№ 55
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600073 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Образувано е по искане на осъдения О. В. Х., ЕГН-**********, за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 349/2023 год. на
Окръжен съд - Бургас, подадено чрез процесуалния му представител - адв. С.
В. от САК.
В подаденото искане са посочени касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1,т.2 и т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното производство
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е
мотивирано с доводи, че решаващите съдилища не са дали точна и ясна
преценка по отношение на наличните по делото смекчаващи вината
обстоятелства - добро процесуално поведение по време на съдебната фаза,
пълен набор съдействие на досъдебното производство, съжаление за
извършеното престъпление, влошено здравословно състояние, семейно
положение, положително значение на степента на обществена опасност. По
отношение на явната несправедливост на наказанието се излага твърдение, че
то е определено при условията на рецидив и без да се опишат всички нужни
1
обстоятелства, който да обосноват намаляването му. Оплакването за
допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с
провеждането на разпитите на чуждите граждани в отсъствието на преводач,
както и отсъствието на защитник при разпита на осъдения и извършеното
разпознаване. Застъпва се също твърдението, че въззивното решение е
постановено от незаконен състав, т.к. в състава му е участвал съдия Г.П.,
който се е произнасял по жалби на подсъдимите и по ВЧНОХД
№835/2022година на БОС, поради което е следвало да се отведе на
основание чл.31 ал.1 и чл.29 ал.2 от НК. Иска се апелативният съд да
възобнови ВНОХД № 349/2023 год. на Окръжен съд - Бургас и да върне
делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който то да започне.
В съдебно заседание молителят О. Х., участва лично и се представлява
от упълномощения си защитник. Последният поддържа искането за
възобновяване, ведно с наведените в него касационни основания и
изложените в тяхна подкрепа съображения. Допълнително сочи, че в първа
инстанция въобще не е била дадена последна дума на подс.Х., което е
ограничило правото му на защита и поради което защитата му е поискала от
въззивна инстанция делото връщане на делото за ново разглеждане от нов
състав, което не е било уважено. Моли наказателното производство да бъде
възобновено, да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение и делото
бъде върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция, като осъденият
бъде освободен след отмяна на решението на БОС.
Осъденото лице се присъединява към казаното от защитата му. Намира
наказанията си за завишени по сравнение с наложените на съпроцесниците
му. В предоставената му последна дума моли да бъде уважено искането му да
се възобнови наказателното дело, да се отмени присъдата и делото да се
върне за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание прокурорът от БАП излага конкретни съображения
по всяко от направените в искането оплаквания, с които подробно
обосновава крайния си извод за отсъствие на допуснати нарушения на
материалния или на процесуалния закон, както и за несправедливо наложено
наказание. В заключение предлага БАС да остави искането без уважение, като
неоснователно.
След като прецени доводите на страните и извърши проверка за наличие
2
на основания за възобновяване на делото, Бургаският апелативен съд намери
за установено следното:
Искането за възобновяване е подадено от процесуално легитимирана
страна. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК,
при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
НПК. Същото е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по
съществото, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно.
С присъда № 3 от 12.01.2023г. по НОХД №1632/2022г. БРС е признал
подс. О. В. Х., ЕГН **********, за виновен в това, че на 09.07.2021 год., в
землището на с. Българи, общ. Царево, по автомобилен път 99, в съучастие
като съизвършител с А. А., Д. М. В., П. П. К. и Е. М. М., с цел да набави за
себе си, за А. А., за Д. М. В., за П. П. К. и за Е. М. М. имотна облага,
противозаконно подпомогнал 42(четиридесет и двама) чужди граждани да
преминат в страната в нарушение на чл.8, ал.1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1
от Закона за чужденците в Република България, като осъществил техния
превоз с товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „814Д“ с pen № * ****
**, собственост на Т. Г. М., с посока на движение - от землището на
с.Бръшлян, общ.Малко Търново към вътрешността на страната, като деянието
е извършено чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „814Д“ с per № * **** **, по отношение
на повече от едно лице - 42 лица и по отношение на седемнадесет лица,
ненавършили 16 - годишна възраст, поради което и на основание по чл. 281,
ал. 2, т. 1, пр.1, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл.20, ал.2, чл. 54 от НК го
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 8000 лв.
Срещу първоинстанционната присъда са били подадени жалби от
защитниците на подсъдимите О. В. Х. и Е. М., по повод на които в Окръжен
съд-Бургас било образувано ВНОХД №349/2023г. С постановено решение №
323 от 30.03.2023г. по същото дело, въззивната инстанция е изменила
обжалваната присъда, като е преквалифицирала осъщественото от
подсъдимите Е. М. и П. К. като престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и
5, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, признавала ги за невиновни в това, да са
3
осъществили престъпното деяние действайки като съизвършители с подс. О.
В. Х., поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдала по
първоначалното обвинение.
1.Настоящият съдебен състав като се запозна с пространното изложение
в искането, намира изтъкнатите в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК доводи за напълно неоснователни по следните съображения:
1.1. На първо място, липсват основания за извод, че правото на
защитата на осъдения е било нарушено по време на досъдебното
производство, защото при разпита му и при разпознаване не участвал неговия
защитник. Процесуалният закон не задължава разследващия орган да
осигурява присъствие на обвиненото лице и на защитата му във всички
процесуално-следствени действия, а само в тези от тях, които задължително
се провеждат с тяхно участие - предявяване на постановлението за
привличане на обвиняемия, разпит на обвиняемия и предявяване на
разследването. И трите разпита на осъдения Х., в качеството му на обвиняем -
на 10.07.2021г., на 20.08.2021г. и на 01.03.2022г.( т.2, л.84-л.85,л.97-л.98,
л.100 от досъд.п.) са проведени в присъствието на защитниците му,
съответно адв.Е. Т., адв.А. М.-Е. и адв.Пл. Н.. Необходимо е да се посочи, че
при останалите следствени действия, съгласно чл. 224 от НПК, присъствието
на обвиняемия и на защитника му, както и на пострадалия и неговия
повереник, е допустимо, ако няма да затрудни разследването, която преценка
е в прерогативите само на разследващия орган. От материалите по делото не
се установява осъденият и неговата защита да са изразили желание да
присъстват на останалите следствени действия.
1.2. Неверно е твърдението, че при разпита на чуждите граждани не е
присъствал защитник. В съдебно следствие пред БРС са приобщени на
основание чл.281, ал.1,т.4 от НПК показанията на свидетелите Т. С., К. З., Д.
К., А. З. и М. Х. А., разпитани в досъдебното производство по реда на чл.223,
ал.1 от НПК пред съдия от Районен съд-Малко Търново на 10.07.2021г.
Видно от приложените на л.10-л.20, т.3 от досъд.п. протоколи, всеки разпит
на петте афганистански граждани е проведен чрез назначения от
разследващия орган в досъдебното производство на същата дата преводач А.
М.и -л.3-л.4, т.3 от досъд.п. По делото липсват каквито и да са данни за
извършвани извънпроцесуални действия по снемане на показания от Х. и по
4
разпознаване, когато той да не е разбирал какво се казва от свидетелите и от
преводача и да не е бил придружен от адвокат. Оплакването, освен че е
лишено от каквато и да е доказателствена опора, би имало практическа
стойност само при евентуално ценене на негови или на чуждите граждани
извънпроцесуални изявления, какъвто подход във воденото наказателно
производство не е допуснат.
1.3. Лишено от доказателствена опора е и заявеното в пледоариите пред
настоящия съд твърдение, че пред БРС въобще не е била дадена възможност
на подс.Х. за последна дума, което оплакване, от своя страна възпроизвежда
нововъведения от встъпилите пред въззивната инстанция защитници на този
подсъдим аргумент за отмяна на присъдата („Нарушението е абсолютно
процесуално - по данни на моя подзащитен, на първа инстанция въобще не е
дадена последна дума на всички подсъдими по думите на О., не знам какво е
отразено в протокола, но това са думите на О.,..“ - л.101 от
ВНОХД№349/2023г.на БОС). Прочитът на протокола от съдебно заседание
на 12.01.2023 г. установява, че нито един от подсъдимите не е бил лишен от
последна дума, а когато тя е била предоставена на подс.Х. , той е заявил: „
Моля за минимална присъда, за да се погрижа за здравето си.“ Последните
думи на подсъдимите са отразени и в уводната част на първоинстнационните
мотиви. Съставеният протокол притежават всички изискуеми реквизити,
както и данните по чл. 129 и 311 от НПК. Съгласно чл. 131 от НПК той е
доказателствено средство за извършените действия в рамките на съдебното
заседание и отразява обстоятелства, свързани с времето и реда, по който са
извършени, включително за съдържанието на последната дума на
подсъдимите. След като не са направени писмени искания за поправка или
допълнение към него в законовия тридневен срок, следва да се приеме, че
всички данни в протокола от проведеното пред БРС съдебно заседание на
12.01.2023 г. са правилно и вярно отразени, поради което коментираното
необосновано оплакване правилно е било игнорирано от БОС.
1.4. Неоснователно е и оплакването на осъдения за постановяване на
въззивното решение от незаконен, предубеден съдебен състав на БОС, т.к. в
състава му е участвал съдия Г.П., който се е произнасял по жалби на
подсъдимите и по „ВЧНОХД №835 по описа за 2022година“ на БОС, поради
което се счита че същият съдия е следвало да се отведе на основание чл.29,
ал.2 от НПК, както са направили съдиите от ЦРС.
5
По повод търсената аналогия е нужно да се отбележи, че съдиите от
Районен съд-Царево са се отвели по съображения, че при произнасянето си с
определения по реда на чл.64 и чл.65 от НПК са обсъждали наличните
доказателства и авторството на деянията, което са преценили, че би могло да
породи съмнения в обективното и безпристрастно разглеждане на делото.
След направените самоотводи, ВКС е променил по реда на чл.43, ал.3 от НПК
местната подсъдност на делото, като е възложил разглеждането му в еднаквия
по степен Районен съд-Бургас
Съдебното производство по ВЧНД №835/2022 г. на БОС е било
образувано по частна жалба на подс. Е.М. срещу постановено по реда на чл.
248, ал.5 от НПК в разпоредително заседание протоколно определение на
БРС по НОХД № 1632/2022 г. С посоченото определение първият съд е
отказал да прекрати съдебното производство и да измени мярката за
неотклонение на същия подсъдим. Видно от съдържанието на определение
№757, постановено на 10.08.2022г. по ВНЧД№835/22г. на БОС, при
обсъждането на поставените въпроси, касаещи твърдяната неяснота на
обвинението, за което е бил привлечен М. и неуваженото му искане за
изменението на мярката на процесуална принуда, изобщо не са били засягани
въпроси по същество на спора за предрешаване вината на частния
жалбоподател или на останалите подсъдими или по доказателствените
материали. Напротив, изрично е посочено, че онази част от оплакванията,
свързани с обосноваността на повдигнатото срещу М. обвинението, не може
да получи отговор от първия съд преди приключването на съдебното
следствие - гърба на л.11 от ВЧНД №835/2022г.на БОС.
За да е налице предубеденост или заинтересованост, е необходимо да са
установени конкретни обстоятелства или действия, които да обосновават
липса на обективност и безпристрастност на съда, или да дават повод за
съмнение в неговата безпристрастност. В случая не се констатират пороци
при осъществяване на дейността на въззивната инстанция по проверка на
първоинстанционния акт и оценка на доказателствената съвкупност. При
провеждане на въззивното следствие и постановяване на въззивното решение
по ВНОХД № 349/2023 год. съдебният състав стриктно е съблюдавал
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 13 и чл. 14 от
НПК. Липсва поведение на председателя на състава на БОС и докладчик по
6
ВНОХД№349/2023г.- съдия Г.П., което да е в разрез с процесуалния закон и
което би могло да се интерпретира като проява на предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото.
2. Противоречиво изложените в искането съждения за наложено на подс
Х. наказание за рецидивна дейност, без да е ясно дали е налице рецидив и
какъв рецидив, не почиват на обективния прочит на съдебните актове и
също са изцяло неоснователни. Подс.Х. е признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по 281, ал. 2, т. 1, пр.1, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във
вр. чл.20, ал.2 от НК. Нито той, нито другите подсъдими са осъдени за
осъществявана при условията на опасен рецидив престъпна дейност, а и към
двете дати - на осъществяване на деянието и на постановяване на присъда,
такъв квалифициращ елемент отсъства сред предвидените по чл.281 от НК
престъпни състави, поради което и няма как да се поддържа, че наказанието е
определено при условията на опасен рецидив.
3. Обремененото съдебно минало на този подсъдим - срещу него са
постановени двадесет осъдителни съдебни акта за различни престъпления,
както и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено само месец след
влизане в сила (07.06.2021г.) на последния осъдителен акт по
НОХД№1988/2019г. на Районен съд -София, правилно са отчетени от БРС,
защото го очертава като личност със висока степен на обществена опасност,
което произтича от формираните при него трайни престъпни навици,
останали неповлияни от търпяното наказание лишаване от свобода. С висока
степен на обществена опасност е извършеното от подсъдимия деяние, която
се предопределя от наличието на три квалифициращи признака и техните
количествените и качествени характеристики - четиридесет и двама
превозвани мигранти, между които седемнадесет лица, ненавършили 16 -
годишна възраст, използването на товарно МПС, опасния начин, по който
лицата са били транспортирани и задружната форма на осъществяване на
престъплението.
За извършеното престъпление по 281, ал. 2 от НК са предвидени
наказания от една до шест години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди
до дванадесет хиляди лева. Първоинстанционният съд е наложил на подс.Х.
наказанията четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 8000 лв.,
а въззивният съд в мотивите си на решението си се е солидаризирал напълно с
7
приетите от районния съд обстоятелства и не е намерил за нужно да
коригира така определените наказания. При проверката на въззивното
решение и на присъдата БАС не се констатира наличие на касационното
основание „явна несправедливост“ на наложените на подс.Х. кумулативни
наказания, каквото оплакване се заявява в искането и се аргументира с
неотчетени добро процесуално поведение, съдействие на досъдебното
производство, съжаление за извършеното престъпление, влошено
здравословно състояние. Макар и да е отразил в мотивите си, че не е
констатирал смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим,
очевидно е, че БРС е отчел такива, защото при наличието на тази висока
степен на обществена опасност както на деянието, така и на личността на
подсъдимия, наказанията му са индивидуализирани едва с лек привес на
отегчаващите обстоятелства, като размерите им са близки до средните
предвидени за извършеното престъпление. Поведението на подсъдимия Х. и
отзоваването му при призоваване от съда е негово задължение, поради което
неговото значение не бива да се надценява. Не бива да се надценява и
заявеното пред въззивния съд съжаление, че бил „забъркан“ от
съучастниците си в престъплението („Бях помолен само да прибера камиона.
Не знаех какъв товар има в този камион...Съжалявам, че ме забъркаха в това
престъпление…“ -л.158 от ВНОХД№349/2023г.на БОС). Съдействие този
подсъдим е оказал в досъдебното производство чрез дадените от него
обяснения от 10.07.2021г., когато е разказал какви са му били уговорките с
другите подсъдими, маршрутът по който са минали, каква е била неговата
задача, както и какво се е случило по време на проверката от полицейските
служители и това съдействие е било коректно отразено от първия съд при
обсъждане на същите обяснения, надлежно приобщени в
първоинстанционното следствие. Възрастта и здравословното състояние на
майката на осъдения са обстоятелства, които биха могли да имат отношение
към преценката за изтърпяването на наказанието, но са без отношение към
индивидуализацията на санкцията за стореното от него.
В т.5 от досъд.производство са приложени медицински документи,
които са послужили за изготвената съдебно-медицинска експертиза, а във
въззивното производство са били представени допълнителни такива,
относими за периода след 2021г., установяващи, че подс.Х. е многократно
лекуван в различни здравни заведения и боледува от: захарен диабет тип 2,
8
артериална хипертония III ст., дислипидемия, претърпян през м.02.2021г.
миокарден инфаркт, увреждане на междупрешленните дискове и първична
коксартроза. Настоящият състав намира, че заболяванията на подсъдимия не
се явяват обстоятелство, смекчаващо отговорността му за самото деяние.
Отчитането им като фактор от хуманно значение не може да доведе до
допълнително облекчаване на вече приложената спрямо осъдения
наказателна репресия. Както и други съдебни състави, разглеждали
производствата по чл.64 и чл.65 от НПК, са посочили, здравословното
състояние на осъдения Х. не се явява несъвместимо с условията на лишаване
от свобода и няма пречка лечението му да се осъществява по реда и условията
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
регламентирани в Глава Х от ЗИНЗС и съобразно Наредба № 2/22.03.2010 г.,
включително и когато се налагат специализирани изследвания и лечение в
лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Именно чрез този
регламент се гарантира правото на лишеното от свобода лице да получи
своевременна и адекватна медицинска помощ и се установява баланс между
неговото здраве и интересите на обществото.
Твърдението за несъответствие на наказанията на подсъдимия с
намалените наказания на съучастниците му, е некоректно поднесено и не
съответства на обективираното в материалите по делото. БОС не е редуцирал
наказанията на другите двама съучастника, единствено е преквалифицирал
деянията им в съответствие с установената формата на съучастието им като
помагачи. Приложено от първата инстанция различието в размерите на
наказанията на дейците е мотивирано от персоналния принос на всеки в
съвместната им дейност и с неговата лична им степен на обществена
опасност, който подход напълно съответства на принципа за личния характер
на наказанието, утвърден в чл. 35, ал. 1 и 3 от НК. Макар с недостатъчно
прецизно и подробно изложени съображения за индивидуализиране
наказанията на осъдения Х., тяхното отмерване е съобразено с конкретната
тежест на извършеното престъпление, с обществената опасност на дееца,
както и с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Така отмерената комплексна санкция е в унисон с целите по чл. 36 от НК и не
е явно несправедлива, тъй като липсва явна и очевидна диспропорция между
наказанието и обществената опасност на деянието и дееца.
9
Предвид изложените съображения, апелативният съд прие, че в
пределите на заявените оплаквания, искането за възобновяване на
наказателното производство по делото е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Ето защо и на основание чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. В. Х., ЕГН
********** , за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
349/2023 год. на Окръжен съд - Бургас, подадено чрез процесуалния му
представител - адв. С. В. от САК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10