№ 772
гр. Сливен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Гражданско дело №
20202230102880 по описа за 2020 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл.59 от
ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение от
04.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 3096/2014 г. по описа на РС-Сливен, на
осн. чл. 353 ГПК, в дял на Ю.Г.К. е бил поставен делбен имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.552.10.3.2 по КККР на
гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по
кадастър, с административен адрес на имота: гр. Сливен, ПК 8800, общ.
Сливен, ул. „Гео Милев” бл. 17, вх. В, ет. 1, ап. 2, като самостоятелния обект
се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
67338.552.10, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 95.23 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 2 при граници: изток-мазе № 3, запад-външен
зид, север-разпределителен зид с вх. Б и юг-коридор, горе-гаражи, ведно с
2.78 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, ниво: I,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 67338.552.10.3.1, под обекта:
67338.552.10.3.13, 67338.552.10.3.14, 67338.552.10.3.19, 67338.552.10.3.18 и
67338.552.10.3.17, над обекта - 67338.552.10.3.4, стар идентификатор: няма.
1
Ищецът твърди, че фактическа власт върху посочения обект
понастоящем упражнява той, като в обекта е извършил множество
подобрения, както следва:
С влязло в сила решение № 112/06.07.2016 г., постановено в първата
фаза на делбеното производство по в.гр.д.№ 31/2016 г. по описа на
Сливенския окръжен съд, той е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че 40 % от общата стойност на жилищния заем (20 000 лв.), теглен
за доплащане на процесния апартамент, равняваща се на 8 167 лв., е погасена
с негово лично имущество, а именно от продажбата на недвижим имот в гр.
Банкя, индивидуална негова собственост за сумата от 660 000 лв., продаден
на 14.10.1997 г., като още на следващия ден 15.10.1997 г. е внесъл сумата от
8167 лв. за пълното погасяването на жилищния заем. Сочи се, че въззивният
съд е приел, че индивидуално погасените от него 40% от жилищния кредит не
дават основание да се приеме, че е възникнала трансформация по чл. 21, ал. 2
от СК (отм. 1985 г.), тъй като моментът на издължаването следвал момента на
придобиване правото на собственост. Съдът е приел, че задължението по
изтегления заем е дълг за задоволяване нуждите на семейството и той
обвързва и двамата съпрузи. Ищецът твърди обаче, че безспорен факт е
обстоятелството, че 40% от този общ дълг е заплатен еднолично от него с
извънсемейни средства, което поражда облигационното задължение на
бившата му съпруга да му възстанови половината от тази сума (съобразно
нейната квота от съсобствеността), при положение, че посочената сума е
използвана само и единствено не за друго, а за придобиването на делбения
имот. Възникването на облигационно отношение между съпрузите в този
случай е признато с Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 5/2013 г. на ОСГТК.
Ищецът сочи, че този делбен имот е възложен в дял на Ю.К., поради
което твърди, че тя му дължи цялата заплатена от него сума от 8 167 лв.
Ищецът твърди, че още през 1987 г. и 1988 г. е заплатил сумата от
755.05 лв. за извършени в апартамента подобрения, от които:
сумата от 100 лв., за набавяне на 2,40 куб.м. дървен материал от Явор за
направата на входната врата, 5 бр. вътрешни врати, гардеробите, леглата и
портмантото в апартамента, заплатена съгласно позволително № 238127 от
28.11.1987 г. на Горско стопанство - Твърдица и сумата от 655,05 лв. за
2
закупуване и доставяне на чугунови радиатори (3 бр. 300/90 и 5 бр. 500/90),
заплатена съгласно фактура № 549/24.02.1988 г.
Твърди, че посочената сума е предоставена от него от негови
извънсемейни средства и тъй като имотът е възложен изцяло в дял на бившата
му съпруга, тя му дължи цялата сума на така заплатените от него подобрения
за апартамента, или същата му дължи сумата от 755,05 лева.
Ищецът твърди, че през лятото на 1990 г. е направил подобрения в
апартамента, а именно поставяне с личен труд на вътрешна мазилка и варова
шпакловка на всички стени в апартамента на обща площ от около 160 кв.м.,
което оценява на сумата от 2000 лв. и тъй като целият имот е възложен в дял
на бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така направените от него
подобрения в апартамента, или същата му дължи сумата от 2000 лв.
Ищецът представя 8 бр. платежни документи от 1988 до 1991 г., видно
от които бил извършил ремонт на апартамента, на обща стойност 1 114.11 лв.,
от които:
По поръчка № 185/27.04.1988 г., за бичене на добитите през 1987 г.
яворови трупи 2,40 куб.м. - 23.32 лв.
По поръчка № 646613/27.04.1988 г., за превоз на дървения материал -
7.70 лв.
По сметка № 6775/28.07.1988 г. на ДАП - Сливен, за превоз на дървен
материал за подложки на дюшемето в апартамента - 33.94 лв.
По фактура № 089/26.04.1990 г., за преминат курс за зидар към СМК
Асеновец, за извършването на вътрешни СМР в апартамента - иззидване с
тухли на вътрешните стени в апартамента, с цел топло- и шумо- изолация - 50
лв.
По фактура № 4069/19.09.1991 г., за закупуване на бои за мозайката -
26.16 лв.
По фактура № 157/17.04.1991 г. на ОСП Асеновец, заплатен наем за
машина за изтриване на мозайка за периода от 17 до 23.04.1991 г. - 51.20 лв.
По фактура № 3919/20.08.1991 г., за сушене и изработване на дюшеме
1472 л.м. - 880.99 лв.
3
По фактура № 762/01.08.1991 г. на Автобаза „Балканбас-Сливен”, за
транспорт на дюшемето - 40.80 лв.
Посочените по-горе средства ищецът твърди, че също са заплатени
еднолично от него с лични негови извънсемейни средства, получени по
наследство от баща му - Х.Г.И. по банкова сметка № 09/13-1-012323-4 на
ДСК, клон Банкя.
С тези подобрения в апартамента счита, че неговата стойност се е
увеличила с поне 5000 лв. която сума смята, че ответницата следва изцяло да
му възстанови.
През м. април 1991 г. сочи, че е направил подобрения в апартамента, а
именно поставяне на подова настилка от черна венецианска мозайка във
входното антре, коридора и мокрото помещение - общо 12 кв.м. Това
подобрение оценява на сумата от 1000 лв., с която сума смята, че се е
увеличила стойността на имота и тъй като целият имот е възложен в дял на
бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така направеното от него
подобрение в апартамента, или същата му дължи сумата от 1000 лв.
През есента на 1991 г. е направил подобрения в апартамента, а именно
поставяне с личен труд на подова настилка от италиански теракот в кухнята -
общо 6 кв.м.
Теракота е закупен с Фактура № 8130/12.11.1986 г. на Подова Керамика
- Михайловград, за сумата от 174 лв. Това подобрение оценява на сумата от
600 лв. В банята и тоалетната ищецът лично е поставил подова настилка от
теракот на обща площ от 3,20 кв.м. Това подобрение оценява на сумата от 300
лв. На стените в банята, тоалетната и кухнята е поставил фаянсови плочки на
обща площ от около 23 кв.м. Това подобрение оценява на сумата от 1400 лв.
Тъй като целият имот е възложен в дял на бившата му съпруга твърди, че тя
му дължи цялата сума на така направените от него подобрения в апартамента,
или същата му дължи сумата от 2 300 лв.
Ищецът твърди, че през 1992 г. е направил разходи за още 1200 лв.,
както следва:
Направа на входна врата от 24 квадрата от явор;
Направа на 4 вътрешни врати с широчина 80 см., с по 12 прозорчета
всяка с каси;
4
Направа на 1 врата от явор 70 см. на сервизното помещение с 8
прозорчета;
Направа на портманто, надстройка, ракла за обувки, надстройка и
гардероб 60 см. от явор и яворов шперплат;
Направа на 2 масивни легла от явор;
Направа на гардероб с надстройка от явор;
Странични долапи от явор, широчина 45 см.
Сочи, че тази сума е заплатена с дарени му през 1992 г. парични
средства в размер на 1200 лв. от неговата майка - Ц.П.С.
Твърди, че към настоящия момент не разполага с платежния документ
за направата на тези дървени изделия, тъй като същият се намирал във вилата
в с. Калояново, до която макар и да му е поставена в дял, към настоящия
момент все още не му е предадено владението и няма достъп в момента.
С тези подобрения в апартамента счита, че неговата стойност се е
увеличила с поне 10000 лв., с оглед на което и тъй като целият имот е
възложен в дял на бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така
направените от него подобрения в апартамента, или същата му дължи сумата
от 10 000 лв.
Предвид изложено, моли съда да осъди ответницата Ю.Г.К. да му
заплати сбора от гореописаните претенции, представляващи общо сумата от
29 222,05 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата чрез
процесуален представител, който счита, че искът е погасен по давност, като
от датата на влизане в сила на решението, с което е допуснат развода до
датата на предявяване на исковата претенция са изтекли повече от пет
години. Пет години са изтекли и от датата на влязлото в сила решение за
делба и ищецът е бездействал. Сочи се също така, че ищецът до 30.08.2020 г.
е обитавал апартамента без да заплаща наем.
Твърди се, че сумите не са коректно отразени в исковата молба.
Съгласно чл. 1 от Закона за деноминацията на лева: Считано от 5 юли 1999 г.
българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.
С оглед горната разпоредба всички посочени суми преди тази дата следва да
5
се редуцират. Освен това заявените претенциите не са конкретизирани по
основание. Видно от вносна бележка № 55/15.10.1997 г., сумата е внесена от
Ю.Г. И.а, а не от И.Х.И.. Дори хипотетично да се предположи, че той е
извършил вноската в размер на 8 167 лв., то е със средства на ответницата или
в най-лошия случай е сторил дарение. Няма пряка връзка между евентуално
получената от него сума от продадено жилище в Банкя и извършените
пращания. Не са представени доказателства за получена сума от 600 0000
лева и теглени суми. Твърди се, че дори и да се приеме хипотетично, че
сумата е изпратена от ищеца, за така изплатените на заемодателите суми не
възниква основание за отчитане на трансформация по чл. 21, ал. 2 СК /отм.
1985 г./, тъй като моментът на издължаването следва момента на
придобиването правото на собственост, а към момента на придобиването
съпрузите са сключили заем, който е дълг за задоволяване нужди на
семейството. Този дълг обвързва и двамата съпрузи солидарно - чл. 25, ал. 2
СК /отм. 1985 г./ Придобили са жилищен имот, който е с предназначение да
задоволи нужди на семейството.
По отношение претендираната за периода от 1987 г. и 1988 г. сума от
755.05 лв. за извършени в апартамента подобрения, от които 100 лв. за 2.40
куб. дървен материал от явор за направата на входна врата и пет бр. вътрешни
врати, гардеробите, леглата и портмантото в апартамента, заплатени съгласно
позволително № 238127/28.11.1987 г. на Горско стопанство-Твърдица, сред
описаните в исковата молба документи не е налично позволително №
238127/28.11.1987 г. на Горско стопанство - Твърдица. От представено копие
по гр. д. 3096/2014 г. по описа на Районен съд Сливен се установява, че това
позволително не е ясно за какво се отнася. Твърди се, че това е само една
възможност. Не е ясно дали тя е реализирана, още по-неустановимо е дали
този материал е вложен в жилището. Съгласно действащите и към него
момент нормативи, жилищните обекти се изграждали и предавали от СМК
Асеновец-Сливен и то след като в тях били изпълнени всички СМР,
включително дограми, фаянс, теракота, вградени мебели, мокет или балатум
във всяка стая, инсталации-ВИК, ТЕЦ, ЕЛ, т.е. годни за живеене. Същото е
било и при процесното жилище. Обектите в сградата, в по-голямата си част са
били предоставени на правоимащи с отчуждени имоти в завършен вид.
Доказателство за това било, че мозайките са положени след като е вече
поставена дограмата като последната е вградена в тях. И двете дейности са
6
били извършени от строителите от СМК Сливен, а не от ищеца.
Сумата от 655.05 лв. за закупване и доставяне на чугунени радиатори /3
бр. 300/90 и пет бр. 500/90/ заплатени съгласно фактура 549/24.02.1988 г.
също оспорва. Сумите за тази подобрения били осигурени от ответницата или
по-точно от нейния баща и с негова протекция и то на един по-късен етап, а
не от ищеца. Към твърдения момент строителството на жилищната
кооперация е било на етап изкопни работи и е било твърде рано за радиатори.
При предаване на жилището от строителите /СМК Асеновец - Сливен/
последното е било оборудвано с радиатори тип „панелен”. Последните били
продадени и със получените средства от продажбата са били закупени
чугунени 2 бр. Твърди се, че ако изобщо ищецът е участвал в закупуването на
радиатори, без да е давал лични средства, то са радиатори поставени в
жилището в с. Калояново - 5 бр. и 3 бр. за жилището на родителите на
ответницата. И към настоящия момент едно от помещенията в жилището е
било без радиатор.
По отношение на твърдяното в исковата молба, че ищецът е направил
подобрения в жилището, се правят следните възражения:
Твърди се, че не отговаря на истината, че през 1990 г. И. е направил
подобрения с личен труд изразяващи се в мазилка на обща площ 160 кв. м.
Последното и технически и практически не отговаряло на действителността,
тъй като в обекта не е правена мазилка. Извършено било шпакловане на стени
и тавани, но при тази дейност ищецът дори не е присъствал физически, още
по-малко е влагал личен труд. Шпакловката била извършена от лицето Стоян
Аврамов с активната помощ и съдействие лично от ответницата и частично и
с помощта на нейната сестра К.Л. Освен това средствата за закупуване на
материалите били също лични средства на Ю.К.. Относно представените по
делото 8 бр. платежни документа от 1988 т. до 1991 г. с твърдение, че е
извършен ремонт на апартамента на обща стойност 1 144.11 лв., по поръчка
№ 185/27.04.1988 г. за бичене на добитите през 1987 г. трупи 2.40 куб. - 23.32
лв. се твърди, че тези дъски са предназначени за обекта в с. Калояново, тъй
като апартаментът в Сливен бил още в процес на строителство от СМК
Сливен.
По фактура 089/26.04.1990 г. за преминат курс за зидар към СМК
„Асеновец” от ищеца счита, че няма отношение по спора. Обекта се е
7
изграждал от СМК Асеновец - Сливен, а ищецът е бил назначен на работа в
предприятието, а ако твърди, че е работил, то следвало да е получил
възнаграждение за това.
По фактура - 4069/19.09.1991 г. за 26.16 лв. е в колизия с твърдяното в
следващата фактура. Твърди се, че около датата 17.04.1991 г. е взета за
машина за изтриване на мозайка, а след повече от четири месеца тази мозайка
е оцветявана, като последното е технически невъзможно.
По № 157/17.04.1991 г. озаглавена в исковата молба „фактура”, на
практика е квитанция за 51.20 лв., без да е уточнен предмета, което нямало
как да се свърже с твърдяното, че касае наем на машина за изтриване на
мозайка, още повече, че мозайката в апартамента била положена и изтрита от
строителите.
По фактура - 3919/20.08.1991 г. на стойност 880.99 лв. за сушене и
изработване на дюшеме. Твърди се, че няма връзка между тези неизчерпаеми
средства, които ищецът е получил от продажба на имот и това дюшеме. Още
повече, че отново адресът на доставка е ул. „Воля Драмов” № 2, а не
жилището на ул. „Гео Милев” № 17. Липсвало и издател на тази фактура и от
това било видно, че се касаело за материал, закупен и предназначен за
родителите на ответницата, а ищецът е само съпровождащ, като е записал
фактурата на свое име.
По фактура - 762/01.08.1991 г. на стойност 40.80 лв. от Автобаза
„Балкански басейн” Сливен за превоз на дюшеме, се твърди, че няма
отразяване за какъв превоз и до къде. Дюшемето било поставено преди тази
дата. Освен това имало и несъответствие в датите – твърдяло се, че на
20.08.1991 г. е сушене и изработване на дюшеме, а на 01.08.1991 г. е
пренесено в апартамента.
Сочи се, че от справка от посочената банкова сметка № 09/13-1-012323-
4 на ДСК не било видно да е имало теглене на съответните суми за датите, в
които се твърдяло, че са извършвани плащания, още по-малко тези плащания
да са на стойност 5 000 лв., като такава сума не е видно да е постъпила в
сметката от датата на откриване, до датата на закриване на сметката.
Сочи се, че твърдението, че ищецът през април месец на 1991 г. е
направил подобрение в апартамента, като е поставил подова настилка от
черна венецианска мозайка на входното антре, също не отговаряло на
8
истината. Венецианската мозайката била поставена и изтрита от работниците
на СМК „Асеновец”-Сливен, но ищецът не бил сред тях, а и не представял
доказателства да има такава квалификация. Работниците поставили още
мозайка на терасите, стълбищните площадки и стълбите по проект и в
изпълнение на задълженията си. Счита се, че произволно е назована и сумата
от 1000 лв.
Относно твърденията на ищеца, че есента на 1991 г. е извършил
подобрения в апартамента, като е поставил подова настилка от италиански
теракот се сочи, че същият нито е поставял теракота, нито имал знания и
умения в тази насока. Нямал и представена фактура с такъв номер, както и с
такава сума. В началото на октомври 1991 г. жилището било предадено от
строителите в завършен вид и семейството на 21.10. празнувало рождения ден
на дъщерята Г. в него. Твърди се, че сумата за подобренията е произволно
посочена. По отношение на твърдяното от ищеца, че е поставил подова
настилка от теракота от 3.2 кв. м. в банята, както и че на стените на банята,
тоалетната и кухнята е поставил фаянсови плочки, следва се отбележи, че и
тази дейност е извършена от строителите и сумите са произволно посочени.
Във връзка с твърдяните разходи от 1 200 лв. за 1992 г. се твърди, че
всичко изброено от ищеца било изработено от майстор-дърводелец и то в
един по-преден период, тъй като това било видно и от касите на вратите, че
били поставени преди подовата покривка и мазилката.
Твърди се, че макар и представени, описаните в молбата платежни
документи не носели търсените от ответника правни последици. Само по себе
си това действие не установявало наличие на трансформация на имущество, а
същото следвало да бъде доказано, че с него са били извършени съответните
действия и то с посочените средства в посочените периоди за посочения имот.
Оспорват се всички претенции за сметки и по основание и по размер.
Освен че те се явяват неоснователни и не доказани, противоречащи на чл. 19
и сл. от СК /отм./ от 1985 г., не била отчетена и покупателната стойност на
претендираните средства към периода, за който твърди ищецът, че се отнасят
поради наличие на инфлация и обезценяването им, както и давност.
Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отхвърли исковите претенции на ищеца като погасени по давност,
алтернативно - като неоснователни и недоказани.
9
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и чрез своя
пълномощник изразява становище за неоснователност на иска, моли съда да
го отхвърли и да й присъди направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като с решение № 456 от
30.05.2014 г. е бил прекратен брака помежду им с развод по взаимно съгласие.
С решение № 126 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 3096/2014 г. на СлРС в дял на
ответницата е поставен недвижим имот представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 67338.552.10.3.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, община Сливен, одобрени със заповед
№ РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастър, с административен
адрес на имота: гр. Сливен, ПК 8800, общ. Сливен, ул. „Гео Милев”, бл.№17,
вх. В, ет.1, ап.2, самостоятелния обект се намира в сграда №3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67338.552.10. Предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/,
посочена в документа площ 95.23 кв.м. Прилежащи части: избено помещение
№2 при граници: изток-мазе №3, запад-външен зид, север-разпределителен
зид с вх. Б и юг-коридор, горе-гаражи, ведно с 2.78 ид.ч. от общите части на
сградата и отстъпено право на строеж, ниво: 1, Съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: 67338.552.10.3.1, под обекта: 67338.552.10.3.13,
67338.552.10.3.14, 67338.552.10.3.19, 67338.552.10.3.18 и 67338.552.10.3.17,
над обекта – 67337.552.10.3.4. Стар идентификатор: Няма.
В дял на ищеца са поставени два имота - Дворно място, представляващо
УПИ ІХ, кв.16 по плана на с. Калояново, общ. Сливен, с площ 850 кв.м. при
граници: север – УПИ-Х, изток – УПИ VІІІ, юг и запад – улица, ведно с
построените в него вилна страда на два етажа, построена през 1984 г.,
състояща се от шест стаи, две сервизни помещения и два коридора с
разгъната застроена площ 90 кв. м., масивен гараж, построен през 1986 г. със
застроена площ 24 кв. м., масивна стопанска сграда построена през 1992 г.
със застроена площ 75 кв. м. и двуетажна масивна жилищна сграда,
10
построена през 1992 г. с разгъната площ 120 кв.м. и Нива в м. „РАЗЛИВА” с
площ 5280 кв.м., осма категория, съставляваща имот № 030004 по плана за
земеразделяне в землището на с. Калояново, с ЕКАТТЕ 35537, общ. Сливен,
при съседи и граници: ПИ № 030005 – нива на наследниците на П.И.Ж., ПИ
№ 000054 – населено място с. Калояново и ПИ № 030003 – нива на Н.Д.Ц.
при ограничения – електропровод 20 кv от две страни на 10 м. от
електропровода: невъзможно строителство, високостеблена растителност,
сгради и съоръжения.
За уравняване дела на ответницата ищецът е бил осъден да й заплати
сумата от 3 917 лева.
Имотът представляващ апартамент на ул. „Гео Милев“ № 17 е бил
семейно жилище до прекратяване на брака. Същият е бил предоставен на
ответницата със Заповед № 1177/12.12.1985 г. като обезщетение за отчужден
недвижим имот.
Съгласно изслушаното и прието заключение на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза справедливата стойност на
претендираните от ищеца подобрения, след приспадане на овехтяване възлиза
на 5 292,45 лева. В с.з. вещото лице допълва, че стандартът при издаването на
жилищата към датата на придобиване от страните е бил не като сега на тапа,
а с включени довършителни работи - дограми по врати и прозорци, СКШ в
кухните, настилки в баните и тоалетните също и фаянсова облицовка по
стените. Доколкото жилището е дадено като обезщетение на отчужден имот,
правоимащите собственици са имали възможност да искат допълнителни
подобрения, като примерно фаянсовата облицовка в банята и тоалетната да не
е 1,60 метра, а до тавана, касите да не са стандартните, а масивни дървени,
както са установени при извършения оглед. Може да се иска и подмяна на
теракотното покритие, но при огледа е констатирана обикновена/стандартна/
теракота, като няма логика да премахне стандартната и да сложи друга такава
обикновена. Логиката е да го смени с нещо по-луксозно. Още повече, че при
страните не е било необходимо да се стига до смяна, тъй като правоимащите
предварително знаят кое жилище им се полага и могат да заявят каквато
теракота искат и каквито радиатори.
От показанията на свид. Ликова - сестра на ответницата, се установява,
че страните са се нанесли в жилището 1991 г., както и че към момента
11
състоянието на апартамента не е различно от предаването му от СМК. Когато
са влезли в апартамента е имало поставени дървени врати, направени от
семейството и поставени преди нанасянето им. Вратите са били заявени така
от семейството, когато се разбрали, че този апартамент ще бъде техен.
Установява се също, че всички строителни дейности - мозайки, баня, плочки
и др. са били извършени от работниците от СМК-то, които са строили
апартамента, като ищецът не е наемал допълнителни работници, нито някога
е извършвал строителни дейности сам, дори изобщо свидетелката не го е
виждала там по време на строежа. Напротив ответницата е извършвала
подобрения, изплащала е заема и е издържала семейство - децата и ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 29 222,05 лева, представляваща
изплатен от него заем и направени подобрения в имот, находящ се в гр.
Сливен, ул. „Гео Милев“ № 8, СИО, поставена в дял на ответницата, с която
сума тя, получавайки жилището в дял се е обогатила неоснователно, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска, до окончателното изплащане на сумата.
Предявения иск е процесуално допустим. Съдът не споделя
становището на процесуалния представител на ответницата за изтекла
погасителна давност. Исковете за неоснователно обогатяване се погасят с
изтичане на 5 годишна давност, която започва да тече от момента, в който
длъжникът получи нещо без правно основание, от отпадане на основанието
или на неосъществяване на условието – по чл.55 от ЗЗД и от момента на
обогатяването за сметка на другиго, защото в този момент вземането става
изискуемо – по чл.59 от ЗЗД. В този смисъл обогатяването на ответницата за
сметка на ищеца /каквото обогатяване се твърди в исковата молба/ е станало
едва когато в неин дял е поставен процесния недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17. Ако този имот беше
възложен на ищеца, то за него не би възникнало правно основание да търси
това, с което според него ответницата се е обогатила, за това защото е било
направено от него с лични средства. По делото не са представени
доказателства кога е влязло в сила решение № 126 от 04.02.2019 г. по гр.д. №
3096/2014 г. на СлРС, но това при всички случаи е било след 04.02.2019 г.
12
Дори да се приеме тази дата, то и от нея до предявяване на исковата молба по
настоящото дело не са изтекли 5 години.
Разгледан по същество обаче, съдът намира предявеният иск за
неоснователен и недоказан.
Съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, като е указал
на ищеца, че за уважаване на предявения иск следва да докаже, че е извършил
посочените в исковата молба подобрения и че ищцата се е обогатила с
претендираната сума за сметка на ищеца.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за недоказано
обстоятелството, че ищецът е заплатил вноската от 8 167 лева за погасяване
на изтегления заем за закупуване на процесното жилище с лични средства,
както и че с лични средства и труд е извършил останалите подобрения,
посочени в исковата молба.
Безспорно се установи от приетите писмени доказателства по делото, че
страните по делото са бивши съпрузи, като с решение № 456 от 30.05.2014 г. е
бил прекратен брака помежду им с развод по взаимно съгласие. Безспорно се
установи и че с решение № 126 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 3096/2014 г. на
СлРС в дял на ответницата е поставен недвижим имот, представляващ
жилище, находящо се в гр. Сливен, ул. „Гео Милев”, бл.№17, вх. В, ет.1, ап.2,
който имот е бил семейно жилище до прекратяване на брака. Същият е бил
предоставен на ответницата със Заповед № 1177/12.12.1985 г. като
обезщетение за отчужден недвижим имот. Установи се и че по искане на
ответницата, още преди въвеждането на жилището в експлоатация са
направени промени, като вратите са заменени с дървени, поставено е дюшеме
и венецианска мозайка, а предвидените тапети са заменени с боя.
Не се събраха обаче каквито и да е доказателства, че тези подобрения са
направени лично от ищеца, с труд, със средства или по какъвто и да е начин.
По отношение на сумата от 8 167 лв., с която е погасен изтегления от
страните заем в размер на 20 000 лева, съдът намира за изцяло недоказано, че
това е било направено от ищеца, с негови лични средства. Непонятно за
настоящия състав остава приетото от възз.съд по възз.гр.д. № 130/2016 г. за
безспорно установено, че тази сума е била заплатена от ищеца. Видно от
представената по делото вносна бележка № 55 от 15.10.1997 г. сумата от
8 167 лева е внесена от ответницата Ю.Г. И.а. Отделно от това кой от двамата
13
съпрузи е внесъл сумата и фигурира като вносител в документа, не води след
себе си до еднозначния извод, че това е сторено с лични средства от
вносителя. Дори в документа да беше посочено името на ответника, то той
отново следваше да докаже, че това е сторено изцяло с негови лични
средства, доказателства, каквито по настоящото дело не се събраха.
По отношение на твърдяната от ищеца сума от 755.05 лв. за извършени
в апартамента подобрения, от които: сумата от 100 лв., за набавяне на 2,40
куб.м. дървен материал от Явор за направата на входната врата, 5 бр.
вътрешни врати, гардеробите, леглата и портмантото в апартамента,
заплатена съгласно позволително № 238127 от 28.11.1987 г. на Горско
стопанство - Твърдица и сумата от 655,05 лв. за закупуване и доставяне на
чугунови радиатори (3 бр. 300/90 и 5 бр. 500/90), заплатена съгласно фактура
№ 549/24.02.1988 г., съдът намира, че също не се събраха доказателства, че е
заплатена с лични средства от ищеца. Действително в тези фактури е посочен
като вносител именно ищецът, но това както беше отбелязано по-горе не води
автоматично до извода, че е сторено с негови лични средства. На следващо
място представените за това фактури са от 1986 г. и от 1988 г., а искането на
ответницата за извършване на промени в жилището, което е било в процес на
строеж, е от 1989 г., т.е. няма как три или една година преди това ищецът да е
закупувал дървен материал или радиатори за това жилище. По отношение пък
на претендираните радиатори от заключението на вещото лице се установява,
че при извършеният оглед са констатирани само два радиатора и то различни
от тези за които се претендира в исковата молба и в този смисъл претенцията
за заплащането на поставени чугунени радиатори, каквито не е имало
налични към датата на огледа е обсолютно неоснователна. Още повече, че в
исковата молба ищецът твърди, че фактическата власт върху имота-
процесният апартамент все още упражнява той, тоест няма как евентуално
ответницата да е демонтирала претендираните от него радиатори и да ги е
заменила с други.
По отношение на претендираната сума от 2000 лева, представляваща
направени през лятото на 1990 г. подобрения в апартамента, а именно
поставяне с личен труд на вътрешна мазилка и варова шпакловка на всички
стени в апартамента на обща площ от около 160 кв.м. не са представени
каквито и да е доказателства. Единствената фактура за сумата от 2000 лева,
която е приложена по делото, е от 27.11.1986 г. и то за влогонабиране.
14
По отношение на претендираните от ищеца подобрения за дървен
материал, мазилка, мозайка и дюшеме за които представя 8 бр. платежни
документи от 1988 до 1991 г., съдът също намира, че не са събрани безпорни
доказателства за това, че са заплатени с лични средства на ищеца.
По отношение на поръчка № 185/27.04.1988 г., за бичене на добитите
през 1987 г. яворови трупи 2,40 куб.м., поръчка № 646613/27.04.1988 г., за
превоз на дървения материал и по сметка № 6775/28.07.1988 г. на ДАП -
Сливен, за превоз на дървен материал за подложки на дюшемето в
апартамента, съдът намира, че е в сила изведеният по-горе извод досежно
периода в който са направени тези разходи и периода в който е следвало да
бъдат направени промените в имота, като и трите фактури, като дати
предхождат молбата на ответницата за извършването на промени в
жилището. Отделно от това за поръчката от 7,70 лева с № 646613/27.04.1988
г. по никакъв начин не се разчита за какво точно е дадена тази сума, а по
отношение на сметка № 6775/28.07.1988 г. за превоз следва да се обърне
внимание, че превозът е от с. Бинкон до с. Калояново, а не до гр. Сливен,
където се намира апартамента и където ищецът твърди, че са поставени
подложки на дюшемето.
По отношение на фактура № 089/26.04.1990 г., за преминат курс за
зидар към СМК Асеновец, за извършването на вътрешни СМР в апартамента -
иззидване с тухли на вътрешните стени в апартамента, с цел топло- и шумо-
изолация, съдът намира за абсолютно неотносима към предмета на делото,
тъй като едно, че не е доказано, но и на-вече няма как да се осъди ответницата
за това, че се е обогатила неоснователно от това, че ищецът е вложил
средства за да премине курс за зидар.
Единствено няколко от фактурите, а именно фактура № 4069/19.09.1991
г., за закупуване на бои за мозайката на стойност 26.16 лв.; фактура №
157/17.04.1991 г. на ОСП Асеновец, заплатен наем за машина за изтриване на
мозайка за периода от 17 до 23.04.1991 г. на стойност 51.20 лв.; фактура №
3919/20.08.1991 г., за сушене и изработване на дюшеме 1472 л.м. на стойност
880.99 лв. и фактура № 762/01.08.1991 г. на Автобаза „Балканбас-Сливен”, за
транспорт на дюшемето на стойност 40.80 лв., касаят период след заявената
промяна в жилището от страна на ответницата, поради което евентуално
може да се приеме, че са вложени именно с цел подобрения в имота, но тук
15
отново е недоказано, че тези средства са заплатени от лични средства на
ищеца, независимо от това, че в издадените документи е посочено неговото
име като заплатил средствата. Житейски логично и нормално е ищецът, като
мъж да се е занимавал с набавянето на необходимите материали за
извършването на подобрения, но това да е ставало било с общи средства, било
с такива на съпругата, като самото плащане от негова страна не доказва
влагането на лични средства. Още по-малко ищецът доказа, че е вложил
личен труд при извършването на подобрения в имота. Напротив от
показанията на свидетелката Ликова, които съдът кредитира, тъй като не бяха
оборени с каквито и да било други доказателства е видно, че ищецът никога
не е посещавал жилището по време на неговото изграждани, нито понякакъв
начин е участвал в извършването на ремонтни, довършителни или каквито и
да е други дейности. Това, че е завършил курс за зидар също не води до
еднозначният извод, че е използвал придобитите си умения в изграждането и
подобренията в жилището.
По делото са представени и документи за заплатена теракота и плочки,
които също са с дата от 1986 г. и няма как да касаят процесния апартамент, а
отделно от това съгласно заключението на вещото лице поставените в
жилището плочки и теракота са обикновени, като за това жилище по проект
се е предвиждало поставянето на теракота и плочки и ако е била налице
промяна, то е следвало да бъдат заменени с по-луксозни, а не с
констатираните на място обикновени теракота и плочки.
Освен всичко изложено по-горе по отношение на представените
фактури, вносни бележки и други документи за заплатени суми за материали,
услуги и т.н. и извода на съда за недоказаност на твърденията на ищеца за
влагането на лични средства с които в последствие получавайки в дял имота,
ответницата се е обогатила неоснователно следва да се посочи и още нещо в
подкрепа на този извод. Към 2019 г. при делба на недвижимите имоти между
ищеца и ответницата, всеки един от тези имоти включително и процесния
апартамент са били оценени от вещо лице и апартаментът е оценен с всички
налични при огледа подобрения. Въз основа на това, вещото лице е
определило справедлива пазарна стойност на имота от 65 800 лева, като
съобразно решението на възз. инстанция, с което в тази част е потвърдено
първоинстанционното решение по гр.д. №3096/2014 г. на СлРС по допускане
на делбата, съдът е определил делът на ищеца и ответницата. За Ю.Г.К. делът
16
в процесният апартамент е бил 41 284 лева, а за И.Х.И. съответно 24 516 лева.
На база на оценката на останалите два имота, съдът е възложил на двете
страни съответните имоти, като е определил сума за уравняване на дяло на
Ю.Г.К., платима от И.Х.И. в размер на 3 917 лева, тъй като същият е получил
имоти на по голяма стойност от тази на поставения в дял на ответницата по
настоящото дело апартамент. В този смисъл след като процесният апартамент
е оценен през 2019 г. от вещо лице в състоянието в което се е намирал с
всички направени промени и подобрения, тази стойност е послужила и е
използвана, като основа за определяне дяловете на всяка една от страните,
абсолютно неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на
посочените от него подобрения възлизащи на претендираните 29 222,05 лева.
Предвид намерената неоснователност на главната претенция, то
неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
претендираната сума.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в
размер на 1750,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.И., ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливен, ул. „Гео Милев“, бл. 17, вх. в, ет. 1, ап. 2, срещу Ю.Г.К., ЕГН:
**********, с адрес с ул. „Гео Милев“, бл. 17, вх. в, ет. 1, ап. 2, иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 59 222,05 лв., представляваща изплатен от него заем и направени
подобрения в имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 8, СИО,
поставена в дял на ответницата, с която сума тя, получавайки жилището в дял
се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
17
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 И.Х.И., ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливен, ул. „Гео Милев“, бл. 17, вх. в, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Г.К.,
ЕГН: **********, с адрес с ул. „Гео Милев“, бл. 17, вх. в, ет. 1, ап. 2 сумата от
1750,00 лв., представляваща разноски по делото - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
18