РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД № 9058 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 77327 от 27.04.2020 г., постановено по ГД
№ 32851 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 87 състав по предявения от ищеца „М.А.“ ООД срещу
ответника „З.А.“ АД осъдителен иск с правно основание по чл. 405 от КЗ
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7047,82 лв., представляващо
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
настъпило застрахователно събитие на 02.11.2017 г. в гр. София, при което са
причинени щети на МПС марка „БМВ“, модел „535 Gran Turism“, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2018 г., до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 7047,82
лв. до пълния предявен размер от 7345,82 лв. С обжалваното решение СРС се е
произнесъл и по дължимостта на разноските на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената
част на иска.
Решението е постановено при участието на „У.Л.“ ЕАД –
трето лице помагач на страната на ищеца „М.А.“ ООД.
Решението на СРС е обжалвано от ответника „З.А.“ АД в
частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от 7047,82 лв. Въззивникът
поддържа, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно
и необосновано. Изрично се сочи, че страните не спорят относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от сключен между страните
договор за имуществена застраховка „Каско“ касателно процесното МПС. Излагат се
доводи за липсата на предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на
ответника, респ. че искът не е установен нито по основание, нито по размер.
Твърди се, че не е налице покрит риск, не е доказан посочения в исковата молба
механизъм за настъпване на щетите, не е налице причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди. Сочи се, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора с ответника. Посочва, че в случая ответника не
твърди наличие на изключен риск, а че не е доказано наличието на покрит риск, което
е в тежест на ищеца по делото. Според жалбоподателя, от съществено значение е
за ответника застраховател е било, че ищецът не е изпълнил задължението си по
т. 58.2.3 от ОУ в 7-дневен срок да уведоми застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, както и това по т. 58.5 от ОУ да запази увреденото МПС
във вида, в който е било непосредствено след настъпване на застрахователното
събитие и да го представи за оглед пред застрахователя преди отстраняване на
щетите. Изложеното давало основание на застрахователя да откаже плащане на
застрахователно обезщетение. Твърди се, че по делото липсват доказателства за
счупване капачката на резервоара. Ето защо отправя искане до Софийски градски
съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция в цялост. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „М.А.“ ООД и
такъв от ТЛП „У.Л.“ ЕАД, с които се изразява становище за нейната
неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по
съображения, подробно изложени в отговорите. В тази връзка ответникът и ТЛП
молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,
с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 7047,82 лв. до пълния
предявен размер от 7345,82 лв., тъй като в тази част решението не е обжалвано в
срок от ищеца, респ. тази част не е предмет на въззивното производство.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
По делото е приета като писмено доказателство комбинирана
застрахователна полица № ********** за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ за
сключен на 08.12.2016 г. договор за имуществена застраховка „Каско“ с включена клауза
„П“ – Пълно каско, със срок на действие от 10:00 часа на 08.12.2016 г. до 23:59
часа на 07.12.2017 г., между „З.А.“ АД като застраховател, „У.Л.“ ЕАД като застрахован
(лизингодател) и „М.А.“ ООД като застраховащ (лизингополучател),
с предмет лек автомобил марка „БМВ“, модел „535 Gran Turism“, рама № WBA5N01080D824565.
От представените общи условия (ОУ) за застраховка на
МПС („Каско“) се установява следното. Съгласно Раздел III „Покрити рискове“, т. 12 относно клаузата „П“ – пълно
каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. Съгласно клауза „Ч“
– частично каско, т. 9 по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета от злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично,
химично или друго въздействие върху застрахованото МПС.
Представен е договор за лизинг на ППС №
122987/07.12.2016 г., ведно с Приложение № 1 към него, сключен между „У.Л.“ ЕАД
като лизингодател, „М.А.“ ООД като лизингополучател и И.В.И.като солидарен длъжник, по силата
на който лизингодателят се е задължил да придобие лизингов обект употребяван автомобил
марка „БМВ“, модел „535 Gran Turism“,
рама № WBA5N01080D824565, първа регистрация на 22.11.2014 г.
Представено е уведомление – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 10.11.2017 г., подадено от И.В.И.– управител на ищцовото дружество, който е управлявал автомобила, съгласно
което уведомление на 02.11.2017 г. процесният лек автомобил е бил паркиран на
подземен паркинг на бул. „България“ № 58, сграда Жаклин. При тръгване от
паркинга и изкачване на надземното ниво на гаража автомобилът е угаснал и
водачът повече не е успял да стартира двигателя, след което извикал пътна помощ
и транспортирали автомобила в „Ауто Бавария“ ООД. На 08.11.2017 г. от И.И.получил обаждане от „Ауто Бавария“ ООД, с което го
уведомили, че горивото в резервоара на процесното МПС е примесено със захар и
вода. Това била причината, поради която двигателят на процесния автомобил не
може да бъде стартиран. Посочени са щети – разбита ключалка на капачката на
резервоара и че горивото в резервоара на процесното МПС е примесено със захар и
вода.
Представен е опис-заключение по щета № 10317030111689,
съгласно което при извършен оглед е констатирано, че капачката на горивния
резервоар не се фиксира, наличие на захар в горивната система по сведение на
сервиза.
Представено е становище от 20.11.2017 г. от „Ауто Бавария“ ООД относно постъпването на процесния автомобил с оплакване, че двигателят
не може да
бъде стартиран, като след извършена
диагностика и физически преглед е установено наличие на вода
и захар в горивото в резервоара на МПС, което вероятно е довело до дефектиране
дюзите на двигателя, помпата за високо налягане
и горивната помпа.
По делото е представено възлагателно
писмо от 01.12.2017 г. от ответника до сервиза на „Ауто Бавария“ ООД за
извършване на ремонт на процесното МПС.
Съгласно уведомително писмо от 16.01.2018 г. „З.А.“ АД
уведомява „У.Л.“ ЕАД във връзка с ликвидационна преписка по заведената щета №
10317030111689 относно процесния автомобил, че предвид значителния период от
време от настъпването до заявяването на щетата, както и несвоевременното
представяне на МПС за оглед препятства застрахователя да провери достоверността
на твърденията за начин, време и място на реализиране на застрахователното
събитие и констатиране състоянието на автомобил непосредствено след
реализирането на вредите. Посоченото представлявало основание застрахователят
да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Представени са молба от „У.Л.“
ЕАД от 17.01.2018 г. и отговор във връзка с нея от 13.02.2018 г. с идентично
съдържание на уведомително писмо от 16.01.2018 г.
Представени са и следните документи,
приети по делото като писмени
доказателства: фактура №
**********/14.02.2018 г. със стокова
разписка към нея, издадени от
„Ауто Бавария“ ООД; фактура № **********/09.03.2018 г. и стокова
разписка към нея, издадени от
„Ю.Б.Г.“ ООД, и фискални бонове за
заплатените суми; копие от малък талон на
процесното МПС; копие от СУМПС на Иванов Венциславов Иванов и контролен талон;
заявление до „Ауто Бавария“ ООД от ответното застрахователно дружество за
извършване на оглед на застрахования лек автомобил; приемателен протокол към процесната
преписка по щета за представяне на служебна бележка от СДВР, Шесто РУ и
становище от „Ауто Бавария“ ООД; заверени копия от материалите по образуваното
досъдебно производство.
Представено е становище от 18.06.2019 г. от „Ауто
Бавария“ ООД – официален представител и сервиз на марките BMW и MINI относно това,
че на 02.11.2017 г. е постъпил процесният автомобил с оплакване, че същият не
пали и е деактивирана META M43. На
07.11.2017 г. след направени проверка и диагностика на автомобила е установено,
че причината е наличието на захар и вода в резервоара, което е довело до всички
последващи действия по отстраняване на повредата.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза (СА-ТЕ), което настоящият
въззивен състав кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите
знания и умения, се установява следното. Ако определено количество захарен
сироп – захар и вода, е поставено в резервоара и постъпи в горивната система,
това ще наруши работата ѝ, ще запуши инжекторите,
ще се получи увреждане на помпа-дюзата, която подава горивото и като краен
резултат двигателят ще преустанови работата си. При това положение повреди биха
възникнали по помпата, дюзите, вреди в цилиндрово-буталната група, вреди по
цилиндровата глава, гарнитури и обслужване на цилиндровата глава. Следва задължително
да се предприемат действия по отстраняване на цялото гориво от резервоара и
горивната система, изчистване и промиване на същите, пълно обслужване на
горивната система, подмяна на горивните филтри, пълно обслужване на двигателя,
тестване и анализиране режима му на работа. При наличие на такава смес в
горивната система на автомобила същият не би могъл да се движи на собствен ход.
Вещото лице посочва подробно действията, които задължително се налага да бъдат
предприети в случаи, подобни на разглеждания, като в зависимост от резултатите
от проведените проверки и тестове може да се наложи извършване и на
допълнителни действия. Във връзка с представените количествено стойностни
сметки вещото лице сочи, че филтър купе не е относим към горивната система на
автомобила и по тази причина не следва да бъде възстановяван разхода за него.
При изваждане на горивната смес може да се констатира видимо наличието на вода,
тъй като плътността и цвета се различават, а наличието на захар може да се
констатира чрез визуално възприятие или физически допир. Такива примеси биха
могли да се констатират и в лабораторни условия.
В съдебно заседание, проведено на 04.12.2019 г. е
представена справка от сервиза за дейностите, които се включват в
авторемонтната услуга на стойност от 3000,00 лв.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е огра-ничен от
релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може
да при-ложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК,
като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по
реда на чл. 272 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1
от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
От посочената разпоредба следва, че за основателността
на претенцията е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по имуществена
застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3. причинна
връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размер на
вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на тези факти. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, в това число наличието на
непокрит или изключен риск и положителния факт на плащането.
Настоящият въззивен състав намира, че предпоставките,
обуславящи основателността на предявения иск, са установени по делото.
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства
се установява следното: между ответника и ищеца (като лизингополучател) е
сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с включена
клауза „П“ – пълно каско, за лизингувана вещ – процесния
автомобил, застраховано лице – „У.Л.“ ЕАД (собственик и лизингодател), за срок от
10:00 часа на 08.12.2016 г. до 23:59 часа на 07.12.2017 г.
По делото спорни са въпросите относно механизма, по
който са получени уврежданията на процесния лек автомобил, налице ли е покрит
застрахователен риск, причинна връзка между последния и констатираните
увреждания, както и размера на вредите. Касателно останалите релевантни за
делото факти страните не спорят, а и същите се установяват от приобщения по
делото доказателствен материал.
Въззивният съд въз основа на формираната по делото
доказателствена съвкупност намира за установено по категоричен начин, че щетите
по процесния лек автомобил се дължат на злоумишлени действия на трети лица. Налице
е механично въздействие – счупване на ключалката на капачката на резервоара, и
химично такова – примесване на горивната смес в резервоара със захар и вода,
което съгласно приложимите ОУ несъмнено представлява покрит риск. Тези
обстоятелства се установяват от документите, приети по делото като писмени
доказателства – становища от 20.11.2017 г. и 18.06.2019 г. от „Ауто Бавария“
ООД – официален сервиз за автомобили марка „БМВ“, какъвто е и процесният,
изразено след извършената проверка и диагностика. Именно в този сервиз
процесното МПС е представено за ремонт. На същия сервиз е възложено и от ответното
застрахователно дружество извършването на оглед и ремонт на застрахования лек
автомобил. Причината за повредите по последния се потвърждава и от заключението
на приетата по делото САТЕ. Предвид изложеното настоящият въззивен състав
намира за установено по безспорен начин, че в разглеждания случай е налице
покрит застрахователен риск и между него и претърпените от ищцовото
дружество имуществени вреди, изразяващи се извършени ремонтни дейности – труд и
материали, е налице причинно-следствена връзка. По делото се установи и че
застрахователното събитие е настъпило именно в срока на покритие на процесния
застрахователен договор.
Същевременно в разглеждания случай застрахователят е
отказал плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение от страна на
ищец на задълженията си по т. 58.2.3 от ОУ и това по т. 58.5 от ОУ, като е
посочил, че предвид значителния период от време от настъпването до заявяването
на щетата, както и несвоевременното представяне на МПС за оглед препятства
застрахователя да провери достоверността на твърденията за начин, време и място
на реализиране на застрахователното събитие и констатиране състоянието на автомобил
непосредствено след реализирането на вредите. В тази връзка следва да се
посочи, че действията на управителя на ищцовото
дружество са навременни, последователни и логични. След като не е могъл да
стартира двигателя на 02.11.0217 г., същият на 07.11.2017 г. е организирал пътна
помощ за транспортиране на застрахования автомобил в сервиз на „Ауто Бавария“
ООД и когато на 08.11.2017 г. е разбрал каква е причината двигателят да не
работи на своевременно в рамките на 7-дневния срок по т. 58.2.3 от ОУ е
уведомил застрахователя писмено чрез депозиране на уведомление – декларация за
щета на 10.11.2017 г. Неоснователно е оплакването, че този срок не е спазен,
тъй като застрахователното събитие е узнато на 02.11.2017 г. На тази дата все
още не е била ясна причината, поради която двигателят не може да бъде
стартиран. Именно затова автомобилът е бил транспортиран до официален сервиз на
БМВ, където на 08.11.2017 г. след извършена проверка и диагностика е установено
застрахователното събитие, което представлява покрит застрахователен риск съгласно
т. 9 от ОУ. Предвид това, че процесният лек автомобил е транспортиран именно в
сервиза, на който ответното застрахователно дружество е възложило впоследствие
огледа и ремонта му, не може да се приеме за състоятелно и възражението, че
застрахователят бил да провери достоверността на твърденията за начин, време и
място на реализиране на застрахователното събитие и констатиране състоянието на
автомобил непосредствено след реализирането на вредите.
Ответникът изрично е заявил с въззивната жалба, че не
твърди наличието на изключен риск, а и от доказателствата по делото не се
установява такъв да е налице. Нито се твърди, нито се установява плащане на
претендираната от ищеца сума.
По изложените съображения исковата претенция се явява
установена по основание.
Относно размера на стойността, необходима за възстановяване
на процесния автомобил, въззивният съд споделя изцяло изложените от първата
инстанция фактически констатации и правни изводи, базирани на формираната по
делото доказателствена съвкупност – писмени доказателства и заключението на
назначената САТЕ, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях без
да е необходимо да ги повтаря. От всички извършени ремонти дейности правилно е
изключен разходът за филтър купе, който не принадлежи към горивната система на
автомобила. Останалите разходи са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие, извършването на същите се установяват от
приетите по делото писмени доказателства – фактури, стокови разписки, фискални
бонове, поради което същите са дължими от ответното застрахователно дружество.
С оглед на горното предявеният иск се явява установен
както по основание, така и по размер.
Горното обуславя неоснователност на депозираната
въззивна жалба, респективно обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно, доколкото крайните изводи на двете инстанции по релевантните за
делото въпроси съвпадат.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има единствено въззиваемият ищец. Същият претендира и
доказва следните разноски: 750,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът
чрез своя процесуален представител е изрично е заявил, че не прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Поради изложеното
посочените разноски следва да се присъдят на ищеца в пълен размер предвид
изхода на делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от
ГПК, доколкото цената на предявените искове е под 20000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77327 от 27.04.2020 г., постановено по ГД №
32851 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 87 състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „З.А.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на „М.А.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, офис 13 сумата от 750,00 лв. (седемстотин и петдесет), представляваща
разноски, сторени в производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „У.Л.“ ЕАД,
ЕИК ****– трето лице помагач на страната на ищеца „М.А.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.