РЕШЕНИЕ
2747/16.4.2019г.
гр.София, 16.04.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гражданско отделение, ІІ-Д въззивен
състав в публично заседание на дванадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с.Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева и
прокурора………………..като разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№6688/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 23.01.2018г. по гр. дело № 30200/2017г. СРС, 36
с-в. е . отхвърлил предявените от Т.А.П., А.И.П., Й.И.П., действащи лично и със
съгласието на майка си Т.А.П. и И.И.П. чрез неговата
майка и законен представител Т.А.П. - наследници на И.И.против
„ЗК Л.И." АД обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата общо
от 15 240,00 лева (по 3810,00 лева за всеки от тях, съответно на наследствените
им права от по 1/4) -
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско"
(полица № 930011021456 от 24.07.2012г.) за лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан" с
per. № *****, на който са причинени вреди
при ПТП, настъпило на 22.06.2013г. в гр. София на бул. „Цариградско шосе",
ведно със законната лихва от 12.04.2016г. до окончателното й изплащане и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната
лихва върху неизплатената му част от застрахователното обезщетение за периода
от 22.06.1013г. до 11.04.2016г. в размер на 4352,00 лева (по 1088,00 лева за
всеки от ищците за посочения период).
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Т.А.П., А.И.П., Й.И.П., действащи лично и със съгласието
на майка си Т.А.П. и И.И.П. чрез неговата майка и
законен представител Т.А.П.. Жалбоподателите твърдят, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено пир нарушение на
материалния закон, като излагат доводи по съществото на спора.. Молят съда да
отмени решението на СРС и постанови друго, с което да уважи предявените от тях исокве. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата „ЗК Л.И." АД оспорва същата по съображения изложени в
писмено становище. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СРС е сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилността на съдебния акт е предмет
на въззивното обжалване само в рамките на посоченото
във въззивната жалба на ответника /чл. 269 от ГПК/ -
изложените по – горе доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон,
както и в рамките, очертани от императивните правни норми, приложими към
конкретния правен спор. Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.),
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Срокът не може да
бъде по-дълъг от 15 дни и започва
да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.
1 или 2 и чл.
207, ал. 3
КЗ. Предпоставките, които
следва да са налице кумулативно,
за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя, са: наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка "Каско на МПС" относно процесното МПС, настъправен на застрахователно
събитие в срока на действие на
договора, което се явява покрит
от застраховката риск; и зпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.
Размерът на обезщетението е равен на размера
на вредата към датата на
настъпването й. Съгласно чл. 154 ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже наличието
на тези предпоставки,
вкл. размера на дължимото от застрахователя
на застрахования застрахователно обезщетение. По делето страните не спорят относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение между наследодателя на ищците и ответното
дружество, както и че в срока на дейстиве на същото е
настъпил застрахователното събитие . Спорно между стряните
оп делото е
обстоятелството дали е осъществен покрит от застраховката риск, както и
дали е законосъобразен отказът на ответника да заплати застрахователно
обезщетение, основан на клаузата на т. 27, вр. с т.
27.3 от приложимите към застрахователни договор общи условия, съгласно която
застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на
управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахованото МПС.
Разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), уреждаща общо предпоставките
за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение
по договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на застрахования,
предвидени в закона или в застрахователния договор. С решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования,
произтичащо от застрахователния договор - чл. 211, т. 2 КЗ , е обусловено от наличие на
причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод
на което се претендира обезщетение,
или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило
събитието; за да се приложи
чл. 211, т. Ал.2 КЗ, застрахователят
следва да докаже пряка причинно
следствена връзка между неизпълнението на съответното
задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия
интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да
бъдат предотвратени вредите от него.
В решение № 102/02.10.2012 г. по
т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о.,
е прието, че приложението на чл. 211, т. 2 КЗ
предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно
свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително
с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира
в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск или със същественото
му увеличаване; Тежестта за доказване,
че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие, се носи от
застрахователя. Настоящият въззивен състав споделя
даденото от задължителната практика разрешение, че за да възникне
право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.20 КЗ /отм./ в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования,
предвидено в застрахователния
договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира
в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите
от събитието вреди или с възможността
те да бъдат
доказани. Въпреки, че е създадена
по повод приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), посочената задължителна
практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования,
което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване
на застрахователното събитие, да способства
за увеличаване на вредите от
събитието или да препятства доказването
им е предвидено в договора или общите
условия като основание за освобождаване
от застрахователна отговорност, включително под формата на
изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези
случаи правото на застрахователя да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на
причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема
на вредите и/или възможността за доказването им. Съгласно
клаузата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.). като увеличаващо риска от настъпване
на застрахователното събитие страните са определили това
нарушение, което и специалният закон санкционира - управление на МПС след употреба
на алкохол /т.27.3 от ОУ/. След като към датата на ПТП – 22.06.2013г. приложимата норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП / въвежда забрана да се управлява
автомобил след употреба на алкохол
без да е предвидена определена концентрация на алкохол, въззинвниятг съд намипра, за
правилен извода на първоинстнационния съд, че на на
основание чл. 211, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), за застрахователя е възникнало право
да откаже заплащане на застрахователното обезщетение по застрахователния
договор, поради което и предявения на посоченото основание иск следва да се
отхвърли като неоснователн.. като такъв следва да се
отхвърли и акцесорния иск с пр.осн.чл.86
ал.1 от ЗЗД.
С оглед на изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.8 от ГПК с оглед изхода на
спора на въззиваемия следва да се заплатят разноските
по делото за процесуално представителство пред въззивната
инстанция- -юрисконсултскто възнаграждение в размер
на 100лв.
На основание изложеното,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.01.2018г. по гр. дело № 30200/2017г.
СРС, 36 с-в.
ОСЪЖДА Т.А.П. с ЕГН: **********, А.И.П., непълнолетните Й.И.П. с ЕГН: **********,
действащи лично и със съгласието на майка си Т.А.П. и И.И.П.
с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Т.А.П. - всички с
адрес ***1 да заплатят поравно и разделно на „ЗК Л.И." АД с ЕИК: *********
и седалище и адрес на управление *** Д на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100лв.-юрисконсултско възнаграждение
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.