№ 9871
гр. С, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110140896 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх срещу А. Б. К., ЕГН ********** и С. И. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. ххх, обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че всеки от
ответниците дължи на ищеца при условията на разделна отговорност следните суми:
696,88 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 17.03.2020г. до 07.02.2023 г. в
размер на 30,17 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
20,78 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
05.03.2020г. до 07.02.2023 г. в размер на 3,48 лева.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, аб. №
ххх, като същите в качеството им на собственици на процесния имот дължат цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в
общите условия срок стойността на доставената им топлинна услуга за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, както следва: 696,88 лева -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 17.03.2020г. до 07.02.2023 г. в размер на
30,17 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 20,78 лева за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
1
17.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до
07.02.2023 г. в размер на 3,48 лева.
След постъпило възражение от ответниците срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответниците – А. Б. К. и С. И. Б., оспорват предявените искове с твърдението, че не
е налице облигационно правоотношение между страните, доколкото оспорват да са
собственици на процесния имот. Оспорват се предявените искове и по размер.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Поради неоснователността на
главните искове, считат за неоснователни и акцесорните за лихви. Ето защо, молят за
отхвърляне на исковете, като претендират и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8688/2023г.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
2
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От постъпилия по делото договор от 21.04.1986 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че А. Б. К. и С.
И. К.а са придобили следния недвижим имот: ап. ххх. Следователно се установи, че
през процесния период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № ххх, относно процесния имот.
Доколкото не се установява противното, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното, следователно всеки от
ответниците отговаря за размер от по ½ от процесните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 –
3
чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
ищеца.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено,
че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца
цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото
лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за
доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период
ищецът е извършвал дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки
за дялово разпределение за абонатен №ххх. От заключението на вещото лице по СТЕ
се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период,
която възлиза общо на претендираната сума от ищеца. Установява се още, че през
процесния период измервателният уред е бил в техническо годно състояние.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на
цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, което обстоятелство се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, като пълно и обективно изготвена.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно
чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда
на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
4
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен №ххх.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че са платили
на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и такса за
извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не са ангажирали
доказателства за извършени плащания, поради което предявените искове се явяват
основателни в тяхната цялост.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за частично основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на
ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност,
съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното
заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 17.02.2023г.,
съответно, вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставената топлинна
енергия с настъпил падеж преди 11.12.2019г. (при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени
по давност, а именно вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни
вноски за месеците м.05.2019г. до м.09.2019г. вкл., определени по прогнозна
консумация за сградата, като последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32
от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз
основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през
отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.
Размерът на погасените по давност вземания за главница за доставена и потребена
топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.09.2019г. вкл., възлиза на 23,34 лв.,
съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява основателен
5
за сумата от 1370,43 лв. и за периода от м.10.2019 г. до м.04.2022 г. , като за разликата
до пълния предявен размер от 1393,77 лв. и за периода от м.05.2019г. до м.09.2019г.
вкл. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. Ето защо съдът намира, че
всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 685,21 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия до имота, както и сумата от по 20,78 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от 17.02.2023г. до
изплащане на вземането.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна
енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т С" ЕАД, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016
г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците, съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 688,23 лв., представляваща
разноски по исковото и по заповедното производство.
6
В полза на ответника А. Б. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно с
отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, в размер на 24,13 лв., като съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б.
Н. сумата в размер на 24,13 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника С. И. Б..
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени от „Т
С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу А. Б. К., ЕГН
********** и С. И. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. ххх, че всеки от
ответниците дължи на ищеца при условията на разделна отговорност следните суми:
685,21 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 20,78 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за топлинна енергия за разликата от 685,21 лева до пълния
предявен размер от 696,88 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., както и
исковете с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 30,17 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 17.03.2020г. до 07.02.2023 г., сумата в
размер на 3,48 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020г. до
07.02.2023 г.г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Б. К., ЕГН ********** и С. И. Б., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр. ххх, да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, сумата в общ размер на 688,23 лв.,
представляваща разноски по исковото и по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх, да заплати на А. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ххх, сумата
в размер на 24,13 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, да заплати на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С, бул. ххх,
сумата в размер на 24,13 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника С. И. Б..
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
6634/28.02.2023г., в частта й относно вземанията за главница за топлинна енергия за
разликата от 685,21 лева до пълния предявен размер от 696,88 лева, както и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., както и за вземанията от 30,17 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 17.03.2020г. до 07.02.2023 г., сумата в
размер на 3,48 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020г. до
07.02.2023 г.г., по отношение на всеки един от двамата длъжници.
7
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д.
№ 8688/2023г. на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8