Решение по дело №1299/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 375
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 2 август 2020 г.)
Съдия: Васко Димитров Нанев
Дело: 20197150701299
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 375 / 1.7.2020г..

 

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Васко Нанев

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1299, по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:

Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по жалба на В.Д. *** против Разпореждане № 4506-40-233/11.06.2019г. на директор на  Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН. С жалбата, се твърди, че неправилно е отказано изплащане на  гарантирано вземане. Към жалбата се прилагат Заповед № 00475/08.04.2019 г. на работодателя „Хенди Тел“ЕООД, с която се прекратява трудовото правоотношение по договор от 2008г. с В.Д.Д., считано от 06.04.2019 г., като се посочва, че на лицето да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. - 6 дни - 230,67 лева; 2017г. – 20 дни – 768,87 лева; 2018г. – 20 дни – 768,87 лева; 2019г. – 5 дни – 192,22 лева. По делото жалбоподателката се явява, поддържа жалбата и претендира разноските по производството, иска преразглеждане на документите, отмяна на оспорения акт и изплащане на гарантираното вземане по ЗГВРСНР.

Ответник – директор на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служите“ в НОИ чрез юрк. С. оспорва жалбата. Представя административната преписка и развива съображения по съществото на спора за неоснователност на жабата и законосъобразност на оспореното решение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: 

Жалбоподателката е била служител в „Хенди Тел“ЕООД. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 7/11.01.2019г. по т.д. № 237/2018г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 14.01.2019г. Със заявление - декларация с вх. № 4502-12-158 от 01.04.2019г. жалбоподателката е поискала отпускане на гарантирано вземане, като е декларирала, че работи при работодател „Хенди Тел“ЕООД от 01.09.2008 г. на длъжност оперативен счетоводител, като трудовото й правоотношение е прекратено на 06.04.2019г.

Представена е Заповед № 004758 08.04.2019г. на Работодател „Хенди Тел“ЕООД, с която се прекратява трудовото правоотношение по договор от 2015г. с В.Д.Д., считано от 06.04.2019 г., като се посочва, че на лицето да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. - 6 дни - 230,67 лева; 2017г. – 20 дни – 768,87 лева; 2018г. – 20 дни – 768,87 лева; 2019г. – 5 дни – 192,22 лева.

Съгласно справка с изх. № 4502-12-158#1/23.04.2019г.(л. 17) за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ или други нормативни актове, на В.Д.Д. няма начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, в това число по чл. 40, ал. 5 от  КСО, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ.

От справка за актуалните договори на В.Д.Д. с ЕГН **********, от регистрите на НОИ се вижда, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с „Хенди Тел“ЕООД от 01.09.2008 г., с дата на прекратяване 06.04.2019 г.

В заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. няма начислени, но неизплатени възнаграждения на В.Д.Д.. Съгласно заповед № 00475/08.04.2019 г. на фирма „Хенди тел“ ЕООД за прекратяване на трудовите правоотношения  с В.Д., размерът на неизплатените обезщетения, за неползван годишен отпуск за периода 2016-2018 е както следва: 2016 г.- 230.67 лв.; 2017 – 768.87 лв.; 2018 г. – 768.87 лв.

С  Разпореждане № 4506-40-233/11.06.2019г. директорът на  Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен институт е отказал изплащането на гарантирано вземане по заявлението на В.Д.. Административният орган е обосновал решението си с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗПФИ. Преценил, че след като откритото производство по несъстоятелност на „Хенди Тел“ ЕООД е вписано на 14.01.2019г., то 36-месечният период, за който се гарантират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, е от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. За този 36-месечен период са начислени и изплатени от работодателя всички трудови възнаграждения и /или парични обезщетения, поради което лицето не попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР и няма право на гарантирано вземане.

Разпореждането е връчено на В.Д. на 01.11.2019 г., като регистрационния индекс по деловодната система на НОИ на жалбата на Д. е от 07.11.2019 г.

С оглед на фактическите установявания, съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното разпореждане е неблагоприятно за нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.

Административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР, при спазване на административнопоизводствените правила, уредени в ЗГВРСНР.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Ал. 2 посочва, че лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.

Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2.откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до погасяването му.

От посочената нормативна уредба, се установява, че В.Д. е била в трудови правоотношения, както и че дружеството – работодател е осъществявало дейност 12 месеца преди датата на неплатежоспособността. Датата на вписване на решението за откритото производство по несъстоятелност е 14.01.2019г. Това се потвърждава от представените по делото доказателства, както и от вписаните обстоятелства, отразени в Търговския регистър. Срокът за подаване на заявление по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР е 30-дни от 14.01.2019г., което свързано с подаденото заявление с дата 01.04.2019г. води до извод, че същото е депозирано след законоустановения срок. Липсват доказателства за информиране на работниците за откритото производство по несъстоятелност от страна на работодателя. Тъй като разпоредбата на чл. 25 от закона определя две алтернативни възможности за начало на срока за заявление, съдът приема(приетото и от административния орган), че произнасянето на административния орган – директор на  фонд ГВРС, е по заявление, подадено в срок.

         Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.

          Съгласно представената справка от работодателя „Хенди - Тел“ЕООД до директор на ТП на НОИ, не е отразено да има начислени и неизплатени трудови възнаграждения. Спор по тези факти също няма между страните. В жалбата се възразява, че не са изплатени от работодателя паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е отразен и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

         Съгласно чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето,  което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

         Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. Работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5 , изречение трето; 2. Работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 178 от КТ се забранява компенсирането на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратянане на трудовото правоотношение.

         Обезщетението за неизползвания полагаем платен годишен отпуск е начислено при прекратяване на трудовото правоотношение, което съгласно представената заповед е от 08.04.2019г.

         Съгласно закона периода по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР са последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. В конкретния случая разглежданият период следва да е 36 месеца, предхождащи месец януари 2019, когато е вписано решението на Окръжен съд Пазарджик за откриване производството по несъстоятелност на „Хенди Тел“ЕООД. Тоест разглежданият период е този от процесното разпореждане 01.01.2016г. – 31.12.2018г.

         Начисляването на неползвания отпуск става само при прекратяване на трудовото правоотношение. То е станало на 08.04.2019г., което следва да се отрази през месец април 2019г.. Безспорно в случая е, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е парично обезщетение от 08.04.2019г., което е начислено след датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 14.01.2019г.

Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя, че гарантираните вземания са за трудови възнаграждения и парични обезщетения пред последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от закона. В случая паричното обезщетение на В.Д. за неползван платен годишен отпуск не попада в срока по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, тъй като е начислено след 14.01.2019г., а именно април 2019г. Обезщетението за платен годишен отпуск, определено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 08.04.2019г. на В.Д., не е гарантирано вземане, тъй като е след месеца, предхождащ вписване в ТР на решението на Пазарджишкия окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност на работодателя.

С оглед на липсата на начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на В.Д., от страна на работодателя „Хенди Тел“ЕООД, съдът стига до правният извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимия закон – чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР. Жалбоподателката няма право да иска изплащане като гарантирано вземане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислени след датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.

Разпореждането е издадено и в съответствие с целта на закона, а именно гарантираните вземания на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения са тези, възникнали и предхождащи откриването на производство по несъстоятелност на работодателя, а не последващи.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК , Административен съд Пазарджик, IV-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д. *** против Разпореждане № 4506-40-233/11.06.2019г. на директор на  Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

 

 

СЪДИЯ:/П/