№ 9606
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110135461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против
ЛЮБК. Г. Б., ЕГН ********** за вземания в размер на 534,12 лева главница по договор за
паричен заем № 3688413 от 21.11.2019 г., сключен с фирма вземанията по който са
заплатени от поръчителя ФИРМА и който встъпвайки в правата на кредитор ги прехвърля
на заявителя с договор за цесия от 02.03.2020 г. и подписано към него Приложение №1 от
03.08.2020 г., 29,17 лева договорна лихва за периода 29.11.2019 г. до 13.03.2020 г., 200,71
лева възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), 27,00 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 50,43 лева законна лихва за периода от 14.03.2020 г. до 21.05.2021
г. ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.
№2473/2018 на СГС).
Клаузата от Договора за паричен заем, която вменява на заемополучателя задължение в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните три
обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко
кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат осигурителен доход в размер над 1000 лв.;
2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на договора и 3.
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, а от друга страна
вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от
трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Доколкото е осигурен третия вид
обезпечение следва да се посочи, че е принципно положението поръчителството да е
безвъзмездна сделка и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена
клауза за заплащане на такова. В случая, след служебно извършена справка съдът
констатира, че едноличен собственик на капитала на поръчителя ФИРМА е фирма –
кредитор по договора за паричен заем № 3688413 от 21.11.2019 г., въз основа на което може
да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. Фактът, че
1
претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство произтича
от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора фирма цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за поръчителство се преследва
забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи за длъжника и оскъпяване
на кредита за него.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
21.11.2019 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Отделно от това следва да се посочи, че обезпечението на кредита е свързано с
процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и
управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи
заплащане на такси и комисионни. В случая уговореното възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана като възнаграждението е платимо на разсрочени вноски заедно с погасителните
вноски по договора. Предвид това уговореното акцесорно плащане по договора за
предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е
неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение, следва да се включи в
общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче ГПР ще надхвърли допустимите
от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера на законната лихва.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните
по отношение на тази клауза, т. к. за потребителя не е била налице реална възможност да
влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да предостави на
кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с
което да сключи договор за предоставяне на поръчителство. Поради това следва да се
приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител, е неравноправна.
Претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението като такса с
фиксиран размер за действия по осъществяване и администриране на служител на кредитора
по събиране на просрочени вземания, които не представляват допълнителни услуги,
предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване на изпълнението, и то
по принудителен път, е вземане, чието събиране е в противоречие със забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, което обосновава извод за липса на валидно
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 16372/21.06.2021 г. на ФИРМА срещу ЛЮБК. Г. Б.,
ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство) в размер на 200,71 лева и 45,00 лева такса за извънсъдебно събиране на
задължението по договор за паричен заем № 3688413 от 21.11.2019 г., сключен с фирма и
ЛЮБК. Г. Б..
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3