
„електромонтьор“ с двуезично споразумение от 01.02.2021г., наречено „безсрочен
трудов договор“, като споразумението не
съдържа данни за времетраенето на изменението на трудовото правоотношение,
чрез посочване на начална и крайна дата на командироването.
Съдът е изложил мотиви, че описаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на свид
Зидарова - актосъставител. При
реализиране отговорността на дружеството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП.
Съставените АУАН и НП имат предвиденото в ЗАНН съдържание и съответната форма,
като са спазени и сроковете за тяхното издаване. Същите са надлежно връчени.
Приел е, че нарушението
е безспорно доказано, като е споделил извода на административно-наказващия
орган /АНО/ в оспореното НП, че санкционираното дружество, в качеството на
работодател е командировал в рамките на предоставяне на услуги на територията
на друга държава-членка на ЕС – Франция, лицето Божидар Бъчваров, без да е сключил с него споразумение по
чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ. Счел е за правилно определени дата на извършване
на нарушението и размера на наложената санкция.
Настоящият съдебен
състав, намира за основателно наведеното от касатора касационно основание за
постановяване на решението при съществени процесуални нарушения:
1.Във въззивната
жалба са направени две основни възражения – а/ за липса на кореспонденция между
описаната в НП фактическа обстановка и повдигнатото обвинение, доколкото
първата не води до извода за командироване; и б/ за неправилна квалификация на деянието,
доколкото в случая предвид представения „безсрочен трудов договор“, не се касае
за командироване. И по двете възражения липсват конкретни мотиви на въззивния
съд, в т.ч. и по съществения въпрос относно характера на представения безсрочен
трудов договор от 01.02.2021г.
2.В жалбата
въззивникът е посочил, че ще доразвие допълнително своите аргументи за пороци
на оспореното НП, след запознаване с преписката. Действително това е сторено в
молба от 07.07.2022г., върху която има разпореждане за доклад в съдебно
заседание. Такъв обаче липсва, поради което и в решението липсва произнасяне по
възражението на страната за повторно наказване на дружеството за същото
нарушение, предвид издаденото НП № 03-2200008/02.02.2022г., с което на „Л. “
ЕООД е наложена санкциа за отсъствие на други реквизите на чл.2 ал.2 от
Наредбата по същия договор/споразумение.
Посочените
възражения се поддържат и пред настоящия съдебен състав, но произнасянето по
тях за първи път, би лишило страните от право на една инстанция по спора за
законосъобразността на проведеното АНП и по материалната законосъобраност на
НП.
3.Настоящата
инстанция констатира и отсъствие на установена фактическа обстановка от ВРС,
като съдът се е задоволил само да възпроизведе тази от НП.
4.Налице е и пълно
противоречие между единствените мотиви, с които съдът е приел нарушението за
доказано и повдигнатото с НП обвинение. Съдът е счел за законосъобразен изводът
на АНО, че санкционираното дружество, в качеството на работодател е
командировал в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга
държава-членка на ЕС – Франция, лицето Божидар Бъчваров, без да е сключил с
него споразумение по чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ, а двидно от НП ружеството е
назано за това, че споразумението за командироване не съдържа данни за
времетраенето на изменението на трудовото правоотношение – нарушение по чл.2
ал.1 от НУРКИРСРПУ.
Липсата на каквито
и да са обсъждания, съображения и изводи по отношение наведените възражения и
неяснота на волята на съда, съставлява съществено нарушение на процесуалните
норми по чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и е
самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.
С оглед на
гореизложеното, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да бъде
отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане и решаване на
спора по същество. При новото произнасяне съдът следва да изложи мотиви по
наведените от въззивника възражения, по естеството и характера на представения
безсрочен трудов договор от 01.02.2021г., както и да прецени дали отсъствието
на всеки реквизит от този договор/споразумение, представлява самостоятелно
нарушение, респ. дали дружеството е наказано повторно за същото, като в тази
връзка съобрази и влязлото в сила решение по другото НП. При новото произнасяне
въззивният съд следва да се произнесе и по разноските.
Воден от горното и
на основание чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 986/18.07.2022г. по АНД №
20223110201954 по описа за 2022г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 03-2200008/02.02.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което
на „Л. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., представлявано от управителя Р.Н.Л., за нарушение на чл.2, ал.2, т.2 от Наредбата за условията и реда за
командироването и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги, вр. чл.121а, ал.1, т.1, б. „а“ и ал. 8 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 600 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на ВРС, съобразно дадените указания.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.