№ 1820
гр. София , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20201110144055 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Ищецът ИБР. ЮН. ИБР. е предявил против ответника Л. ХР. В. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на мерки относно упражняването на
родителските права над общото им дете Стефани И.И., родена на 23.01.2005 г. по
време на връзката на страните без сключен брак. Ищецът моли упражняването на
родителските права да бъде поверено на него, местоживеенето на детето да бъде
определяне при бащата, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с
детето по преценка на съда. Не е заявена претенция за присъждане на издръжка.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Л. ХР. В. е заявила, че е
съгласна упражняването на родителските права над детето Стефани И.И. да бъде
поверено на бащата.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното о тфактическа и
правна страна:
По молбата с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
1
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната
разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения
с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт
на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с
които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с
отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност, в
рамките на закона.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г.,
на ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК (и чл. 127, ал. 2 СК) изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата
родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им. Съдът е
длъжен да избере един от родителите, комуто да предостави упражняването на
родителските права.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127,
ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието
„най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да
извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето – родителски капацитет; е) последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
В настоящия случай страните са родители на детето Стефани И.И., родена на
23.01.2005 г. Родителите не са постигнали споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1
СК и не живеят заедно, което неминуемо е от естество да създава разногласия и
проблеми при относно упражняването на родителските права.
Установи се по делото, че в периода от 2017 г. до момента то се отглежда
преимуществено от баща си в жилище в гр. София, като от 20.07.2020 г. двамата
2
живеят в дома на дядото по майчина линия на детето, също находящо се в гр. София. В
хода на изслушването си пред съда на 17.05.2021 г., детето Стефани заявява, че е в
много добри отношения с баща си и освен като баща, го чувства и като свой приятел.
Сочи, че не се е срещала с майка си от лятото на 2018 г., а са провеждали само
телефонни разговори. Излага данни за неразбирателства между двете в различни
периоди.
От сведенията, изложени в изготвения от ДСП – Лозенец социален доклад, се
установява, че ищецът е в състояние да осигури базисните потребности на дъщеря си
от подходящи битови условия, храна, материална издръжка, образование и лечение. В
доклада се сочи още, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка.
С оглед изразеното от ответницата становище в срока за отговор на исковата
молба и заявеното от нея в проведеното по делото открито съдебно заседание, се
налага изводът, че страните не спорят кому да бъдат предоставени за упражняване
родителските права по отношение на детето. Като съобрази това, както и събраните по
делото данни относно родителския капацитет на ищеца ИБР. ЮН. ИБР., съдът намира,
че упражняването на родителските права над детето Стефани И.И. следва да бъде
предоставено на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето.
На майката следва да се определи подходящ режим на лични отношения, който
да позволи да се засили емоционалната му връзка с детето. Необходимо е той да бъде
съобразен с възрастта на детето, силната емоционална връзка между него и бащата,
както и с родителския капацитет на майката и възможностите на последната да полага
грижи за детето си. Режимът на контакт следва да включва възможност майката да
взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване в периода
от 10:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя. Регулярното виждане на детето с майката
ще спомогне за запазване на емоционалната връзка помежду им.
Режим следва да има и през официалните празнични дни, училищните ваканции
и личните празници на детето и неотглеждащия родител – арг. чл. 59, ал. 3 СК.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, този режим принципно трябва да изхожда от
равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за
почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,
почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на
естествената емоционална връзка между родителите и детето, с оглед правилното му
развитие.
Съдът намира, че майката следва да може да осъществява контакт в рамките на
петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, на Бъдни
вечер – всяка нечетна година, на Коледа и Нова година – всяка четна година.
3
Майката следва да има възможност за контакт с детето на своя рожден ден,
както и на рождения ден на детето.
По въпроса за издръжката на детето:
Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда
до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от
семейството. Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка,
дори ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, съответно –
липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка,
освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за
минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на
издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и
материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3
КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е
имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения
за дължащия издръжка родител. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са
правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на посочената разпоредба съдът е длъжен
служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали родителят изрично
е предявил искане за присъждането на издръжка. В разглеждания казус ищецът не
претендира заплащане на издръжка от страна на ответницата.
Определената от съда издръжка трябва да е от естество да гарантира
задоволяване на обичайните, средните нужди на едно дете, чийто родители имат около
средните доходи за страната, а то самото няма потребности от издръжка, нахвърлящи
средните. Поначало по-голямата част от така определената издръжка следва да бъде
покрита от неотглеждащия родител, в случая – ответника, тъй като отглеждащият
родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето.
По делото е установено от изисканите справки от НОИ и НАП, че за периода от
01.01.2020 г. до 31.01.2021 г. майката има среден месечен осигурителен доход в размер
на 357,79 лева, а към дата 04.02.2021 г. спрямо бащата няма регистрирани действащи
трудови договори – последният такъв е прекратен на 13.04.2020 г. Съдът намира, при
това положение, че дължимата издръжка за детето Стефани следва да бъде в
минималния размер от 162,50 лева месечно. Издръжката се дължи до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното изплащане по арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2
СК и т. 17 от ППВС № 5/1970 г. Така определената издръжка се дължи от датата на
подаване на исковата молба в съда, доколкото ищецът не е отправил искане за
присъждане на издръжка за минал период.
4
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта за издръжка.
На основание чл. 7, т. 2 от ТДТ по ГПК, майката дължи държавна такса в размер
на 2 % от сбора на дължимата издръжка за три години, възлизаща на сумата от 117,00
лева.
По разноските:
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски.
За разлика от исковото производство, в настоящото производство на спорна съдебна
администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на
определяне на режим на лични отношения с дете, тоест липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
детето, ползва и всички страни, поради което всяка от тях понася разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 80-ти състав,
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете Стефани И.И., ЕГН:
**********, на бащата ИБР. ЮН. ИБР., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на детето
Стефани И.И., ЕГН: **********, при бащата ИБР. ЮН. ИБР., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения на
майката Л. ХР. В., ЕГН: **********, с детето Стефани И.И., ЕГН: **********, както
следва:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване в периода от
10:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя;
- през лятото (месеците юни, юли и август) майката има право да взема детето
веднъж за по 15 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата;
- на Бъдни вечер (24-ти декември), с преспиване – всяка нечетна година, на
5
Коледа (25-ти декември) и Нова година (31-ви декември), с преспиване – всяка четна
година;
- за рождения ден на майката – от 16:00 часа до 18:00 часа;
- за рождения ден на детето – за 2 часа на този ден за периода от 17:00 до19:00
часа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 СК, Л. ХР. В., ЕГН: **********, да
заплаща на непълнолетното си дете Стефани И.И., ЕГН: **********, чрез неговия
баща и законен представител ИБР. ЮН. ИБР., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 162,50 лева (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки), считано от
11.09.2020 г. – датата на подаването на исковата молба в съда, до настъпването на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. ХР. В., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 117,00 лева, представляваща дължима държавна такса по чл. 7,
т. 2 от ТДТ по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6