РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 03.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5184 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Н.“
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М. ***срещу „Д.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адерс на управление ***,
представлявано от управителя Ж. Ц. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, чл. 266 ЗЗД,
вр. с чл. 258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 4566,90 лева, представляващи
дължима и неплатена цена на извършени услуги – изработка /ушиване/ на облекла
по фактура №17/13.07.2018 г. на стойност 3268 лева и по фактура №18/25.07.2018 г. на стойност
1298,90 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3117/2019
г. на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника е
възразил, поради което в срок предявява иск за установяване на съществуването
на вземането си. Излага, че през 2018 г
е извършил на ответника шивашки услуги – ушиване /изработка/ на панталони,
поли, дамски потници и др. Сочи, че за извършените от него услуги са издадени
две фактури - фактура №17/13.07.2018 г. на стойност 3268 лева и
фактура №18/25.07.2018 г. на стойност 1298,90 лева. Твърди, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплати стойността на издадени фактури,
поради което и бил поканен с нотариална покана, връчена му на 21.01.2019 г. да
стори същото. Излага, че въпреки това изпълнение не е било налице. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, да постанови неприсъствено
решение и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е
упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба.
В първото по делото редовно заседание, проведено
на 29.11.2019г., призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки:
страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно
заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: извършени през 2018 г. от негова страна в полза на ответника шивашки услуги – ушиване
/изработка/ на панталони, поли, дамски потници и др., за което са издадени две
фактури - фактура №17/13.07.2018 г. на стойност 3268 лева и фактура
№18/25.07.2018 г. на стойност 1298,90 лева; че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплати стойността на издадени фактури, поради което и бил
поканен с нотариална покана, връчена му на 21.01.2019 г. да стори същото, както
и, че не е налице изпълнение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 9411/08.08.2019 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 4693/08.11.2019г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 391.34 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 391,34 лв, от които
91,32 лв. заплатени държавни такси и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Д.“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адерс на управление ***, представлявано от управителя
Ж. Ц. дължи на „Н.“
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М. ***, сума в общ размер 4566,90 лева, представляващи дължима и неплатена цена на
извършени услуги – изработка /ушиване/ на облекла, както следва: по фактура
№17/13.07.2018 г. сума в размер на 3268 лева
и по фактура №18/25.07.2018 г. сума в размер на 1298,90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415 ГПК, чл. 266 ЗЗД, вр. с чл.
258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адерс на управление ***,
представлявано от управителя Ж. Ц. да
заплати на „Н.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М. ***, сумата от 391.34 лв., представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 3117 по описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адерс на управление ***,
представлявано от управителя Ж. Ц. да
заплати на „Н.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М. ***, сумата от 391,34
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: