№ 167
гр. Севлиево, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100424 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена от С. В. Б., искова молба, насочена
срещу „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ” ЕООД, с правно основание чл. 108 от
ЗЗД, а в условията на евентуалност – иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
10.04.2018 г. е закупил машина - сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен
номер TVS Е 15S 008/2008, който банциг, през 2019 г. ищецът бил
предоставил за временно ползване на ответното дружество, като го е
транспортирал и оставил в цеха на предприятието на ответника, находящо се в
гр. Севлиево, ул. „Стара планина” № 150. Допълнително е посочено, че
ищецът е управител на „ИЗГРЕВ 90 С” ООД, като в началото на 2019 г.
търговското предприятие било прехвърлено на ответника - „ГЛОБАЛ ЛЕС
ИНДЪСТРИ” ЕООД.
С уведомително писмо от 20.02.2024 г., ищецът бил поканил ответника
да му върне предоставената за временно ползване машина, като я подготви за
връщане и в срок до 29.02.2024 г. писмено да го уведоми за датата на която
може да си получи банцига. Поканата била изпратена чрез куриерска служба
Еконт и била получена от ответника на 22.02.2024 г. До указаната в нея дата,
както и до момента на подаване на исковата молба, ответното дружество нито
било уведомявало ищеца за дата на която е в състояние да предаде банцига,
нито било върнало машината.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено,
че ищецът С. В. Б. е собственик на машина представляваща сдвоен банциг,
марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, и да осъди
1
ответника да предаде на ищеца неоснователно владяната от него движима вещ
- сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008.
В условия на евентуалност ищецът моли съда да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца действителната стойност на вещта или
получената цена за нея, ако последната е по-висока, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на поканата - 22.02.2024 г. до окончателното
изплащане, като в исковата молба е посочено, че пазарната стойност на
машината е 18 000 лева. В о.с.з. от 11.06.2025 г. е допуснато изменение в
размера на евентуалния иск за заплащане на действителната стойност на
вещта, като същият се счита предявен за сумата от 25 000 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
Ответникът твърди, че от направената подробна справка на
дълготрайните активи, намиращи се в дружество не се установило наличието
на сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, с посочения фабричен номер. Твърди
се, че управителят на дружеството не е запознат с предоставянето на такава
машина и не се бил договарял с ищеца, както и не знаел такава вещ да се
намира на територията на предприятието.
Прави се възражение, че ако движимата вещ е измежду оборудването на
предприятието при закупуването му от нас, то тогава била придобита по
силата на договора за покупко-продажба, а ако се установяло, че не е измежду
тези активи, но се намирало оттогава там, я придобили по давност на осн. чл.
80 от ЗС.
Искането към съда е да отхвърли така предявените искове и се
претендират разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен договор за покупко-продажба на движима вещ,
съгласно който на 10.04.2018 г., Ц. Т. Т., като продавач, продава на купувача и
ищец по настоящото дело – С. В. Б., собствената си машина – „Здвоен
банцинг”, марка „Удмайстер”, за сумата от 9600 лева. Ръкописно е написан
фабричният номер на машината - TVS Е 15S 008/2008.
По делото не е спорно между страните, че ответникът е получил покана
на 20.02.2024 г. да върне процесната движима вещ.
По делото е допусната оценъчна експертиза, със задачи към вещото
лице: „Каква е пазарната стойност на сдвоения банциг, марка „Удмайстер”,
фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, към датата на предаването 2019 година
и към настоящия момент?”, както и вещото лице да извърши оглед на
производствените помещения на ответника и да установи дали движимата
вещ - сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S
2
008/2008, се намира във владеене на ответното дружество.
Видно от представения по делото договор за продажба на търговско
предприятие „ИЗГРЕВ 90 С” ООД /на което дружество ищецът е бил
управител и съдружник/ е продадено на ответното дружество търговското
предприятие, с фирма „ИЗГРЕВ 90 С” ООД, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения. Видно от Приложение № 1 към
договора, като дълготраен актив /част от предприятието/ на ответното
дружество са прехвърлени 10 машини банциг.
Първоначално назначеното вещо лице, с молба от 14.02.2025 г., е
посочило, че е извършило оглед в производствените помещения на ответника
и установило, че такава вещ - на сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен
номер TVS Е 15S 008/2008, не е налична и не се намира във владение на
ответното дружество и съответно не може да се оцени.
Съдът е заменил вещото лице, като второто вещо лице е изготвило
експертиза, приета по делото, съгласно която средната пазарна цена на сдвоен
банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008 към
момента на изготвянето на експертизата е 31 200 лева, а към датата на
предаването е била 46 800 лева.
Представителят на ответното дружество не е осигурил достъп на вещото
лице, за да му се даде възможност да извърши оглед на помещенията на
ответника, като съдът изрично е указал на ответника, че при възпрепятстване
на вещото лице да извърши оглед, на осн. чл. 161 от ГПК може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства, а именно - съдът може да приеме, че банциг, марка
„Удмайстер“, фабричен номер TVS E 15S 008/2008, се намира във владение на
ответното дружество.
По делото са разпитани и свидетелите Ц. Т. Т. и Ю. Н. А., като съдът
кредитира показанията им, преценени съгласно чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля Ц. Т. Т. се установява, че е закупувал
машина сдвоен банциг, марка „Удмайстер“, от Екотехпродукт - гр. София,
през периода 2008-2010 г., който продал на ищеца около 2018 година. След
предявяване на договора, свидетелят потвърждава, че е положен неговият
подпис, като изрично заявява, че не е писал той ръкописния текст.
Свидетелят Ю. Н. А. дава сведения, че се занимава се с производство на
мебели, а преди - с производство на палети и производство на дървен
материал, като същият познава страните по делото. Свидетелят познавал
ищеца от 20 години, работили заедно. Свидетелят посочва, че говорили с
ищеца и последният казал, че ще закупи такава машина от Ловеч и я
представил за ползване, за да се случат „нещата” по-бързо и по-ефективно. Ю.
Н. А. дава сведения, че за тази цел, някъде 2018 г., отишли в Ловеч с ищеца и
шофьора му, за да вземат машината - сдвоен банциг, който преработва трупи
до 3 метра и половина. Взели машината и я докарали във фабриката на
свидетеля в с. Донино. Там я инсталирали и два, три месеца работили и след
3
това ищецът продал фабриката и дейността на Ж. М. /бивш управител на
ответника/ и не минали десетина дни, като ищецът му се обадил, че Ж. щял
да я види, дали ще му върши за неговата дейност работа, а свидетелят да му я
представи за негово ползване, както се и случило – Ж. отишъл с камиона, с
един работник, свидетелят я натовари и я откарали в Севлиево. Два - три дни
след това свидетелят отишъл до фабриката на М., за да си вземе ленти,
ползвани за банцига, като тогава свидетелят видял машината, даже показал на
работниците къде, как да си сменят веригата. Свидетелят посочва и че
машината била почти нова, когато дошла при него, а той работил два-три
месеца с нея. Свидетелят посочва, че ищецът му казал, че предоставя
машината за ползване на Ж., но не знае дали безвъзмездно, като ищецът му
казал „Давам я на Ж., за да работи, защото ще прави палети и т.н!“.
Свидетелят знаел. Че ищецът е продал машината. Ищецът казал на свидетеля
Ю. Н. А., че съвместно с управителя на ответника ще прави работа, както със
свидетеля и машината била дадена за ползване, за съвместна дейност с Ж..
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск по чл. 108 от ЗС:
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственик
на движимата вещ – сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS
Е 15S 008/2008 на соченото в исковата молба основание, както и че имотът се
владее или държи именно от ответника по иска. От друга страна, в тежест на
ответника е да докаже, че владението или държането върху вещта се основава
на наличието на правно основание.
Съгласно чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК „Съдът оценява доказателствената
сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по
делото”. По приложението на цитираната процесуална норма е налице трайна
и непротиворечива практика на върховната съдебна инстанция, обективирана
в Решение № 19 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 864/2012 г., IV г. о., ГК, и
др., според която „Ако в един писмен документ са направени различни
поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и пр., без
изрична уговорка от издателите, че това е извършено по общо съгласие,
възниква несигурност относно действителната им воля. Кога те са подписали
документа-след нанасянето на поправките или преди това, респективно дали
са съгласни с тях или не, е фактически въпрос за автентичността на
документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който следва да бъде
решен от съда. Неговото вътрешно убеждение се формира въз основа на
всички доказателства по делото, включително и свидетелски показания.”.
Съобразявайки цитираната съдебна практика и доказателствата по делото
съдът намира, че не може да се приеме за доказано, че с договора за покупко-
4
продажба от 10.04.2018 г. ищецът е купил именно процесния банциг с
фабричен номер TVS Е 15S 008/2008.
Съдът намира, че по делото не се доказаха пълно и главно
правнорелевантните обстоятелства – не се доказа, че ищецът е собственик на
точно тази индивидуално определена вещ, както и че същата е във владение
на ответника. По правилата на гражданския процес, главното доказване
(онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги
пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в
истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само
насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не
се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не
и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на
пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в
сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата
на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. В случая за посочените твърдения не е проведено
пълно и главно доказване нито чрез преки, нито чрез косвени взаимосвързани
доказателства.
По така изложените съображения, настоящият състав намира
предявения ревандикационен иск за изцяло неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск, с правна квалификация чл. 57, ал. 2 ЗЗД:
За основателност на този иск ищецът следва да докаже, че ответникът
дължи връщане на описаната в исковата молба движима вещ, че е поканил
ответника да му върне движимата вещ, съответно липсата на изпълнение; че
процесната движима вещ е погинала, изгубена или негодна за ползване,
поради което се дължи заплащането на обезщетение в търсения размер, както
и действителната стойност на вещта към датата на нейното повреждане,
изгубване или негодността й за ползване.
Съдът приема за недоказано, че на соченото от ищеца основание за
5
предаване на описаната движима вещ е предал на ответника сдвоен банциг,
марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, съответно е
недоказано пълно и главно, че ищецът е собственик, както и че ответникът
дължи връщане на тази движима вещ. Поради изложеното, съдът намира, че
искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан. Съответно следва да бъде и отхвърлена и
акцесорната претенция за лихва.
По отношение на отговорността за разноските.
С оглед изхода на делото, ищецът дължи на ответното дружество
сторените разноски по делото – 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът следва да заплати по сметката на Районен съд - Севлиево,
сумата от общо 480 лева - 280 лева – доплащане на държавна такса и 200 лева
– изплатено възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. В. Б., с ЕГН
********** и с адрес: гр. ***************************” № 32А, срещу
„ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ” ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Стара планина” № 150, иск с правна
квалификация чл. чл. 108 от ЗС, за установяване със сила на пресъдено
нещо, че С. В. Б., с ЕГН **********, е собственик на основание покупко-
продажба, сключена на 10.04.2018 г. на сдвоен банциг, марка „Удмайстер”,
фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, както и да се предаде владението
върху тази вещ.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. В. Б., с ЕГН
**********, срещу „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ” ЕООД, с ЕИК *********,
иск с правна квалификация чл. чл. 57, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата от
25 000 лева – действителна стойност на сдвоен банциг, марка „Удмайстер”,
фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на поканата - 22.02.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. В. Б., с ЕГН **********, да заплати на „ГЛОБАЛ ЛЕС
ИНДЪСТРИ” ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 400 лева, представляваща
сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА С. В. Б., с ЕГН **********, да заплати по сметката на
Районен съд - Севлиево сумата от общо 480 лева - 280 лева – доплащане на
държавна такса и 200 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7