Р Е Ш Е Н И Е
№ 510/15.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1253
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 и сл. от
Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Делото
е образувано по жалба на Т.Т.Т. ЕГН **********,***, срещу Решение № 1012-12-299#1
от 19.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което се потвърждава
Разпореждане № 122-00-810-4 от 13.09.2021г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 27.03.2020 г. до
30.06.2020 г. в размер на 921,69 лева - главница и 116.97 лева - дължима лихва
от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на
разпореждането. Решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се излагат съображения за нарушение на процесуалните правила при
издаване на обжалваното решение, тъй като контролните органи на ТП на НОИ
Пазарджик не били извършили надлежна проверка на фактите и обстоятелствата по
случая, а се позовали само на резултатите от проверката на колегите си. Поддържа
жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания и в представените писмени бележки оспорва жалбата
като неоснователна, необоснована и недоказана. На свой ред заявява претенция за
разноски.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
На 09.03.2020 г. е сключен Трудов договор № 33 от 09.03.2020 г. между „Цветанов Фаст Фууд" ЕООД, в качеството
му на работодател и Т.Т.Т., в качеството
ѝ на служител, на длъжност „сервитьор“, с уговорено месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева. Договорът е прекратен на 27.03.2020 г.
Т.Т.
е подала заявление с вх. № 245 от 03.04.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание
чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че правоотношението ѝ с
„Цветанов Фаст Фууд“ ЕООД, ЕИК ********* е прекратено със Заповед № 6, считано
от 27.03.2020 г.
По
подаденото заявление с искане за отпускане на паричното обезщетение за
безработица и приложените документи са извършени проверки в информационната
система на НОИ на данните, подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от
2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
за самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване.
На
Т.Т. първоначално е отпуснато парично обезщетение за безработица с Разпореждане
№ 122-00-810-1 от 21.04.2020 г. на основание чл. 54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а,
ал.1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Обезщетението е отпуснато за
периода от 27.03.2020 г. до 26.09.2020 г. в размер на 14,63 лева дневно, като
паричното обезщетение за безработица за периода от 27.03.2020 г. до 30.06.2020
г. е изплатено на лицето.
На
08.07.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик е получено уведомително писмо № Ц1029-12-
389#1 от ТП на НОИ Монтана за извършена проверка в „Цветанов Фаст Фууд“ ЕООД,
ЕИК *********, обективирана в констативен протокол № КВ-5-11-00777968 от
30.06.2020 г. При проверката е установено и декларирано лично от собственика и
управител на дружеството Г.Г.Ц., че от регистрацията на дружеството то не е
извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация
кой извършва дейност и сключва договорите. В тази връзка от контролните органи
на НОИ са предприети действия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица за заличаване на подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Подадените данни са заличени във връзка с влезли в
сила задължителни предписания № ЗД-1-11-00778696 от 30.06.2020 г. (същите не се
установява да са обжалвани от осигурителя).
Във
връзка с получения констативен протокол № КВ-5-11-00777968 от 30.06.2020 г. на контролните
органи на ТП на НОИ Монтана, на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния
кодекс с Разпореждане № 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. е отменено Разпореждане
№122-00-810-1 от 21.04.2020 г.
С Разпореждане
№ 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица с мотив „при извършена проверка от контролните органи на НОИ е
установено, че г-жа Т. не е упражнявала трудова дейност при осигурителя „Цветанов
Фаст Фууд“ ЕООД за нея не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на
чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.“.
Разпореждане
№ 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. и
Разпореждане № 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. са обжалвани от Т.Т. пред
Директора на ТП на НОИ Пазарджик. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение
№ Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик са
потвърдени Разпореждания № 122-00-810-2 от 22.07.2020 г. и № 122-00-810-3 от
22.07.2020 г. Решението е връчено на 08.09.2020 г. на посочения от г-жа Т.
адрес за кореспонденция, но на лицето М. Т. К. В рамките на настоящото съдебно
производство не се установява Решение № Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Пазарджик да е обжалвано, доколкото и липсват такива
писмени данни или твърдения на страните. Точно обратното, жалбоподателят е
оспорил връчването на решението, твърдейки, че лицето М. Т. К. не е в родствена
връзка с нея и не е получавала писмо с Решение № Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ Пазарджик. Бабата на жалбоподателката била с други имена
– М. В. К.
С
оглед горните разпореждания от 22.07.2020 г., за неоснователно полученото
парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с
чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено и Разпореждане №122-00-810-4 от 13.09.2021 г., с което Т.Т. е задължена да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
27.03.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 921.69 лв. - главница и 116.97 лв. -
дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до
датата на разпореждането. Същото е обжалвано от Т.Т., като с оглед подадената
жалба е издадено процесното Решение №1012-12-299#1 от 19.10.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ Пазарджик.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява също, че на 11.06.2020
г. и на 22.06.2022 г. е извършвана проверка относно спазване на изискванията на
трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд в „Цветанов фаст фууд“ ЕООД, в обект заведение за бързо хранене Централ
– Кафе бар, пицария Централ, находящо се в гр. Велинград, общ. Велинград, пл.
„Свобода“. На проверката са присъствали Г.Г.Ц. – управител на „Цветанов фаст
фууд“ ЕООД, И.Б.П.– управител обект на „Цветанов фаст фууд“ ЕООД и А. И.ов Р. –
управител на „Бул Корект“ ЕООД. За проверката е съставен Протокол № ПР2015349
от 05.08.2020 г. В същия са обективирани установени нарушения на трудовото
законодателство. С оглед проверката е представен и Договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 01.01.2020 г., сключен между „Цветанов фаст фууд“ ЕООД и „Бул Корект“ ЕООД
за съвместно сътрудничество и съвместна дейност в областта на общественото
хранене. От договора е видно, че „Цветанов фаст фууд“ ЕООД се задължава да
организира кадровата обезпеченост, обучението и организация на персонала.
За
изясняване на фактите по спора са изслушани и двама свидетели, чиито показания
съдът кредитира като ясни, обективни и пълни, вкл. с оглед липсата им на
заинтересованост от изхода на спора.
Свидетелят
И.Б.П.посочва, че към момента на разпита работи в „Бул Корект“ ЕООД като
управител, като в същото дружество работи и жалбоподателката. Твърди двамата да
са полагали труд и в заведението за бързо хранене Централ – Кафе бар, пицария
Централ, находящо се в гр. Велинград, с работодател „Цветанов фаст фууд“ ЕООД.
Посочва, че Т. е работила като
сервитьорка в „Цветанов Фаст Фууд“ ЕООД. Виждал е управителя Г.Г.Ц., но
като цяло договорите идвали готови подписани в обекта на работа. През март 2020
г. Т.Т. работела в ресторанта, докато св. П.бил управител „търговска зала“.
Неговите отговорности били стиковане на работния процес, графици, посрещане и
изпращане на гостите, занимавал се с персонала – кой каква смяна е, по колко
души, заявки и др.
Свидетелят
К.А.С. посочва, че към момента на разпита не полага труд. Твърди, че е запознат
с търговско дружество „Цветанов Фаст Фууд“, като той, както и Т.Т. са работили за
него. Това било през 2020 г., като С. работел до Ковид кризата, а тя - Т.
започнала работа през март месец. Засекли се с Т.Т. за около две седмици,
защото заради Ковид епидемията заведението било затворено. Тя полагала труд
като сервитьорка.
С
оглед направено оспорване на положения подпис на работодателя под Трудов договор № 33 от 09.03.2020 г., сключен между „Цветанов Фаст Фууд" ЕООД, в качеството
му на работодател и Т.Т.Т., в
качеството ѝ на работник, по делото е допусната и изслушана съдебно – почеркова експертиза,
заключението по която съдът кредитира напълно като обективно, пълно и ясно, и
изготвено от компетентно лице.
Съгласно същата подписът положен под
„ръководител“ не е на представляващия дружеството „Цветанов Фаст Фууд“ ЕООД - Г.Г.Ц.. В съдебно заседание
обаче вещото лице на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя
посочва, че това вероятно е подписът на лицето „служител човешки ресурси“.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от на
Директора на ТП на НОИ Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5. В настоящия
случай процесното решение е именно от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т.
2, буква „д“ от КСО, касаещо разпореждане за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване. Издателят на акта е материално и
териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.
Съобразно чл. 114 от КСО е издадено
Разпореждане № 122-00-810-4/13.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ Пазарджик. Същото е връчено на жалбоподателя на
16.09.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО лицето е подало жалба
срещу разпореждането до компетентния орган – Директора на ТП на НОИ Пазарджик.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на териториалното поделение – Директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
му. С решението Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на
ръководителя по осигуряването за безработица към ТП на НОИ Пазарджик, като
допълнително е изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа,
който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и
задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да
се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр.
с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за
издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма.
При
проверка по спазването на
административнопроизводствените правила и правилното прилагане на материалноправните
разпоредби, съдът приема следното: Т.Т. е подала Заявление с вх. № 245 от
03.04.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е
декларирала, че правоотношението ѝ с „Цветанов Фаст Фууд“ ЕООД, ЕИК
********* е прекратено със Заповед № 6, считано от 27.03.2020 г. Съобразно
същото и при извършване на надлежни проверки е издадено Разпореждане
№122-00-810-1 от 21.04.2020 г.
Тъй
като в контролните органи на НОИ е възникнало съмнение дали за жалбоподателя е
възникнало основание за осигуряване, както и дали жалбоподателят е упражнявал
трудова дейност, са извършени съответните проверки. При проверките (въз основа
на декларация на управителя на дружеството осигурител) е констатирано, че
последният осигурител на жалбоподателя – „Цветанов фаст фууд“ ЕООД не е
извършвал търговска дейност и не е назначавал и освобождавал работници и
служители. Поради това проверяващите са заключили, че извършените действия от
дружеството осигурител са с цел неоснователно ползване на осигурителни права и
неправомерно изплащане на средства с фондовете на ДОО. В тази връзка са
постановени Разпореждане № 122-00-810-2 от 22.07.2020 г., с което е отменено
Разпореждане №122-00-810-1 от 21.04.2020 г., както и Разпореждане № 122-00-810-3
от 22.07.2020 г. Двете разпореждания от 22.07.2020 г. са надлежно обжалвани и в
тази връзка е постановено с Решение № Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Не може да се приеме обаче, че същото е
влязло в законна сила и е породило действие, с
оглед придобил стабилитет, тъй като липсват убедителни данни, че същото
е достигнало до знанието на жалбоподателя – негов адресат. Респ. не е изтекъл
срокът за неговото обжалване. Решението на Директора на ТП на НОИ от 02.09.2020
г. е връчено на адреса на жалбоподателя, но на трето лице, което не е страна в
производството и за което липсват убедителни данни да е в роднински връзки с
жалбоподателя. Твърдението на жалбоподателя, че това решение не му е връчено е
отрицателен факт за него, като същевременно фактът на връчването на Решение №
Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е
благоприятен факт за ответника, с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
доколкото същият се позовава на влизането му в сила и правопораждащо действие. С
оглед горните, ответникът не е установил при пълно и главно доказване, че Решение
№ Ц1012-12-98#1 от 02.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е редовно
връчено на жалбоподателя при условията на чл. 117, ал. 5 от КСО. Предвид
горните, неоснователно е позоваването на Разпореждане № 122-00-810-2 от
22.07.2020 г. и Разпореждане № 122-00-810-3 от 22.07.2020 г. в процесния акт,
доколкото същите не са влезели в законна сила.
Отделно
от горното, следва да се посочи, че по повод обжалваното от жалбоподателя по
административен ред Разпореждане № 122-00-810-4 от 13.09.2021 г., в което се
твърди, че Разпореждане № 122-00-810-1 от 21.04.2020 г. и Разпореждане № 122-00-810-3
от 22.07.2020 г. били влезли в сила, ответникът е постановил оспореното
решение, с което е потвърдено разпореждането. Присъединявайки се към мотивите
на разпореждането ответникът е добавил, че при извършената проверка от
контролните органи на НОИ в „ЦВЕТАНОВ ФАСТ ФУУД“ ЕООД, ЕИК *********
обективирана в констативен протокол № КВ-5-11-00777968 от 30.06.2020 г. е
установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност.
Същото без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО с декларации обр. № 1, Данни за осигуреното лице“ за Т.Т.Т.
за м. март 2020 г. Съгласно данните в информационната система на НОИ и
установените при проверка в осигурителя факти и обстоятелства, за лицето не е
възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, т.е. то не е
осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО.
Съответно
ответникът въз основа на събраните доказателства по административното
производство е счел, че за разследвания период жалбоподателката не е престирала
работната си сила срещу полученото от нея трудово възнаграждение.
Направените
доказателствени и правни изводи от ответника, с които е мотивиран обжалваният
административен акт не се потвърдиха от събраните по делото доказателства.
Напротив от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателката надлежно е престирала труд по трудово правоотношение с
„Цветанов фаст фууд“ ЕООД в проверявания обект заведение „Централ“ в гр.
Велинград.
Показанията
на свидетелите, както и събраните по делото писмени доказателства са подробни,
точни и взаимно допълващи се. Свидетелят П.е работил на длъжност управител
„търговска зала“, като с жалбоподателката се познават и са работили в
продължение на процесния период. Показанията на свидетеля и събраните
доказателства подкрепят доводите на жалбоподателя по делото.
Свидетелят
П.установява, че все още работи на същото място и през последните 2 годни, като
откогато той работи там различни дружества,
стопанисвали обекта често се сменяли, а работниците били преназначавани.
През същия период са сменени различни дружества, а служителите продължават да
престират труда си на същото място.
Полагането
на труд от жалбоподателката се потвърждава и от показанията на свидетеля С.,
който също посочва, че за период от около две седмици през месец март 2020 г.
са полагали заедно труд в един и същи обект, с работодател „Цветанов Фаст Фууд”
ЕООД, в който период жалбоподателката е престирала труд като сервитьорка.
От
предоставения по делото договор за сътрудничество и съвместна дейност сключен
между „Бул Корект ” ЕООД и „Цветанов Фаст Фууд” ЕООД, в чл. 9 се вижда, че задължение на „Цветанов
Фаст Фууд” ЕООД е да подсигурява самостоятелно обслужващ персонал за съвместна
дейност. Именно и договорът на жалбоподателката е с „Цветанов Фаст Фууд” ЕООД.
Доказателство за реално изпълнената престация от страна на жалбоподателя са
разплащателните ведомости за месец март 2020 г. – за лично начислено трудово
възнаграждение и ведомост начисления за всички служители, също за процесния
месец.
Предвид
посочените по-горе доказателства следва да бъде направен безспорен извод, че
жалбоподателят реално е престирала труд по трудовото си правоотношение с
работодателя „ЦВЕТАНОВ ФАСТ ФУУД” ЕООД, като е заемала длъжността „главен
сервитьор”, за което ѝ е начислено уговореното между страните трудово
възнаграждение. При осигуряването на жалбоподателката надлежно е подавана
съответната информация в НОИ. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да
се приеме обратното на административния орган, че за жалбоподателя е налице
основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО във връзка с §1, ал. 1, т.
3 изр. 1 и 2 от ДР на КСО, които предвиждат следното:
Съобразно
чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ, а съгласно §
1, ал. 1, т. 3 от ДР към КСО "Осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
В
случая жалбоподателят е физическо лице, което е престирало трудовите си
задължения, за него са дължими осигурителни вноски, поради което разпореждането
за възстановяване на неоснователно получени суми от общественото осигуряване е
незаконосъобразно.
На
следващо място следва да се посочи, че съдът приема за неоснователни възраженията
на ответника. Обстоятелството, че административният орган служебно е заличил
подаваните от работодателя „Цветанов фаст фууд“ ЕООД осигурителни данни, че
дружеството не е подавало годишни данъчни декларации, не би могло да е
самостоятелно основание за отказ от изплащане на обезщетение безработица, респ.
за искането му за възстановяване. Евентуалните нарушения на закона от страна на
дружеството работодател следва да доведат до санкции за самото него и за
представляващите го физически лица. Жалбоподателката е имала надлежно сключен
трудов договор с работодателя си или поне така е предполагала, тъй като
трудовият договор ѝ е бил предоставен подписан от работодателя, а не е
подписван пред нея.
В
този контекст и предвид приетото по делото заключение по допуснатата съдебно –
почеркова експертиза, следва да се посочи, че макар подписът под трудовия
договор да не е положен от управителя на дружеството – Г.Г.Ц., са налице
индиции, че подписът е положен от упълномощено от него лице – служителят
човешки ресурси. Дори обаче да е налице нарушение във формата на сключения
договор и дори да налице пълно нарушение на чл. 62 от КТ – служителят да е
допуснат до работа без наличие на валидно сключен писмен трудов договор,
отговорност за такова нарушение ще следва да се носи от юридическото лице –
работодател, а не от служителя. Безспорно се установи, че лицето – жалбоподател
е полагало труд за „Цветанов фаст фууд“ ЕООД, като от същия е начислено
дължимото възнаграждение съобразно представените и приети ведомости за работни
заплати.
С
оглед горните, установи се, че добросъвестно жалбоподателката е престирала
задълженията си по трудовото си правоотношение с работодателя „Цветанов фаст
фууд“ ЕООД, като е заемала позицията „главен сервитьор” в заведението
„Централ”, намиращо се в центъра на гр. Велинград. Установи се, че това
заведение функционира, с оглед представения и приет протокол от извършена
проверка от органите на Дирекция “Инспекция по труда“ - Пазарджик и в него се
престира труд. От данните по делото неминуемо става ясно, че жалбоподателката
добросъвестно е изпълнявала задълженията си по подписания от нея трудов
договор. Не стана ясно и не бе доказано обратното, още по-малко намерение за
неоснователно ползване на осигурителни права и неправомерно изплащане на
средства с фондовете на ДОО. Следователно е незаконосъобразно да ѝ се иска
възстановяване на получените средства за безработица. В тази връзка са
неоснователни и доводите за недобросъвестност на жалбоподателя. От това, че
жалбоподателката не се е възпротивила или усъмнила от сключения договор за
съвместна дейност между работодателя ѝ „Цветанов фаст фууд“ ЕООД и „Бул Корект” ЕООД, като не се е месила в
търговските взаимоотношения на работодателя си, доколкото въобще е имала
информация за съществуването на тези отношения към момента на престиране на
труда, не може да доведе до вменяването на вина на жалбоподателя от
неправомерните действия на работодателя ѝ и неговата недобросъвестност.
Затова
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени
от съда.
Предвид
изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 114, ал. 1 КСО
и издаденото Решение №1012-12-299#1 от 19.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-810-4 от 13.09.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на неоснователно
получено от Т.Т. парично обезщетение за безработица е в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да
бъде отменено.
С
оглед изхода на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски. Следва да ѝ бъдат изплатени 10 лева държавна такса, 200 лева
депозит за съдебно-графологична експертиза и 400 лева, платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.Т.Т., ЕГН **********, Решение № 1012-12-299#1 от 19.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
Пазарджик, с което се потвърждава Разпореждане № 122-00-810-4 от 13.09.2021 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Т.Т.Т. е задължена да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от 27.03.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 921,69 лева - главница и
116.97 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично
обезщетение до датата на разпореждането.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ Пазарджик да заплати на Т.Т.Т., ЕГН **********,***
разноски по делото в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: /П/