РЕШЕНИЕ
№260029
гр.
Силистра, 01.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Пламен Н.
Членове: 1. Кремена Краева
2.
Огнян
Маладжиков
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 422 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЕТ
„МЕГА-Любомир Йорданов“ срещу Решение № 260479 от 12.10.2020 г. по гр.д.№
1052/2020 г. на Районен съд Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен
искът, предявен от жалбоподателя против
„Енерго-про
енергийни услуги“ ЕООД, да се признае за установено, че не дължи сумата от 1
914,82 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода
06.06.2017-05.06.2018, за обект, намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.
„Лом“ № 4.
За да постанови обжалвания акт, Силистренският
районен съд е приел, че в исковия период 06.06.2017-05.06.2018 средството за
техническо измерване на ищеца не е отчитало точно потребената енергия, той не е
заплащал изцяло дължимата цена за нея, която възлиза на 1914,82 лева, и така се
е стигнало до неоснователното му обогатяване, за което е без значение
отсъствието на вина. Процесуалният
представител на жалбоподателя намира решението за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че корекционната процедура по изчисление на
задължението за доставена, но неотчетена и незаплатена електроенергия, черпи
своето основание от отменен подзаконов нормативен акт. Допълва, че не са налице
предпоставките на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Освен това решаващият съд не е обсъдил всички негови
възражения, като вместо това тезата на ответното дружество е била възприета
сляпо. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с
което да се уважи искът на неговия доверител. Претендира направените по делото
разноски.
В отговор процесуалният представител на
въззиваемото дружество оспорва жалбата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Обръща внимание, че старите ПИКЕЕ от 2013 г.
действително са отменени, но новите ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
са в сила и са действащи. Настоява, че правото да се начисляват суми в случаите
на преизчисляване на количества електроенергия е изрично регламентирано в чл 56
от ПИКЕЕ’19, а чл. 55 урежда случаите на измерени количества електроенергия в
невизуализирания регистър, какъвто е процесният случай. Счита, че фактическият
състав на чл. 55 от ПИКЕЕ не включва изследване на момента, в който е извършена
манипулацията, евентуално началният момент на измерените количества енергия в
невизуализирания регистър.
В съдебното заседание страните поддържат
становищата си, като въззивната страна набляга върху задължението на
енергийното дружество да извършва профилактични прегледи на електромерите на
всеки три месеца и да ги отчита ежемесечно; а въззиваемата страна цитира
Заповед № 616 от 11.09.2018 г. на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, в която е упоменато, че еднофазните електромери подлежат на
проверка на шест години.
Силистренският окръжен съд, като взе
предвид предявения иск и отговора на исковата молба, наведените оплаквания,
възражения и твърденията на страните, събраните пред районния съд и в хода на
настоящото производство доказателства, и съобразявайки относимите законови
норми, намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но неправилно, а въззивната жалба срещу него е основателна.
На 21.06.2019 г. дружеството „Енерго-про
енергийни услуги“ ЕООД с ЕИК ********* издава фактура № ********** на ЕТ „Мега
– Любомир Йорданов“ с ЕИК ********* за сумата от 1914,82 лева, чиято
недължимост е предмет на делото. От служебна справка на съда в търговския
регистър се установява, че след образуване на делото пред районния съд, в хода
на процеса, на 17.02.2020 г., ответното дружество е прекратено чрез вливането
му в „Енерго-про трейдинг“ ЕАД с ЕИК *********. Четири дни по-късно, на
21.02.2020 г., правоприемникът променя фирмата си на „Енерго-про енергийни
услуги“. Вливането е способ за преобразуване на търговски дружества, водещ до
универсално правоприемство в правата, задълженията и фактическите отношения.
Този факт следва да намери място в диспозитива на решението.
Отношенията между ищеца и издателя на
фактурата възникват от договор помежду им, сключен на 18.05.2016 г.
На 14.11.2016 г. в обект на ищеца на
адрес с. Калипетрово, ул. „Лом“ № 4 е монтиран процесният електромер с фабричен
№ 1114021666900669, като в протокола от тази дата с № 9045398 е отразено, че
показанията на тарифите „нощна“ и „дневна“ са нулеви. Не е отразена никаква
друга стойност.
При извършена проверка на 05.06.2018 г.
е съставен Констативен протокол № 5900176, в който е отразено, че електромерът
се демонтира за експертиза в БИМ и има следните показания: 1.8.1 – 001148;
1.8.2 – 003468; 1.8.3 – 010295; 1.8.4 – 000000; 1.8.0 – 014911.
Българският институт по метрология
обективира резултатите от извършената експертиза в Констативен протокол №
1049/05.06.2019 г., в който е отразено, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия
на тарифа 1.8.3 – 010295,166 kWh,
която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на тези данни количеството
електроенергия в размер на 10295 квч е начислена на ищеца в цитираната фактура,
като е посочено, че периодът, за който се отнася, е от 06.06.2017 до 05.06.2018
г.
Ищецът е предявил отрицателен установителен
иск, че не дължи сумата от 1914,82 лева.
В отговора на исковата молба
процесуалният представител на ответното дружество се позовава на множество
разпоредби от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г. (ПИКЕЕ’13), които нямат нищо общо с
конкретния случай, като например подробното обсъждане на чл. 48 и тримесечния
период на корекция по него.
Въпреки това накрая все пак посочва и чл. 50 от ПИКЕЕ’13, която норма може да се приеме за
обяснение откъде идва едногодишният корекционен период в процесната фактура.
Впоследствие, както бе посочено по-горе, с отговора на въззивната жалба се
прави опит да се обоснове приложимостта на чл. 55 от новите ПИКЕЕ, приети през
2019 г.
Силистренският окръжен съд съобразява, че към
момента, когато е съставен Констативният протокол № 5900176/05.06.2018 г., са
действали ПИКЕЕ’2013 г., но към момента, когато е извършена корекционната
процедура и е начислена електрическата енергия във фактурата с № **********/21.06.2019
г., чл. 50 от ПИКЕЕ’2013 г. вече е бил отменен с Решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Това означава, че
едногодишният срок, посочен във фактурата, не може да черпи основание от
отменената разпоредба. Нещо повече: тази норма, дори когато е била действаща,
няма приложение в казуса. Тя се отнася за случаите, когато е налице
несъответствие между „данните за параметрите на измервателната група“ и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.
„Данните за параметрите на измервателната група“ това са показанията на
електромера. Коя е „информационната база данни“, се разбира от Раздел VII на
ПИКЕЕ’13, където в чл. 35, ал. 1 е записано, че данните от измерването се
събират, обработват, администрират и съхраняват от собственика на
измервателната система. В чл. 37, ал. 1 – че операторът на съответната мрежа
създава, поддържа и администрира база данни от измерването за всички клиенти и
производители, присъединени към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. В чл. 38, ал. 1 – че собственикът на
измервателните системи отговаря за проверката на валидността на данните и
заместващите данни в случай на грешка или липсващи данни. В чл. 39, ал. 3 – че
при несъответствие между данните от измервателната система и тези в базата
данни засегнатият участник и собственикът на измервателната система съвместно
определят най-подходящия начин за отстраняване на несъответствието въз основа
на данните от измервателната система. Всички тези разпоредби недвусмислено
сочат, че „базата данни“ е информацията, която се събира, обработва,
администрира и съхранява при оператора. Несъответствието, което се има предвид
в чл. 39, ал. 3 и чл. 50 от ПИКЕЕ’13 г., е между действителните стойности в
показанията на електромера и стойностите, които са записани при оператора.
Значението на последните е голямо, защото на тяхна база се съставят фактурите.
Или, ако трябва хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ’13 да бъде илюстриранa с пример,
такъв би бил случаят, при който електромерът показва една стойност, но
инкасаторът я записва погрешно и тогава неговата грешка от тетрадката ще се
пренесе по пътя на информационната верига до фактурата. Дали грешката (причината)
ще е в инкасатора; в технологията за дистанционно събиране на данните, ако се
ползва такава вместо инкасатор; в деловодителя, който впоследствие обработва
данните; в самото съхранение на данните; или в обработващия софтуер при
оператора – няма никакво значение – чл.
50 ПИКЕЕ’13 има за цел да коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването ѝ. Указанието, че става въпрос за грешка, означава, че
същата трябва да е лесно установима, да е видима. Наличието на стойности в
невизуализираната памет не попада в тази хипотеза. Следователно корекционната
процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ’13 е неприложима, не само защото нормата е била
вече отменена към момента на съставяне на фактурата, а защото механизмът, който
придава нормативно значение на измерените количества електроенергия в
невизуализираните регистри, е предвиден
за първи път с чл. 55 от новите ПИКЕЕ от 2019 г. Тези правила също не са
приложими пряко към процесния казус. Параграф 2 от ПИКЕЕ’19 е пределно ясен,
когато поставя приложението на съответния нормативен акт в зависимост от датата
на констативния протокол. Има се предвид констативният протокол, с който
започва процедурата по преизчисляване на количествата електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, и
това е констативният протокол по чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ’19, респективно по чл.
47, ал. 1 от ПИКЕЕ’13. Изискването към тези протоколи е да се съставят на място
на измервателната система/средствата за търговско измерване – арг. чл. 43 и чл.
44 във вр. чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ’13, респективно чл. 45 и чл. 46 във вр. чл.
49, ал. 1 от ПИКЕЕ’19. Констативният протокол № 5900176/05.06.2018 г. г. е
съставен от служителите на въззиваемото дружество в с. Калипетрово на ул. „Лом“
№ 4. Следователно това е протоколът и датата, които обуславят неприложимостта
на ПИКЕЕ’19. С констативния протокол от метрологичната експертиза при БИМ не
започва процедурата по преизчисляване на количествата електроенергия по реда на
чл. 55 от ПИКЕЕ’19, макар същият да е съставен след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35 от 30 април 2019 г.).
Независимо от гореизложеното, че нито
ПИКЕЕ’13, нито ПИКЕЕ’19 са пряко приложими по делото, окръжният съд намира, че
същите могат да се ползват непряко, само за тълкувателна опора, защото
нормативният режим, който е уреден в тях, не противоречи на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6, ал. 2 от ГПК. Съгласно тези норми купувачът е длъжен да плати
цената на получената вещ, а предметът на делото и обемът на дължимата защита се
определят от страните. Задължение на продавача е да предаде вещта на купувача –
чл. 187, изр. 1 ЗЗД. Във връзка с това негово задължение, и в противоречие със
становището на въззиваемия, чл. 55 от ПИКЕЕ’19 като дава възможност на
оператора да начисли стойностите от невизуализирания регистър, изисква
количеството електрическа енергия в него да е „измерено след монтажа на средството за търговско измерване“. Тази норма не
поставя друго темпорално ограничение за периода, за който следва да се отнася
корекцията в сметката на клиента, стига само електроенергията да е измерена
след монтажа на СТИ. Спазването на това изискване означава изпълнение на
задължението на продавача по чл. 187, изр. 1 ЗЗД – за предаване на вещта,
защото измерването на електроенергията става в момента на нейната консумация,
значи при получаването ѝ от купувача. При наличие на твърдение от
ответника, че е доставил на ищеца електрическа енергия, която не му е платена, отрицателният
установителен иск следва да се разгледа по правилата на договора за продажба,
но в рамките на заявените факти. Както вече се спомена, никоя норма, в т.ч.
неприложимият към казуса чл. 50 от ПИКЕЕ’13, не задължава дружеството доставчик
на електроенергия да ограничи корекционния период в рамките на една година от
датата на констативния протокол. Въпреки това, щом самото то е посочило във
фактурата и в отговора на исковата молба, че енергията в количество 10295 квч е
консумирана от ищеца в периода 06.06.2017-05.06.2018 г., това следва да е
предметната рамка на спора – аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК. Вината не е
обстоятелство, което следва да се доказва по това дело, нито да се предполага.
Не се доказа по делото, че количеството
електроенергия, което е регистрирано в скрития регистър, е преминало през
електромера в периода 06.06.2017-05.06.2018.
Събраният
доказателствен материал не дава възможност на съда да стигне до извод, че ако
не всичките, то поне някаква част от 10295-те киловатчаса ел.енергия са
консумирани от ищеца в посочения период. От КП № 9045398 се доказва, че на 14.11.2016
г. е монтиран процесният електромер, без да е посочено в него какви са били
стойностите в невизуализирания регистър към момента на монтажа. Не е ясно също
така какви са били стойностите на общия брояч – регистър 1.8.0, за който стана
ясно от изслушването на вещото лице пред въззивния съд, че отчита преминалата
през електромера енергия като цяло, без оглед на това към коя тарифа се
начислява. Записът в констативния протокол № 5900176/05.06.2018 г. относно
регистър 1.8.0 – 014911 квч, потвърждава заключението на вещото лице, защото
тази стойност е сбор от стойностите на останалите тарифи – 1.8.1 (нощна), 1.8.2
(дневна) и 1.8.3 (скрита). Като не е отразено в протокола за монтаж каква е
била стойността на регистър 1.8.0, няма как само въз основа на факта, че
тарифите „дневна“ и „нощна“, които тогава са били с нулеви показания, да се
приеме, че към 14.11.2016 г. електромерът е бил чисто нов, неизползван,
следователно и стойността на невизуализираната тарифа 1.8.3 също е била нулева.
За такъв косвен извод е необходимо да се изключат онези хипотези, които могат
да дадат друго обяснение на наличните факти. Вещото лице потвърди възможността
нов електромер да се настрои да отчита само по тарифа 1.8.3, натрупвайки
стойности в този регистър, след което, ако СТИ се настрои да отчита по две
тарифи – 1.8.1 и 1.8.2, които до този момент са с нулеви показания, натрупаните
стойности в регистър 1.8.3 остават. При това положение събраните доказателства
не изключват вероятността както цялата стойност (10295 квч) да е натрупана
(измерена) в невизуализираната памет преди началото на исковия период
06.06.2017 г., така и преди още електромерът да е бил монтиран при ищеца, ако
се допусне, че същият преди това е използван от оператора за отчитане на
консумацията на друг абонат само по тарифа 1.8.3. Метрологичната експертиза на БИМ е достатъчна
за прякото установяване на количеството електрическа енергия, която е
регистрирана в невизуализираната памет на СТИ, но не доказва периода, в който е
консумирана. Вещото лице също не можа да отговори на въпроса как се установява,
че стойността на скрития регистър е натрупана в него след поставянето на
електромера при абоната. Оттук нито цялата, нито част от тази стойност не може
да се обвърже по сигурен начин с периода, през който електромерът е бил
монтиран при ищеца в село Калипетрово.
Без значение за делото е на колко време
и от кои органи е следвало да се извършва профилактиката и контрола на
средствата за търговско измерване. От значение е само, че при монтажа
ответникът не е отразил в констативния протокол каква е стойността на тарифа
1.8.3. Следва да се отбележи, че е нямало пречка операторът да стори това
впоследствие, след монтажа на електромера, но преди проверката на 05.06.2018 г.
Като не го е направил в нито един момент, недоказано остава твърдението му, че
цялото количество от 10295 квч, измерено на 05.06.2018 г., или поне някаква
част от него, е натрупано там след монтажа на електромера, включително в
периода 06.06.2017-05.06.2018. Следователно недоказано е, че ищецът като
купувач е получил движимата вещ по чл. 110, ал. 2, пр. 2 от ЗС, която му е
начислена във фактурата.
Гореизложеното води до извод за пълна
основателност на отрицателния установителен иск, което налага отмяна на
обжалваното решение и постановяването на ново, с което исковата претенция да се
уважи.
В тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски в размер на 600 лева за представителство
от адвокат, 76,59 лева държавна такса пред РС, 180 лева за експертиза, 38,30
лева държавна такса за ОС и 20 лева за изслушване на вещото лице пред
въззивната инстанция, или общо 914,89 лева.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260479 от 12.10.2020
г. по гр.д.№ 1052/2020 г. на Районен съд Силистра, като вместо него
ПРИЗНАВА за установено спрямо
„Енерго-про енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК *********, което дружество е
универсален правоприемник на „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД с ЕИК
*********, че ЕТ „Мега – Любомир Йорданов“ с ЕИК ********* НЕ ДЪЛЖИ 1914,82 (хиляда деветстотин и четиринадесет лева и
осемдесет и две стотинки) по фактура № **********/21.06.2019, издадена от
„Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД с ЕИК *********, вследствие на корекционна
процедура за начисляване на 10295 квч електроенергия, консумирана в периода от
06.06.2017 до 05.06.2018 г. в обект, находящ се в село Калипетрово, ул. „Лом“ №
4.
ОСЪЖДА „Енерго-про енергийни услуги“
ЕАД с ЕИК ********* да плати 914,89 лева (деветстотин и четиринадесет лева и
осемдесет и девет стотинки) на ЕТ „Мега – Любомир Йорданов“ с ЕИК ********* за
сторените разноски по гр.д.№ 1052/2020 г. на СсРС и в.гр.д.№ 422/2020 г. на
СсОС.
Решението не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.