Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия,
07.10.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на седми юли през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.108 от ЗС от ищцата Ж.Й.И. против Н.И.Д. за осъждане на
ответника да предаде владението върху описания в исковата молба недвижим имот,
находящи се в с. ******, община Провадия, представляващ дворно място,
съставляващо УПИ XI – 17 в кв. 39 по
плана на селото с площ от 930 кв.м., ведно с построената в това дворно място
къща с три стаи и складови помещения, при граници: УПИ X – 16 и от три
страни улици, при твърдения, че собствеността е придобита от ищцата по силата
на завещателно разпореждане в нейна полза от
завещателя Н. Д. Н.в – дядо на ищцата.
Ищцата твърди,
че е собственик на процесното дворно място, ведно с
построената в него жилищна сграда като ги е придобила по силата на завещателно разпореждане в нейна полза, извършено приживе
от нейния дядо. Въз основа на завещанието след смъртта на дядо си, ищцата се е
снабдила и с констативен нотариален акт за собственост на имота. В исковата
молба се излагат твърдения, че ответникът без правно основание се е настанил в
процесния имот и отказва да предаде владението на ищцата, поради което и за нея
се поражда правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен
иск. Претендира се възстановяване на сторените по делото съдебно – деловодни
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява становище
за недопустимост и неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.108. Оспорва собственическите права на
ищцата като твърди, че ползва имота на правно основание като наследник на
лицето Н. Д. Н.в, който приживе се е легитимирал като собственик на процесния
имот и намира, че владението му е добросъвестно. Твърди, че той заедно с
другите наследници на починалото лице са декларирали собствеността си върху
процесния имот и редовно плащат данъци за него, поради което се счита за
собственик на имота по наследство и давност. Оспорва, че с представеното от
ищцата завещание същата се легитимира като собственик на процесното
дворно място като твърди, че по силата на завещателното
разпореждане в нейна полза е завещан имот, находящ се в с. **********, а не в с. ******. Предвид
изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени
доказателства: акт за нотариално завещание № 2 по н.д. № 133/1981 г.,
констативен нотариален акт за собственост № 67, том I, нот. дело № 145/09.03.1984 г.,
удостоверение за наследници на лицето Н. Д. Н.в, разписен лист към проекта за
регулация на с. Храброво, план на с. ****** и удостоверение с изх. № УТ –
195/1/17 от 06.07.2015 г., издадено от Община Провадия се установява, че ищцата
и ответникът са внуци на общия наследодател Н. Д. ***, който приживе се е
легитимирал като собственик на процесния имот, находящ се в с. ******, който
завещал на ищцата с нотариално завещания, а тя от своя страна се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост по давност и завещание. Установи се,
че приживе наследодателят Н. Н.в не е притежавал недвижим имот в с. ***********.
От събраните по делото гласни
доказателства посредством разпита на ищцовите
свидетели К. К. К.
и К. Д. К.
се установява, че приживе наследодателят Н. Д. Н.в е притежавал процесния
недвижим имот в с. ******. След смъртта му в имота останали да живеят
родителите на ответника, а след тяхната кончина самият ответник, който живее в
имота повече от 10 години. Свидетелите заявяват, че не са виждали ищцата в
имота. Св. К. К. твърди, че се е
запознал с ищцата Ж.И. пред съдебната зала точно преди заседанието и преди това
не я е познавал и не я е виждал в имота в с. ******.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното
провеждане на предявения ревандикационен
иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на
елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а
именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Ответната страна е
оспорила материалната легитимация на ищцата като собственик на процесния имот с
оглед несъответствието на посоченото в акта на нотариалното завещание населено
място, в което се намира завещания имот и населеното място, в което е процесния
имот, съответно с. *********, община Провадия и
с. ****** същата община. При тълкуване волята на наследодателя следва да се
приложат разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД като при преценка кое е завещаното
имущество могат да се съобразяват и факти извън завещателното
разпореждане. Правилото на чл. 20 от ЗЗД означава да се търси действителната
воля на завещателя (в този смисъл решение № 855/11.12.2010 г. На ВКС, I Г.О.).
По делото безспорно се установи, че завещателят не е притежавал имот в с.
Храброво – не само такъв със същите характеристики на процесния, а изобщо
недвижимост в посоченото в нотариалното завещание населено място. Същевременно
се установи, че приживе Н. Н.в се е легитимирал като собственик на имот с
идентични в завещанието характеристики, но в друго населено място – с. ******.
В завещанието е описана и данъчната оценка на завещания имот съгласно издадено
удостоверение от кметство с. ******. Очевидно е, че се касае за техническа
грешка, допусната от районен съдия при Провадийски районен съд при изписване на
населеното място, в което се намира завещания имот и да се приеме, че такава
грешка, допусната от трето лице опорочава действителната воля на завещателя би
било в противоречие със закона и справедливостта. Предвид изложеното съдът, при
тълкуване волята на завещателя, вземайки предвид факта, че приживе той е бил
жител *** и е притежавал недвижим имот там със същите характеристики като
завещания намира, че същата е ясна и не остава никакво съмнение, че предмет на
завещанието е именно процесният имот. С оглед
изложеното законосъобразно ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост по давност и завещание през 1984 г., след смъртта на завещателя
като облагодетелствано от завещанието лице.
На правото на
собственост на ищцата ответникът е противопоставил конкуретно
право на собственост, позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност с твърдения, че е владял имота явно,
непрекъснато и необезпокоявано от Н.го за времето от смъртта на своите родители
до настоящия момент. Тези негови твърдения се установиха по безспорен начин от
разпитаните в процеса ищцови свидетели, чиито
показания съдът изцяло кредитира като отразяващи преки и трайни впечатления за
релевантните събития, които заявиха, че Н.Д. живее в имота от повече от десет
години. Съгласно твърденията на свидетеля К.
К. той не познава ищцата Ж.И. и Н.га не я е виждал в имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ищцата, макар и
формално да се легитимра като собственик на процесния
имот по силата на издаден в нейна полза констативен нотариален акт за
собственост въз основа на нотариално завещание, Н.га не е била във владение на
процесния имот, не е демонстрирала пред трети лица, в това число и пред
ответника, че се счита за собственик на имота, поради което не може да се
приеме, че е упражнявала фактическа власт върху същия посредством ответника.
Напротив, установи се, че след смъртта на общия наследодател в имота са
останали да живеят родителите на ответника, а след тяхната смърт самия
ответник, който го владее явно, непрекъснато и необезпокоявано като свой
собствен за период, продължил повече от 10 години като демонстрира
собственическите си права пред трети лица. Не се установи между него и ищцата
да е бил налице спор относно собствеността на имота, не се установи ищцата да е
противопоставяла открито собственическите си права на ответника до момента на
предявяване на настоящия иск, нито да е проявявала каквато и да е
заинтересованост и грижи за имота в качеството си на негов собственик. Предвид изложеното съдът намира, че по
отношение на ответника са налице предвидените в закона предпоставки на чл. 79
от ЗС за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение, поради
което се намира във владение на имота на правно основание и предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът
е направил искане да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, но
доколкото не е представил доказателства за действително претърпяни
такива, разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.Й.И., ЕГН: **********,***
Н.И.Д.,
ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на
недвижим имот, находящ се в с. ******, община Провадия, Варненска област, представляващ
дворно място, съставляващо УПИ XI – 17 в кв. 39 по
плана на селото с площ от 930 кв.м., ведно с построената в това дворно място
къща с три стаи и складови помещения,
при
граници: УПИ X – 16 и от три страни улици, при твърдения, че собствеността
е придобита от ищцата по силата на завещателно
разпореждане в нейна полза от завещателя Н. Д. Н.в – дядо на ищцата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: