РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1906
гр. Пловдив, 06.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 497 по
описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба от Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** против Акт
за установяване на задължения по декларация № 3480-1/24.11.2022г., с който на Б.Д.Б.,
са установени задължения за данък върху превозните средства, в общ размер на 1
046.02 лв. за периода 01.01.2019г.-
31.12.2022г. и лихва за просрочие към
24.11.2022г., в общ размер на 185.50 лева, в качеството му на собственик на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел 280С, с рег.№ РВ***КА, потвърден с Решение №
6/27.01.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ Пловдив. В жалбата и в уточняваща молба към нея се
навеждат доводи за нищожност,
неправилност и необоснованост на административния акт като се иска неговата
отмяна от Съда. Поддържа се, че част от задълженията
са погасени по давност, като се твърди, че се касае за периодични вземания,
които се погасяват след изтичане 3-годишен давностен срок. Излагат се и доводи,
че всички вземания са погасени поради изтекла 10-годишна давност. Позовава се
на съдебна практика. Моли се за отмяна на обжалвания АУЗД №
3480-1/24.11.2022г., потвърден с Решение
№ 6/27.01.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ Пловдив.
3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. застъпва
становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни
съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
4.
Актът за установяване на задължение по декларация е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е изцяло потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. С Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ
(в редакцията до 31.12.2014г.) с вх. № 26864/16.09.2009г. Б.Д.Б., е декларирал,
че е собственик на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „280 С“ с peг. № РВ***КА,
двигател № 12017821, рама № WDB1260211А181512. Към декларацията са приложени
копия на Свидетелство за регистрация Част I ********* на лек автомобил, марка
„Мерцедес”, модел „280 С“ с peг. № РВ***КА, собственост на Б.Д.Б.; Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 27.10.2008г. с нотариална
заверка на подписите; Преводно нареждане от 10.10.2008 г.; Преводно нареждане
от 28.10.2008 г. и Приходна квитанция серия ГГ08№ 77020 / 20.10.2008 г.
След
извършена служебна проверка от М.И.Д.- главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол” на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е констатирано,
че Б.Д.Б., има непогасени задължения за данък върху превозните средства, за лек
автомобил, марка „Мерцедес”, модел „280 С“ с per. № РВ***КА.
6. Видно от данните по преписката е
издаден предходен Акт за установяване на задължение по декларация №
854/07.11.2018г., с който на жалбоподателя са установени задължения за данък
върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г., ведно с
лихви за просрочие към 07.11.2018 г., в качеството му на собственик на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „280С”, с peг. № РВ***КА за периода
01.01.2013 г.- 31.12.2018 г. АУЗД е обжалван от задълженото лице по административен
ред, като в резултат на обжалването е постановено Решение № 2/14.01.2019 г. на
директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив. АУЗД е обжалван и
по съдебен ред, като с Решение № 677/26.03.2019г. на Административен съд - гр.
Пловдив по адм. дело № 471/2019г., жалбата на Б.Д.Б. е отхвърлена. Решението на
Административен съд - Пловдив е потвърдено с Решение № 14173 / 23.10.2019г. на
ВАС, I - во отделение, по адм. дело № 5915/2019г. С Решение № 2949 от 25.02./2020г.
на ВАС, петчленен състав е отхвърлена молбата на Б. за отмяна на влязло в сила
решение по адм. дело № 471/2019г. на Административен съд Пловдив, потвърдено с
Решение № 14173/ 23.10.2019г. по адм. дело № 5915/2019г. на ВАС, I - во
отделение.
Поради
неплащане в определения срок на задълженията за данък върху превозните
средства, установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
854/07.11.2018г., същите са били възложени за събиране на ЧСИ Т.Л., район на
действие Окръжен съд Пловдив, за което е било образувано и.д. № 20208200400195.
Към посоченото и.д. е било присъединено и.д. № 20199170400281 по описа на ЧСИ С.Д.,
район на действие Смолянски Окръжен съд.
Задълженията,
установени с АУЗД № 854/07.11.2018г. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2018 г. по
и.д. № 20199170400281 по описа на ЧСИ С.Д. са били платени изцяло от Б.Б..
7.При тези обстоятелства е издаден
процесният Акт за установяване на задължение по декларация № 3480-1/24.11.2022
г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ад. 1-5 от ЗМДТ от М.И.Д.- гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни
данъци и такси” при Община Пловдив, в качеството й на орган по приходите по
реда на ДОПК, съгласно Заповед № 17ОА 2683/27.10.2017г. на Кмета на Община
Пловдив, с който на Б.Д.Б. са установени задължения за данък върху превозните
средства, в общ размер на 1 046,02 лв., за периода 01.01.2019г. - 31.12.2022 г.
и лихви за просрочие към 24.11.2022 г. в общ размер на 185,50 лв., в качеството
му собственик на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „280С”, с per. № РВ***КА.
8. Този резултат е обжалван от Б.Д.Б. с жалба с
вх. № 22СГ- 328/07.12.2022 г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, като с Решение № 6/27.01.2023г. Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив е изцяло потвърдил процесния АУЗД.
В
решението на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е прието
във връзка с възраженията на Б. за нищожност на обжалвания АУЗД, че към подадената от Б.Д.Б.
Декларация по чл. 54. ал. 1 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2014г.) с вх. №
26864/16.09.2009 г. е представено и копие на Свидетелство за регистрация, Част
1 № ********* на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „280 С‘‘ с per. № РВ***КА,
собственост на Б.Д.Б.. Посочено в решението е, че видно от свидетелството за
регистрация идентификационните данни на процесното МПС (двигател № 12017821,
рама № WDB1260211AI81512, per. № РВ***КА) напълно съответстват на данните на
лекия автомобил, посочени в обжалвания Акт за установяване на задължение по
декларация № 3480-1/24.11.2022 г.
Прието е също, че Акт за
установяване на задължение по декларация № 3480-1/24.11.2022 г. е издаден от
компетентен орган - М.И.Д., гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол” на
дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, съобразно нормата на чл.
4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и въз основа на правомощията предоставени й със
Заповед № 17 ОА 2683/27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив.
При издаване на акта
административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до
нищожност на акта.
С оглед на това са приети за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че посочения в акта номер на
двигателя на процесния автомобил е погрешен, което от своя страна да води до нищожност
на обжалвания акт.
По отношение на възраженията за давност е прието, че съгласно разпоредбата
на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 -
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Решаващият орган е приел, че на основание чл. 53 ЗМДТ жалбоподателят е
данъчно задължено лице за данък върху превозните средства по чл.52 ал.1 ЗМДТ. С
позоваване на нормата на чл.171 ал.1 и ал.2 вр.с чл.163 ал.1 ДОПК е прието, че
ДОПК е специален по отношение на ЗЗД, тъй като данъкът върху превозни средства
е местен данък /чл.1 ал.1 т.5 ЗМДТ/ и в израза „освен ако в закон е предвиден
по-кратък период“ от чл.171 ал.1 ДОПК – под „закон“ се има предвид специален
закон по отношение на ДОПК. ЗЗД е общ закон по отношение ДОПК, поради което не
е приложима нормата на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Съобразно чл.171 ал.1 ДОПК, 5
–годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение /чл.162 ал.1
т.1, т.3 и т.9 ДОПК – публични общински вземания/, при което давностният срок
не е изтекъл към дата на издаване на АУЗД от 24.11.2022г. По изложените
съображения не е уважено искането в жалбата против АУЗД за прилагане на
правните последици на изтекла погасителна давност, относно установените
задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2019г. –
31.12.2022г., ведно със съответните лихви и АУЗД е потвърден.
9.Последвало е подаването на жалба пред Административен съд Пловдив на
основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/, с която спора относно законосъобразността на АУЗД, е
отнесен пред Административен съд гр. Пловдив, по повод на която жалба е
образувано и производството по настоящото дело.
10. В хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител
на ответника е представена и приобщена към доказателствения материал по делото Заповед
№1846 от 01.06.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП.
ІV. За правото :
11. В изпълнение
на задълженията си по чл. 160, ал.2 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/ за служебна проверка на обстоятелствата, дали административният
акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че в случая
релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и
обстоятелства са установени от материално компетентен административен орган в
хода на производство, осъществено по реда на с чл.4, ал.1 от ЗМДТ в приложимата
му редакция. Административното производство е завършило с издаването на
предвидения, административен акт, съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, приложим във
връзка с препращащата норма на чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/, който е постановен в изискваната от закона форма и съдържа реквизитите
на акт от категорията на процесния.
Във
връзка с установяване компетентността на административния орган, по делото са
представени Заповед № 17 ОА 2683/27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив, Заповед
№ 20 ОА 833/27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив и Заповед № 38 от
31.01.2012 г. на Кмета на Община Пловдив.
12. По делото е безспорно установено също
така, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил, марка
„Мерцедес”, модел „280 С‘‘ с peг. № РВ***КА.
13.
Спорът по делото касае правилното приложение на материалния
закон, като е свързан с възраженията на жалбоподателя в посока, че установените
задължения са погасени по давност, както и с възраженията за нищожност и незаконосъобразност
на процесния АУЗД.
Предмет на
спора е АУЗД, с който на Б.Б. са установени задължения в размер на 1046,02 лв.
за периода 01.01.2019г. - 31.12.2022
г. и лихви за просрочие към 24.11.2022г. в общ размер на 185,50 лв.
14. По
отношение на възражението за нищожност следва да се посочи следното:
За да е
нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е актът за установяване на
задължения по декларация, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок,
който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни
последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът
констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за
това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите
на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след
изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните
разпоредби намират приложение в производството по обжалване на АУЗД на
основание § 2 от ДР на ДОПК.
15. В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира в
кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното
разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е
разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на
същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е
становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни
актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират
като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той
е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.
16. Според
правната доктрина, когато актът е издаден при пълна липса на предпоставките,
визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато е лишен изцяло от
законово основание, когато акт със същото съдържание не може да се издаде въз
основа на никакъв закон, от нито един орган, тогава е налице нищожност. В
останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост.
17. В случая,
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на общинската
администрация в хода на производство осъществена по реда на чл. 107 от ДОПК.
В тази
насока е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
компетентните органи за установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци са служители на общинската администрация определени със заповед на кмета
на общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ), като приложимият процесуален ред е този по ДОПК.
В тези производствата служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаването им -
на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ). В ал. 5 на чл. 4 от закона
изрично е предвидено, че Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ
орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община - на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
Редът за
установяване на задължения по данни от декларации е уреден в разпоредбата на
чл. 107 от ДОПК. Според ал. 3 (изр. второ и трето) на цитирания член от
кодекса, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК).
С оглед така
цитираните законови разпоредби, без всякакво съмнение следва да се приеме, че
именно в правомощията на служителите на общинската администрация, имащи правата
и задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107 от ДОПК,
каквато е и настоящата хипотеза.
18. В случая
административното производство е образувано служебно от М.Д., на длъжност
главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, която е и
издател на оспорения АУЗД, тъй като задължението не е платено в срок и на
жалбоподателя не е извършена ревизия. За да е налице материална компетентност
на органа, издал оспорения акт, следва първо същият (М.Д., на длъжност главен
инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на
Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив) да е служител на общинската
администрация и второ да има правата и задълженията на орган по приходите, т.е.
да е сред служителите определени със заповедта на кмета на общината по чл. 4,
ал. 4 от ЗМДТ. В конкретния случай се установява наличието и на двете
предпоставки. М.Д., издателят на акта, е назначена на длъжност "главен
инспектор" в Дирекция “МДТ", Отдел "Събиране и контрол" при
Община Пловдив, съгласно Заповед № 38/31.01.2012 г. на Кмета на Община Пловдив
(л. 69), т.е. същата е служител на общинската администрация, а заеманата от нея
длъжност е сред изрично изброените в Заповед № 17ОА2683/27.10.2017 г. (издадена
на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ също на кмета на общината – л. 67), с която
са определени служителите на общинската администрация, които имат правата и
задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане на
длъжността. Казано с други думи, издателят на оспорения АУЗД е служител на
общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите.
Тези именно
съображения обосновават крайния извод на съда, че процесният административен
акт е издаден от материално компетентен орган на общинската администрация.
Самият АУЗД е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата
на чл. 107 , ал. 3 от ДОПК.
19. С оглед разпоредбата
на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът при извършената проверка, касаеща валидността
на акта, с оглед обхвата на посочената норма, съдът не констатира наличието на
толкова съществен порок, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна
липса на форма, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен
предмет, несъществуващ адресат, или пък такова нарушение на
административнопроизводствените правилa, водещо до
липса на волеизявление. Казано с други думи, настоящият съдебен състав не
констатира основания за прогласяване нищожността на оспорения АУЗД.
20. Неоснователни
са възраженията за изтекла погасителна давност относно задълженията, установени
с процесния АУЗД за периода 01.01.2019г.-31.12.2022г.
Общинските
вземания за данъци и такси са публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3
от ДОПК, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ определя срокове за внасяне на данъка върху превозните средства на две
равни вноски в рамките на годината, за която е дължим.
Хипотезите,
при които давността спира или се прекъсва, са уредени в процесуалноправни
норми. По силата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година, а съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, давността
спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Най-накрая,
нормата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК регламентира, че давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната, а съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
С оглед
изложеното давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задължението за данък
върху превозните средства за 2019 г. започва да тече на 1.01.2020 г. и изтича
на 31.12.2024г. Давността е прекъсната с издаването на акта за
установяване на публичното вземане и към датата на издаване на оспорения АУЗД –
24.11.2022г. давностният срок не е изтекъл. Давностните срокове по отношение
задълженията за 2020г. и 2021г. и 2022г.
също не са изтекли.
Относно
10-годишния погасителен давностен срок по чл. 171 ал. 2 ДОПК се отбелязва, че
той започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение. В тази вр. и по аргумент от чл. 60,
ал. 1 ЗМДТ по отношение на задължението за 2019г. този срок отново започва да
тече от 01.01.2020г. и към настоящия момент не е изтекъл. На още по-голямо
основание, този срок не е изтекъл и спрямо задълженията за следващите години -
2020г., 2021 и 2022година.
В случая не
се прилага 3-годишния давностен срок, както твърди жалбоподателят. По отношение това публично общинско задължение е приложим ДОПК, а не ЗЗД.
ДОПК е приложим с препратка от чл.4 ал.1 ЗМДТ : „Установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.“. Разпоредбите за погасителната давност за публичните
задължения, каквито са процесните, се намират в Дял Четвърти от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, отнасящ се до събирането на
публичните вземания.
С оглед
изложеното следва да бъде прието, че възражението за изтекла погасителна
давност за задълженията, установени с процесния АУЗД, е неоснователно.
21. Възраженията
на Б.Б. по отношение на задълженията, установени с други АУЗД, описани в
решението на Директора на Дирекция МДТ, не са предмет на настоящия правен спор
и поради това са ирелевантни по отношение на настоящия правен спор.
Отделно от
това от доказателствата по делото се установява, че по отношение на тяхното
събиране са предприети действия, вкл. е образувано изпълнително дело, като част
от установените задължения вече са платени от жалбоподателя. Ето защо така
направените възражения за погасяване по давност на задължения извън периода,
описан в обжалвания АУЗД, са неотносими и не следва да бъдат разглеждани в
настоящето производство.
22. Съгласно
разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се
облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците
на превозните средства.
Принципът на
чл. 60, ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за съответната година. За придобити и
регистрирани в хода на текущата година превозни средства данъкът се определя в
размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на годината, включително
месеца на придобиването, съответно на регистрацията за движение.
Съгласно чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията,
данък не се дължи от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение, като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в
нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък
не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на
удостоверение за предаване за разкомплектуване. Дължимостта на данъка върху
превозните средства е обвързана с прекратяването на регистрацията, каквото прекратяване в случая не е налице.
Следователно, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в
обхвата на чл. 52 от ЗМДТ е правопораждащият юридически факт за дължимостта на
данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик, в качеството му на данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, за Б. е възникнало задължението за заплащане на
данък върху превозното средство в законоустановения по чл. 60 от ЗМДТ срок за
процесните периоди.
Както се
посочи, липсват доказателства и твърдения от страна на жалбоподателя да е
подавано писмено заявление за прекратяване на регистрацията на автомобила по
чл. 18а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в периода, за който са
установени задължения за данък върху превозните средства от 01.01.2019 г. до
31.12.2022г., ведно с лихви за забава.
Разпоредбата
на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ гласи, че размерът
на данъка се определя от служител на общинската администрация, въз основа на
данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на
вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
С други
думи, когато в регистъра няма данни за друг собственик, различен от Б.Д.Б.
компетентният орган по приходите от общинската администрация е задължен да
обложи с данък именно него. С жалбата не се твърди и не се поддържа възражение
за неправилно дефиниран период на данъчното задължение и/или за неправилно
изчислен размер на данъка, като след служебна проверка се не се установява размер
на задълженията, различен от установения в процесния АУЗД.
23. С оглед
изложеното Съдът намира, че издаденият Акт за установяване на задължения по
декларация № 3480-1/24.11.2022г. е издаден от компетентен орган по приходите, и
е законосъобразен, и обоснован.
Горното
налага извод за неоснователност на жалбата и като такава следва да се отхвърли.
V. За разноските :
24. При посочения изход на спора, на
основание чл.161, ал.1, пр.3 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма
на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/ на Община Пловдив се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 423,15
лв., изчислено, съгласно разпоредбите на чл. 8 ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** против Акт за установяване на задължения по декларация №
3480-1/24.11.2022г., с който на Б.Д.Б., са установени задължения за данък върху
превозните средства, в общ размер на 1 046.02 лв. за периода 01.01.2019г.- 31.12.2022г. и лихва
за просрочие към 24.11.2022г., в общ
размер на 185.50 лева, в качеството му на собственик на лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел 280С, с рег.№ РВ***КА, потвърден с Решение № 6/27.01.2023г.
на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Община Пловдив, сумата от 423,15 лв. (четиристотин двадесет и три
лева и 15 ст.) представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: