РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 20.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-B въззивен състав,
в публичното заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Г. СТОЕВ
при
секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Стоев в.гр.д.
№ 8199 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 137932,
обективирано в протокола от проведеното открито съдебно заседание на
1.07.2020г., по гр.д. 54407/2019г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав,
е уважена частично исковата претенция, като е допуснато извършването на
съдебна делба между К.П.В.-М., ЕГН ********** и Г.П.В., ЕГН **********, на съсобствените им движими вещи,
подробно описани в първоинстанционното решение, находящи се в недвижим имот с
идентификатор № 68134.401.201.1.24, при делбени квоти ½ от идеалните
части за всеки съсобственик.
Решението в
отхвърлителната част не е обжалвано, поради което е влязло в сила, респективно не
е предмет на проверка от настоящата инстанция.
Производството е
образувано по въззивна жалба, вх. № 5093173/13.07.2020г., подадена от ответника
в първоинстанционното производство, К.П.В.-М., чрез адв. В., с която обжалва
решението в частта, с която е допуснато извършването на делба. Счита
първоинстанционното решение за недопустимо, тъй като липсва индивидуализация на
процесните движими вещи. Твърди, че вещите не съществуват, респективно липсва
имущество, което да бъде предмет на делбата. Въззивникът допълнително навежда
правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение
на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни
факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие
на материалния закон. Моли решението да се отмени като неправилно и вместо него
да се постанови акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира
сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по
съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно
чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва
въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и
за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността
на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната
част на решението.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно.
По допустимостта на
иска.
Недопустимостта е порок,
при наличието на който решението е валидно, но е постановено при липса на
условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество. Касае за порок на
процесуална основа, т.е. за липса на положителни или наличието на отрицателни
процесуални предпоставки свързани със съществуването и/или надлежното
упражняване на правото на иск.
Съгласно мотивите на т. 5
от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. 1/2013г. въззивният съд, макар и в
условията на ограничен въззив, представлява инстанция по същество, т.е. дължи повторно
разрешение на материалноправния спор, при
което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на
истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на
доказателствения материал и субсумирането на установените факти под приложимата
материална норма. Следователно, когато констатира нередовности на исковата
молба, съдът е длъжен да даде указания за поправянето им за да обезпечи
постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. При
неизпълнение на указанията въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение
и прекратява производството по делото.
В този смисъл
са и мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. №
1/2001 г. на ОСГК, ВКС, съгласно което спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба,
която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК(отм.), понастоящем чл. 127 и чл. 128 ГПК. Щом като при всяко положение на
делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на
ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към
разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение
исковата молба съгласно чл. 100 ГПК(отм.) (чл. 129 от действащия ГПК) при
констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да
изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора.
При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с
решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им
обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по
ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати.
Въззивният съд е
предоставил на два пъти възможност на ищеца да отстрани нередовностите на
исковата молба, респективно да обезпечи допустимостта на процеса. С молба, вх.
270625/23.02.2022 г., са индивидуализирани процесните вещи, като по този начин
са отстранени констатираните от съда нередовности.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на
иска.
Предмет на делото е
субективното потестативно материално право да се иска прекратяване на
съсобствеността върху общите вещи, като се трансформира в право на индивидуална
собственост върху отделни самостоятелни вещи.
С решението за допускане
на делба съдът се произнася между кои лица, спрямо кои вещни права и при какви
дялове следва да се извърши делбата. Когато обект на производството са съсобствени движими вещи, то съгласно
императивната норма на чл. 344, ал. 1 ГПК, съдът следва да установи в решението
лицето, което упражнява фактическа власт върху тях, респективно следва да се
установи и местонахождението им- в този смисъл: Решение № 37 от 5.03.2015
г. по гр. д. № 4786/2014 г на ВКС., I г. о., ГК; Решение № 271 от 15.06.2011 г.
по гр. д. № 985/2010 г. на ВКС, I г. о.
С влязло в сила Решение №
II-66-55/16.02.2016
г., постановено по гр. д. № 14030/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 66
състав, е допуснато да се извърши делба между К.П.В.-М., ЕГН ********** и Г.П.В.,
ЕГН **********, на съсобствения им недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.401.201.1.24, при делбени квоти ½ от идеалните части за всеки
съсобственик.
С влязло в сила Решение №
21771/23.12.2016 г. по гр. д. № 14030/2014 г. по описа на Софийски районен съд,
66 състав, е постановено на основание чл. 348 ГПК процесният недвижим имот да
бъде изнесен на публична продан, като ответницата придобива правото на собственост
върху идеалната част на ищеца на 05.12.2017 г., съгласно постановление за
възлагане от 30.10.2017г. на ЧСИ Б., № 838. Впоследствие на 12.04.2018 г.
собствеността върху апартамента е прехвърлена на М.М., дъщеря на ответницата.
Обект на настоящето производство
са движимите вещи, за които ищецът излага твърдения, че се намират в посочения
недвижим имот, т.е. във фактическата власт на трето за спора лице. Допустимо е да
се постанови делба на движима вещ, която се държи от трето за материалния спор
лице, ако последното няма вещни права върху вещта, а тя е съсобствена на
страните по делото. Съдът в решението си за допускане
на делбата на движима вещ и в този случай следва да посочи от кого се държи
тази вещ. В този смисъл - Решение № 69 от 20.03.2014 г. по гр. д. №
6690/2013 г. на ВКС, I г. о., ГК.
Допусната е делба на
следните движими вещи: Шкаф за обувки – изработен от дърво, тъмно кафяв,
произведен 1962г.; Гардероб – дървен материал, произведен 1963г.; Полюлей – 4
броя произведени 1963г.; Картини – 4 броя с неизвестен автор в дървена рамка, Маса
– изработена от масивно дърво през 1963г.; Стол- цвят кафяв, масивно дърво,
произведен 1963г., Шкаф за съдове – изработен от бяла дървена плоскост през
1963г., Легла 2 броя, произведени 1963г.; Кресло тъмно кафяв, изработено през
1964г,; Малка маса за кафе- 2 броя, тъмно
кафява, изработена през 1963г; Бюро – тъкмо кафяв цвят, произведено 1970г.; Гардероб
– произведен 1970г.; Надстройка за гардероб, произведена 1963г.; Етажерка – сив
цвят, произведена 1963г.,; Табуретка; Пердета с рисувани мотиви от 1993г.;
родопски одеяла; Маса – разтегателна холна маса, произведена през 1963г.; Столове
– 7броя, цвят кафяв, производство през 1963г.; Секция - цвят кафяв, произведена
1963г,; Шкаф за съдове - цвят кафяв, произведен 1963г.; Шкаф за музика – цвят кафяв,
произведен 1980г.; Малък шкаф – светло кафяв цвят, произведен 1963г.; Радио-грамофон
– марка “AKAI”, произведен през 1980г.; Телевизор – марка „Sony” произведен през 1992г.; Килим голям -персийски
в червен и зелен цвят 2 броя 140-2020см, произведен 1987г,; Килим малък-персийски
в черен и зелен цвят 120-160см, произведен 1980г.; Настолна лампа с височина
20см, произведена 1965г.; Грамофон – марка “Grunding”, произведен 1966г.; Тунер- марка
“AKAI”, произведен през
1980г.; Кресло- тъмно кафяв цвят, изработена през 1963г.; Фотьойл- тъмно кафяв,
изработена през 1964г.; Разтегателен диван- тъмно кафяв, изработена през 1964г.;
Стойка за списания; Голяма маса за кафе –тъмно кафява, изработена през 1964г.;
Табуретка – тъмно кафява; Кожена табуретка; Термометър- произведен 1992г.; Касетофон
„Panasonic” стерео
– произведен 1980г.; Касетофон „Panasonic” моно – произведен 1980г.; Сгъваема
алуминиева стълба; Пердета 6 броя от вискоза с рисувани мотиви; Завеси плътни с
тъмно червен цвят; Гоблени – 8 броя с дървена позлатена овална рамка,
36-22-1.5см., „Wiehler“ „слънчогледите на Ван Гог“ и „пладноходки“ произведени в периода 1975-1977г.; Японски сервиз
за чай зелен цвят, ръчна изработка от костен порцелан, ръчно рисуван от
външната страна, произведен през 1978г., Книги: 1) С автор Димитър Талев- „Железния светилник“ с твърди корици,
издаден 1989г., „Преспанските камбани“ с твърди корици, дата на издаване 1987г.,
„Гласовете ви чувам“ с твърди корици, дата на издаване 1989г.. „Илинден“ с
твърди корици, дата на издаване 1989г,; 2)
С автор Йордан Йовков – „Събрани съчинения“ седем тома, с дата на издаване
1957г.; 3) С автор Антон Дончев –
„Време разделно“ издаден 1978г., „Сказание за времето на Самуила“ с дата на
издаване 1980г.; 4) С автор Ърнест
Хемингуей – „Сборник разкази“ 1962г., Безкраен празник“ 1960г., „Да имаш и да
нямаш“ 1960г.; 5) С автор Лев Толсой
– „Война и мир“ 2 тома с дата на
издаване 1970г.; 6) С автор Жан
Распай – „Вятър над пиниите“ с дата на издаване 1960г.
Страните са придобили
правото на собственост върху процесните движими вещи въз основа на наследствено
правоприемство с откриването на наследството наП.В. през 21.03.2009г., съгласно представените удостоверения за наследници и
препис-извлечения от акт за смърт на М.В. иП.В.. Възникнала е съсобственост при
равни квоти ½ идеална част от правото на собственост. Съгласно протокола
за опис от 03.08.2017г. на процесния
недвижим имот (стр.23 от изпълнителното дело) се установява, че управлението му
е предоставено на ответницата, т.е. същата е имала и фактическа власт и върху
спорните движими вещи. По делото са събраните свидетелските показания на Г.и М..
Съдът кредитира
свидетелските показания на двамата свидетели в частта, с която заявяват, че
след смъртта на наследодателите, никой от наследниците не е обитавал процесния
апартамент, съответно не е използвал и делбените вещи. Следователно настоящият
състав приема за установено, че през периода от 21.03.2009г. до 05.12.2017 г, датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане, никой от съсобствениците не е упражнявал
изключителна фактическа власт върху спорните движими вещи, т.е. всеки от тях е
имал свободен достъп до тях. В исковата молба не се навеждат твърдения, че ищецът
е бил възпрепятстван от ответницата да упражнява съдържанието на своето правото
на собственост върху процесните вещи, поради което показанията на свидетеля Г.в
тази част не се кредитират от съда, тъй като не установяват релевантни за спора
факти, въведени в предмета на доказване по съответния ред.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката М. в частта, в която заявява, че ответницата е
получила достъп до имота на 20.12.2017г., като тогава е установила, че липсват
всички движими вещи от апартамента. В тази част свидетелските показания не съответстват
на останалия събран доказателствен материал, в този число протокола за опис на
недвижимо имущество от 03.08.2017г.
В решение № 700/28.10.2010 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 91/2010 г. е прието, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколкото с тях се установяват факти, от значене за спора, като съдът определя силата, с която страната по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него.
В решение № 140/23.03.2010 г. на I ГО на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г. е прието, че изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг-не, следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено, с оглед условията, при които са възприели тези факти, както и с оглед на обстоятелството дали всички, респ. част от свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, тъй като обстоятелството, че единият свидетел твърди нещо различно от това, което казва другият свидетел само по себе си не боже да обуслови извода, че казаното от последния не отговаря на истината. С оглед на това е прието, че показанията следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства.
Настоящият състав споделя изцяло съображенията за начина, по който следва да бъдат обсъждани и преценявани противоречивите показания на две групи свидетели, изложени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения.
Движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само ако по делото е установено, че съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно.
Фактът на съществуване на вещите, както и тяхното местонахождение, могат да се приемат за установени, ако между съделителите не съществува спор и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК се приеме, че този факт не се нуждае от доказване. Ако обаче между съделителите съществува спор относно съществуването на движимите вещи към меродавния за спора момент (приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство), съществуването им към този момент следва да бъде доказано дори съществуването и местонахождението на вещите да е установено към момента на възникване на съсобствеността, тъй като е възможно впоследствие вещите да са погинали или местонахождението им да е променено. При различни твърдения на съделителите за съществуването и местонахождението на вещите доказателствената тежест следва да бъде разпределена по правилата на чл. 154 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС – Решение № 297 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 569 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 69 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6690/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 64 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6757/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 37 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2014 г., I г. о., ГК.
Ищецът твърди, че към момента на възникване на съсобствеността върху спорните вещи, те са се намирали в съсобствения към този момент между страните недвижим имот. Ответникът с отговора е оспорил твърденията на ищеца, като заявява, че процесните недвижими вещи не съществуват към настоящия момент. Съдът частично кредитира показанията на свидетеля Г., че към 03.08.2016г. вещите са се намирали в апартамента, когато са заснети снимките, приложени по делото, необходими за изготвянето на експертиза във връзка с делбата на недвижимия имот. Съгласно представения нотариален акт от 12.04.2018 г. собствеността върху апартамента е прехвърлена на М.М., дъщеря на ответницата. Съдът кредитира показанията на Г.в частта, с която пряко и непосредствено е възприел фактите и обстоятелствата относно извършения ремонт на процесния апартамент от новия собственик - М.М. през периода 2018-2019г. Свидетелят твърди, че М. е ръководела ремонта в продължение на няколко месеца, като е имало работници, машини и строителни материали. Релевантно за предмета на доказване са възприетите от свидетеля обстоятелства по изнасянето на мебели и други движими вещи от апартамента. Логическо последователно и житейски издържано, а и кореспондиращо със събрания доказателствен материал, е да се приеме извода, че след като М. придобива собствеността върху недвижимия имот, който е ремонтирала непосредствено след това, се е разпоредила със старото обзавеждане, което е било произведено в периода 1960-1970г. След като законът предвижда при допускане на делбата на движимите вещи съдът да се произнесе и по въпроса кой от съделителите ги държи, то следва да бъде установено наличието на процесните вещи и местонахождението им и към момента на допускане на делбата, което също е в тежест на претендиращия тази делба. Следователно в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на процесните вещи към приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, както и тяхното местонахождение. Обратното ответникът в условията на насрещно и непълно доказване цели единствено да създаде съмнение относно осъществяването на подлежащите на доказване факти. Ищецът не успя да докаже подлежащи на доказване факти, т.е. съществуването на вещите към момента на приключване на съдебното дирене, както и кое лице упражнява фактическа власт върху същите. Искът за делба следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, тъй като поделянето на несъществуващи вещи е невъзможно. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.
По отговорността за
разноски:
При този изход на делото
отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата
страна, която е представила доказателства за сторени разноски в размер на 25 лева за държавна такса.
По делото липсва договор за правна защита и съдействие, служещ като
доказателство за платения адвокатски хонорар от ответника. С оглед изхода на
спора въззивникът има право на разноски в първоинстанционното производство,
като същия е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на
1564,66 лева. Съдът счита възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
за основателно, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява същото до
размера от 600 лева, съгласно
актуалната редакция на чл. 7, ал. 4 НМРАВ, към момента на сключване на договора
и плащане на възнаграждението.
Така мотивиран Софийски градски съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 137932, обективирано в протокола от проведеното открито
съдебно заседание на 1.07.2020г., по гр.д. 54407/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 62 състав, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на следните движими вещи Шкаф за обувки – изработен от
дърво, тъмно кафяв, с размери 50см.-60см.-55см., произведен 1962г., закупен
1963г.; Гардероб – дървен материал, с размери 160см.-55см. произведен 1963г.,
закупен през 1963; Полюлей – 4 броя, с пластмасови чаши, бял кабел, размери
75см-20см., произведени 1963г.; Картини – 4 броя с неизвестен автор в дървена
рамка, изобразяващи пейзажни гледки, размери 35см.-25см., закупени през 1972г.,
Маса – изработена от масивно дърво през 1963г.. размери 73см-90см.-140см,;
Стол- цвят кафяв, масивно дърво, с размери 92см-40см-52см., произведен 1963г.,
Шкаф за съдове – изработен от бяла дървена плоскост през 1963г. с размери
85см-80см.-45см.; Легла 2 броя, конструкция от фурнировано ПДЧ, размери
45см.-80см.-190см., произведени 1963г.; Кресло от масивно дърво тъмно кафяв
цвят, с размери 40см.-50см.-55см., изработено през 1964г,; Малка маса за
кафе- 2 броя, тъмно кафява от плот от
фурнирована масивна дървена плоскост, конструкция от масивно дърво, с размер
50см-45см.-45см. изработена през 1963г; Бюро – тъкмо кафяв цвят, от лакирана
масивна дървена плоскост, 45см.-50см.-45см. произведено 1970г.; Гардероб, от
масивна дървена конструкция, размери 200см.,-240см,-60см., произведен 1970г.;
Надстройка за гардероб, масивна дървена плоскост, размери 80см.-240см.-60см,м
произведена 1963г.; Етажерка сив цвят, метална конструкция, 160см.-35см.-60см.,
произведена 1963г.,; Табуретка от масивно дърво, тъмно кафява на цвят,
40см.-50см.-40см,, произведена и закупена през 1963г.; Пердета с рисувани
мотиви, размери 280-80-280см., закупени през 1993г.; родопски одеяла; Маса –
разтегателна холна маса от масивна дървена плоскост, размери
70см.-160/240см.-90см., произведена през 1963г.; Столове – 7броя, цвят кафяв от
масивно дърво, размери – 73-90-52см. производство през 1963г.; Секция с
конструкция от фурнировано ПДЧ, цвят кафяв/златист, размери 280-60-260см.,
произведена 1963г,; Шкаф за съдове с конструкция от фурнировано ПДЧ, цвят
кафяв/златист, размери 80-50-200см, произведен 1963г.; Шкаф за музика с конструкция
от фурнировано ПДЧ, цвят кафяв/златист, размер 110-50-50см., произведен 1980г.;
Малък шкаф с конструкция от фурнировано ПДЧ, цвят кафяв/златист, размери
50-25-40см., произведен 1963г.; Радио-грамофон – марка “AKAI”, произведен през 1980г.; Телевизор –
марка „Sony” 26 инча произведен през 1992г.; Килим голям -персийски в червен и зелен
цвят 2 броя 140-2020см, произведен 1987г,; Килим малък-персийски в черен и
зелен цвят 120-160см, произведен 1980г.; Настолна лампа с височина 20см,
произведена 1965г.; Грамофон – марка “Grunding”, произведен 1966г.; Тунер- марка
“AKAI”, произведен през
1980г.; Кресло- тъмно кафяв цвят, от дамаска тип „гладко кадифе“ от масивна
дървена конструкция, 55-40-60см., изработена през 1963г.; Фотьойл- тъмно кафяв,
от дамаска тип „гладко кадифе“ от масивна дървена конструкция, размери
45-65-65см., изработена през 1964г.; Разтегателен диван- тъмно кафяв, от
дамаска тип „гладко кадифе“ от масивна дървена конструкция, размери
60-45-200см, изработена през 1964г.; Стойка за списания с метална стойка и две
отделения, размери 60-40-30см, произведена 1963г.,; Голяма маса за кафе от
фурнирована масивна дървена плоскост, тъмно кафява, изработена през 1964г.;
Табуретка – тъмно кафява, 40-50-60см., масивно дърво, тапицирана седалка;
Кожена табуретка с козя кожа с косъм, 40-50-60см тъмно кафява, произведена
1963г.,; Термометър с дървена основа в кафяв цвят- произведен 1992г.; Касетофон
„Panasonic” стерео
– произведен 1980г.; Касетофон „Panasonic” моно – произведен 1980г.; Сгъваема
алуминиева стълба; Пердета 6 броя от вискоза с рисувани мотиви 280-160см.;
Завеси плътни с тъмно червен цвят 240-120см,; Гоблени – 8 броя с дървена
позлатена овална рамка, 36-22-1.5см., „Wiehler“ „слънчогледите на Ван Гог“ и
„пладноходки“ произведени в периода 1975-1977г.; Японски
сервиз за чай зелен цвят, ръчна изработка от костен порцелан, ръчно рисуван от
външната страна, произведен през 1978г., Книги: 1) С автор Димитър Талев- „Железния светилник“ с твърди корици,
издаден 1989г., „Преспанските камбани“ с твърди корици, дата на издаване
1987г., „Гласовете ви чувам“ с твърди корици, дата на издаване 1989г..
„Илинден“ с твърди корици, дата на издаване 1989г,; 2) С автор Йордан Йовков – „Събрани съчинения“ седем тома, с дата
на издаване 1957г.; 3) С автор Антон
Дончев – „Време разделно“ издаден 1978г., „Сказание за времето на Самуила“ с
дата на издаване 1980г.; 4) С автор
Ърнест Хемингуей – „Сборник разкази“ 1962г., Безкраен празник“ 1960г., „Да имаш
и да нямаш“ 1960г.; 5) С автор Лев
Толсой – „Война и мир“ 2 тома с дата на
издаване 1970г.; 6) С автор Жан
Распай – „Вятър над пиниите“ с дата на издаване 1960г.
ОСЪЖДА Г.П.В., ЕГН ********** да заплати
на К.П.В.-М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 625 лева, представляваща сторените
от страната разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Г.П.В., ЕГН ********** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима такса за разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
уведомяването пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.