РЕШЕНИЕ
№ 11662
гр. ...................... 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110159488 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца ............... ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ............ обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу ответника К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .............., за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата 54,21 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. .............., аб. № ............,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до окончателното й погасяване, 4,47
лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г., 33,12 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 11.08.2022 г. до окончателното й погасяване, и 6,33 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г.
до 02.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№43539/2022 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 54,21
1
лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и 33,12
лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до
30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на
4,47 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.08.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 6,33 лв. върху дължимата главница
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., както и законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.08.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът К. Н. К. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата
молба. С допълнителна молба от 29.03.2023 г., подадена преди първото по делото
заседание ответникът оспорва иска при възражения, че Методиката, по който
ищцовото дружество начислява топлинна енергия е отменена с Решение на ВАС, като
и, че е нищожна Наредбата за топлоснабдяването, за което са изложени подробни
съображения.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ООД изразява становище, че през процесния период
дяловото разпределение за абоната е извършвано в съответствие с всички действащи
през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 420, том ХVІІ, дело № 2923/19.06.1986 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 71, том LХХХХІ, дело № 18285/15.07.1993 г. ответникът ............... придобил
процесния недвижим имот, представляващ .......... находящ се в гр. ............ като
дарителят ............... е запазила правото на ползване върху апартамента.
Представена е молба-декларация от ответника от дата 18.09.1999 г. с отправено
искане до ищеца за откриване на партида за процесния имот.
От приложената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. (л.77) се установява, че
вещният ползвател ............... е починала на 10.01.2013 г.
Представените е протокол от общото събрание на етажните собственици в
сграда, находяща се на адрес: гр. ............... от дата 01.02.2019 г., с което са взели
решение за избор на „............ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия в процесната сграда, както и Договор от 22.06.2017 г., сключен
между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото е представено съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г. с
отразено начислено количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата
цена, както и за дължимите суми за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до
31.08.2021 г., както и изравнителна сметка, изготвена от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „............. АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Според главния
отчет и изравнителната сметка на ФДР за процесния период в имота няма отоплителни
тела и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот.
Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база
пълно отопляема кубатура 139 куб.м. Топлинната енергия за битово гореща вода за
процесния период се начислява по показанията на 1 водомер за топла вода в имота.
2
Абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера, като същият не потребил топлинна
енергия за подгряване на вода за отчетния период – показанието е непроменено.
Вещото лице установило, че общият топломер е бил изправен за процесния период,
макар и проверката да е извършена след законовия срок. Вещото лице е посочило, че
по данни на ФДР отоплителната инсталация на процесната сграда е открита. От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на
начислената топлинна енергия за процесния период е в размер на 70,93 лева.
От допълнителното заключение на СТЕ, изготвено след посещение на имота на
ответника и топлоснабдяваната сграда, се установява, че отоплителната инсталация в
процесната сграда е скрито изпълнение, поради което дяловото разпределение, което
поради грешка на ФДР е извършено за открита отоплителна инсталация е неправилно и
в условията на нормативно нарушение. Вещото лице е изчислило дължимите от
ответника суми за сградна инсталация за процесния период, като съобразява скритата
инсталация, а именно сумата от 47,29 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
50,05 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 54,21 лв. Вещото лице е
изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 02.08.2022 г. – 11,38 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е 33,12 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г. е в размер на 6,86 лв. Вещото
лице е установило, че с извършено плащане, наредено на 20.01.2023 г. в общ размер на
102,15 лв. са погасени 62,17 лв. главница, 10,80 лв. мораторна лихва, 25 лева съдебни
разноски и 4,18 лв. законна лихва, като към момента на справката (12.04.2023 г.) са
останали непогасени задължения в размер на 25,16 лв. главница и 425 лв. съдебни
разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
3
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
От представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 420, том ХVІІ, дело № 2923/19.06.1986 г. и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 71, том LХХХХІ, дело № 18285/15.07.1993 г. ответникът
К.............. ............) беше доказано, че ответникът е бил собственик на .............. нахдоящ
се в гр. ..............., ет. 5 през процесния период. По делото беше доказано, че
съществувалото вещно право на ползване за ............... е погасено с нейната смърт на
10.01.2013 г., от който момент ответникът е придобил качеството потребител на
топлинна енергия, доставяна до собствения му имот.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца ...............
ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия
4
на стойност 47,29 лв., като за останалата начислена сума до размера на 70,93 лв.
вещото лице е установило, че същата е неправилно начислена от ФДР, доколкото
същото не е взело предвид, че отоплителната инсталация е скрита. Следователно
претенцията на ищеца се явява доказана до размера на 47,29 лв., като за горницата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По доводите на ответника за нищожност на Наредбата за топлоснабдяването,
следва да се отбележи, че съдът не е компетентен да извършва инцидентен контрол на
подзаконови нормативни актове, като в АПК е предвиден специален ред за
оспорването им.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимото обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху доказаната претенция за главница, изчислено от съда
по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г. е в размер на 4,23
лв., като искът за горницата до пълния предявен размер от 4,47 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици, същите са избрали третото
лице-помагач за топлинният счетоводител, в изпълнение на което ищецът е сключил
договор с „............ ЕООД, а потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикатора за разпределение на разхода за отопление, водомери за
топла вода, поддръжка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална
сметка. От представените по делото писмени доказателства и приетото заключение по
ССчЕ се установи, че за периода 01.07.2019 г. – 31.08.2019 г. за процесния имот са
начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 33,12 лв.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
Съдът в производство по чл. 422 ГПК следва да съобрази настъпилите в хода на
делото факти, включително извършеното доброволно плащане. Така според
заключението на ССчЕ след подаване на заявлението за издаване на заповед за
5
изпълнение ответникът с платежно нареждане от дата 21.01.2023 г. е платил сумата от
102,15 лв. Съдът намира, че с посочената сума се явяват изцяло погасени доказаните в
настоящото производство вземания, а именно 47,29 лв. главница за неплатена цена за
топлинна енергия за процесния период, 4,23 лв. обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г. и сумата
33,12 лв., дължимо възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. –
31.08.2019 г. Следва да се отбележи, че разноските се присъждат с решението по
предявен иск по чл. 422 ГПК, поради което ищецът няма правно основание да отнася за
погасяване разноски, за които липсва съдебен акт.
Поради всичко предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В настоящия случай право на разноски имат и двете страни, доколкото една част от
претенциите са отхвърлени поради това, че не са доказани претенциите, в който случай
ответникът не е дал повод за завеждане на иска. В частта, с която исковете са
отхвърлени поради настъпило в хода на делото плащане, ответникът е станал повод за
завеждане на иска, поради което същият отговаря за разноските в тази част. Въз основа
на изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство съразмерно на частта, в
която исковете са отхвърлени поради плащане, настъпило в пода на делото. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25,00 лева - заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно доказаната част от иска, но
отхвърлена поради плащане в хода на делото, на ищеца следва да се присъди съответна
част от сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 64,69 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в исковото производство, съобразно доказаната част от исковете, но
отхвърлени поради плащане в хода на делото. Същият е сторил разноски в размер 75
лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 350 лв. платен депозит за
вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част
на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 797,84 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове поради
недоказаност на претенцията, като същият е сторил разноски в размер на 50 лв. платен
депозит за допълнителна СТЕ, от които следва да му се присъди сумата от 6,87 лв. Адв.
6
Д. Ц. С. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставената на ответника безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и
3 от Закона за адвокатурата, което съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лв., от които следва да се
присъди сумата от 54,99 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ............... ЕАД, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............ обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника К. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. .............., за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 54,21 лв. дължима главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр.
.............., аб. № 16151, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до
окончателното й погасяване, 4,47 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г., 33,12 лв.
неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до окончателното й
погасяване, и 6,33 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022 г. по
ч.гр.д.№43539/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. ДА ЗАПЛАТИ НА
„............ ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. ...................... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64,69 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 797,84 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „............ ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
...................... ул. „................ ДА ЗАПЛАТИ НА К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
.............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6,87лв.– разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „............ ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
...................... ул. „................ ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. Ц. С., ВрАК, с адрес на
кантората: гр. ...................... ул. „В.........“ № 1, офис....., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и
3 ЗА, сумата от 54,99 лв.– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ............... ЕАД – „............ ЕАД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7